№ 10315
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20211110105434 по описа за 2021 година
Производството е образувано вследствие на подадена искова молба от Р.
Р. Й., уточнена с молба от 24.02.2021 г., срещу .... за признаване за установено,
че Р. Р. Й., ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение,
продължило за периода 1.08.1994 г. до 28.01.2021 г., на следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ ..., местността ... в.з. ... с
идентификатор ......., находящ се в ...., област ..., район ..., местност ....
Претендират се разноски. Ищцата твърди, че е собственик на основание
давностно владение повече от 25 години на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ ..., местността ... в.з. ... с идентификатор
......., с площ по скица от 659 кв.м., находящ се в ...., област ..., район ...,
местност .... Твърди, че описаният по-горе недвижим имот, заедно с няколко
други имоти, е бил предоставен за ползване на работниците и служителите на
предприятието „...", като конкретно описаният имот е предоставен на бащата
на ищцата - Р. А. Г., като към тогавашния момент имотът е представлявал
дере. Р. Г. със свои средства го засипал с огромни количества земна маса, за да
придобие сегашния си вид, като по този начин го е облагородил, изградил е
ограда на имота, засадил е трайни насаждения и е застроил имота с временна
постройка. На основание ЗСОЗЗ през 1992 год. Р. Г. е подал молба с искане до
Район „..." за закупуване на имота, но получава отказ за изготвяне на оценка с
мотива, че не отговаря на условията на параграф 4, тъй като не разполага с
надлежен документ, с който да докаже качеството си на ползвател на имота.
Отказът е обжалван от Р. Г., но така и не се стигнало до закупуване на имота.
Междувременно фактическата власт, която Р. Г. упражнявал върху имота
преминала в своене на същия, бащата на ищцата започнал да владее имота
като свой и имотът бил деклариран в Местни данъци и такси и за него се
плащал местен данък. Нещо повече, видно от скица, издадена на 31.08.1994г.,
съгласно разписните книги имотът се владее от Р. А. Г.. През 2001 г. бащата на
1
ищцата починал и тя заедно със семейството продължили да се грижат за
имота. През месец юли 2008 г. ищцата, след като е владяла имота повече от 10
години, преди 2001 г. заедно с баща си, а след това и само тя със семейството
си, подала молба - декларация за обстоятелствена проверка в Район „...". През
2011 год. молбата - декларация била заверена от Кмета на район „..." с
отбелязване, че имотът не е общинска собственост, няма съставен акт за
общинска собственост, имотът няма общински произход и че по отношение на
него няма проведени отчуждителни процедури. Непосредствено след това
молбата - декларация била депозирана в Областна управа - София град с вх. №
94-РР8/10.02.2011 г. Години наред преписката е била потулена в Областна
управа и не се работело по нея. Многократно се сменяли служители, които са
отговаряли по нея, но така и ищцата не е получила отговор оттам, нито в
положителен, нито в отрицателен смисъл. През 2019 г. при поредната
проверка в Областна управа информирали ищцата в устна форма, че
преписката е загубена и я посъветвали по-добре да заведе нова молба
декларация и да тръгне отново първо през Район „...". Ищцата решила да
подаде нова молба декларация за обстоятелствена проверка и се снабдила с
удостоверение от нотариус, за да извади нова скица на имота. След като
получава нова скица от АГКК - София през 2019 г. ищцата вижда от скицата,
че от 2017 г. за имота има издаден Акт за общинска собственост .. от
27.06.2017 г., издаден от Служба по вписванията гр. София, при условие, че
ищцата Р. Й. не е преустановявала да владее имота и през цялото време
упражнява явно, несъмнено, продължило повече от 25 години тя лично без
прекъсване владение върху същия. Към настоящия момент ищцата била
облагородила имота, същият бил ограден, застроен и в него се отглеждат
трайни насаждения.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва искът като неоснователен. Твърди, че със
Заповед № РД-09-759/13.05.1994г., въз основа на Молба вх. № РД-94-
Р2084/1992г. на Райчо Ан. Гьорев е отказано изготвяне на оценка на
предоставения за ползване имот от 595 кв. м. в землището на е. ..., м. ...,
защото имотът се ползвал без правно основание. ПИ с идентификатор ....... по
КККР на с. ... попадал в Зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него нямало
реституционни претенции от бивши собственици. За ПИ с идентификатор
....... имало съставен АОС № 6616/12.05.2017 г. Сочи се, че по предявения иск в
тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху описания
имот, придобито по наведеното основание - придобивна давност, по което
следва да се докаже, че е упражнил в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои. За да
доведе до придобиване право на собственост върху вещта, давностно
владение следва да се упражни по отношение на имот, за който законът не
забранява придобиването му чрез този способ. В настоящия случай се счита,
че е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която по
отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, изтеклата до
21.11.1997 г. придобивната давност не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 22.11.1997 г. След тази дата по
отношение на имотите може да бъде упражнявано давностно владение, което
да доведе до придобиването им на оригинерно основание, но само ако към
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на
2
бившите му собственици, т.е само ако е приключила окончателно
предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на
собствеността. Следователно, за да се извърши преценка дали ищцата е
придобила по давност процесния имот, следва да се установи дали през
посочения от нея период „повече от 25 години“ е било допустимо
придобиването по давност на този имот, съобразно забраната на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, т.е. дали процесният имот е бил заявен за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. дали и кога е приключила административната процедура по
неговото реституиране. Счита още, че в исковата молба не е посочен
началният момент, от който ищцата твърди, че упражнява давностно
владение.
Съдът намира, че исковата молба не е нередовна – с уточнителна молба
от 24.02.2021 г. (л. 22) ищцата е посочила началния момент, от който твърди,
че нейният наследодател е владеел имота. Молбата е върчена на ответника
заедно с исковата молба, видно от изричното отбелязване на отрязъка от
съобщението за връчване на съдебните книжа, върнат в съда (л.38).
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представените от страните скици - № 15-867402-24.09.2019 г. и № 15-
477808-31.05.2019 г. се установява, че предмет на предявения в настоящото
производство иск е поземлен имот с пл.№ ..., местността ... в.з. ... с
идентификатор ......., находящ се в ...., област ..., район ..., местност ....
В открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2024 г., са разпитани
трима свидетели – М. К., Н. Б. и Я. И.. Свидетелите К. и Б. са собственици на
имоти в непосредствена близост до процесния. Двете еднопосочно твърдят, че
познават семейството на ищцата от около 40 години. Посочват, че бащата на
ищцата Й. – Р. Г. е владеел процесния имот, откакто го познават – „някъде
след 1980 година“ до смъртта си през 2001 г. Категорични са, че след това
имотът е продължил да се владее от дъщеря му – Р. Й. (обстоятелството, че
ищцата е дъщеря на Р. Г. се доказва от приложеното удоостоверение за
наследници към исковата молба и прието в производството като писмено
доказателство). Както св. К., така и св. Б. посочват, че в имота има къща с
вода, ток, СОТ, камери за видеонаблюдемие, в двора са разположени пътека,
езерце с декоративни рибки, овощни дървета, беседка, люлки, както и че
същият е ограден и се заключва. Къщата в имота е започната от бащата на
ищцата, след което обаче е довършена изцяло от нея.
В същото съдебно заседание е разпитана и св. Я. И., която живее на
семейни начала със сина на ищцата от около 10 години. Показанията
досежно състоянието на имота в момента и кой е изградил намиращото се в
него, напълно се припокриват с изложеното от св. К. и св. Б..
Предвид, че показанията на свидетелите са логични, последователни и
безпротиворечиви, съдът ги кредитира с пълно доверие.
Видно от Заповед № РД-09-759/13.05.1994г., въз основа на Молба вх. №
РД-94-Р2084/1992г. на Райчо Ан. Гьорев е отказано изготвяне на оценка на
предоставения за ползване имот от 595 кв. м. в землището на е. ..., м. ...,
защото имотът се ползвал без правно основание. Посочва се, че ПИ с
3
идентификатор ....... по КККР на с. ... попадал в Зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
за него нямало реституционни претенции от бивши собственици.
Наред с това за ПИ с идентификатор ....... имало съставен АОС №
6616/12.05.2017 г.
Съгласно изготвена и приета, в проведено на 05.04.2024 г. открито
съдебно заседание, съдебно-техническа експертиза процесният имот попада в
урбанизирана територия – в обхвата на зона Жв – вилни зони – съществуващи
и нови, с предвидени параметри на застрояване: Плътност на застрояване 20-
25%, максимален Кинт 0.6-0.8, минимално озеленена площ 60% и максимална
кота корниз 7-8.8 м. Действащ за района е регулационен план на м.в.з. ...,
одобрен със Заповед РД-50-09-235/02.06.1988 г. на Председател на ИК на СНС.
Имотът се намира на около 5 м. северно от улична регулация на ул. Банище и
в непосредствена близост (през улицата) до урегулирани поземлени имоти, но
е извън обхвата на действащ регулационен и/или застроителен план и не е бил
включван в такъв през годините.
На въпроса дали процесният имот попада в обхвата на Зона по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се посочва, че въз основа на изработена карта по чл. 18г от
ППЗСПЗЗ се изработват и помощните планове и плановете на
новообразуваните имоти, в които се отразяват раздадените по постановления
имоти и урегулираните имоти във вилните зони, както и имотите,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Според вещото лице в случая процесния имот
попада извън обхвата на изработените ПНИ, както и извън обхвата на
помощен план. Наред с това, за измотите, раздадени от „...“ на служители, не е
посочено правно основание за раздаването им, въз основа на което те да имат
право да ги придобият по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. процесният имот не
попада в обхвата на зона по §4. В тази връзка обаче е отбелязано, че
становището на гл. Архитект на район ..., въпреки изложеното по-горе, попада
в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е в урбанизирана територия,
непосредствено до вилна зона и в него са налични застроени имоти върху
земеделски земи.
Според СТЕ по отношение на имота няма заявени реституционни
претенции и няма влезли в сила решения за възстановяване на собствеността.
Посочва се също така, че реституционният процес за района е приключил.
На последно място вещото лице посочва, че за района има влзяъл в сила
план на новообразуваните имоти, но процесният по делото имот и съседните
му от изток и запад имоти попадат извън обхвата на този план.
Съдът кредитира като компететно изготвено приетото експертно
заключение по съдебно-техническата експертиза.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот въз основа на давностно владение с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, който се разглежда от съда, ако ищецът
установи, че има правен интерес, т. е. че ответника оспорва правото му на
собственост, и се уважава, ако ищецът установи, че е владял имота (имал е
фактическа власт с намерение да свои) необезпокоявано, спокойно, явно,
безсъмнено и трайно за период от поне 10 години. Ответникът следва да
4
установи спиране или прекъсване за повече от 6 месеца на давностния срок.
По същество ищцата доказва чрез гласни и писмените доказателства по
делото, че владее спорния имот от 01.08.1994 г. Към този момент обаче
давностният срок не би могъл да се зачете, тъй като ако имотът е бил
държавна собственост, давността не е текла за него по силата на разпоредбата
на чл. 86 ЗС до влизане в сила на 01.06.1996 г. на изменението, обн. в ДВ, бр.
33/1996 г., а ако се приеме, че процесният имот е реституиран по силата на
закона, то давността е прекъсната по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ (нова,
обн ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) на 22.11.1997 г.
Общината настоява, че в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която по отношение на имотите, подлежащия
на реституция по ЗСПЗЗ, изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност не се
зачита и започва да тече нова от деня на влизането на тази разпоредба, а
именно 21.11.1997 г. След тази дата по отношение на имотите може да бъде
упражнявано давностно владение, което да доведе до придобиването им на
оригинерно основание, но само ако към датата на установяване на това
владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици, т.е. само
ако е приключила окончателно предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността. В тази връзка следва да бъде
пояснено, че според кредитираното по делото ескпертно заключение спрямо
процесния имот не е имало реституционни претенции, както и че
реституционният процес за района е приключил. Наред с това, съгласно
трайната практика на Върховния касационен съд –Определение №
10/06.01.2011 г. по гр. дело № 866/2010 г., II ГО; Решение № 43/18.06.2012 г. по
гр. дело № 448/2012 г., II ГО; Решение № 22/21.02.2012 г. по гр. дело №
693/2011 г., II ГО; Решение № 229/24.04.2019 г. по гр. дело № 246/2018 г., III
ГО; Решение № 396/03.01.2012 г. по гр. дело № 1462/2010 г., I ГО, и други,
реституцията по силата на ЗВСВОНИ настъпва съгласно чл. 3, ал. 1 от същия
закон по силата на закона с приемането му и без нужда от никакъв формален
акт. Положението е различно от разгледаното в Тълкувателно решение №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС за фактическия състав на придобивната давност,
тъй като за разлика от последната, която не се прилага служебно (чл. 83 ЗС
във връзка с чл. 120 ЗЗД), реституцията по ЗВСВОНИ настъпва автоматично,
по силата на закона. Ръководен от изложеното, съдът счита, че не е налице
пречка да започне да тече придобивна давност в полза на ищцата, считано от
22.11.1997 г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ давностният срок е бил прекъснат и е
започнал да тече наново според чл. 83 ЗЗД във връзка с чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
22.11.1997 г. Същият е изтекъл на 22.11.2007 г., когато ищцата е станала
собственик. Към този момент няма данни ищецът да е искал да ползва имота
като наемател, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС, че който има
фактическата власт е и владелец, не е оборена.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от делото, разноски следва да бъдат присъдени на
ищцата, съобразно представения списък на л. 82 по делото., а именно 1500
лева.
Решението е изготвено в срок от година и един месец от последното
5
открито по делото съдебно заседание поради състояние на високо рискова
бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Р. Й., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗС, по отношение на ...., с код по
БУЛСТАТ: ..., и адрес: ...., че Р. Р. Й., ЕГН **********, и адрес: гр. ..., е
собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ ...,
местността ... в.з. ... с идентификатор ......., находящ се в ...., област ..., район ...,
местност ..., по силата на давностно владение в периода от 22.11.1997 г. до
22.11.2007 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., с код по
БУЛСТАТ: ..., и адрес: ...., да плати на Р. Р. Й., ЕГН **********, и адрес: гр. ...,
сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване – с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6