Определение по дело №20905/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43350
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20231110120905
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43350
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110120905 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. Й. П., ЕГН
**********, с адрес гр.БЛ, ж.к.ААМ, бл.27, ет.5, ап.15, подадена чрез адв.З., със съдебен
адрес гр.София, ж.к.ЛН 3, ул.“ГД“ № 6, с която са предявени искове срещу „ФБ” ЕООД,
ЕИК 22 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДЖН № 28, СЦ ет.2,
ап.40-46, представлявано от ПД, за прогласяване за нищожен на сключения между станите
договор за поръчителство № 3779896/26.02.2020 г., както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10.00 лв., предявена частично от 200.00 лв., като платена
недължимо по нищожния договор.
Ищецът твърди, че на 26.02.2020 г. е сключил договор за заем № 3779896 с „ИЗМ“
АД, по силата на който ищeцът е получил сумата в размер на 1000.00 лв., при седмични
погасителни вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищецът е
сключил с „ФБ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 3779896, по силата на който
ищцата следвало да заплати на ответника възнаграждение, което било разсрочено, и
подлежало на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.
Според ищеца, в чл.4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000
лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др.
Отбелязва се, че в ал.2 от чл.4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължнието си по настоящия договор да преодстави обезпечение в срока по предходната
алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка.
Ищецът оспорва неустоечната клауза по чл. 4 от договора като неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално
1
уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Излага се, че доколкото договорът за кредит бил потребителски, то потребителски
характеристики имал и процесния договор за предоставяне на гаранция.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен при начална липса на
основание, доколкото потребителят не получавал услуга по посоченото правоотношение.
Отделно посочва, че дговорът е нищожен и поради обстоятелството, че същият бил сключен
между длъжника и поръчителя, а не между кредитора и поръчителя, както изисквал законът.
Излага, че едносилчен собственик на капитала на ответника бил заемодателят по
договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по договора за гаранция
представлявало всъщност едно допълнително възнаграждение за заемодателя, което се
дължало от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е
изправна страна по същия или не.
Обяснява, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като
възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с
което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде признато за установено, че
процесния договор за гаранция е нищожен, като ответникът му върне заплатените по него
без основание суми.
Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждане от
10.10.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на ищеца за представяне
на доказателства на наличие на правен интерес от завеждане на исковете. Разпореждането е
връчено на ищеца на 22.10.2023 г., поради което съдът приема, че дадения с него срок е
изтекъл на 30.10.2023 г. В този срок е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която
заявява, че представянето на процесния договор касае основателността, а не допустимостта
на предявения иск. Освен това се позовава на задължение на ответника да съхранява
сключените от него договори.
При тези данни следва да сепосочи следното: По отношение на констатираната
нередовност на исковата молба, настоящият състав намира за приложима практиката ВКС,
според която всяко лице, чиято правна сфера е засегната от страдаща от тежък порок сделка,
съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска установяване на неговата
нищожност по исков ред. Исковете са установителни, а абсолютна положителна
процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен интерес /в тази
насока определение № 74 от 5.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 371/2021 г. по описа на
ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност,
необходимо е ищецът да обоснове процесуалноправната си легитимация с качеството си на
страна по оспорения като нищожен договор, т.е. за да е налице правен интерес от
провеждане на установителния иск, следва да се представят несъмнени доказателства, че
между страните е сключено процесното оспорено правоотношение.
2
Във връзка с това изискване за допустимост на предявените искове, с молба от
23.10.2023 г., ищецът е поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово
искане е уважено, но той не е положил усилия да получи издаденото му удостоверение и д
апредстави относимата информация.
Липсата на макар и косвени данни за наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и на процесната клауза, която се оспорва като неравноправна,
навежда на липсата на правен интерес от завеждане на делото. Тук за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че доколкото се касае за потребителски договор, то за
същия е предвидена писмена форма /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В този смисъл наличието на правен
интерес, а именно постигнатата между страните договорка за обезпечение на кредита чрез
грарант и сключване на договор с такъв, може да бъде установено на настоящия етап от
производството, доколкото не е необходимо събирането на други доказателства /разпит на
свидетели или назначаване на експертиза/.
Всичко това налага извод, че предявеният установителен иск, а осъдителния такъв с
оглед неговия акцесорен характер, са недопустими като заведени от лице, което не е
установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за
наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
/в този смисъл и определение 10401/04.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9668/2023 г. по
описа на СГС/.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 20905/2023 г. по описа на СРС, 128 състав
като образувано по недопустими искове.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3