РЕШЕНИЕ

гр. София, 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛАДШИ СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова въззивно частно гражданско дело № 12784 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****– длъжник по изп. дело № 20208510401597 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу постановление за разноски от 24.09.2020 г. в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Д.П.П., ЕГН ********** от сумата 400.00 лева на сумата от 200.00 лева, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. /актуализирана на 31.07.2020 г./ предвижда минимален размер на възнаграждение за образуване на изпълнителното производство 200.00 лв., с който размер ЧСИ не се е съобразил. Съответно като към момента на изпращане и получаване на поканата за доброволно изпълнение присъдения размер се явява прекомерно завишен. Освен това в случая било извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и други действия не са били извършвани. Освен това, според жалбоподателя, производството не представлява действителна правна и фактическа сложност, а вземането по изпълнителния лист е заплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

Поради това отправя искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от взискателя Д.П.П., чрез адв.Илчев в което се излагат съображения за нейната неоснователност.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК  от ЧСИ М.П., в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата. Заявява, че към датата на Постановлението – 24.09.2020 г. ЧСИ е съобразил размера на дълга по образуваното изпълнително дело и минималният размер на адвокатско възнаграждение дължимо за образуване на изпълнителното дело към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие -Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. Освен това в проведеното производство са извършени и други същински изпълнителни действия – по искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника, което сочи, че не се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство, а и за процесуално представителство по делото. Длъжника не е погасил дълга след влизане в сила на изпълнителното основание, поради което е дал повод за образуване на изпълнителното дело и изложените от него доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се явяват неоснователни.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените в изпълнителното дело писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора факти по делото:

Изпълнително дело № 20208510401597 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 е образувано по молба на взискателя Д.П.П. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумата по изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр. д. № 14790/2019 г., по описа на СРС, 140 с-в в размер на 52.50 лева.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 31.08.2020 г., съдебният изпълнител е поканил последния на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението, включително и сумата от 408.91 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство и сумата 139.37 лв.- такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

По делото са представени доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми по изпълнителното основание в срока за доброволно изпълнение.

С възражение от 10.09.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е заявило, че намира за прекомерни посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски, като е поискало определянето на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 200 лева. С постановление от 24.09.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 400.00 лева на 200.00 лева. Длъжникът е атакувал това разпореждане, подавайки на 06.10.2020 г. разглежданата в настоящото производство частна жалба.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.

В случая задължението към взискателя възлиза на 52.50 лева. Според това дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за основателно, доколкото не са били извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя и плащане на сумите е извършено в срока за доброволно изпълнение от длъжника – покана за доброволно изпълнение е била връчена на 31.08.2020 г., а плащането е извършено на 04.09.2020 г. Единственото извършено действие по изпълнителното дело  е връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на 31.08.2020 г.

С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00 лв. или в утвърдения от ЧСИ размер 400.00 лв. са недължими. В този смисъл липсва основание за начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е изцяло недължимо.

Разпоредбата на т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018 г. по ч.гр. д. № 666/2018 г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018 г. по ч.гр. д. № 6778/2018 г. на СГС, ГО).

Съгласно изпълнителния лист по изпълнителното дело в полза на взискателя е присъдена сумата от 52.50 лв. Вземането е заплатено на съдебния изпълнител на 04.09.2020 г. (датата на която е преведена сумата по банков път). Общият размер на сумите, за които е издаден изпълнителния титул към датата на събиране на дълга е в размер на 52.50 лв. и върху тази сума следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. а) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: до 100 лв. - 10 лв. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. а от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 10.00 лв., върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 2.00 лв., т.е. дължима пропорционална такса – 12.00 лв. с ДДС.

Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 12.00 лв. с ДДС до определения от ЧСИ размер- 139.37 лв. с ДДС, поради което следва да бъде отменено и в тази част.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена.

По разноските

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 68517/06.10.2020 г. подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****по изпълнително дело № 20208510401597 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата на частните съдебни изпълнители, Постановление за разноски от 24.09.2020 г. на ЧСИ в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Д.П.П., ЕГН ********** от сумата 400.00 лева на сумата от 200.00 лева и в частта на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата 12.00 лв. с ДДС до сумата 139.37 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Д.П.П., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20208510401597 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 на КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 400.00 лв. на сумата 200.00 лв. и

НАМАЛЯВА определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20208510401597 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 на КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 139.37 лв. с ДДС на сумата 12.00 лв. с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.