Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 01.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело (АНД) № 666 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А.Т.А.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия
Г № 0020113 на ОДМВР - Хасково,
с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание
чл. 638, ал. 1,
т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – неправилно била посочена
санкционната норма и не съдържал пълно описание на инкриминираното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.Т.А., не се
явява и не се представлява. С Писмени бележки процесуалният му представител –
адвокат Д.Т. излага доводите си по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт. Претендират
се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ
– ОДМВР
- Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 10.08.2020 година в 10.46
часа на първокласен
път № 8, при км. 365+500 - булевард „България”, на територията на Свиленград,
област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) №
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR
1-М е регистрирано и заснето моторно
превозно средство (МПС)
марка „Сеат”, модел „Толедо” с държавен регистрационен номер Х 08
52 АК, регистрирано
в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР) и
за което няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
текущата година 2020 година, респ. към
датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (в
този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен
интернет-сайт на Гаранционния фонд). След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0020113
на името на жалбоподателя А.Т.А. в качеството му на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за липсата на сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 638, ал. 1, т.
1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 13.10.2020
година
(, видно от Справката за нарушител и отразеното в Жалбата).
За работата
и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 10.08.2020 година, когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола
се установяват данни за датата на използването на АТСС - 10.08.2020 година, времето (07.30 часа до 11.45 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – на първокласен път № 8, при км. 365+500
- булевард „България”, на територията на Свиленград, област Хасково, режима
на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил,
където е поставено, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От
същите се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер Х 08
52 АК в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.
От представения Протокол
№ 6-52-19/11.10.2019 година,
издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства
на одобрения тип.
В публичния регистър на
Българския институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от
Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят го обжалва
в срока по чл. 189, ал. 8 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), вр.чл. 647, ал.
3 от КЗ пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд
- Свиленград.
В кориците на делото е приложена и
Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има няколко административни
наказания „Глоба”, наложени с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка (АНП), приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства
са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на собственост
по отношение на МПС-то, което управлява, наличието на регистрирация на
територията на
Република
България, факта, че не е спряно от движение и липсата на сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3
от КЗ видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)
– лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен
процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по
правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ – липса на сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване
за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното
лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
приема че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването
на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв срок и пред кой орган
подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година
на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме
обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на
органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от
приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както е в настоящия
случай), се считат от одобрен тип. Последващата проверка е извършена преди
изтичане срока на валидност на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за измерване на
скоростта. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6,
ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото
за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението; т.е. липсата на доказателства относно
критериите за избиране на мястото за контрол с АТСС не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко процедурата по
установяване и заснемане на нарушението, както и не обуславя извод за
незаконосъобразност на издадения ЕФ. Иначе казано производството по ангажиране
на отговорността на водачите на МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В
него се събират доказателства, които обосновават извършването или
неизвършването на административно нарушение. След като констатира такова
нарушение, АНО е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички
елементи от състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави
АТСС, не е сред тези елементи –
в този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година, постановено по КАНД №
559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка
Желева.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към
КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1
от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33
от ДР на КЗ, легално определение на понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. Правното основание за издаване на ЕФ е разпоредбата
на чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ, според която, на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв.
Казано по друг начин нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на водача – лицето, което притежава
МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и ползване няма
сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. В този смисъл, собствениците на МПС са
обвързани от задължението за
сключване на застраховка „Гражданска
отговорност”, която е задължителна,
съгласно регламента на чл. 461, т. 1
и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл.
638, ал. 4 от КЗ, деянието е довършено при установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Достатъчно е с АТСС да
е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо
АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Този извод се обосновава
и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка
по електронен път в Гаранционния фонд, т.е. установяването на този факт не е
поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от
официална информационна система, като същата е общодостъпна
за всички граждани и държавни органи.
Към момента на заснемане от АТСС, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление”
на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство, поради което и Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Предвид изложеното в обжалвания ЕФ нарушението правилно е
квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 1, т. 1 от
КЗ, която административнонаказателната разпоредба предвижда санкция за лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ пък от своя страна (както вече бе посочено) въвежда задължението за
сключване на Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение.
Ето защо
използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б”
от ДР на ЗДвП, което е технически изправно, е
довело до законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по коментирания специален правов ред. Въз основана
данните по делото, Съдът приема за установено, че на 10.08.2020 година на
първокласен път № 8, при км. 365+500 - булевард „България”, на територията на
Свиленград, област Хасково, собственикът на процесното МПС – А.Т.А., е управлявал
лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо” с държавен регистрационен номер Х 08
52 АК (собствеността на автомобила се доказа от Справка в централната база на
КАТ, приложена в кориците на делото) без сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Липсата
на посочената застраховка е факт, изпълващ хипотезата на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и основание за прилагане на санкцията на чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр.чл. 461, т. 1 от същия кодекс. По делото липсват доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ. Без правно значение в случая е причината за неизпълнение на
задължението за сключване на застраховката.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението - същото е посочено коректно с текстово описание и
координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване. От
приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката му на движение; налице е
и пълно описание на нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с
мястото на установяване на нарушението. Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва
при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък.
Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и
края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай.
По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656.
С разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при
работа с временно разположени на участък от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от АНП
по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел
тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени
с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда не
накърнява правото на защита на санкционираното лице. По делото има събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при
използването на АТСС - мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл
са и Решение № 43 от 19.02.2018 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, докладчик Съдията
Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик Съдията
Антоанета Митрушева, Решение №
604 от 12.10.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 559/2020
година, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика
мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен
орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В случая правилно е издаден процесният
ЕФ в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ
за санкциониране на допуснато нарушение на КЗ
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и настоящият случай. Изпълнено е и правилото
на чл.
638, ал. 4 от КЗ, съгласно което когато
с АТСС е установено управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на МПС се
налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното нарушение
не представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. В този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020
година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Василка Желева.
Осъщественото
от А. деяние, във форма на бездействие (в този смисъл е и Решение № 738 от 11.10.2018 година, постановено по КАНД № 599/2018
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Димитрова) е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като собственик на МПС, който го управлява по
обществени пътища е бил длъжен и следва да знае изискването и задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да
положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди
тяхното настъпване.
ПО РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, собственик на МПС, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с
използването на което няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на физическо
лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв.,
както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение. Действително
не е посочена ал. 4 на чл. 638 от КЗ, но съгласно
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая
правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място
следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако
не бяха допуснати, биха довели до друг резултат,
което в настоящия случай не е налице. И на
последно място трябва да се отбележи, че специалната разпоредба на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП въобще не предвижда като задължителен реквизит в ЕФ посочването на
санкционната норма, а само на материалната такава. В
този ред на мисли е неоснователно наведеното в Жалбата и повторено в Писмените
бележки на адвокат Т. твърдение за неправилно приложена санкционна норма.
Административното наказание „Глоба” в
размер на 250 лв. е правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното
с обжалвания ЕФ административно наказание Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред
настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. Касае
се за формално нарушение - на просто извършване –
за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат. Като релевантен аргумент се отчита и се цени характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна,
с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко
е свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за обществени отношения, регулирани от КЗ, които са
свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на
МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и
превенция. В този смисъл, типичната
обществена опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена от една
страна, както и от друга страна - с оглед нарасналия брой пътнотранспортни
произшествия със сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното
движение, увеличения брой автомобили, включително и с високи технически
възможности за развивана скорост. Крайната цел на контрола е недопускане
движение на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. В тази насока Съдът отчита и обстоятелството,
че дори след установяване на нарушението наказаното лице не предприело действия
за сключване на нова застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка
за незаконосъобразност на ЕФ.
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски
хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и Списък
на разноските. Но с оглед изхода на делото такива не се дължат на
жалбоподателя.
Водим
от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3
от КЗ,
Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г № 0020113
на
ОДМВР – Хасково, с който на А.Т.А. с
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.чл.
461, т. 1 от КЗ за извършено нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски,
направено от жалбоподателя А.Т.А. с ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)