РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 214
гр. Пловдив, 09.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1573 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Й.Т., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. М., срещу Решение № 2153-15-49/16.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 01.04.2020г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за ИОЗ по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО.
Жалбоподателката твърди, че от нея УПИ № 2 и № 3
не носят подпис нито на Управител, нито на Ръководител Баланс (длъжността,
изпълнявана от г-н Д.), а има подпис на счетоводител и ръководител, като
административният орган не е направил никакъв опит да се установи кои лица са
били счетоводители и са се подписвали на „Ръководител“ през 2009 г. в
„Каламица“ АД.
На
следващо място сочи, че в представената и приложена по делото пр.преписка №
3770/2020Г. са налични ведомости за периода, в който тя е работила в „Каламица“
АД, които ведомости са представени от управителя на дружеството П.В..
Твърди
се й, че административният орган неправилно е възприел, че трудова книжка №
23/01.03.1999 г. не може да се приеме като годно доказателство за полагане на
осигурителен стаж за периода 1978 г. до 1999 г. тъй като е по образец от 1986
г., а е издадена 1999г.
Ответникът -
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез пълномощника си юр. М. счита жалбата
за неоснователна, моли Съда да я отхвърли, като присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирано по делото писмено становище.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол
съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Ето защо е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
С оспореното
Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-245/01.04.2020 г. е отказано
отпускане на лична пенсия за ИОЗ по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като
административният орган не е зачел осигурителния стаж на жалбоподателката за
периодите от 01.10.1978 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1999 г. до 28.02.1999 г.
В
хода на административното производство за изясняване на горепосочения стаж оформен
в трудова книжка № 23, издадена на 01.03.1999 г. и образец УП-3 № 47”а”,
издаден на 11.12.2009 г., с посочен издател АД “Каламица” - с. Ц. както и за
изясняване на осигурителния доход, вписан в образци УП-2 № 42, издаден на
11.12.2009 г. и УП-2 № 47, издаден на 11.12.2009 г., административният орган е изискал от Обединен
осигурителен архив към ТП на НОИ - Пловдив, да се установи фигурира ли името на
жалбоподателката за процесния период, съществуват ли документи, приети за
съхранение от осигурителя АД "Каламица” - с. Ц., а така също има ли данни
в електронната система за положен стаж при други осигурители.
С Уведомително
писмо №5506-15-3669#1/29.11.2019 г. на ООА, се декларира, че в архивохранилището
на ТП на НОИ - Пловдив от осигурителя АД “Каламица" - с. Ц., не са
предадени за съхранение документи, удостоверяващи осигурителен стаж и
осигурителен доход.
Административният
орган с писмо изх. № 2112-15-987#5/26.11.2019 г. е изискал проверка от
контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив, която да установи верността на данните,
отразени в трудова книжка № 23/01.03.1999 г., обр. УП-3 № 47"а“/11.12.2009
г.; обр. УП-2 № 42/11.12.2009 г.; УП-2 № 47/11.12.2009 г.
В
резултат на проверката е бил изготвен Констативен протокол №
КП-5-15-00728799/28.02.2020 г. в който е
отразено, че лицето изпълнявало длъжността на ръководител по баланса след 2001
г. на АД "Каламица" Б. Д. декларира,
че подписите, поставени в документите на жалбоподателката не са негови.
Административният
орган е приел, че приложената към заявлението за отпускане на пенсия Трудова
книжка № 23/01.03.1999 г. не може да се приеме за годно доказателство за
полагане на осигурителен стаж в периода от 01.10.1978 г. до 06.04.1999 г., тъй
като не е по установен образец към датата на издаване - 01.03.1999 г. , а е по
образец от 1986 г., като в нея няма вписан друг осигурителен стаж до 01.10.1978
г.
По
делото бе изискана и приложена пр.
преписка № 3770/2020г. съдържаща следните ведомости: ведомост за м. ноември
1987г. както и разчетно-платежна ведомост за същия месец; ведомост за м.
декември 1983г. както и разчетно-платежна ведомост за същия месец; за м.
ноември 1983г. както и разчетно-платежна ведомост за същия месец.
По
делото бяха разпитани свидетелите П.В., С.И., С.Д. и Г.П..
Свидетелят
В. заяви, че подписите на Удостоверение № 47/11.12.2009г. , Удостоверение №
47а/11.12.2009г. и Удостоверение изх. № 42/11.12.2009 г. по всяка вероятност са
на Управителя Б.
Д. и не са негови. Свидетелят посочи, че удостоверение за стаж и доход ги е издава
тогавашната счетоводителка С., като първо удостоверенията са се изготвяли в счетоводството,
като след това се подписват. Свидетелят заяви, че е получавал писма от НОИ за
предоставяне на ведомости, като той е предоставил наличните в него документи. Свидетелят
заяви и, че не помни кой е подписвал трудовите книжки през 1999г.
Свидетелят
И. заяви, че е работил 26 години в дружество „Каламица“ АД. Той е започнал
работа от 1968г. а от 1972 г. е
изпълнявал длъжността управител. След
това е бил директор ДФ „Птицевъдство“ К.
от летните месеци на 1978 г. до 14 март 1994 г., когато е напуснал по свое
желание.
Свидетелят
заяви, че той е назначил Й.Т. като касиер в предприятието и до деня, когато е напуснал
- 14.03.1994 г. тя е била касиер. Свидетелят не е оформял трудови книжки, тъй
като е имало ТРЗ и „Личен състав“.
Свидетелката
Д. заяви, че е работила като главен счетоводител във фирма „Каламица“ АД, до
закриването на фирмата. Тя не е изготвяла удостоверение обр. УП 2 и УП 3, като
не е и подписала представените от жалбоподателката такива. Свидетелката потвърди,
че познава жалбоподателката Т., като са работили заедно около 20 години.
Свидетелката
заяви, че УП-тата ги е подписвал Директорът Б. З. Д., тя като главен
счетоводител и Г.П. като личен състав.
Свидетелката
П. заяви, че е работила в „Каламица“ АД от самото начало до ликвидирането на дружеството.
Тя
потвърди, че е издавало удостоверения обр. УП 2 и УП 3, както и това че тя
лично е изработила и подписала удостоверенията на жалоподателката.
Свидетелката
потвърди, че е работила с г-жа Й.Т. която е работила в дружеството като
счетоводител.
След
като тя е сверила дали съответното УП съответства на ведомостите, тя го е
подписвала, след което го е подписвал директора.
Настоящият съдебен състав намира
доводите в жалбата за неоснователни, поради следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от НПОС
осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец.
Административният орган оспорва
данните в Трудова книжка № 23/01.03.1999 г. и приема, че тя не може да се приеме за годно
доказателство за полагане на осигурителен стаж в периода от 01.10.1978 г. до
06.04.1999 г., тъй като не е по установен образец към датата на издаване -
01.03.1999 г.
Жалбоподателката твърди, че с Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г. се приема нов образец на трудовата
книжка, но в nap. 1 изрично се посочва, че новият образец на трудова книжка се издава само на
работници, постъпили за пръв път на работа след 1 януари 1987г., какъвто не е
настоящия случай.
Действително ако на жалбоподателката бе издадена трудова книжка преди
01.01.1987г., то не следва да й бъде издадена трудова книжка по новия образец.
В случая трудовата книжка е издадена на 01.03.1999г., като към тази дата
трудовата й книжка е следвало да бъде по новия образец. В случая трудовата
книжка е издадена не към датата на постъпване на работа на лицето, а към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение.
В съдържащите се в пр. преписка № 3770/2020г.
ведомости описани по горе, фигурира името на жалбоподателката, но те не са
подписани от директор, някои от тях дори не са подписани и от главен
счетоводител.
Основателно е твърдението на ответната страна, че дори
те да се вземат предвид, те касаят малка част от претендирания период и общият
осигурителен стаж на г-жа Т. отново не е 05 години, който се изисква на
основание чл. 74, aл
1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО.
По делото не се доказва и, че представените от
жалбоподателката удостоверения обр. УП2 и УП3 удостоверяващи трудов стаж и
доход да са подписани от правоимащи лица. В случая документите са били
изготвени от св. П., но не са били надлежно подписани от счетоводителя и управителя
на дружеството.
Предвид горното съдът намира жалбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдено възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т., ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител адв. М., срещу Решение № 2153-15-49/16.06.2020г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********
от 01.04.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ИОЗ по чл. 74, ал. 1,
т. 4 от КСО.
ОСЪЖДА Й.Т., ЕГН **********
да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата в размер на 100/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: