РЕШЕНИЕ
№ 5625
гр. ***, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110175082 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ТС,
ЕИК ***, представлявано от АА - изпълнителен директор ***, чрез
юрисконсулт ДК против Р. М. Г., ЕГН ********** и Л. И. Г., ЕГН **********,
с адрес *** за осъждане на последните да заплатял следните суми: сумата
4400,66 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за
забава в размер на 442,08 лева за периода от 15.09.2023 г. - 11.12.2024 г., както
и сумата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в
размер на 87,95 лева - главница и мораторна лихва за забава в размер на 16,87
лева от 16.07.2022 г. - 11.12.2024 г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите Иска се присъждане на сторени по делото
разноски при следните квоти:
Л. И. Г. - 1/2, а именно: 2200.33 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
1
окончателното изплащане на сумите, и 221.04 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2023 г. до 11.12.2024 ., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 43.97 лв,- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 8.44 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г.
до 11.12.2024 г.;
Р. М. Г. - 1/2, а именно: 2200.33 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 221.04 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2023 г. до 11.12.2024 ., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 43.98 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 8.43 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г.
до 11.12.2024г.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Посочва, че ОУ се изготвят от ТС и се одобряват от *** към ***.
Твърди, че с тези ОУ се регламентиран търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството. Изтъква, че между ответниците и ТС е
подписан договор за продажба на топлинна енергия № ***/***, абонатен №
*** при ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
потребители в гр. *** по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозират отговор с идентично съдържание, в който
заявяват, че оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Намират претендираните суми за погасени по давност. Считат, че не може да
се изведе извод за наличието на каквато и да е облигационна връзка между
ответниците и ищеца. Оспорват материалната легитимация на копие на
снимка на Договор за продажба на НДИ. Ответникът Р. М. Г. заявява, че при
условията на евентуалност, в случай, че се приеме да е налице облигационно
правоотношение с ищеца по делото, то същото е възникнало между ищеца и
2
другия ответник по делото, като в тази връзка счита, че именно с лицето, на
което е открита партида при ищеца, е възникнало индивидуално
облигационно правоотношение за доставка на ТЕ за имота.
Ответниците считат, че не са неоснователни претенциите на ищеца по
отношение на услугата ДР. Твърдят, че ищеца не е представил надлежни
доказателства за сключен договор с Д. Заявяват, че по това правоотношение
действително се дължи плащане на услугата дялово разпределение от
потребителите, но това задължение е към фирмата за дялово разпределение от
потребителите, която се явява и кредитор по тази облигация. Сочат, че
заплащането на тази услуга не се дължи на ищцовото дружество, тъй като не е
налично правоотношение между потребителя на ТЕ и ищеца. Твърдят, че
ищеца не ангажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение за
извършена от избрания от тях търговец. Намират и лихвата за забава върху
главницата за ДР за неоснователна. Твърдят, че ищцовото дружество не
представя доказателства за отправена и получена покана преди завеждане на
делото. Оспорват и дължимостта на претендираната законна лихва за забава
върху главницата за ТЕ поради липса на доказателства, че ответниците са
изпаднали в забава. Сочат, че ищецът не представя доказателства относно
издаване, публикуване и датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата им.
Заявяват, че е начислявана ТЕ по прогнозна консумация и е съответно
приложим текстът на чл. 32, ал. 3 от Общите условия. Считат, че спрямо
общите фактури от 2023 г. и 2024 г. разпоредбата, уреждаща режима на
забавата, а именно чл. 33, ал. 4 от Общите условия е неприложима, неясна и
вътрешно противоречива. Твърдят, че задължението за заплащане на реално
потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно, но срокът
изтича преди изравнителното вземане на ищеца по общата фактура да е
възникнало както по основание, така и по размер. Сочат, че обезщетението за
забава в размер на законната лихва не се начислява върху прогнозните
фактури, а само върху реално дължимата сума и няма как ответниците да се
поставят в забава преди издаване на изравнителната сметка и Общата
фактура. Поддържа, че са изпаднали в забава след покана, каквито
доказателства по делото ищцовото дружество не е ангажирало, като поради
изложените съображения считат, че не са изпаднали в забава и за сумите по
3
следващата обща фактура - от 2024 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г., до топлоснабдения имот, находящ се в гр. ***, ***,
е доставяна топлинна енергия в посочените от ищеца количества.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния
имот към исковата молба е приложен – Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от които се
установява, че на дата 27.04.1990 г. Общински народен съвет *** продава на Л.
И. Г. и Р. М. Г. (ответници по делото) недвижим имот, държавна собственост,
находящ се в гр. ***, местност ***, представляващ апартамент ***“.
По делото е приложен списък на живущите на ж.к. „***“, бл. ***, сред
които е и ответницата – Л. И. Г. , която е отбелязана като живуща в апартамент
***.
В този смисъл, в качеството си на титуляри на правото на собственост към
процесния период, ответниците са и страна по облигационното отношение за
4
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница за
ТЕ за напълно основателен, като ответниците се явяват задължени за сумата в
размер на 4400,66 лева, представляваща главница за неизплатена ТЕ за
периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. Сумата от 4400,66 лева следва да бъде
разпределена между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти по
½, а именно по 2200,33 лева за всеки от ответниците.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза
на ответника погасителна давност за услугата дялово разпределение, съдът
намира за неоснователно. Безспорно между страните е юридическото
обстоятелство, че вземанията на ТС са периодични по своя характер и се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Тъй като претендираният период е от м.05.2022г. – м.04.2024г., а
исковата молба е депозирана от ищеца на 17.12.2024 г. то тригодишният
период не е бил настъпил към момента на подаването му. Погасени по давност
биха били възникналите задължения преди 17.12.2021 г., докато настоящата
претенцията е за задължения възникнали след този период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искa за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период- л. 21, като ответниците се явяват задължени за сумата в размер на
87,95 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода от
5
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. Сумата от 87,95 лева следва да бъде разпределена
между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти по ½, като всеки
поотделно дължи сумата в размер на 43,98 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 15.09.2020 г. до 20.01.2023 г. са приложими ОУ на ТС от
2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от
чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ТС тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2022/2023 г. и 2023/2024 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2023 г. до 11.12.2024 г. върху главницата от 4400,66 лв. и
служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 753,26 лв.,
6
поради което искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи изцяло до пълния
предявен размер от 442,08 лв. Сумата от 442,08 лева следва да бъде
разпределена между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти по
½, като всеки поотделно дължи сумата в размер на 221,04 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищецът. Дължимите разноски в настоящото производство възлизат в
размер от 297,90 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на
197,90 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00
лева, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, които следва да се разпределят
поравно между страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД,
Р. М. Г., ЕГН ********** да заплати на ТС, ЕИК ***, сумите както следва
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2200.33 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, за
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. до имот с адрес: гр. ***, ж.к, „***“, ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите, сумата от 221.04 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 11.12.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в
размер на 43.98 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
7
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 8,43 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 11.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД,
Л. И. Г., ЕГН **********да заплати на ТС, ЕИК ***, сумите както следва
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2200.33 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, за
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. до имот с адрес: гр. ***, ж.к, „***“, ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите, сумата от 221.04 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 11.12.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в
размер на 43.98 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 8,43 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 11.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. М. Г., ЕГН **********, да
заплати на ТС, ЕИК ***, сумата от 148,95 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Г., ЕГН **********, да
заплати на ТС, ЕИК ***, сумата от 148,95 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на Д., като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8