Решение по адм. дело №993/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Б. Т. Л., подадена срещу Решение № 1012-12-461#1 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-001216-3 от 04.07.2025 год. на Ръководителя н осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 27.09.2023 год. до 26.05.2024 год. в размер на 26,45 лева дневно.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, действаща от 13.08.2024 год., поради което се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и присъждане на разноските.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски и заявява прекомерност н адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд - Пазарджик, седми състав, след като обсъди събраните по делото доказателства - административната преписка, включително всички разпореждания, получените структурирани електронни документи (СЕД), справките за осигурителен стаж и доход, обжалваното решение и разпореждане, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0397 от 04.10.2023 год. до Дирекция „Бюро по труда“ - Велинград, Б. Т. Л. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирал, че последното му трудово правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 27.09.2023 год.

По подаденото заявление в ТП на НОИ – Пазарджик е образувана преписка с peг. № 122-00-1216 от 04.10.2023 год. Във връзка с нея, на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, на лицето е изпратено уведомително писмо с изх. № У-122-00-1216-1 от 11.10.2023 год., с което е уведомен да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС, декларация относно определяне на пребиваване по чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - атестации, сертификати, фишове за заплата.

С вх. № 1019-12-5674 от 20.10.2023 год. Б. Л. е представил исканите документи, включително декларация относно пребиваването, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Франция и 14 бр. документи, удостоверяващи упражнявана трудова дейност във Франция.

С подаденото заявление Л. е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Франция за времето от 04.09.2023 год. до 26.09.2023 год. и от 20.09.2023 год. до 22.09.2023 год. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация са изпратени СЕД U001 № 800390, U003 № 833431 и Н001 № 833434 до компетентната институция на Франция.

С Разпореждане № 122-00-1216-1 от 23.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция.

Поради неполучени в срок удостоверителни документи, със СЕД U001CB № 1286638 и U003 № 1292072 отново е изискано удостоверяване на осигурителните периоди и доходи, декларирани от лицето.

В ТП на НОИ - Пазарджик за Б. Л. са получени структурирани електронни документи U017 № 1411346 и U004 № 1411345 от компетентната институция на Франция, с които са удостоверени: периоди на осигурена заетост от 20.09.2023 год. до 22.09.2023 год. и от 04.09.2023 год. до 26.09.2023 год., причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“, брутен доход за периода: от 20.09.2023 год. до 22.09.2023 год. - 228,14 евро, от 04.09.2023 год. до 26.09.2023 год. - 1 616,95 евро.

Въз основа на получените СЕД, на основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане № 122-00-1216-2 от 03.07.2025 год. е възобновено производството по заявлението за отпускане на ПОБ.

С Разпореждане № 122-00-1216-3 от 04.07.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Б. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.09.2023 год. до 26.05.2024 год. в размер на 26,45 лева дневно.

При определяне размера на обезщетението административният орган е формирал среднодневния осигурителен доход, като е взел предвид осигурителния доход на лицето в България за 24-месечния период от 01.09.2021 год. до 31.08.2023 год., съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително доходи, определени по реда на чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите от последната работа във Франция за периода от 04.09.2023 год. до 26.09.2023 год., превалутирани и приравнени съобразно максималния месечен осигурителен доход по Закона за бюджета на ДОО за 2023 год.

Общият доход за референтния период е приет в размер на 22 617,31 лева, а общият брой работни дни - 513, което е довело до среднодневен осигурителен доход 44,09 лева и дневно ПОБ в размер на 26,45 лева. (60%).

Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба с вх. № 1012-12-461 от 11.07.2025 год. до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който се е произнесъл с обжалваното Решение № 1012-12-461#1 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и е потвърдил Разпореждане № 122-001216-3 от 04.07.2025 год. на Ръководителя н осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик. Приел е, че е приложим е материалният закон към момента на издаване на разпореждането - по арг. на чл. 142 от АПК и разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в сила от 13.08.2024 год., се прилага и за „заварени“ случаи, при които към датата на влизането й в сила не е издаден акт за отпускане на ПОБ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспорваният административен акт създава задължения и засяга права, в предвидения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт - решение на директора на ТП на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган - Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В хода на административното производство не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при събиране на доказателствата – изискани и получени са структурирани електронни документи по координационните регламенти, производството е законосъобразно спряно и възобновено по чл. 54г от КСО.

Незаконосъобразността на оспорените актове се състои в неправилно приложение на материалния закон.

Правото на парично обезщетение за безработица е уредено в чл. 54а от КСО. Не се спори, че към момента на прекратяване на последното осигуряване на жалбоподателя - 27.09.2023 год. и подаване на заявлението за ПОБ от 04.10.2023 год. са били налице всички материалноправни предпоставки по чл. 54а от КСО - необходим осигурителен стаж, прекратяване на осигуряването, регистрация в Агенцията по заетостта и останалите условия.

Спорът е относно начина на определяне на размера на обезщетението и следвали да намери приложение нововъведената разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в редакцията на ЗИД на КСО, обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 год., в сила от 13.08.2024 год.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО предвижда, че когато в периода по ал. 1 или в месеца на прекратяване на осигуряването се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти, при определяне размера на ПОБ се вземат предвид: доходите от последната работа и всички доходи в България, както и доходите в други държави - членки за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Тази разпоредба е материалноправна по своя характери с нея се определя базата, въз основа на която се изчислява конкретният размер на паричното вземане на осигуреното лице. По силата на общия принцип за действие на законите във времето материалноправните норми действат за напред (ex nunc) и не могат да се прилагат към вече завършени фактически състави, освен ако законодателят изрично не им придаде обратно действие (ex tunc).

Законът за изменение и допълнение на КСО, с който е въведена нормата на чл. 54б, ал. 8, е обнародван в ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 год. и не съдържа специална разпоредба за влизането в сила, поради което, съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, влиза в сила три дни след обнародването – на 13.08.2024 год. В ЗИД на КСО липсва норма, която да придава обратно действие на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

В разглеждания случай заявлението за ПОБ е подадено на 04.10.2023 год., а последното осигуряване на жалбоподателя е прекратено на 27.09.2023 год., т.е. близо една година преди влизане в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Към този момент фактическият състав, пораждащ правото на ПОБ - прекратяване на осигуряването, наличие на необходим осигурителен стаж, регистрация като безработен.

За Б. Л. ПОБ възниква при действието на предходната редакция на чл. 54б от КСО и следва да бъде реализирано при условията и по реда на тази редакция, включително по отношение на начина за определяне на базата на обезщетението.

Позоваването на чл. 142 от АПК в решението на директора е неправилно. Разпоредбата на чл. 142 от АПК урежда критерий за преценка на законосъобразността на индивидуалния административен акт, а именно, че следва да се съобразява с фактическото и правно положение към момента на издаването му. Тази норма обаче не дерогира правилата за действие на материалноправните норми във времето, нито може да служи като основание за придаване на обратно действие на нови материалноправни разпоредби.

Съдът не споделя и аргументите на административния орган, че приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО представлява прилагане на нов закон към заварени правоотношения, а не обратно действие. Касае се за едно завършено към момента на влизане в сила на новата норма материално правоотношение - правото на ПОБ и то е възникнало преди 13.08.2024 год. Изменя се единствено размерът на вече възникналото право чрез прилагане на по-неблагоприятен за осигуреното лице режим, което по съществото си представлява недопустимо обратно действие на закона.

В този смисъл е практика на Върховния административен съд, обективирана в решения по адм. дела № 159/2016 г., № 841/2016 г. и № 3145/2016 г., шесто отделение, в които се приема, че новите материалноправни разпоредби за определяне размера на обезщетенията не могат да се прилагат към вече завършени фактически състави и че следва да се прилага правната уредба, действала към момента на възникване на правото.

Не се спори, че жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 65, пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 - напълно безработно лице, което по време на последната си трудова заетост във Франция е пребивавало в България.

Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламента, когато националното законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, се отчита изключително възнаграждението или доходът, получавани при последната работа. С пар. 2 се разширява това правило и когато законодателството предвижда референтен период.

В чл. 62, пар. 3 е предвидено, че когато са налице лица по чл. 65, пар. 5, б. „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение, получавано при последната работа в другата държава - членка. Това правило не отменя изискването да се отчита възнаграждението от последната заетост; тя само прехвърля компетентността за определяне и изплащане на обезщетението на институцията по пребиваване.

Следователно се изисква при определяне размера на обезщетението да се отчита възнаграждението от последната заетост, а националният закон може да конкретизира начина на изчисление, но при спазване на общите принципи на правото, включително относно действието на законите във времето и защита на оправданите правни очаквания.

В случая националният законодател е изменил базата за изчисляване на обезщетението чрез чл. 54б, ал. 8 от КСО, без да придаде обратно действие на тази норма. Нейното прилагане към вече възникнало право на ПОБ, каквото е правото на Б. Л., нарушава както националните правила за действие на материалноправните норми, така и принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания, признат и в практиката на Съда на ЕС.

Следователно административният орган е бил длъжен да определи размера на ПОБ на жалбоподателя при съобразяване с редакцията на чл. 54б от КСО, действала към датата на възникване на правото - 2023 год., т.е. без прилагане на новата ал. 8.

Като е определил размера на обезщетението на база 24-месечен период съобразно новата, влязла в сила едва през 2024 год. разпоредба, органът е нарушил материалния закон. Това нарушение не се отстранява от обстоятелството, че към датата на влизане в сила на ал. 8 все още не е било издадено разпореждане – това е последващ елемент от реализиране на вече възникнало субективно право, а не част от фактическия състав по възникването му.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-1216-3 от 04.07.2025 г. са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО и при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което следва да бъдат отменени, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Б. Л. при съобразяване указанията в мотивите на настоящото решение.

Съгласно чл. 174 от АПК съдът следва да определи срок за издаване на новия административен акт. Доколкото всички относими доказателства са събрани в административната преписка, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, Националният осигурителен институт следва да бъде осъден да заплати на Б. Т. Л. сторените по делото разноски. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение, както и е внесена държавна такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минималното възнаграждение по административни дела по КСО е 500,00 лева. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора съдът намира възражението за прекомерност за основателно и определя дължимите разноски в размер на 500,00 лева адвокатско възнаграждение плюс 10,00 лева държавна такса, или общо 510,00 лева, които следва да се възложат в тежест на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Б. Т. Л., [ЕГН], Решение № 1012-12-461#1 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-001216-3 от 04.07.2025 год. на Ръководителя н осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 27.09.2023 год. до 26.05.2024 год. в размер на 26,45 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество по подаденото от Б. Т. Л. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на новия административен акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Б. Т. Л., [ЕГН], гр. Костандово, [улица],сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.