Мотиви към Решение от 24.02.2021г. по НАХД № 129/ 2021г.
на КжРС
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу С.А.М. по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 11.04.2019г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация
по чл.13 т.6 от Наредба № I-157 от 2002г. на МВР, която се дава по силата на чл.151
ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта- системен
оператор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава- членка на Европейския съюз.
Производството по делото се гледа по реда на задочното
производство, тъй като обвиняемият С.М. е редовно призован, не е посочил
уважителни причини за неявяването си, участието му не е задължително в съдебно
заседание и същият е представян от редовно упълномощен от досъдебното
производство защитник. Последният в ход по същество пледира, че са налице
условията на чл.78а от НК. Моли съда да освободи дееца от наказателна
отговорност и да му наложи „глоба“ в минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.А.М., роден на ***г***, български и турски гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка,
описана в постановлението на прокурора, а именно: На 23.05.2019г. в ОДМВР- Кърджали
с писмо с рег.№328600-23623/ 16.05.2019г. по описа на ГД „Национална полиция“
при МВР било получено уведомление от компетентните немски власти относно издадено
българско свидетелство за управление на МПС № ********* от ОДМВР- Кърджали. Налице
било противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива
2006/126/ЕО, която регламентира издаването, подмяната и взаимното признаване на
СУМПС, издадени от държави- членки на Европейския съюз. В писмото до ОДМВР- Кърджали
германската страна информирала, че притежателят на това свидетелство за
управление на МПС, а именно обвиняемият С.М. имал обичайно пребиваване във Федерална република Германия от 01.01.2008г. до 15.08.2016г., както и след това. А свидетелството
за управление на МПС на негово име било издадено на 12.04.2019г. На 11.04.2019г.
обвиняемият С.М. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали на гише за
прием на документи за издаване на свидетелството за управление на МПС, на което
работела свидетелката Д.Д.. Пред нея деецът С.М. лично
подал Заявление № 1016928/ 2019г. с вх.№1933/ 2019г. за подновяването му. Съобразно
изискванията на чл.14 ал.1 от Наредба 1-157/2002г. за условията и реда за издаване
на свидетелството за управление на МПС и Правилника за издаване на български документи
за самоличност към това заявление обвиняемият С.М. подписал декларация по чл.13
т.6 от Наредба № I- 157 на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина по чл.151 ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка
на ЕС. Попълването и подписване на такава декларация се изисквала по силата на чл.151
ап.5 от Закон за движение по пътищата. В нея обвиняемият С.М. декларирал, че постоянния
му адрес е в с.Рани лист, общ.Кърджали, че не пребивава обичайно в друга държава-членка
на Европейския съюз и не притежава друго валидно свидетелството за управление на
МПС, издадено от държава- членка на Европейския съюз. На основание така представените
документи, на 12.04.2019г. от ОД на МВР- Кърджали на обвиняемия С.М. било издадено
СУМПС с № *********.
В хода на досъдебното производство била изготвена графическа
/почеркова/ експертиза, според която подписите в инкриминираната
декларация по чл.151 ал.5 от ЗДвП от 11.04.2019г. срещу „Декларатор“ и „подпис на
заявителя“ са изпълнени от обвиняемия С.М..
Тази фактология бе възприета от
съда на база признанията на обвиняемия дадени на досъдебното следствие, от
свидетелските показания на Г.Ф. и Д.Д., от
графическата експертиза, както и от писмените доказателства- Декларация Приложение
1 от 11.04.2019г., справка за пътувания на обвиняемия М., Уведомление от
немските власти от 09.05.2019г., лични данни за С.А.М. за регистрация в
Германия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК
криминализира лъжливо документиране в своя полза. Престъплението
по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или
затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е
по делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.151 от ЗДвП вр.чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 от 2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Деянието е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез
подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното
и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че обичайното
му пребиваване не е в друга държава- членка на Европейския съюз, в изискуемата по
закон декларация, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313
ал.1 от НК. Безспорно е обстоятелството, че той от 2007г. живее постоянно в Република
Германия и се прибира в родината си за кратко предимно през летния период и по празници.
Обвиняемият С.М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се
коренят в незачитане на законовия ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като
взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК-
„лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при пряк
умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и
че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК,
както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена
опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази
на дееца; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно
минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания, които прави на
досъдебното производство, намира, че чрез административно наказание „глоба” към
минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес на
смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха възложени направените по делото разноски в размер на 261,68лв.,
които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на решението в сила Декларация
Приложение 1 от 11.04.2019г. намиращо се на стр.54 от досъдебното производство да
бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: