№ 13758
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110119877 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Е., ЕГН **********, с адрес в
гр. С....... срещу „С. Г. БГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С......., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
83 092.02 (осемдесет и три хиляди деветдесет и два лева и два стотинки) лева,
представляващи неплатени трудови възнаграждения за периода от месец юли 2024 г. до
месец февруари 2025 г. включително, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 04.04.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и законната лихва от на падежа за всяка отделна месечна
сума до датата на исковата молба в общ размер на 4 553, 03 лева, 26 813.14 (двадесет и шест
хиляди осемстотин и тринадесет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляващи
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание
чл. 221, ал. 1 във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане,
1 828.17 (хиляда осемстотин двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки) лева,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 (три) дни, на
основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане.
Д. В. Е. твърди, че сключил трудов договор № 576/26.01.2022 г. с „С. Г. БГ" АД.
Първоначалното месечно възнаграждение е било 10 110.10 лв.. Възнаграждението е
увеличавано няколкократно, като през януари 2025 г. достига 13 406.57 лв.. Увеличенията са
договорени чрез допълнителни споразумения към договора от 31.03.2022 г., 30.09.2022 г. и
31.03.2023 г.. Г-н Е. е бил определен като съвестен служител със значителен опит и
експертиза. Въпреки положения труд и високата оценка на работата му, Работодателят
трайно и продължително не е изплащал дължимите заплати. Плащанията са били почти
напълно преустановени за повече от половин година. Заплатата за юли и септември 2024 г. е
частично платена, а за август, октомври, ноември, декември 2024 г. и януари, февруари 2025
г. възнаграждение изобщо липсва. Дължимите плащания от Работодателя към Служителя са
1
както следва: за м. 07.2024 г. е 15 350.36 BGN (дължим остатък от нетно възнаграждение),
като законната лихва към 04.04.2025 г. е 102.75 BGN. За м. 08.2024 г. е 11 034.39 BGN
(изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 778.32
BGN. За м. 09.2024 г. е 2 133.59 BGN (дължим остатък от нетно възнаграждение), като
законната лихва към 04.04.2025 г. е 146.47 BGN. За м. 10.2024 г. е 12 133.59 BGN (изцяло
неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 575.63 BGN. За
м. 11.2024 г. е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната
лихва към 04.04.2025 г. е 437.54 BGN. За м. 12.2024 г. е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено
нетно възнаграждение), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 300.95 BGN. За м. 01.2025 г.
е 12 125.74 BGN (изцяло неплатено нетно възнаграждение), като законната лихва към
04.04.2025 г. е 165.74 BGN. За м. 02.2025 г. е 6 062.87 BGN (дължимо нетно възнаграждение
за отработена част от месеца), като законната лихва към 04.04.2025 г. е 21.81 BGN.
Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е 26 813.14 BGN за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие (за 60 дни), заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска. Обезщетение по чл. 224 от КТ е 1 828.17 BGN за неизползван платен
годишен отпуск (за 3 дни), заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Поради явното нежелание на Работодателя да изплати дължимото възнаграждение,
Служителят е прекратил трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
без предизвестие. Работодателят е издал Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на 14.02.2025 г.. В заповедта е посочено, че на Служителя се дължат
неплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Поддържа, че Работодателят не е спазил
законовите си задължения, изразяващи се в забава или цялостно неплащане на основни
доходи и законово установени обезщетения. Трудовият договор е сключен съгласно чл. 67,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ. Трудовите възнаграждения са увеличавани
многократно съгласно анекси към договора и ведомости за заплати. Документите за
прекратяване на трудовото правоотношение са изготвени съгласно чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от КТ. В заповедта за прекратяване е изрично посочено задължението на Работодателя да
заплати дължимите суми. Представеното банково извлечение доказва неплащането на
трудовите възнаграждения. Банковото удостоверение се счита за официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издаден от банкова институция, която има функции
по закон да предоставя такава информация.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, "С. Г. БГ" АД, представлявано от
Изпълнителния директор К. И. Р., чрез адв. Б. Л. Д., подава отговор на исковата молба. По
отношение на допустимостта на предявените искове, "С. Г. БГ" АД счита, че те са
процесуално допустими.
Относно основателността на предявените искове и техния размер, на основание чл.
237, ал. 1 от ГПК, "С. Г. БГ" АД признава, че между дружеството и Ищеца е съществувало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 576/2022 г. и че трудовият договор
е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 14.02.2025 г.
Дружеството признава, че към датата на подаване на исковата молба и към настоящия
момент има задължения към Ищеца, формирани от остатъка от неплатените трудови
възнаграждения за м. юли 2024 г. и м. септември 2024 г., пълния размер на трудовите
възнаграждения за м. август 2024 г., м. октомври 2024 г., м. ноември 2024 г., м. декември
2024 г., м. януари 2025 г. и м. февруари 2025 г. (пропорционално на отработеното време),
както и обезщетения по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ. Дружеството признава размера на
претенциите на Ищеца за неплатени трудови възнаграждения за периода м. юли 2024 г. до м.
февруари 2025 г. до общ нетен размер от 81 766,02 лева. Поотделно се признават
претендираните нетни размери на трудови възнаграждения за периода м. юли 2024 г. до м.
януари 2025 г., а разликата над признатия размер се счита за неоснователна. Претенцията за
трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г. се признава до размер от 4 736,87 лева, който
съответства на нетния еквивалент на начисленията за 9 отработени дни през м. февруари
2
2025 г., като разликата над признатия размер се счита за неоснователна. Претенциите на
Ищеца за обезщетения по чл. 224 от КТ и чл. 221 от КТ се признават по основание. Въпреки
че в исковата молба Ищецът не сочи дали претендираните суми са в нетен или в брутен
размер, Дружеството признава посочените претенции до следните нетни размери: за
обезщетението по чл. 224 от КТ – до размер от 1 724,33 лева; за обезщетението по чл. 221 от
КТ – до размер от 25 290,16 лева. Разликата над признатите размери се счита за
неоснователна. "С. Г." признава и акцесорния иск за законна лихва за забава.
По отношение на претенцията на Ищеца за разноски, "С. Г. БГ" АД заявява, че в
исковата молба е поискано присъждане на разноски в рамките на обезпечителното и
исковото производство. Дружеството прави изрично възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че то надхвърля определените размери съобразно
Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото и направеното с настоящия отговор признание.
В първото по делото открито съдебно заседание е направено частично оттегляне на
исковете и съдът е прекратил производството на основание чл. 232 от ГПК производството
по исковете по чл. 128 от КТ за трудово възнаграждение за м. 02.2025 г. за разликата над
4736,87 лв. до пълния претендиран размер от 6062,87 лв., искът по чл. 221 от КТ за
разликата над 25290,16 лв. до пълния претендиран размер от 26813,14 лв. и искът по чл. 224
от КТ за разликата над 1724,33 лв. до пълния претендиран размер от 1828,17 лв.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между ищеца и
ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на труд за твърдения,
период, за който твърди да му се дължи трудово възнаграждение, размера на дължимото
трудово възнаграждение, както и изпадането в забава на работодателя за заплащане на
последното.
Не се спори между страните, а напротив ответникът признава задължението до
размера от 81 766.02 лева за периода от месец юли 2024 г. до месец февруари 2025 г.
включително.
Предвид изложеното съдът намира, че искът се явява доказан по основание и същият
следва да бъде уважен до размера от 81 766.02 лева за периода от месец юли 2024 г. до месец
февруари 2025 г.
Следва да се уважи и акцесорният за сумата от 4 551,03 лева.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 221, ал.1 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи че е работил по
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на твърдяното основание – чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и размера на месечното му брутно трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно основателността на предявения иск и същият е признат
до размера от 25 290,16 лева. За разликата искът е оттеглен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за посочения период
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в негова полза
е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
3
преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Отново страните не спорят по основанието, а по отношение на размера искът е
признат до сумата от 1724,33 лева, а за разликата е оттеглен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски отстрана на ищеца в
размер на 4750 лева.
По отношение на разноските в обезпечителното производство настоящият състав
намира следното:
Обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по
време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното
материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира
неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Обезпечаването на иска не е
част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което
осигурява реализирането на правните последици от решението. Въпреки че е самостоятелна
форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във
функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по
решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на
решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който
съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност.
Обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да
обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението.
Производството придобива състезателен характер едва при упражняване на инстанционен
контрол за законосъобразност на акта на съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо и
отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по
начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се
разрешава материалноправния спор. С оглед изложеното се налага извод за неприложимост
на чл. 81 ГПК спрямо обезпечителното производство. Отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Ето защо в настоящото производство се дължат и разноските касаещи
обезпечителното производство.
Такива са разноските за държавни такси и адвокатско възнаграждение, възлизащи на
4740 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавната такса в размер на сумата от 4533.24 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. Г. БГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С....... ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. С......., на основание чл. 128,
т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и сумите от 81 766.02 лева представляваща
неизплатено трудово възнаграждение във връзка с трудов договор №576/26.01.2022г.,
прекратено със заповед № 21/14.02.2025г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ за периода от
месец юли 2024 г. до месец февруари 2025 г.; сумата от 25 290,16 лева – представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие; сумата от 1724,33 лв. лева неизплатено
4
обезщетение по за неползван отпуск в размер на 3 дни за 2022г.
ОСЪЖДА „С. Г. БГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С....... ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. С......., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 4750 лева разноски в настоящото производство, 4740 лева разноски в
производството по ч.гр.д №12622/2025г. по описа на СРС 36 състав.
ОСЪЖДА „С. Г. БГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С....... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК
сумата 4533.24 лева държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5