Р Е
Ш Е Н
И Е № 497
гр.Пещера,25.VІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и седми май ,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №771 по описа на Съда за 2018г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител,
чрез юрисконсулт Ц.Х.С., е депозирал срещу П.А.Й., ЕГН ********** *** искова
молба с правно основание чл.422 ГПК, в която твърди следното:
С Договор за потребителски заем с
номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г,
представляваното от мен дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е отпуснало паричен кредит в размер на 3000.00 /ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА / лв.
Сумата, предмет на горепосочения
договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с
което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума П.А.Й. е
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението".
Въз основа на чл.3 от същия, за
ответника възниква задължението да погаси заемана 36 месечни вноски- всяка по
147.48 лв. /СТО ЧЕТИРИДЕСЕТИ СЕДЕМ ЛЕВА и 48 СТОТИНКИ/, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно
годишния процент на разходите - 56.13% и годишния лихвен процент - 41.79%,
посочени в параметрите по договора.
Длъжникът П.А.Й. е преустановила
плащането на вноските по кредит номер PLUS-10361937
на 20.08.2016, като към тази дата са погасени 34 месечни вноски. На основание
чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечни /а вноска.
По този начин ответникът следваше
да изплати остатъка по заема в размер на 294.78 лв. /ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
ЛЕВА и 78 СТОТИНКИ/, представляващ оставащите 2.00 броя погасителни вноски към
20.09.2016, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредито получателят не е
изпълнил задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го
е поканил да го погаси.
Моля да обърнете внимание, че
поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10
от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Въпреки това, към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната
падежна дата.
П.А.Й. дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 36.75 лв. /ТРИДЕСЕТИ ШЕСТ ЛЕВА и 75 СТОТИНКИ/ за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.09.2016 до 11.12.2017.
Към настоящия момент ответникът
дължи на дружеството следните суми:
Главница - 294.78
Възнаградителна лихва - 0.00
Законна лихва за забава - 36.75
ОБЩО: 331.53
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пещера.
По гражданско дело No 1521/2017 г.,1 с-в е издадена Заповед за изпълнение,
след което е постъпило възражение от П.А.Й. срещу издадената заповед. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моля, в случай че е налице
хипотезата на чл.238 от ГПК да постановите неприсъствено решение срещу
ответника.
Предвид подробно изложените по
горе съображения, моля да ни призовете с ответника на съд и след като докажем
твърдените от нас обстоятелства, да установите, че е налице вземане от страна
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.А.Й.
в размер на: 294.78 лв.,/ ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 78 СТОТИНКИ /,
представляваща главница по кредита, 0.00 лв./ НУЛА ЛЕВА /, представляваща
възнаградителна лихва по договора, 36.75 лв. /ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ЛЕВА и 75
СТОТИНКИ / представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2016 до
11.12.2017, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Моля да осъдите П.А.Й. да ни
заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв.
/ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА / за държавна такса и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 / петдесет / лв.
Моля да осъдите П.А.Й. да ни
заплати и държавната такса за завеждане на иск в размерна 125.00лв., както и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 / сто / лв. по
настоящото производство.
Банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България.
Моля имайте предвид, че БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., peг. №********* -Търговски и фирмен
регистър на Париж, дружество съществуващо по законите на Френската република,
със седалище и адрес на управление: бул. Осман №1,75009 Париж, Франция
(универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********)
, упражняващо дейност в Република България, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител. Ищецът сочи
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представил на
ответника П.Й. – адв. Л.Ш., а именно:
Искът е недопустим:
Договорът за потребителски заем е
сключен в нарушение на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във връзка с изискванията на Закона
за кредитните институции (ЗКИ), тъй като заемодателят предоставя кредити и
финансиране за своя сметка и на собствен риск без да притежава съответния
лиценз, нито пък има данни да е вписан в съответния регистър.
Търговският клон не е юридическо
лице, а правна форма на териториално обособяване дейността на принцип ала извън
населеното място, където се намира неговото седалище. Чрез клона търговецът
извършва търговска дейност, придобивайки правата и задълженията, произтичащи от
дейността на неговото подразделение. Клонът, макар да разполага с функционална
и оперативна обособеност, не притежава качеството субект на правото, поради което
на основание чл. 27 ГПК същият е неправосубектен и не притежава активна или
пасивна процесуална легитимация.
Възможността клон на дружество да
участва в съдебен процес, дори като пълномощник на юридическото лице от негово
име и за негова сметка, е изцяло изключена с аргумент от разпоредбата на чл. 20 ТЗ. За да е допустим иск, произтичащ от правоотношения с клон /в случая с клон
на чуждестранен търговец/, страна по процесуалното правоотношение следва да
бъде самият принципал, /в този смисъл са Определение № 141/02.02.2010 г. по ч.
т. д. № 496/2009 г. по описа на ВКС, I т. о. и
Определение № 215/21.04.2010 г. по ч. гр. д. № 165/2010г. по описа на ВКС, III г. о./.
Считам че, производството следва
да се прекрати като недопустимо.
Искът е неоснователен и недоказан
по основание и размер.
Не е спазено изискването на чл.10,
ал.1 от ЗПК договорът да бъде напечатан на шрифт, не по-малък от 12, както и че
той не е изготвен на ясен и разбираем език предвид чл.2 от същия. По тези
причини считам целия договор за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
В съображение 31 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и
кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава
своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и
формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те
следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя.
Чл.10, ал.1 от ЗПК поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен
да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на
договора за кредит - чл.22 от ЗПК. В подписания от страните договор
използваният шрифт е очевидно по-малък по размер от изискуемия от закона, което
е в нарушение на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност
на договора само на това основание.
В качеството на особен
представител твърдя, че ответникът П.А.Й. не е подписвала договор за
потребителски паричен кредит PLUS- 10361937/25.09.2013г., не е
подписвала погасителен план към потребителски паричен кредит PLUS- 10361937/25.09.2013г, както и сертификат № PLUS- 10361937. Правя възражение за нищожност на договор за
потребителски паричен кредит PLUS- 10361937/25.09.2013г., и всички
документи към него, включително и на Стандартен европейски формуляр, Общи
условия, и всички други писмени документи въз основа на които се основава
исковата молба, като такива без воля и съгласие.
На страница 4 от 9 от
представения договор Й. е опитала да изпише трите си имена, като ясно от
изписаното се вижда, че същата не познава буквите от българската азбука, не
може да ги назовава по отделно или свързани в сричка, а съответно да свързва
сричките в думи, не може да свързва думите в писмено изречение, респективно да
разбира смисъла му.
В тази връзка правя възражение че
кредитополучателя е неграмотен, тъй като не познава писмените знаци, т.е. не
владее писмения български език, не може да чете и да разбира смисъла на
формулираните изречения в писмен текст.
В товарителница №7201704120318- в
графа получател има изписване на фамилното име и инициал на личното име и
положен подпис, твърдя, че те не са изписани от Й..
Доколкото подписалият договора за
паричен кредит е неграмотно лице, то считам, че договорът е нищожен: поради
неспазване на изискуемата от закона форма за поставяне на пръстов отпечатък и
приподписване от двама свидетели, евентуално поради липса на съгласие,
доколкото като неграмотно лице Й. не е направила валидно изявление нито за сключване
на договора, нито за получаване на главниците по него.
Съгл. чл.31 от ЗЗД унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то към момента на сключването му не
е могло да разбира и ръководи действията си. Волеизявлението на Й. е било опорочено,
защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи
действията си.
Моля Ви да прогласи нищожността
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на сключения между Й. и ищеца договор за
паричен кредит като сключен от неграмотно лице при неспазване на изискуемата от
закона форма, а в условията на евентуалност като сключен поради липса на
съгласие и да унищожи на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД същите, като сключени от
лице, което към момента на сключването на договорите не е могло да разбира или
да ръководи действията си.
Положеният инициал като подпис на
страници от 1 до 3 вкл, от представения договор се различават видимото от
положения инициал на стр 4 от същия и на двете места посочени за полагане на
подпис в документ и товарителница №7201704120318 в графа получател- П.Й./подпис/
Подписът има две функции: да бъде израз на изразена към определен момент воля
на лицето, за да послужи като доказателство за установяване присъствието и
способността на страната по договора да сключи сделка; да бъде знак, който може
да се свърже с определено лице т.е. да има и уникално съдържание, за да послужи
като доказателство за установяване авторството на същото лице чрез сравнение с
други подписи.
Ако обаче инициалът, който е
успяла да положи по представения договор не е имал достатъчно съдържание, за да
послужи за установяване авторството, той не е можел действително да изпълни
функцията си. От подписа на представените по делото писмени документи-
договора, товарителница, сертификат не може да се направи извод дали пред
служител на кредитната институция не е изписала елементарен знак, който няма
съдържание на подпис и не би могъл да бъде сравнен с други подписи (цит.
решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК). Отделно от това подписът в случая не е бил
достатъчен, а е било необходимо изписването на имената.
Оспорвам твърдението, че
ответникът Й. е получила посочената в договора за потребителски паричен кредит
сума, правя възражение за неяснота относно размера на реално предоставената в
заем сума, ако такава е предоставена, каква част е върната.
Оспорвам относимостта на
представения в исковата молба „погасителен план (падежни дати на погасителните
вноски) на стр. 1 от договора, тъй като този погасителен план не отговаря на
изискванията на закона, в него не е включен размер на надбавката за разноски,
нито на добавката за печалба по чл.7 от договора, както и че посочените суми в
колона „оставаща главница" не съответстват на размер на платимата част от
главницата във вноската.
Оспорвам размера на
претендираната законна лихва за периода от 20.09.2016г. до 11.12.2017г..
Не е ясно как е определен размера
на законната лихва, каква част от главницата е изплатила отвеницата, как са
формирани претендираната със заявлението, респ. исковата молба надбавка, а също
и годишния процент на разходите и годишния лихвен процент в процесния договор.
Правя възражение за нищожност на
клаузата относно уговорения годишен процент на разходите в размер на 56,13 % и
лихвен процент 41,79 %, поради противоречието с добрите нрави.
Оспорвам твърдението, е Й. е
получила покана пред. изискуемост, тъй като имената посочени в товарителницата
за получател и положения подпис, не са изписани от ответницата.
Моля Ви след установяване на
точния размер на постъпилите от длъжника плащания същите да бъдат редуцирани и
отнесени за погасяване на вземанията към кредитора.
Правя възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главница и претендирана законова лихва за
периода от 20.09.2016г. до 11.12.2017г..
По изложените съображения,
считам, че предявеният иск е недопустим, недоказан и неоснователен и поради
което Ви Моля да постановите Решение, с което да отхвърлите изцяло предявения
от „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. Париж", чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А." кл.България, ЕИК:*********, представлявано от Димитър
Димитров- заместник-управител, против П.А.Й. , ЕГН**********, иск с правно
основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК - за приемане за установено
по отношение на ищеца БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. Париж", чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." кл.България, ЕИК:*********, представлявано
от Димитър Димитров- заместник-управител, че ответникът П.А.Й. , ЕГН**********
не дължи на „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. Париж", чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А." кл.България, ЕИК:*********, представлявано от
Димитър Димитров-заместник- управител, сума в размер на 294.78 лева- главница,
36.75 лева-законна лихва за забава за периода от 20.09.2016г. до 11.12.2017г. и
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
дължимите суми, както и направените деловодни разноски и юрисконсултски
възнаграждения, както в заповедното производство, така и в настоящото, като
неоснователни.Сочи доказателства.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от правна и фактическа страна намира следното:
С оглед доводите на ответната страна за недопустимост
на иска, исковата молба беше оставена
без движение, като в даденият едноседмичен срок ищецът е представил молба –
уточнение, с приложения, включително надлежно
пълномощно за овластяване на
управител на клона на чуждестранен търговец. Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№
********* надлежно е упълномощил БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
да води настоящия процес.
Неоснователен е според Съда и доводът за недопустимост на процеса, тъй
като заемодателят предоставя кредити и финансиране за своя сметка и на собствен
риск ,без да притежава съответния лиценз, нито пък има данни да е вписан в
съответния регистър.Ищецът фигурира в публичния регистър по чл.3а ал.І във вр.
с чл.3ал.Іт.3 от ЗКИ, с регистрация от
01.10.2009г. за извършване на дейност по отпускане на заеми.
Ответникът, чрез особения
представител оспорва наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски заем с номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г,като се твърди , че П.Й. не е
подписвала този договор, погасителен план и сертификат,освен това е и
неграмотна, като в тази връзка претендира нищожност на договора по чл.26ал.ІІ ЗЗД при липса на съгласие или евентуално унищожаемост по чл.31 ЗЗД.
В този аспект беше открито производство по оспорване
автентичността на процесния договор за кредит/ подпис на л.10 от делото/ ,
както и на товарителница / подпис на л.14 от делото/, както и на ръкописно изписаният текст „П.А.Й.“ и „вярно с оригинала“.
Приетата и неоспорена от страните
съдебно – почеркова експертиза, която Съдът кредитира като компетентно
изготвена установи, че подписът, положен в Договор за потребителски заем с
номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г, на лист
9, е положен именно от П.А.Й.. Ето защо Съдът приема, че това оспорване не е
доказано.
Следователно ответникът П.Й. е
автор на този подпис, поради което е налице и валидно правоотношение по Договор
за потребителски заем с номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г, със съдържащите
се в него договорки между страните, включително няма причина за съмнение в авторството
и на останалите подписи , положени на страници от договора и прилежащите
документи. Този извод не се разколебава
от установеното с екпертизата, че ръкописно изписаният текст „П.А.Й.“ и „вярно с оригинала“ , вероятно са написани
от едно и също лице, но не може да се отговори дали са изписани от П.А.Й.,
поради липса на сравнителен материал.
За отбелязване е обстоятелството,
че като сравнителен материал – т.6 от експертизата, вещото лице е използвало
Акт за сключен граждански брак от 29.05.2012г., Заявление за сключване на
граждански брак от 29.05.2012г., Декларация по чл.7 СК от 23.05.2012г.,
Заявление за издаване на документ за самоличност от 17.03.2011г., Заявление за
издаване на документ за самоличност от 07.06.2012г., Наказателно постановление
от 21.03.2011г.
Следователно, от правна страна е
неоснователен доводът за нищожност поради липса на съгласие , като Съдът намира
за неоснователен и доводът за унищожаемост на договора по чл.31ал.І ЗЗД – при
сключването ответникът не е могъл да разбира ли ръководи действията си. Доказателства
по делото в тази насока не са налице, тъкмо обратното – цитираните по - горе
документи от вещото лице, изследвани като сравнителен материал, водят до
извода, че П.Й. съзнателно и разумно е сключила граждански брак през 2012г., подавала
е заявления и декларации през 2011г. и
2012г., връчено и е и наказателно постановление. Няма данни ответникът Й. да е
била в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието към м.
септември 2013г. По тези съображения е
несонователен и аргументът за това, че ответникът Й. е неграмотна и не е могла
да разбира смисъла на формулираните изречения в писмения текст.
Без съмнение процесният Договор
за потребителски заем с номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г. попада
под регулацията на Закона за потребителския кредит / в сила от 12.05.2010г/ , а
по силата на чл.24 ЗПК и на чл.143 -148
от Закона за защита на потребителите. За спазването на всички тези норми Съдът
следва да следи служебно.
Според чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10ал.І, чл.11 ал.І т.7 – 12 и 20 и чл.12ал.І т.7 – 9 / редакция към
26.03.2013г/, договорът за потребиски кредит е недействителен.
Според чл. 11. ал.І т.7 – 12 и 20 Договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
7. общия размер на кредита и условията за
усвояването му;
8. стоката или услугата и нейната цена в брой
- когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или
при свързани договори за кредит;
9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
12. информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит;
20. наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден;.
Следва обаче и да се отбележи, че за да станат
част от действащото национално законодателство, разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. следва да
бъдат транспонирани в това законодателство. Ето защо има значение към момента
на сключване на договора какви правила
са функционирали в защита на потребителя.
С оглед наличието на валидно
съществуващо между стараните парвоотношение по Договор за потребителски заем с
номер PLUS-10361937 от 25.09.2013г, неоснователно
е възражението в смисъл, че че не е доказано ответникът Й. да е получила посочената в договора за
потребителски паричен кредит сума , съответно да е предоставила посочената
банкова сметка.
***о, че с полагането на подписа
си кредитополучателя удостоверява, че е получил посочената по чл. 1 „Параметри
и условия“ сума, а именно 3000лв. по посочената банкова сметка.***, процесния
договор за потребителски кредит е едностранен и реален – за кредитополучателя
са възникнали задължения да върне заетата сума , ведно с лихва и такса за
усвояване на кредита.
На следващо място, не може да се
сподели в настоящия случай и аргумента за неспазено изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът да бъде напечатан на шрифт,
не по-малък от 12. Това е така , тъй като процесният Договор за потребителски
заем с номер PLUS-10361937 е от дата 25.09.2013г.
Към този момент, актуалната редакция на чл.10 ЗПК / към 26.03.2013г/ , не е
съдържала изискването за минимален шрифт 12 , което изискване е в сила от
23.07.2014г. От друга страна, според §13 ПЗР към ЗИД на ЗПК , ДВ бр.35/2014г.,
разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени
предзи влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения и неустойки
по §9т.3 от този закон.
По същите съображения, предвид
датата на сключване на процесния договор от 25.09.2013г., не е била в сила и
действащата понастоящем разпоредба на чл.19ал.ІV ЗЗП, според която годишния
процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , определена с
постановление на МС на РБ. Съответно не е била в сила и действащата разпоредба на чл.19ал.V ЗЗП.
В този аспект, неоснователни са
според Съда и доводите за противоречие
на морала и добрите нрави, с оглед договорение от страните лихвен процент от 41.79
% и ГПР в размер на 56.13 %, с оглед и установенатна практика на ВКС за граница
на възнаградителна лихва в трикратен
размер на законната лихва, т.е. в случая около 30.66%.
Принципно настоящият състав
споделя това становище, но следва да се отбележи, че то е възприето по
договори, които са обезпечени, включително и с ипотека, в общия случай по
кредити, отпуснати от банки. Докато в настоящият случай кредитът е отпуснат от
небанкова финансова институция и липсва каквото и да е уговорено от страните
обезпечение.От тази гледна точка Съдът счита, че договорените от страните
лихвен процент от 41.79 % и ГПР в размер на 56.13 % не противоречат на добрите
нрави и всъщност обезпечават поетият от кредитодателя по –голям финасов риск.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на ответника , в смисъл за несъответствие със закона и неяснота на
погасителния план към договора. Приложеният погасителен план ясно сочи размерът
на кредита – 3000лв. и крайната сума на
всичкии плащания – общо 5309.10лв. Ясно и разбираемо е също, че размерът на всяка една от 35 бр.
погасителни вноски е 147.48лв , а последната е в раземер на 147.30лв. Т.е .
според Съда погасителният план отговаря на рапоедбите на чл.11ал.І т.11 и 12 ЗПК , редакция към 26.03.2013г. Още повече, в чл.3 от договора е отбелязано, че
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на заема
ведно и определена добавка,
съставлявашща печалба на кредитора.Лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора.Относно лихвата за забава, в чл.5 е отбелязано, че законната лихва за
забава е равна на ОЛП , обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съотевтно от 1 юли
на текущата година, плюс 10 процента, на основание ПМС №100/29.05.2012г.
Не може да се сподели и доводът и за неоснователност на иска,
поради липса на надлежно уведомление на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Действително по делото се установи
от приетата съдебно – почеркова експертиза, че подписът, положен в
товарителница – л.14 от делото, не е положен от П.А.Й., т.е . същата не е
получила поканата /на л.13 от делото/ ,
с която освен друго вземането е обявено за предсрочно изискуемо.
Последното обстоятелство обаче на практика е
ирелевантно, тъй като още в исковата молба ищецът акцентира, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по кредита е изтекла и последната
падежна дата. Съобразно процесния дотговор, към 20.09.2016г. заемът е станал изискуем в целият му размер,
докато видно от ч.гр.д.№1521/2017г. на РС Пещера, заявленито по чл.410 ГПК е
депозирано на 22.12.2017г.
Неоснователен е и доводът на
ответника досежно размера на претендираната законна лихва за периода от
20.09.2016г. до 11.12.2017г., в размер на 36.75лв. Бърза справка в сайта „Калкулатор“ показва, че
периода от 20.09.2016г. до 11.12.2017г включително размерът на законна лихва
върху сумата от 294.78лв. е 36.76лв.
На последно място, неоснователен
е аргумента за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищеца
суми. В случая се прилага общата 5 – годиншна давност по чл.110 ЗЗД, като
очевидно този срок не е изтекъл, считано от 20.09.2016г.
По същество следва да се отбележи
още, че според представения от ищеца Погасителен план – л.11 от делото,
ответникът не е погасил последните две вноски
общо в размер на 294.78лв. Вярно
е , че от правна гледна точка това е частен свидетелстващ документ , който не
обвързва Съда и неговата материална доказателствена сила следва да бъде преценявана с оглед всички
доказателства по делото.От друга страна, ответникът следваше да установи
изпълнение на поетите задължения , включително погасяване на последните две
вноски, което по делото не беше сторено.
При така възприетите фактически
обстоятелства и правни съображения Съдът
намира, че предявените искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І
ЗЗД и чл.86 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат изцяло
уважени.
С оглед изхода от делото, в тежест на ответника П.Й. следва
да се възложат на основание чл.78ал.І ГПК сторените от ищеца разноски за ДТ в
размер на общо 150лв. в исковото и
заповедно производство , както и следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150лв. в исковото
и заповедно производство, както и сумата от 300лв. за особен представител в
исковото производство, както и сумата от 283.80лв. разноски за съдебно –
почеркова експертиза.
Водим от горното Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че П.А.Й., ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител,
следните суми:
294.78 лв.,/ двеста деветдесет и
четири лева и 78 стотинки/,
представляваща главница, 36.75 лв. /тридесет и шест лева и 75 стотинки / ,представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.09.2016 до 11.12.2017, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението - 21.12.2017г. до окончателното изплащане.
Осъжда П.А.Й.,
ЕГН ********** да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, следните суми: сумата от 150лв. разноски
за държавна такса в исковото и заповедно производство ; сумата от 150лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производство, сумата от
300лв. за особен представител в исковото производство сумата 283.80лв. разноски за съдебно –
почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: