Решение по дело №486/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20194210100486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

решение №304

гр. Габрово, 10 юли 2019 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 9 юли 2019 година, в състав :

                                               Съдия: радосвета станимирова

 

при секретаря  ина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия станимирова  гр. д. № 486 по описа за 2019 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано  по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК107009273 със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 6, представлявано от Владимир Костов, чрез адв. Д.Н. – ГАК, със съдебен адрес:***; СРЕЩУ М.К.С.,  ЕГН**********; адрес: ***;

Основание: чл. 415, ал. 1, ГПК

Цена на иска – 852.01 лв. от които,

·        788.55 лв.  – главница,

·        63.46 лв. лихва.

 

ОТВЕТНАТА  СТРАНА  е представила   писмен отговор в срок.

 

В исковата молба се твърди,че Вземанията за главници и лихви произтичат от факта, че длъжникът М.К.С., като потребител на топлинна енергия за процесните месеци, доставяна й от кредитора „Топлофикация – Габрово” ЕАД за обект – гр. Габрово, ул. „Венец22, ап. 4 не е заплатила на установените падежи цената й в размер на посочените суми, а именно:

1.      за месец 11.2015г. – 23,27 лв.;

2.      за месец 12.2015г. – 41,52 лв.;

3.      за месец 01.2016г. – 46,68 лв.;

4.      за месец 02.2016г. – 24,90 лв.;

5.      за месец 03.2016г. – 31,63 лв.;

6.      за месец 06.2016г. – „-46,11 лв.”;

7.      за месец 11.2017г. – 90,17 лв.;

8.      за месец 12.2017г. – 118,55 лв.;

9.      за месец 01.2018г. – 90,81 лв.;

10. за месец 02.2018г. – 122,50 лв.;

11. за месец 03.2018г. – 102,48 лв.;

12. за месец 06.2018г. – 142,15 лв. или

общо сума в размер на 788,55 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ главница.

От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения е възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ЗЗД върху всяко главно вземане в размер общо на 63,46 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ лихва. С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл. 154 от Закона за енергетиката, подадохме заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1, ГПК, за което бе образувано ч.гр.дело 2224/2018г. по описа на Районен съд – гр. Габрово и бе издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.         Срещу издадената в наша полза заповед за изпълнение са постъпили възражения от длъжника поради което на основание и в срока по чл. 415, ал. 1, ГПК предявявам настоящия иск. С оглед възражението на длъжника по ч.гр.дело 1991/2018г. по описа на Районен съд – гр. Габрово, че не дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, както и с оглед извършеното възражение за настъпила погасителна давност за част от сумите, правя следните уточнения:    Действително за предявените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ГПК суми за периода месец 11.2014г. – месец 06.2015г. е настъпила законовопредвидената 3 – годишна погасителна давност. С оглед на това същите не се търсят с настоящия иск и съответно от дължимата по издадената заповед главница е премахната търсената за посочения период главница в размер на 277,71 лв. и мораторна лихва в размер на 85,88 лв. С настоящия иск се претендира главница в размер на 788,55 лв., представлява сбор от суми, дължими от ответника за всеки от месеците за натрупани суми за топлоенергия за отоплителни сезони 2015/2016г. и 2017/2018г., която е незаплатена и потребена, видно от изготвените уравнителни сметки за същите. Това задължение на длъжника да заплати посочените суми, произтича от чл. 153, ал. 1, Закона за енергетиката, тъй като той е собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция, като дължимите суми са начислени съобразно с действащата през процесния период нормативна уредба.  Непрекъсността на сградната инсталация не позволява обособяване на отделни части от инсталацията, спрямо които може конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно, тъй като частта сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и заплащането на сумите е изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. В тази насока е и Тълкувателно решение 2/2016г. от 25.05.2017г. на ОСГК, ВКС, като по силата на същото за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.            С промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), съгласно чл. 112 „в”, ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда – етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. На 09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект. В чл. 153, ал. 1, ЗЕ е дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия – това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда – етажна собственост. С постановено по реда на чл. 290, ГПК решение, което има задължителен характер, съгласно ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на чл. 153, ал. 6, ЗЕ с цел уеднаквяване на съдебната практика. С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г., II т.о., ВКС е прието, че собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител” е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, респективно чл. 106а, ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този начин ответниците са обвързани в облигационно правоотношение с „Топлофикация – Габрово” ЕАД по силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Габрово” ЕАД на потребителите в град Габрово” от 2008г.

·        За отоплителен сезон 2015/2016г., включващ месеците ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г. и март 2016г. за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 168 лв. /сто шестдесет и осем лева/.

·        За отоплителен сезон 2017/2018г., включващ месеците ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г. за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 524,51 лв. /петстотин двадесет и четири лева и петдесет и една стотинки/.

За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се изготвят уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. След края на отоплителен сезон 2015/2016г. е изготвена уравнителна сметка от месец 06.2016г., която е отрицателна, т.е. консумираната топлоенергия е по – малко от реално консумираната, като на ответника следва да се възстанови сума за месец 06.2016г. в размер на „-46,11 лв.”. След края на отоплителен сезон 2017/2018г. е изготвена положителна изравнителна сметка от месец 06.2018г., тъй като отчетеното и изчисленото прогнозно количество топлоенергия през сезона е било по – малко от реално консумираното, като съответно за месец 06.2018г. е дължима сума в размер на 142,15 лв. След калкулиране на двете изравнителни сметки, съответната едната положителна и едната отрицателна, ответникът дължи по същите сума в размер на 96,04 лв. /деветдесет и шест лева и четири стотинки/. 

След събирането на дължимите суми от отоплителните сезони: съответно 168 лв. за сезон 2015/2016г., 524,51 лв. за сезон 2017/2018г. и след прибавяне на сумата получена от уравнителните сметки от отоплителните сезони в размер на 96,04 лв., се формира задължение в размер на 788,55 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, което е и търсената и дължима главница по настоящия иск.

Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно чл. 154, изр. 2, ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след изтичането на срока, абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1, ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителен сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна, в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка. Поради изпадането в забава правим искане и за начисляване на мораторна лихва в размер на 63,46 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ (чл. 32 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди), както следва: 4,83 лв. лихва върху сумата от 23,27 лв. за периода от 01.01.2016г. до 06.11.2018г.; 8,63 лв. лихва върху сумата от 41,52 лв. за периода от 01.02.2016г. до 06.11.2018г.; 9,71 лв. лихва върху сумата от 46,68 лв. за периода от 01.03.2016г. до 06.11.2018г.; 5,16 лв. лихва върху сумата от 24,90 лв. за периода от 01.04.2016г. до 06.11.2018г.; 6,57 лв. лихва върху сумата от 31,63 лв. за периода от 01.05.2016г. до 06.11.2018г.; „-10,61 лв.” лихва върху сумата от „-46,11 лв.” за периода от 01.08.2016г. до 06.11.2018г.; 7,54 лв. лихва върху сумата от 90,17 лв. за периода от 01.01.2018г. до 06.11.2018г.; 8,89 лв. лихва върху сумата от 118,55 лв. за периода от 01.02.2018г. до 06.11.2018г.; 6,10 лв. лихва върху сумата от 90,81 лв. за периода от 01.03.2018г. до 06.11.2018г.; 7,18 лв. лихва върху сумата от 122,50 лв. за периода от 01.04.2018г. до 06.11.2018г.; 5,12 лв. лихва върху сумата от 102,48 лв. за периода от 01.05.2018г. до 06.11.2018г.; 4,34 лв. лихва върху сумата от 142,15 лв. за периода от 01.08.2018г. до 06.11.2018г.

 

иска да се приеме за установено, че М.К.С. с ЕГН ********** и адрес: *** дължи на „Топлофикация – Габрово” ЕАД, сумата от

·      788,55 лв. – главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12. 2015 г.; 1, 2, 3, 6.2016г.; 11, 12.2017г.; 1, 2, 3, 6.2018г.,

·      63,46 лв. – представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 06.11.2018г.

Моля, да ни бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

 

ОТВЕТНАТА СТРАНА взема следното становище в отговор: „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО"ЕАД не е представило извлечение или друг документ, от който да става ясно по един безспорен начин, че имам неплатено задължение, за кои отчетени периоди се претендират сумите, какъв е бил падежа на всяка една претендирала към мен сума.  Не става ясно как, кога и от кого са отчетени тези задължения за изразходвана топлоенергия. Смятам, че посочените суми в заповедта не са конкретизирани и по този начин се прегражда и възможността ми за защита. През изминали години съм заплащала коректно задълженията си като ползвател на жилището и дори при крайното уравняване и заплащането на дължимото за сезони 2016-2017г. и 2017-2018г. никой не ме е информирал за дължими от мен суми за стари периоди. До момента на връчване на обжалваната от мен ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение №6036/ 14.11.2018г. в никой от пунктовете за заплащане на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО"ЕАД не съм уведомявана за такива задължения, не са ми изпращани покани или други уведомления. Смятам, че начина по който се „търсят" процесНите суми е в противоречие с правото. В случая ищеца не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е реално доставено и потребено от мен, поради което смятам, че не дължа процесиите суми. Установяване на доставянето и потреблението е безспорно необходимо обстоятелство, тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност - на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация Габрово" ЕАД е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка смятам, че писменото доказателство, на което ищецът се позовава за удостоверяване осъществяването на търговската сделка между нас, а именно: препис от „извлечение сметка за топлоенергия", съдържа изгодни за издателя факти и същото няма обвързваща доказателствена сила. Не са представени други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за продажба на топлинна енергия между мен и дружеството ищец, че като потребител съм получила процесната стока и че дължа плащане на нейната цена на дружеството - ищец. Ищецът не е доказал доставяна ли е топлинна енергия през процесния период, съответно ако е доставяна в какво количество и на каква стойност ??? Ищецът не сочи доказателства във връзка с пасивната процесуална легитимация на ответника, че последният се явява лице по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ . Възразявам и срещу твърдението на ищеца, че имам неплатени сметки за доставена топлинна енергия през процесния период. Исковата претенция е недоказана, тъй като от представените от ищеца доказателства не може да се извлече извода за налично, валидно и изискуемо право - извлечението от сметки не представлява счетоводен документ, същото не отговаря на реално потребеното количество енергия по стойност. Не се установява сключен договор между страните по делото, на кого е възложено отчитането, как и кой е извършил индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и как е извършвано вътрешно разпределение на разходите за отопление на посочения обект. Позовавам се на изтекла в моя полза давност . Смятам, че претендиралите суми са за много стар период, касае се за периодични плащания/главница и лихви/, а по отношение на тях се прилага кратката давност, а именно: 3-годишната. Поради всичко изложено по-горе, МОЛЯ, след като се запознаете с всички доказателства по делото и се уверите в изложеното по-горе, да постановите РЕШЕНИЕ с което да ОТХВЪРЛИТЕ изцяло подадените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО"ЕАД ЕИК ********* срещу М.К.С. ЕГН **********, като неоснователени и недоказани. Моля, в случай, че уважите подадените от ищеца искове и уважите искане за присъждане на разноски, то същите да бъдат намалени до предвидения от закона минимален размер. Моля с оглед становището на ищеца по настоящият отговор да ми бъде дадена възможност да правя и други искания и соча още доказателства. Моля, делото да бъде разгледано и постановено решение и без личното явяване на ответника в съдебно заседание.

 

Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е за установяване, че ответника- потребител на топлинна енергия дължи на ищеца - доставчик на топлинна  енергия  цена на доставената топлинна  енергия  за периода  на стойност :

·        788,55 лв. – главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12. 2015 г.; 1, 2, 3, 6.2016г.; 11, 12.2017г.; 1, 2, 3, 6.2018г.,

·        63,46 лв. – представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 06.11.2018г.

за което е издадена  заповед за изпълнение № 6036/14-11-2018 г. по ч.гр.д. 2224/2018 на основание чл.422 от ГПК.

 

Обстоятелствата,  имащи значение за делото са:

·        788,55 лв. – главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12. 2015 г.; 1, 2, 3, 6.2016г.; 11, 12.2017г.; 1, 2, 3, 6.2018г.,

·                 Настъпването на падежа на същите

·                 Изпадането на ответника в забава;

·        Размера на законната лихва от датата на забава до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 06.11.2018г. - 63,46 лв.

 

Обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване: няма такива поради оспорването в отговора.

 

Оспорвания и  възражения  на ответника-

·        не е представило извлечение или друг документ, от който да става ясно по един безспорен начин, че има неплатено задължение, за кои отчетени периоди се претендират сумите, какъв е бил падежа на всяка една претендирала към мен сума.

·        не става ясно как, кога и от кого са отчетени тези задължения за изразходвана топлоенергия.

·        посочените суми в заповедта не са конкретизирани и по този начин се прегражда и възможността ми за защита.

·        заплащала коректно задълженията си като ползвател на жилището и дори при крайното уравняване и заплащането на дължимото за сезони 2016-2017г. и 2017-2018г.

·        никой не ме е информирал за дължими от мен суми за стари периоди.

·        до момента на връчване на обжалваната от мен ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение №6036/ 14.11.2018г.,  в никой от пунктовете за заплащане на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО"ЕАД не е уведомявана за такива задължения, не са й изпращани покани или други уведомления.

·        не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е реално доставено и потребено

·        писменото доказателство, на което ищецът се позовава за удостоверяване осъществяването на търговската сделка между нас, а именно: препис от „извлечение сметка за топлоенергия", съдържа изгодни за издателя факти и същото няма обвързваща доказателствена сила.

·        Не са представени други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за продажба на топлинна енергия, че като потребител е получила процесната стока и че дължи плащане на нейната цена на дружеството - ищец.

·        не е доказано  доставяна ли е топлинна енергия през процесния период, съответно ако е доставяна в какво количество и на каква стойност ???

·        не сочи доказателства във връзка с пасивната процесуална легитимация на ответника, че последният се явява лице по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ .

·        Възразява срещу твърдението на ищеца, че имам неплатени сметки за доставена топлинна енергия през процесния период.

·        Исковата претенция е недоказана, тъй като от представените от ищеца доказателства не може да се извлече извода за налично, валидно и изискуемо право - извлечението от сметки не представлява счетоводен документ, същото не отговаря на реално потребеното количество енергия по стойност.

·        Не се установява сключен договор между страните по делото, на кого е възложено отчитането, как и кой е извършил индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и как е извършвано вътрешно разпределение на разходите за отопление на посочения обект.

·        Позовава се на изтекла в моя полза давност. Смята, че претендиралите суми са за много стар период, касае се за периодични плащания/главница и лихви/, а по отношение на тях се прилага кратката давност, а именно: 3-годишната.

 

От събраните по делото доказателства: Извлечение от сметка за топлоенергия по партида № 18124 на М.К.С. към 06.11.2018г.; общи условия, публикувани във вестник Габрово Днес от 04.04.2008 година; копие от лицензия за пренос на топлинна енергия; решение на ДКЕВР за одобряване на общите условия; писмо от Комисия за защита на потребителите до ищцовото дружество, копие от 12 броя фактури и заключенията на вещите лица Кр. И. и Ив. Ц., изготвено въз основана писмените доказателства и необходимите  справки и проучвания, се установява, че:

 

Размерът на ползваната топлоенергия е както следва:

·        сезон 2015/11-2016/06 е 4,641 МВт.ч.

·        сезон 2017/11-2018/06 е 6,077МВт.ч.

В абонатна станция 181 има общ търговски топломер, по които се отчита топлинната енергия консумирана в сградата на ул. Венец 22.

Абонатната станция №181 се намира в сутерена на същия вход на блока на ответника. Тя е работила през процесния период.

За нейната работа като доказателство могат да се приемат записите на отчетните стойности от топломера всеки месец.

 Топломерът се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и НАРЕДБАта ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ.

Топлинната енергия консумирана за отопление на сградата се разпределя съгласно процентните съотношения, определяни за всеки сезон, сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност.

Топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 161 куб.м., независимо дали има радиатори или не.

Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ.

Топлинната енергия отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч на деление).

Топлинната енергия получена от топлинните тела по мощност (щранг-лири) се определя по изчислителен път на основа тяхната мощност, брой отоплителни дни, средна външна температура за периода, средната температура на сградата (за сгради-етажна собственост, се приема 19 °С), външната изчислителна температура °С, за населеното място.

Цената на топлинната енергия 1 МВт.ч на ТОПЛОФИКАЦИЯ-Габрово ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР. КЕВР съгласно ЗЕ е органът, които проверява разходите на топлофикационните дружества, нормативосъобразността на предлаганите цени и утвърждава цени на 1 МВт.ч топлинна енергия.

Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата Топлофикация Габрово чрез лицензиран софтуер на фирмата Бруната България.

Размерът на паричната равностойност на ползваната топлоенергия за сградна инсталация е както следва:

·        сезон 2015/11-2016/06- 2,748 МВт.ч;

·        сезон 2017/11-2018/06- 2,881 МВт.ч.

В имота на М.К.С. се начислява топлоенергия за:

·        топлина, отдадена от отоплителни тела,

·        топлина отдадена от щранг-лири (380 Вт) и

·        топлина отдадена от сградната инсталация - ТСИ, която се изчислява по формула за сградата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 161 куб.м., независимо дали има радиатори или не.

Изчисленията на топлинната енергия и паричните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота 161m3 и с показанията на общия топломер.

В сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване.

Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата Топлофикация Габрово чрез лицензиран софтуер на фирмата Бруната България.

В сградата на блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер са отчислявани за сметка на „Топлофикация Габрово" ЕАД и в съответствие с нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция.

В абонатната станция №181, в сутерена има общ търговски топломер тип SPX Polustar 2WR4 на фирмата Siemens. Посредством този топломер е определено количеството топлинна енергия постъпващо в сградата.

За периода 2015-2018 той е с №60097862.

Метрологичните лаборатории, в които е проверяван топломера №60097862 тип SPX Polustar 2WR4 на фирмата Siemens е Аква Билдинг-сървиз ЕООД (08.2014г.) и Арттест (07.2016г.).

Свидетелството от проверката на топломера са 83(26.07.2016) 14- 06—35-13/2014г.

Съгласно проведените измервания и резултатите от тях топломерът съответства на одобрения тип и е годно СТИ.

 

Сумарно дължимата сума за двата отоплителни сезона е 793,81 лв., а размерът на дължимата лихва за забава от датата на падежа на всяко задължение до 6-11-2018 г. е 75,20 лв.

 

В случая  се установява, че ответникът има качеството на потребител на  топлинната енергия за битови нужди, тъй като притежава имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост, съгласно ЗЕ и  Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на "Топлофикация Габрово" ЕАД на потребители в гр. Габрово

Притежателите на отделни  имоти в топлоснабдена сграда– ЕС се смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на  абонатната станция за сградата- ЕС, което може да стане само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата.

Топлинната енергия отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна  енергия за  една дялова единица (кВт.ч на деление).

Топлинната енергия получена от топлинните тела по мощност (щранг-лири) се определя по изчислителен път на основа тяхната мощност, брой отоплителни дни, средна външна температура за периода, средната температура на сградата (за сгради етажна собственост, се приема 19 градуса по Целзий), външната изчислителна температура в градуси по Целзий за населеното място.

Топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 161 куб.м., независимо дали има радиатори или не.

Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ.

 

Съдът счита, че нормативно утвърдената привръзка между вещно право и облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е средство за разпределяне цената на общо доставената топлинна енергия при нормативно утвърдената разделна отговорност за отделните потребители.

В тази насока и не съществува юридическа възможност за освобождаване от задължението за топлина, отдадена на сградната инсталация и тела по мощност.

Отделният потребител е обвързан от решението на мнозинството етажни собственици да се ползват от тази енергия, поради което и дължи да поеме част от разноските, още повече, че и косвено се ползва от тях предвид свойството на топлинната енергия да подгрява и околното пространство на непосредствено топлоснабденото.

Извън тези рамки потребителят е свободен да прецени дали и доколко да се ползва от такава за конкретния имот - арг. от чл. 153, ал.6 ЗЕ.

 

В случая съдът намира за доказано възникването и съществуването  на задължението  на ответника за плащане на цената на топлинна енергия за имота й  в топлоснабдена сграда  етажна собственост за процесния период в размер на 793,81 лв.и изпадането на ответната страна  в забава за тази  сума  съобразно Закона и Общите условия, като не се твърди и не се доказва заплащане  на тези задължения.

Ответникът е изпаднал  в забава за тези суми съобразно Закона за енергетиката-  в 30 дневен срок от датата на падежа на всяко задължение до 6-11-2018 г. е 75,20 лв.

 

В случая е приложима разпоредбата на чл.111, ал. 1,буква “в” от ЗЗД, поради което вземанията на ищеца за периодичното заплащане на цената на топлинна енергия се погасява с изтичане на 3 години, от  момента в който са станали изискуеми /чл. 114 от ЗЗД/, в случая съгласно чл.154 от ЗЕ от изготвянето на изравнителната сметка за съответната година /отоплителен сезон/, т. е. от претендираните  по делото суми за  отоплителни сезони, за които изравнителната сметка е изготвена през месец юни 2016 г., месец юни 2017 г.и месец юни 2018 г. не са погасени по давност към предявяване на настоящия иск /подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр.  д. 2224/18 на ГРС  от ГПК на 9-11-2018 г./

 

Съобразно гореизложеното, тъй като  се установи, че дължимото е повече от претендираното, спрямо Ответната  страна следва да  се признае  за установено, че  дължи на ищеца

·        цена на топлинна енергия- 788,55 лв. – главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12. 2015 г.; 1, 2, 3, 6.2016г.; 11, 12.2017г.; 1, 2, 3, 6.2018г.,

·        63,46 лв. – представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 06.11.2018г.

·        ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 9-11-2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,

за което е издадена  заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2224/2018 г. на ГРС на основание чл.422 от ГПК.

 

разноски

Ищецът е поискал да му се присъдят разноски, като в срока по чл. 80 от ГПК е  представил списък с претенциите си. Представени са  разходни  документи. Ответникът  следва да заплати на Ищцовото дружество съобразно уважаването разноски в размер на 875 лв.

Ответникът не следва да бъде осъден за разноските в заповедното производство, тъй като няма такова искане от ищеца.

 

Водим  от  горното  съдът

Реши :

признава за установено по отношение на М.К.С.,  ЕГН**********; адрес: ***; че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК107009273 със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 6, представлявано от Владимир Костов, чрез адв. Д.Н. – ГАК, със съдебен адрес:***; цена на топлинна енергия- 788,55 лв.– главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12. 2015 г.; 1, 2, 3, 6.2016г.; 11, 12.2017г.; 1, 2, 3, 6.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 9-11-2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, 63,46 лв. – представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 06.11.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение № 6036/14-11-2018 г. по ч.гр.д. 2224/2018 г. на ГРС, на основание чл. 422 от ГПК.

 

осъжда М.К.С.,  ЕГН**********; адрес: ***; да заплати на   „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК107009273 със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 6, представлявано от Владимир Костов, чрез адв. Д.Н. – ГАК, със съдебен адрес:***; разноски по исковото произвдство в размер на 875 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

 

 

                 СЪДИЯ :