Присъда по НОХД №5321/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 20.06.2025г. по НОХД № 5321/2021г. по
описа на Районен Съд-Варна, 13 наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против подс. Р. СТ. З.,
за престъпление от общ характер по престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 30.10.2017г. в гр.В., в съучастие като
съизвършител с Д. АНДР. ИВ., чрез нанасяне на побой причинил на С. А. Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с
изкривяване на носната преграда, довело до затруднение в носното дишане,
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и срещу
подс.Д. АНДР. ИВ. за престъпление от общ характер за престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 30.10.2017г. в
гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Р. СТ. З., чрез нанасяне на побой
причинил на С. А. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
носните кости с изкривяване на носната преграда, довело до затруднение в
носното дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Участващият в производството представител на РП-В. поддържа
предявеното против подс. З. и подс. И. обвинение. Счита, че същото е
доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че
следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и
последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по
делото сочат, че подсъдимите са автори на деянието, за което им е възведено
обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на
причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимите, пледира те
да бъдат признати за виновни, като за извършените деяния да им бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК
над минимума предвиден в санкцията на закона.
Подс.З. участва в производството лично и с процесуален представител.
В хода на досъдебното производство не се признава за виновен. С последната
си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Процесуалният представител на подс.З. - адв.А. в пледоарията си
изтъква, че по безспорен начин е установена фактическата обстановка по
делото, която не съответства на тази изложена в обвинителният акт. Пледира
подсъдимия да бъде оправдан изцяло по възведеното му обвинение, поради
липсата на каквито и да е доказателства сочещи, че подзащитният и е автор на
1

деянията описани в обвинителният акт.
Подс.И. участва в производството лично и с процесуален представител.
В хода на досъдебното производство не се признава за виновен. С последната
си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Процесуалният представител на подс.И. - адв.В. в пледоарията си
изтъква, че в хода на съдебното дирене не бе доказана вината на неговият
подзащитен. Пледира подсъдимия да бъде оправдан изцяло по възведеното му
обвинение, поради липсата на каквито и да е доказателства сочещи, че И. има
отношение към нанесената телесна повреда на свид.Георгиев.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 14.10.2015 г. свидетелят С. А. Г. сключил договор за наем с подс. Р.
СТ. З., като наел етаж от вила, находяща се на адрес гр.В., м-ст „Св.Н." №356.
Наетото жилище представлявало обособен апартамент, разположен на
последния етаж от жилищната постройка. Състояло се от дневен тракт с
кухненска част, спално помещение, тоалетни и сервизни помещения. До
апартамента се стигало по вътрешно стълбище, което обслужвало всички
помещения в къщата. Сградата имала и прилежащо дворно място, което
наемателите ползвали. Първоначално отношенията между подс.З. и свид. Г.
били добри, дори се събирали заедно по различни поводи. Докато ползвал под
наем имота на подс.З., Г. имал пререкания със съседите си, поради множество
нарушения на нощната тишина от купоните, провеждани от него в двора на
къщата. След като наел имота под наем Г. решил да постави на покрива на
къщата шезлонг, от който да прави снимки на околността. За да достигне до
покрива той монтирал допълнително стълба, тъй като нямало предвиден
подход към покривното пространство от жилището ползвано от Г.. Покривът
бил равен и покрит с изолация, която се наранявала от краката на шезлонга и
от движението на Г. по нея.
През месец октомври 2017г. свид. Г. публикувал в своя профил във
„Фейсбук" запис от празненство по случай рождения си ден проведено в
жилището предоставено му под наем от подс.З.. На записа се виждало как
множество от хора се намират в хола на жилището, забавляват се и играят
хора. Това силно подразнило подс.З., тъй като двамата имали уговорка в имота
да не правят шумни купони. Няколко дни след публикуването на този клип на
21.10.2017г. подс. Р.З. се обадил по телефона на свид.Г. и му казал да си търси
нова квартира по възможно най-бързия начин. За около седмица Г. успял да си
наеме нова квартира и освободил жилището на З.. За да се предадат ключовете
и да се направи оглед за евентуални щети по имота двамата се уговорили на
30.10.2017г. да бъде предаден апартамента от наемателят на наемодателят.
Свид. Г. бил предплатил на З. депозит от 500 лева за наемане на
жилището, но му дължал един неизплатен наем, като и наем за около седмица,
в която ползвал имота, режийните разходи за периода, както и сметката за
2

интернет. На 30.10.2017г. около 15:30ч. подс. Р.З. отишъл до жилището си
заедно със синът си свид.М. З. и подс. Д.И.. Там бил свид.М., който отговарял
за поддръжката на имота и воден от него помощник, неустановен по делото.
Подс.З. извикал свид.М. да присъства при приемане на жилището от
наемателят, тъй като той от години подържал имота му и отговарял за
реновиране на дадените под наем помещения. На неговото мнение разчитал
подс.З., за да се установят евентуалните щети и тяхното остойностяване.
Всички изброени лица започнали да оглеждат жилището, за да установят
евентуално нанесени щети в следствие на ползването му през наемния период.
Всички заедно влезли в жилището. След като се качили на тавана на сградата
установили множество нарушения на целостта на изолацията и подс.З.
посочил на Г., че следва да заплати тази щета. След това преминали за оглед
на ползваните жилищни помещения. В дневния тракт установили много на
брой щети по стените и мебелите. В кухненската част имало мазни петна по
стените, за които свид.М. посочил, че не подлежат на почистване, а стената
трябва да се пребоядиса. Установили и други поражения. Под климатика
имало черно петно от вероятно изтекла някаква течност, за която М. също
посочил, че следва да се ремонтира. Свид.Г. се притеснил от нарастващите
щети, които трябвало да заплати и от факта, че в себе си нямал пари. Знаел, че
не е заплатил значителна част от наемната цена за ползвания имот. Това силно
го притеснило и изострило разговора между него и подс.З.. Имало размяна на
неетични реплики от страна на Г. към присъстващите. В този момент стаята
напуснали заедно свид.М. З. и подс.И., които излезли на двора на къщата, за
да не слуша детето обидите. На вън бил и помощника на свид.М..
Свид.Георгиев не бил съгласен, че петната по стената трябвало да се
пребоядисват, за да се заличат, като за да докаже това започнал с гъба да ги
зачиства. Това обаче довело до още по -голямо зацапване по стената и
допълнително разпалило вече назряващият конфликт. Свид.Г. станал нервен,
поради значително нарастваща сума за необходим ремонт на увредените от
него части от наетите помещенията. Разговорът се водел на висок глас. Свид.Г.
оспорвал щетите и необходимостта от тяхното възстановяване, станал сприхав
и нервен, докато почиствал петно на стената в кухненската част на дневния
тракт. Св. Г. отговорил на подс.З., че исканията и претенциите му за
обезщетения са несериозни, като продължавал да почиства едно от петната по
стената, но бил силно притеснен. В един момент решил да избяга, тъй като от
една страна се страхувал, а от друга нямал пари в себе си да покрие дължимата
част от наема и щетите по имота. В изпълнение на това свое решение той
направил рязко движение, при което хвърлил гъбата с която почиствал, бегом
се насочил се към вратата на стаята, до която можел да стигне от мястото, на
което се намирал след като направи рязък завой, но в следствие на скоростта и
непремереното си движение се ударил в рамката на врата. Ударът бил
директен в ръба на рамката на вратата. Свид.Г. ударил лицето си в областта на
носа, което довело до счупване на носните кости, охлузна рана, кръвонасядане
и травматичен оток по гърба на носа.
3

Избягал от апартамента, пробягал стъпалата до изхода на сградата и
преминал през двора, където видял подс.И., свид.М.З. и помощника на
свид.М., след което се насочил към близка сграда в която се помещавал
фитнес клуб. Влязъл вътре и помолил свид.Т. да му предостави телефон, за да
съобщи на полицията за случилото се. Съобщил му, че е бил от хазаина си.
Свид.Г. провел телефонен разговор с оператор на тел.112 и съобщил за
случилото се, но на конкретен въпрос на оператор кой му е нанесъл ударите
посочил, че му е нанесен побой от подс.Р.З.. В същото време и свид.М. подала
идентичен сигнал на тел.112. Докато тя говорила с оператор на тел 112 във
фитнес залата влезли подс.З. и подс.И.. Тримата провели разговор без да има
какъвто и да е физически контакт между тях. Разговорът се водел между Г. и
З., като И. изчаквал настрани. Разговорът станал достояние на
свид.Трендафилов, който чул, че се разисквала дължимата сума пари, нямало
обиди, а само двамата говорили на малко по-висок тон. Разговорът продължил
кратко време, след което двамата подсъдими си тръгнали.
Малко след това на место дошли двама полицейски служители свид. Я.
Г.. и свид.Н.. Н., които провели разговор с пострадалия, но той отказал да ги
отведе до жилището на З., за да извършат проверка на место. Насочили го към
болница, за да се установят нараняванията.
Още същият ден свид.Георгиев посетил болнично заведение, в което му
било проведено лечение.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно –
медицинска експертиза изготвена от вещите лицеа д-р С. и проф.К., която
дава следното заключение:
На поставен въпрос-какъв е характерът и степента на телесното
увреждане на лицето С. А. Г., експертизата дава следното заключение:
От представените материали по ДП се установява, че на 30.10.2017год.,
Г.в получил счупване на носните кости, охлузна рана, кръвонасядане и
травматичен оток по гърба на носа, счупване на короната на трети горен ляв
зъб със загуба на около 1/3-1/4 от обема й.
На поставен въпрос - какъв е механизмът на причиняване на
телесното увреждане, експертизата дава следното заключение:
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени
в материалите по ДП - от удари с юмруци в областта на лицето. Охлузната
рана по гърба на носа е резултат на удар с или върху предмет притежаващ
подчертан ръб или груба повърхност и би могла да се получи при удар с
юмрук с поставен пръстен или друг предмет, както и по начин съобщен в
свидетелските показания на Р. СТ. З. - от удар в стена.
На поставен въпрос - какво е влиянието на телесното увреждане
върху общото здравословно състояние на пострадалото лице експертизата
4

дава следното заключение:
Счупването на носните кости с изкривяване на носната преграда,
установено при пролежаването на пострадалия в Отделение по УНГ болести
при МБАЛ „Св. Анна - В." АД, усложнило се със срастване (синехия) на
долната носна конха с носната преграда, води до затруднение на носното
дишане, което може да се коригира единствено по оперативен път и в този
смисъл обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност, обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Счупването на короната на 3-ти горен ляв зъб със загуба на около 1/3-
1/4 от обема й, запазване на виталитета (жизнеността) на зъба, не затруднява
функциите на дъвченето и говора и в този смисъл също обуславя временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание бе изслушано вещото лице изготвило СМЕ д-р
С., като напълно подържа изготвената СМЕ. Със съгласие на страните
експертизата бе защитена само от едно от вещите лица, като те не възразиха
на неявяването на проф.Коларов.
На поставените от страните въпроси вещото лице дава категоричен
отговор на въпроса, относно полученото от пострадалия увреждане по носа,
че то може да се реализира от предмет с подчертан ръб, възможно е да е
пръстен или друг предмет с изразен ръб. На конкретно зададен въпрос вещото
лице дава отговор, че удара е от твърд тъп предмет с подчертани ръбове. Ако е
удар с юмрук следва да има пръстен или друг предмет с ръбове, при удар с
крак също има подчертан ръб, както и факта, че и стената притежава
подчертан ръб или груба повърхност и също може да причини това увреждане.
С оглед изясняване на телесната повреда и начина и на получаване в
хода на досъдебното производство е била назначена комплексна
Съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р С., лекар в
отделение „Съдебна медицина“ и д-р Стоянов специалист УНГ. Конкретно
зададения въпрос на вещите лица е следния: Възможно ли е травматичните
увреждания по носа и носните кости на пострадалия Г. да са се получили в
следствие от самонараняване и удари в стена!
Двете вещи лица изготвили СМЕ дават следното заключение: От
представените материали по ДП, проведения контролен преглед, се
установява, че на 30.10.2017год., С. А. Г. е получил счупване на носните кости,
охлузна рана, кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа, счупване
на короната на трети горен ляв зъб със загуба на около 1/3-1/4 от обема й.
Охлузната рана, кръвонасядането и травматичния оток по гърба на
носа, както и счупването на носните кости са резултати от един удар с или
върху твърд тъп предмет, притежаващ подчертан ръб или груба повърхност и
биха могли да се получат от удар с юмрук с поставен пръстен или друг
предмет, както и по начин съобщен в свидетелските показания на Р. СТ. З. - от
5

удар в стена.
Счупването на носните кости с изкривяване на носната преграда,
установено при пролежаването на пострадалия в Отделение по УНГ болести
при МБАЛ „Св. Анна - В." АД, усложнило се със срастване (синехия) на
долната носна конха с носната преграда, води до затруднение на носното
дишане, което може да се коригира единствено по оперативен път и в този
смисъл обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност, обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Счупването короната на трети горен ляв зъб със загуба на около 1/3 –
¼ от обема й, запазване на виталитета на зъба, не затруднява функциите на
дъвченето и говоренето и в този смисъл също обуславя временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание бяха изслушани вещите лица изготвили
комплексната СМЕ. Напълно се поддържаше изготвеното от заключение по
назначената СМЕ. На поставените от страните въпроси д-р С. и д-р С. дават
категоричен отговор на въпроса относно полученото от пострадалия
увреждане по носа, че то може да се реализира от предмет с подчертан ръб. По
отношение на телесното увреждане на зъба категорично дават мнение, че
телесната повреда е лека тъй като не се затрудняват функциите на дъвченето.
Въз основа на противоречивите свидетелски показания по делото вещото лице
не може да изключи възможността да се касае за два различни удара. Но
приема, че и двете наранявания е възможно да се получат само от един удар в
широка повърхност с ръб.
Заключенията на експертизите съдебно-медицински такива във връзка
с телесните увреждания на свид.Г. се възприемат от страните без възражения,
компетентно изготвени са и съдът ги кредитира, тъй като са обективни,
постановени от лица с необходимите знания в своята област- а именно
съдебна медицина и не на последно място, защитени в съдебна зала. Поради
това и съдът кредитира изцяло заключенията на назначените съдебно
медицински експертизи по делото като дадени обективно, компетентни и
пълни и неоспорени от страните.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото. От показанията на разпитаните свидетели,
свидетелство за съдимост, оглед на ВД, и други, които са последователни,
взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си,
така и с писмените доказателства по ДП № 32/2018г. на 5 РУП - Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- постановления на ВРП, справка за
съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви , взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Подс. Р. СТ. З. - роден на 09.06.1970 г. в гр. В., жив. в гр. В., българин,
6

български гражданин, средно образование, неженен, работи не осъждан, ЕГН:
**********
Подс. Д. АНДР. ИВ. - роден на 06.06.1989 г. в гр. В., жив. в гр. В..,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, не
осъждан, ЕГН: **********
Описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава от
събраните устно и непосредствено свидетелски показания, както и
приобщените, чрез прочитането им, СМЕ и КСМЕ, писмени доказателства –
справки за извършен анализ на телефонни разпечатки, справки от полицията,
свидетелства за съдимост, характеристики, прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК .
При анализа на получената телесна повреда от страна на Г.. следва да се
отбележи, че тя се изразява в счупване на носните кости, охлузна рана,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа. Увреждането на
пострадалия представлява такова увреждане на човешкия организъм, при
което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да
засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква
ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с
предизвикване на болестно състояние. Съгласно трайно установената съдебна
практика/ Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 499
от 7.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2374/2011 г., II н. о., НК, Решение № 471 от
16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2009 г., III н. о., НК и др. / като средна
телесна повреда се квалифицира затрудненията в дишането, както е в
конкретния случай. Горното по неоспорим начин установява наличието на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК според настоящия
състав на съда.
За настоящото наказателно производство има значение единствено
начина на причиняване на телесна повреда довела до постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота – счупване на носните кости. Именно това е
предмета на доказване по делото. И двете СМЕ дават заключение, че това
увреждане е реализирано от твърд и тъп предмет с подчертан ръб или груба
повърхност.
Данни за установен от вещите лица механизъм на получаване на
телесното увреждане липсват в изготвения от прокурора обвинителен акт,
като независимо, че експертизите са били изготвени още в хода на
досъдебното производство и заключенията им са били известни на прокурора
доказателства в тази посока не са били събрани.
За да се установи кой и как е нанесъл това увреждане следва на първо
място да се разгледат показанията на пострадалия и дали в тях се съдържат
данни за нанесена телесна повреда с твърд път предмет с подчертан ръб или
груба повърхност.
Свид.Г. сочи, че подс.Р.З. му е нанесъл два удара, като с първия удар му
7

е счупил зъба, а втория удар е бил слаб в областта към ухото. В следствие на
тези удари е приклекнал на земята от болка. Сочи, че веднага след това един
удар му е бил нанесен от подс.И., при който му е бил счупен носа. Не сочи за
други удари или наранявания.
На въпрос, относно носенето на пръстени от двамата подсъдими
свид.Георгиев сочи, че не е забелязал такива.
Не сочи какъвто и да е механизъм на получаване на това телесно
увреждане посредством предмет с подчертан остър ръб.
За да се кредитират показанията на пострадалия, относно механизма на
получаване на телесното увреждане, то те следва да съответстват на
заключението на двете СМЕ. В случая е налице пълно разминаване между
показанията на пострадалия и двете СМЕ даващи категорично заключение, че
механизма на увреждането предполага повърхност с подчертан остър ръб.
Данни за това обаче липсват в показанията на свид.Георгиев.
По отношение на лицата присъствали на инцидента е безспорно и
непротиворечиво установено от показанията на всички свидетели и от
обясненията на двамата подсъдими, че там са били подсъдимите, синът на З. –
М.З. и майстора поддържащ имота – свид.М.. Този свидетел изобщо не е бил
търсен в хода на досъдебното производство и негови показания не са били
приобщени по делото. В хода на съдебното дирене бе установен майстора,
който е подържал жилището на подс.Р.З. - свид.С. М.. Свидетелят си спомни за
случилото се и даде показания пред съда, съгласно които той е подържал
даваните под наем имоти от подс.З.. Присъствал е при приемане на
отдаденото под наем жилище на Г.. Първоначалн.о вътре в жилището са били
той, двамата подсъдими, Г. и М.З., а пред жилището е чакал негов помощник.
Разговорът по приемане на наетото под наем жилището и установяване на
щетите от ползването му от наемателят Г. е започнал в присъствието на
всички така изброени лица. Малко след това подс.И. и детето на подс.З., са
напуснали апартамента, поради покачване на напрежението и отправените
обиди от страна на Г. към подс.З.. Свидетелят сочи, че в негово присъствие не
са нанасяни удари на Г.. Спомни си как Г. е агресирал, започнал да се държи
нервно и в един момент, докато бършел петно от стената на стаята рязко
побягнал, като не успял да вземе завоя към изходната врата на жилището и се
ударил в ъгъла на рамката на врата. Именно това съответства на установения
механизъм на получаване на телесната повреда на Г. описано от назначените
по делото СМЕ. Съдът може да приеме, че този свидетел е най -
незаинтересован от изхода на делото и поради това може да се позове на
неговите показания, още повече, че те се потвърждават и от заключението на
СМЕ.
Съдът при анализ на показанията на свид.М. З. отчита на първо място,
че той е син на подс.З.. Макар и към него момент да е бил на около 10
годишна възраст. Този свидетел си спомня с голяма яснота случилото се,
посочва до детайли разположението на мебелите в апартамента, нанесените
8

щети от наемателят и движението на лицата в процесния ден. Единственият от
значение факт, който съдът ще изследва в показанията на този свидетел е
обстоятелството дали е напуснал жилището заедно с подс.И. или заедно със
свид.М.. З. е категоричен, че това е сторил заедно с подс.И. и с него са
изчаквали баща му пред сградата. Макар и в някой части показанията му да са
колебливи, то съдът може да приеме този факт с оглед възрастта му и с оглед
обстоятелството, че делото касае баща му. Твърдението, че майстора е бил
долу пред жилището съдът приема, че се касае за помощника на свид.М., тъй
като от показанията му се установява, че този свидетел е останал в жилището.
Показанията му съвпадат изцяло с тези на свид.М. и съдът няма причина да не
им се довери.
По делото всички свидетели дават идентична фактическа обстановка и
данни за присъствали лица с изключение само на момента на нанасяне на
удара на пострадалия Г.. Спорните моменти се свеждат само до присъствалите
лица към монета на получаване на телесната повреда и до обстоятелството
дали изобщо има нанесен удар на пострадалия.
Всички свидетели и подсъдимите лица сочат, че на место при издаване
на наетото жилище от наемателят Г. са присъствали подс.З., неговият син М.,
подс.И., пострадалият и свид. М.. Спор по отношение на тази факти няма. Не е
спорно и че при огледа на жилището са установени щети нанесени от
наемателят. Всички сочат, че е била нарушена целостта на изолацията на
покрива и петна по стените. За това обстоятелство свид.Георгиев в разпита си
в хода на досъдебното производство сочи, че се е качвал на покрива, за да
снима от там, поставил си е шезлонг и това негово действие е довело до
нарушение на изолацията. В тази посока са и показанията на З. и на свид.М..
Не е спорно и че в дневният тракт на жилището е имало нарушения по
стените, зацапвания и прочие щети останали от ползването на наемателят. Не
е спорно, че щетите са били оглеждани от всички присъствали лица, както и
факта, че подс.З. е поискал Г. да възстанови щетите, което и съдът приема за
нормално и житейски правилно искане, тъй като те безспорно са сторени от
наемателят на жилището. До тук също показанията на лицата са идентични.
От момента, в който пострадалия отказва да признае нанесените щети
по жилището и да поеме разходите за възстановяването им настъпва първото
противоречие в посока кои от лица са напуснали жилището. Георгиев твърди,
че са го напуснали синът на З. и майстора – свид.М., а всички други сочат, че
са излезли М. З. и подс.И.. За да установи действително напусналите стаята
лица по безспорен начин съдът следва да кредитира една от установените
групи показания и приема това да са тези обосновани на показанията на
свид.М., тъй като същият е незаинтересован от изхода на делото. Според
неговите показания от стаята са излезли детето М. и подс.И.. Това намира
опора и в показанията на М. З. и двамата подсъдими.
Следващият факт, който е спорен е изобщо някой нанесъл ли е удари на
Г., колко удара са нанесени и от кого.
9

За да се установи този факт по безспорен начин следва на първо място
да се разгледат заключенията на двете СМЕ назначени по делото и да се
съпоставят показанията на свидетелите с тези безспорни доказателства.
Според показанията на свид.Г. подс.З. му е нанесъл два удара, единият
силен в областта на устата, при който му е паднал част от зъба, а втория по-
слаб в областта на лицето към ухото. Свидетелят при разпита си в съдебно
заседание твърдеше, че от ударите е приклекнал, но това се опроверга при
прочитане на показанията му по реда на чл.281 от НПК. Така или иначе
пострадалият твърди, че подс.З. му е нанесъл удари в областта на устата и
лицето, но не и в областта на носа. Това обстоятелство изключва
съставомерната телесна повреда да е нанесена от подс.З.. Твърдението на
пострадалия, че от удара на подс.З. му е паднал зъба не се подкрепя обаче от
назначената по делото СМЕ, която сочи, че Г. има счупване на короната на
трети горен ляв зъб със загуба на около 1/3-1/4 от обема й, но не сочи, че има
паднал зъб. Не са установени други травматични увреждания в тази
анатомична област. В случай на нанасяне на удар водещ до счупване на
короната на зъба и то на трети горен ляв зъб безспорно следва да има и
нараняване в областта на устата, но такова липсва. Отделно от това от
прокурора няма възведено обвинение спрямо подсъдимите лица за
причинената телесна повреда довела до отчупване на короната на трети горен
ляв зъб на пострадалия. Съгласно СМЕ това увреждане обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. не е съставомерно деяние по
възведеното спрямо двамата подсъдими обвинение. Тази телесна повреда не е
елемент на обвинението възведено спрямо подсъдимите лица.
Вещите лица не изключват и да се касае само за един единствен удар,
при който са нанесени всичките телесни увреждания. Изводът си за два
нанесени удара извеждат единствено от противоречивите според тях
свидетелски показания на Георгиев. Поради това и съдът приема, е по делото
несъмнени данни за два нанесени удара по делото липсват.
По делото е безспорно установено отчупването на коронката на зъба,
но липсват данни за удар в областта на устата така както сочи свид.Георгиев.
Няма нарушаване целостта на устата, устните и прилежащите зони, няма
установени синини или други увреждания в областта на лицето при
твърдените два удара нанесени от З.. Вещите лица приемат наличието на два
самостоятелни удара единствено и само от свидетелските показания на
пострадалия, но не и от обективните находки. Дори и да се приеме, че подс.З. е
нанесъл удар с ръка, при който е отчупена коронката на зъба на Георгиев, то
този удар не е довел до съставомерния резултата и с него не е нанесена
телесната увреда предмет на разглеждане по настоящото дело. В тази посока
показанията на Г. са категорични, че при удара на З. не се стигнало до
нараняване на носа.
По отношение на удара нанесен на Г. в областта на носът са налице
противоречиви показания. От една страна свид.М. З. сочи, че той заедно с
10

подс.И. са напуснали жилището поради поведението на пострадалия. Това
обаче се отрича от Г. и той сочи, че жилището са напуснали майстора –
свид.М. и М. З.. Свид.М. обаче е категоричен, че жилището са напуснали
свид.Максим З. и подс.И., а той е останал вътре. Съдът счита, че именно това е
обективната истина поради следните обстоятелства: Механизмът на нанасяне
на телесната повреда довела до счупване на носните кости е посредством
„удар с или върху предмет притежаващ подчертан ръб или груба повърхност и
би могла да се получи при удар с юмрук с поставен пръстен или друг предмет,
както и по начин съобщен в свидетелските показания на подс.Р.З. - от удар в
стена“. Това становище се подържа и в съдебно заседание, където експерта
отново посочи, че нараняването е от удар с предмет с подчертан ръб. По
делото не е установено подс.И. да е носил пръстен или да е държал друг
предмет в ръката си посредством, който да е нанесъл телесното увреждане.
Напротив постр.Г. сочи, че И. е нямал пръстени, а удара е бил директно с ръка.
Поради това обстоятелство съдът изключва подс.И. изобщо да е нанасял удар
на Г.. Съдът не кредитира и показанията на свидетелят в тази им част, тъй като
противоречат на заключението на двете СМЕ. В показанията си той не сочи
реализиран удар с предмет с подчертан ръб или с предмет даващ възможност
да се нанесе подобно увреждане. Видно от медицинско удостоверение №
1105/2017г. обективирано на л.11 от д.п. при прегледа на Г. е установено
дълбоко ожулване по гърба на носа /охлузна рана/ с размери около
сантиметър. Именно тази рана сочи на удар с предмет с подчертан ръб, като тя
не би могла да се получи по друг начин, а категорично липсват данни за други
удари, падане, блъскане и каквото и да е друго действие при което може да се
получи това увреждане.
В случаят не е от значение физиката на двамата подсъдими и дали те
активно тренират, тъй като в съдебно заседание и след като експертите ги
видяха нямаше промяна на заключението им, че удара не е нанесен с директно
с ръка/юмрук и продължиха да подържат заключението си, че телесното
увреждане е причинено от предмет с подчертан остър ръб.
В показанията на свид.Михайлов и тези на двамата подсъдими обаче
има данни за механизъм на нанасяне на това телесно увреждане и то
съответства на двете СМЕ. Още в хода на предварителната проверка, която
безспорно не може да се кредитира, и в хода на досъдебното и съдебно
производство двамата подсъдими сочат обстоятелството, че пострадалия бил
нервен и в един момент решил рязко да избяга докато бършел стената, но не
могъл да вземе завоя към входната врата и се ударил в ръба на стената.
Идентични факти сочи и свид.М., който си спомни, че при бягството на Г. от
жилището си е ударил горната част на тялото в рамката на вратата. Именно
такъв механизъм на получаване на телесното увреждане дава и СМЕ, удар в
предмет с подчертан ръб, каквато се явява рамката на врата или ръба на
стената към врата. Липсват данни в показанията на свид.Георгиев удара да е
бил нанесен с пръстен, бокс или друг ръбест предмет. Поради всичко така
изложено съдът приема, че подс.И. изобщо не е нанесял удар на пострадалия,
11

както и обстоятелството, че удара с който е постигнат съставомерния резултат
не е нанесен от нито един от двамата подсъдими.
Пострадалият сочи нанесени два силни удара, единия от З. при който е
паднал част от зъбът му, а другият нанесен от И. директно в зоната на носа,
при който и са се счупили носните кости. Едва в хода на съдебното дирене
посочва за един по-слаб удар в лицето от З., но СМЕ не се установи следи от
нанасянето на такъв удар. Не се сочат други удари или различен механизъм за
нанасянето им. Т.е. при удара в носа се получава разкъсно–контузната рана и
счупване на носните кости. Няма данни за друг удар. Именно поради това
съдът не кредитира показанията на Г., сочещи механизма на получаване на
това телесните му увреждания. Няма данни за удар с крак, поради това и
съдът изключва увреждането да е нанесено по този начин, доколкото СМЕ го
сочи като възможен механизъм за получаване на това нараняване. СМЕ
приема, че нараняването може да е получено от предмет с подчертан ръб или
груба повърхност. В случая данни за падане върху груба повърхност липсват,
макар и това да е възможен вариант за получаване на увреждането. Падане по
стълбите при бягането от къщата или по пътя към фитнеса са възможен
механизъм за получаване на увреждането, но данни за движението на Г. от
излизане от жилището до достигане на фитнес залата липсват. Налице са обаче
свидетелски показания, относно другия възможен механизъм за получаване на
това увреждане удар в повърхност с подчертан ръб. По делото няма и индиция
някой да е блъснал Г. към стената или вратата, за да се нарани, поради това и
този начин се изключва от съдът. Свид.М.в сочи на удар в рамката на вратата,
безспорно повърхност с подчертан остър ръб даваща възможност за
получаване на това нараняване. В показанията на Г. липсват данни за
множество удари нанесени от двамата подсъдими, за да се търси при кои от
тях е нанесена телесната повреда. Той свидетелства за два силни удара,
единия от подс.З., а другия от подс.И.. Но първия удар според показанията на
Георгиев нанесен от подс.З. не е довел до съставомерен резултат – счупване на
носните кости. По отношение твърденията на пострадалия за втория удар
нанесен от подс.И. съдът не кредитира показанията в тази им част, тъй като те
противоречат на приетата по делото СМЕ за механизма на получаване на
увреждането и на другите гласни доказателства.
В случая пострадалото лице е абсолютно категорично в броя удари,
които е получило. В разпита си пред съда заявява, че добре си спомня тези
факти и липсва всякакъв момент на колебание или липса на спомен. Според
това и съдът при анализ на случилото се следва да се съобрази с твърдените от
пострадалото лице факти. Един удар в областта на устата, втори лек удар в
областта на лицето към ухото реализирани от подс.З. и трети силен удар в
областта на носа реализиран от подс.И.. Категорично липсват други удари. В
случая съставомерната телесна повреда следва да е нанесена при
реализирането на третия удар и липсва всякакви възможности, при които да се
анализира възможността тя да е нанесена при множество удари, при които да
не може да се разграничат получените от тях наранявания. Липсва
12

възможност в областта на носът на пострадалия да са нанесени няколко удара,
за да се търси възможност при някой от тях да е получена съставомерната
телесна повреда и при друг удар или при сблъсък с ръб да е получено
увреждането по гърба на носът, за което вещите лица приемат, че е получено
при удар с предмет с подчертан остър ръб. Самите вещи лица изключват да са
реализирани повече от два удара, и те приемат, че ударите са повече от един
само поради показанията на Георгиев, а не поради установените увреждания.
В този аспект съдът не може да изключи напълно реализирането на един удар
от З. към Г., но както вече бе посочено той не е довел до счупването на
носните кости. Доколкото свид.Г. изобщо не сочи някакво друго нараняване да
е претърпял, то съдът е лишен от възможност да съобрази дали евентуално
разкъсната рана може да е получена при падане или при сблъсък с предмет с
подчертан ръб, като допълнително увреждане.
В тази посока съдът също така съобрази дадените данни от пост.Г. на
тел.112 веднага след случилото се, като при разговора сочи, че удар му е
нанесъл неговия наемодател –подс.З.. Не сочи изобщо името на подс.И.. Дори
и да се приеме, че подс.З. му е нанесъл удар то съгласно посоченото от Г. на
първо място от него няма настъпила съставомерна телесна повреда, а на второ
място с нанасянето на този удар не се е достигнало до счупване на носните
кости.
Съдът не може изобщо да изключи нанасянето на удар на Г., но може
да приеме, че това е сторил само подс.З.. Но съгласно показанията на
пострадалото лице от удара на З. единствено се е счупила коронката на зъбът
му. Абсолютно възможно е всички увреждания да са причинени от един
единствен удар от предмет с подчертан остър ръб, но това не удара на З., тъй
като той не е нанесен с предмет с подчертан ръб и според показанията на
пострадалото лице удара не е в областта на носа.
В настоящият случай липсата на увреждане във външната област на
устата, след като е счупена коронката на трети горен ляв зъб мотивира съдът
да приеме, че липсва втори удар и всичките телесни увреждания са причинени
само от един единствен удар. Не се доказаха и твърденията на пострадалото
лице относно падането на зъб и други нарушения на целостта на зъбите,
данните от проведеното му лечение от лекар стоматолог са били налични на
експертите изготвили СМЕ и те са категорични, че липсват други
съставомерни увреждания получени в следствие на инкриминираното деяние.
Нови неизвестни на разследването факти в тази посока не се представиха,
представените от Георгиев документи са тези вече приобщени в хода на д.п.
документи.
Съдът напълно кредитира и двете СМЕ и воден от тях и посочените
начини на причиняване на телесното увреждане прецени, че събраните по
делото гласни доказателства обективирани в разпита на пострадалото лице
противоречат на заключението на експертите и напълно игнорират
възможните механизми за получаване на увреждането съгласно заявените
13

факти от него. По делото са налични показания на свидетел – М., съгласно
който увреждането на Г. е получено при удар в ръба на врата. Доколкото не бе
установен друг механизъм на получаване на това увреждане и липсват
доказателства то да е причинено от който е да е от двамата подсъдими, то
съдът напълно кредитира показанията на свид.М., като в случая приема и
посочения от двамата подсъдими механизъм на получаване на телесната
повреда.
Следва да бъде анализирано по делото имало ли е причина
пострадалият Г. да иска да избяга от помещението и дали е бил воден от
страха от още удари. Причина за скорошното приключване на наемните
отношение между пострадалия и подс.З. е публикуван клип от пострадалия от
който подсъдимото лице е видяло масово събиране на хора в жилището и
начина на забавление там и вероятността от нанасяне на повреди от тези
действия. На първо място извличайки от показания на Г. става известно, че
действително е имало поражения на имота който е бил наел, той е нямал пари
в себе си за да плати дължимия наем и нанесените щети на апартамента
ползван под наем – протокол за разпит от 11.05.2022г. л.8 от протокола.
Именно там Г. си противоречи, като първоначално сочи, че е носел пари в себе
си за да доплати ползваните услуги и наем, но в следващ момент сочи, че
„наистина нямах пари в мене“… Както се установи не само от обясненията на
двамата подсъдими, но така и от показанията на свид.М., а и Г. не отрече, че на
изолацията на покрива са нанесени щети от поставянето на шезлонг и
многократните излизания там от наемателят, както и наличните уврежданията
вътре в жилището. Спор, относно тези щети няма и резонно е да се зададе
въпроса правилно ли наемодателят и искал тяхното заплащане при приемане
на жилището. Според настоящият състав това е редно и съобразено с
договорните отношения между страните. По отношение на щетите от
ползване на жилището са безспорни показанията на свид.Михайлов и съдът
приема, че следва да ги кредитира и също така приема, че напълно резонно да
се иска тяхното заплащане. След като разговора е станал нервен от една
страна поради направените искания на подсъдимото лице за заплащане на
причинените вреди на имота, от друга страна поради притеснението на Г., че
няма пари в себе си, съдът приема посоченото обстоятелство от подс.З., И. и
свид.М., че Г. при разразилият се спор е хукнал да бяга и именно тогава се е
ударил в ръба на вратата. Посочването на това обстоятелство описващо
начина на получаване на телесната повреда от Г. напълно съвпада с двете
назначени по делото СМЕ, категорично сочещи, че съставомерната телесна
повреда е причинена от удар в твърд тъп предмет, притежаващ подчертан ръб.
Именно поради нарастващата сума, която Г. следва да заплати и липсата на
парични средства са обстоятелства, които могат да мотивират действията му
по рязкото побягване от помещението и недобрата координация при достигане
до входната врата и излизането. Действие, при което в следствие на
придобитата инерция от бързото тръгване, необходимостта от рязък завой, за
да достигне входната врата, за да излезе Г. е изгубил координация и се е
14

ударил в ръба на рамката на вратата.
Съдът приема, че е без абсолютно никакво значение дали двамата
подсъдими са го догонили с автомобил или пеша до фитнес залата, тъй като
там единствено е имало само словесни спорове между Г. и З., като с И. дори не
е имало разменени реплики, относно физическа саморазправа. Фактът, че са го
последвали по никакъв начин не доказва вината им по възведеното обвинение,
още повече, че от разпитите на свидетелите не се установява изобщо проведен
разговор относно това нараняване. Единствено дължимия наем е бил предмет
на коментар.
По отношение участието на подс.И. в случилото се има налични две
групи гласни доказателства, твърдението на Г. от една страна и показанията на
М. З., свид.М. и обясненията на двамата подсъдими от друга страна.
Единствено и само според твърденията на Георгиев подс.И. е бил през цялото
време в жилището и му е нанесъл удар, а според всички други присъствали
там той е излязъл от имота при разразилият се спор и не е докосвал даже Г..
Доколкото показанията на Г., относно механизма на получаване на
телесното увреждане противоречат на СМЕ, то съдът не следва да ги
кредитира, както и само въз основа на тях не може да приеме, че подс.И. му е
нанесъл удар в областта на лицето, при който са му счупени носните кости. По
отношение кредитирането на показанията на Г. съдът също така следва да
съобрази обстоятелство, че при неформален разговор с подс.З. той е поискал
значителна парична сума за да се приключи с делото. Представена и е
преписка на РП-В. с водена помежду им тестова кореспонденция за
посочените обстоятелства. Обстоятелството не е спорно и се потвърждава
както от свид.Г., така и от подс.З.. Тези обстоятелства и исканата парична сума
за развитието на делото подкопават добросъвестността на този свидетел.
Макар и СМЕ да сочи възможността нараняванията да са причинени
само с един удар, доколкото не е изключено и прието макар и само от
показанията на Георгиев възможността от нанасянето на два удара, то съдът
следва да разгледа възможността дали удара на подс.З. би довел до осъдителна
присъда. Съгласно установените по делото доказателства, съдът приема, че
удара довел до счупване на короната на трети горен ляв зъб със загуба на
около 1/3-1/4 от обема би осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК наказателното
преследване по чл. 130 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.
Доколкото делото е образувано по ОА на ВРП, респективно е образувано
производство за престъпление от общ характер, за да съществува възможност
за съда да се произнесе по обвинение от частен характер, следва да има
надлежно искане в тази насока от частния обвинител или от прокурора,
съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК. Такова искане от
легитимираното лице, в случая ВРП не е направено в съдебно заседание
/отделен е въпроса доколкото би било допустимо, доколкото не са налице в
конкретния случай предпоставките на чл. 48 от НПК/, поради което и съдът не
15

може да постанови осъждане по този текст, доколкото не е сезиран изрично с
искане за изменение на обвинението от този характер, поради което и не
дължи произнасяне в тази насока.
В рамките на процеса съдът е разяснил правата на пострадалия да
участва в производството като частен обвинител, като св. Георгиев не е
поискал встъпване в процеса в това процесуално качество. Именно тази
процесуална пасивност го е лишила от възможността да упражни
горепосоченото право, но горното е изцяло прерогатив на пострадалия, да
прецени дали да упражни дадените му от закона права или не. През цялото
разглеждане на делото Г. бе придружаван от адвокат в съдебната зала, но по
преценка и да двамата не бе представено пълномощно и защитника не пое
защитата на интересите му, като единствено представяше данни за
местонахождението на Г. с цел провеждане на разпитите му по делото.
При анализа на обясненията, дадени от подс.З., след като съобрази
двойствения им процесуален характер - на доказателствено средство и
средство за защита, поради това същите бяха подложени на внимателен
анализ и оценка. Подсъдимото лице има една и съща теза, която подържа още
от първият си разпит в хода на проверката, досъдебното и съдебно
производство. Категорично отрича да има отправяни удари към Ге., признава
за проведения разговор на висок глас, създалото се напрежение, но е
категоричен, че не е удрял Г.. Сочи, че пострадалият е побягнал и при опита си
да излезе от помещението е ударил лицето си в ръба на рамката на врата. Това
обстоятелство обаче напълно съответства на изводите на СМЕ и поради това
съдът напълно кредитира обясненията на подсъдимото лице.
При анализа на обясненията, дадени от подс.И., съдът след като
съобрази двойствения им процесуален характер - на доказателствено средство
и средство за защита извежда извод за пълното им кредитиране. Подсъдимото
лице в разпитите си твърди, че е излязъл от жилището заедно с М. З., като
малко след това видял как свид.Георгиев на бегом излиза и се насочва в посока
към близкия магазин и фитнес зала. След него се движел З.. Двамата решили
да го настигнат и да разговарят за дължимия наем. След като влезли във
фитнес залата Г. бил там и категорично отказал да плати дължимия наем и
нанесените щети по имота. Безспорно и до днес те не са заплатени. При
разговора Г. ги е заплашил и цялостното му поведение ги мотивирало да си
тръгнат. Твърдените от него факти се потвърждават на първо място от
назначените по делото две СМЕ и от другите приобщени гласни
доказателствени средства.
Тежестта на доказване в наказателния процес е за прокурора и той
следва да представи достатъчно и убедителни доказателства, с които да
докаже обвинителната теза. В случая обвинението не е представило никакъв
доказателствен източник, за да може да се изведе извод, че обвинението е
доказано по категоричен начин, съобразно чл. 303 ал.2 от НПК. Проведеното
съдебно следствие по никакъв начин не е запълни доказателствената
16

празнота, относно обективните и субективни елементи от състава на
престъплението, която е била налице и при изготвяне на ОА и доведе до
постановяване на оправдателна присъда. Постановяването на осъдителна
присъда е възможно само когато обвинението бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, което означава, че от доказателствата не може да се
направи друг извод, освен този, че именно подсъдимите лица са
осъществили инкриминираното деяние както от обективна, така и от
субективна страна. В случая обвинението за неговата вина е изградено само
върху предположения, върху каквито не може да почива осъдителната
присъда /арг. от чл. 303 ал.1 от НПК/. При тази доказателствена празнота
единствената правна възможност е постановяване на оправдателна присъда.
Налице е пълна недоказаност по отношение на главни факти по
делото. Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав
досежно обвинението по чл.129 от НК, за подс.З. и И. следва да бъдат
приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само, когато осъществяването на престъплението и
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние, механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда.
Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни
и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и
субективните признаци от състава на престъплението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 304 от НПК и подс.З. и подс.И. следва да се признаят за невиновни по
така повдигнатото им обвинение за извършено от тях деяние наказуемо по
чл. 129 ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът признава подсъдимите за виновни само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл. 16 НПК.
В конкретния случай съдът не установи авторството на деянието по
чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за което РП - Варна е внесла
обвинителният акт.
Фактът, че липсва обективната страна на състава по чл.129 ал. 2 от
НК, съдът счита, че е излишно да се обсъжда субективната му страна.
Липсата на такива, което съдът счита за безспорно доказан факт по делото
изключва умисъла за извършване на престъпление наказуемо по посочените
текстове от закона.
В изпълнение на задължението си да събере служебно и други
доказателства, относно фактическите положения релевантни за установяване
17

на фактите включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвинението срещу подс. З. и подс.И. не е доказано по несъмнен начин от
субективна и обективна страна, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прие, че в случая
обвинението повдигнато спрямо подсъдимите с внесеният ОА не е доказано
по безспорен, категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл.304 от НПК,
поради което ги оправдава по повдигнатото и обвинение по чл.129 ал.2,
вр.ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

18

Номер на акта:	186
Дата:	20 юни 2025 г.
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110205321
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Присъда по НОХД №5321/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите