Решение по дело №103/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 789
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20221720100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от СВ. СТ. КР., ЕГН **********, и Б. ПЛ.
Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. Ц., срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че:
СВ. СТ. КР. не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 187,65 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2013 г. – 30.04.2014 г., и сумата
34,61 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2013 г. –
24.08.2015 г., представляващи 1/3 част от вземанията за главница и лихва по изпълнителен
лист от 05.01.2015 г., издаден срещу наследодателя й П.Б.К. въз основа на Заповед №
5459/15.10.2015 г. по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на РС-Перник, и
Б. ПЛ. Б. не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 187,65 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2013 г. – 30.04.2014 г., и сумата
34,61 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2013 г. –
24.08.2015 г., представляващи 1/3 част от вземанията за главница и лихва по изпълнителен
лист от 05.01.2015 г., издаден срещу наследодателя му П.Б.К. въз основа на Заповед №
5459/15.10.2015 г. по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на РС-Перник.
В исковата и уточняващата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу наследодателя на ищците П.Б.К., въз основа
1
на който е образувано изп. д. № 409/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие
Окръжен съд – Перник. Твърдят, че не дължат принудително изпълнение на вземанията, тъй
като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да им заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
давността за вземанията многократно е прекъсвана по изп. дело № 409/2016 г. на ЧСИ С.Д. с
извършваните изпълнителни действия. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното
дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения препис на изп.д. № 409/2016 г. на ЧСИ С.Д. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 02422/15.03.2016 г. от „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа
на изпълнителeн лист от 05.01.2016 г., с който на основание Заповед № 5459/15.10.2015 г.,
издадена по ч.гр.д. № 06831/2015 г. на РС-Перник, П.Б.К., ЕГН **********, е осъден да
заплати на взискателя сумата 562,95 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата 103,84 лв. – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2013 г. до 24.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 562,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 25,00 лв. –държавна такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложена справка от НАП за притежавани движими и недвижими имоти
и трудови договори на длъжника, и удостоверение за публичните му задължения. На
05.07.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено
уведомление на 17.07.2016 г. и запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до „Пътнически превози-Перник“ ООД, получено от третото
лице на 20.07.2016 г. На 25.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху МПС на длъжника – лек автомобил марка Фолксваген Пасат с рег. № *****.
От удостоверение с изх. № 20/ГРС-4706 от 20.08.2020 г., издадено от Община Перник,
се установява, че П.Б.К., ЕГН **********, е починал на 05.08.2020 г. като е оставил
наследници по закон: съпруга - СВ. СТ. КР., ЕГН **********, и двама низходящи – ДЖ. ПЛ.
Б., ЕГН **********, и Б. ПЛ. Б., ЕГН **********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба твърдения, че са погасени по давност
2
вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело срещу наследодателя на ищците, съдът приема, че са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници при равни
квоти /по 1/3 част/ от задълженията на длъжника поради изтекла погасителна давност. С
оглед изложеното, съдът приема, че за ищците е налице правен интерес от предявените
искове.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 05.01.2016 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 409/2016 г. по описа
на ЧСИ С.Д., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 15.03.2016 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
3
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, като е
прието, че погасителната давност за вземанията се прекъсва с всяко валидно изпълнително
действие, от което започва да тече нова давност. Тъй като изпълнителното дело не е
прекратено към момента на приемане на тълкувателния акт, следва да се приеме, че новата
давност започва да тече от постановяването му - 26.06.2015 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая след изпращането на запорните съобщения от 05.07.2016
г. и 25.07.2016 по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради
което същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 25.07.2016 г. /датата, на която е
извършено последното изпълнително действие/. Тъй като давностният срок за вземанията не
е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2
от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния
срок, който е следвало да изтече на 25.07.2021 г., следва да се прибави периодът от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е
спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.10.2021 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същите са сторили такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и по
200,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение. Уговореният размер на
възнаграждението е под минимума чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което направеното в отговора на исковата молба възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
половината от внесената държавна такса за производството по делото, равняваща се на 25,00
лв., и платеното адвокатско възнаграждение в пълен размер /по 200,00 лв./, т.е. сума от по
225,00 лв. на всеки ищец.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СВ. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 187,65 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2013 г. –
30.04.2014 г., и сумата 34,61 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 08.07.2013 г. – 24.08.2015 г., представляващи 1/3 част от вземанията за главница и
лихва по изпълнителен лист от 05.01.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на РС-
Перник срещу наследодателя й П.Б.К., за които е образувано изп. д. № 409/2016 г. по описа
на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. ПЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 187,65 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2013 г. –
30.04.2014 г., и сумата 34,61 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 08.07.2013 г. – 24.08.2015 г., представляващи 1/3 част от вземанията за главница и
лихва по изпълнителен лист от 05.01.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на РС-
Перник срещу наследодателя й П.Б.К., за които е образувано изп. д. № 409/2016 г. по описа
на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. СТ. КР.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/
разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Б. ПЛ. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/ – разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5