№ 43053
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110128380 по описа за 2025 година
Производството е образувано по силата на Определение № 21290 от 14.05.2025 г. по гр.д. №
11794/2025 г. по описа на СРС, с което от брачно производство е отделен за самостоятелно
разглеждане предявеният от Р. И. В. срещу А. И. В. иск за заплащане на сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева.
В исковата молба ищецът твърди, че по време на брака си с ответницата е вложил свои
лични спестявания за извършване на строително-монтажни работи в имот, собственост на
ответницата. Претенцията е правно квалифицирана като иск за неоснователно обогатяване
на отпаднало основание по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Съдът, след като извърши служебна проверка за наличието на положителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, намира, че
предявеният иск е недопустим.
Допустимостта на иска е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно във всяко положение на делото. В настоящия случай се установява липса на
правен интерес от водене на процеса, тъй като претендираното от ищеца право все още не е
възникнало.
Ищецът основава претенцията си на института на неоснователното обогатяване, по-
конкретно на хипотезата на отпаднало основание. В същото време, от изложените в исковата
молба обстоятелства, както и от служебно известните на съда факти по свързаното брачно
дело, е видно, че твърдените разходи са направени по време на съществуващ брак.
Основанието за престирането на средства и полагането на труд за нуждите на семейството и
за подобрения в семейното жилище е именно бракът и произтичащите от него законови и
морални задължения за взаимна грижа и подкрепа.
За да бъде основанието "отпаднало", то трябва първо да е престанало да съществува.
В исковата молба - Насрещна искова молба, самият ищец без съмнение е уведомил съда, че
основанието още не настъпило - прекратяването на брака - самият ищец заявява това.
1
При служебна проверка съдът установи, че към момента на предявяване на иска
производството за развод между страните е било висящо, тоест бракът не е бил прекратен с
влязло в сила съдебно решение. Същото е положението и към настоящия момент.
Ищецът твърди да има права, произтичащи от едно бъдещо ненастъпило още и несигурно
събитие – евентуалното прекратяване на брака. Подобна претенция е лишена от
предпоставките за нейното възникване и е предявена ПРЕЖДЕВРЕМЕННО.
Освен това, имуществените отношения между съпрузи, възникнали по време на брака, се
уреждат от специалния ред на Семейния кодекс (СК), който дерогира общия
гражданскоправен режим.
По своята същност, претенцията на ищеца представлява иск за уреждане на отношения по
повод приноса му в подобряване на имущество. Правото да се уредят тези отношения обаче
възниква едва след прекратяването на семейната имуществена общност, което настъпва с
прекратяването на брака.
До този момент всеки принос се счита за направен в изпълнение на задълженията в
семейството.
Съдебната практика е последователна, че иск за установяване на по-голям дял от приноса
или за уреждане на други имуществени отношения между съпрузи, е недопустим, ако е
предявен преди прекратяването на брака.
Константната съдебна практика, приета от съдилищата е че дори ако една претенция е
формулирана като "неоснователно обогатяване", по съществото си тя представлява спор за
принос между съпрузи.
Такива спорове се разглеждат изцяло по реда на Семейния кодекс, който е специален закон и
изключва приложението на общите правила за неоснователно обогатяване по ЗЗД, докато
съществува брак.
В този смисъл е и по-старата практика на ВС, която не е загубила актуалност (напр.
Решение № 3319 от 06.01.1977 г.).
ВКС последователно приема, че икономическото изравняване за придобитото по време
на брака се извършва по специалния ред на СК (иск за по-голям дял), а не чрез общи
искове (виж Решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 387/2009 г., IV г.о. на ВКС).
Решение № 121 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 7474/2013 г., IV г. о. на ВКС: В него
изрично се посочва, че "правото на иск за по-голям дял от общия принос възниква след
прекратяване на имуществената общност. Предявяването на този иск преди да е
прекратена общността е преждевременно и недопустимо."
Определение № 273 от 11.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1801/2017 г., IV г. о. на ВКС:
Подчертава, че допустимостта на иска се преценява към момента на предявяването му,
а липсата на влязло в сила решение за развод е пречка за разглеждането му.
Определение № 392 от 20.04.2016 г. по гр.д. № 1621/2016 г., IV г.о. на ВКС: Тук се
2
разглежда допустимостта на иск по чл. 59 от ЗЗД (неоснователно обогатяване) за
оспорване на приноса. ВКС приема, че уреждането на тези отношения става по реда на
СК, което отново потвърждава принципа за предимството на специалния закон и реда,
установен в него, който предполага прекратен брак.
С оглед гореилзоженото не е допустимо предявяването на същия иск при условията на
евентуалност, че се прекрати брака в един бъдещ момнет, като прекратения брак е
твърдение, което е нужно да е направено от ищеца в исковата му молба, за да обоснове
наличието на правен инетрес от предявяване на иска и допустимост на последния.
Тъй като правото на ищеца все още не е възникнало, той не притежава активна процесуална
легитимация, а предявеният от него иск се явява преждевременен.
Поради изложените съображения, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща предявения от Р. И. В. срещу А. И. В. иск за
заплащане на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща сума платена от
ищеца за описаните в искова молба и СМР, сторени на отпаднало основание - прекратен
брак, като недопустим и ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ПРЕДЯВЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20251110128380 по описа за 2025
година по описа на Софийски районен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едно седмичен срок от
получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3