№ 22353
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110147102 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.“ ООД, ЕИК ********* срещу
„А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен
поради липса на съгласие и противоречие със закона на новосключения договор за мобилни
услуги, сключен след договор за мобилни услуги № ********* от 14.08.2015 г.
В исковата молба се твърди, че „Е.“ ООД е клиент на „А. Б.“ ЕАД, съгласно договор
за мобилни услуги № *********/14.08.2015 г. Сочи се, че през месец май 2022 г. е получена
фактура № **********/25.05.2022 г., в която тарифните планове (дължимите месечни
такси) на всичките шест ползвани мобилни номера - *********,
**********, ***********, **********, **********, ********** били променени
едностранно от доставчика на мобилните услуги. Срокът на договора бил удължен за нов
двугодишен период, при завишени месечни такси и избран от оператора месечен план, без
предоставяне на право на избор на параметрите от потребителя. Били проведени разговори
със служители на ответника, които обяснили, че до всеки един от горните номера е изпратен
СМС, с посочване че вече фактурите следва да се заплащат съгласно условията на новия
абонаментен план. Финансовите параметри на договора не били посочени, новият договор
също нямало да бъде изпратен, тъй като такава била практиката на компанията. Ищецът
подал жалба до ответника и посочил, че последната фактура №**********/25.05.2022 г.
отразява промени и завишаване на тарифните планове на всичките номера без уведомление
от страна на доставчика на мобилни услуги и без искане и съгласие за това от страна на
ищеца, както и без подписан нарочен анекс. Направено било искане изпълнението на
договора да бъде продължено при досега действащите условия, а ако това не е възможно, да
бъде предоставена възможност на клиента сам да избере абонаментен план от листата на
доставчика на мобилни услуги. Мобилният оператор отговорил, че за извършената промяна,
е изпратен уведомителен СМС до номеp **********, със следния текст: „А. Ви информира,
че от 16.05.2022 г. се изменят условията на тарифния план, с който използвате този
номеp, за нов сpок на ползване от 24 месеца. В сpок до 1 месец от уведомяването, можете
да прекратите договоpа без санкции.“ На 17.06.2022 г. ищецът подал втора жалба и
подчертал, че не е получавал SMS съобщения за промяна на тарифния план на нито един от
ползваните номера. С писмо № 83А42-1 ответникът отговорил, че не намира какво да добави
към вече изпратения отговор и го потвърждава. Подробно аргументира, че във връзка с
описаното е подал и жалба до КРС. Развива съображения в насока, че не са спазени
1
законовите изисквания за изменение на условията на сключения между страните договор.
Изтъква, че смс-съобщение за промяна в тарифните планове е следвало да се изпрати до
всички горепосочени телефонни номера, а не само до един – **********. С уточняваща
молба от 26.01.2023 г. ищецът е посочил, че през месец май 2022 г. е получил фактура
**********/25.05.2022 г., видно от която тарифните планове на всичките шест мобилни
номера, били променени едностранно от ответника, което по същество ищецът счита, че
представлява сключване на нов договор, който счита за нищожен поради липса на съгласие и
противоречие със закона – чл. 230 ЗЕС и т.6.3 от ОУ. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор № ********* на 14.08.2015 г., както и че тарифните планове са
изменени на 16.05.2022 г. Аргументира, че ответното дружество е предприятие,
предоставящо електронни-съобщителни услуги, чиято дейност се регулира от Комисия за
регулиране на съобщенията, както и че последната е издала Общи изисквания при
осъществяване на обществени електрони съобщения. Твърди, че съгласно общите
изисквания, предприятията, предоставящи електронни-съобщителни услуги имат право
едностранно да изменят условията на договорите, какъвто се явявал и настоящият случай.
Сочи, че към 16.05.2022 г. първоначално уговорените тарифни планове на услугите с
Договор ********* не са част от портфолиото на ответника, поради което се наложило те да
бъдат променени. Сочи, че до ищеца са изпратени надлежно всички уведомления и
документи, като било посочено, че ако не е съгласно, дружеството има право да прекрати
договора без санкции. Била извършена и проверка от КРС по сигнал на ищеца, която не
открила нарушения на ОИ. Ищецът не прекратил договора и продължил да заплаща
ежемесечно издаваните фактури. Ответникът счита, че с продължаването на заплащането на
издаваните фактури, ищецът, с конклудентни действия, е потвърдил продължаването на
действието на Договор № *********. Излага, че отразяването на паричната престация по
доставката като дължима в счетоводството на ищеца и ползването на данъчен кредит,
съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че на 14.08.2015 г. между страните е сключен Договор №
*********, както и че тарифните планове са изменени на 16.05.2022 г.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че за периода от 01.05.2022 г. до
30.09.2023 г. от ответното дружество са издадени 17 бр. фактури на обща стойност 1609,57
лв. Съгласно заключението сумите, за които са издадени фактурите, са заплатени от
ищцовото дружество изцяло, като наред с това фактурите били осчетоводени в
счетоводството на „Е.“ ООД и дружеството ползвало данъчен кредит съобразно стойността
на фактурите.
По делото е представено копие на Договор № *********, сключен между страните на
14.08.2015 г. В т.3.4. от Договора е посочено, че „промяна на условията по този Договор се
извършва с подписване на анекс, нов договор и/или Приложение“. Представено е приложение
№ 1 към договора „Промоционални условия за ползване на тарифни планове М. бизнес
модул“, където са уговорени конкретните предоставяни услуги, както и дължимите за тях
такси, в това число е уговорено, че срокът на ползване е 24 месеца считано от 17.08.2015 г.,
т.е. до 17.08.2017 г. Съгласно т.8.2.4. от Приложението „В случай че в рамките на последния
месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено Оператора,
че желае Договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок,
или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия,
ползването на Услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите
условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от
всяка страна без неустойки.“ Представено е Приложение № 2 „Списък на допълнителни
телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към Договора, тарифни
планове/пакети, активирани по тях“, в което са посочени телефонните номера, по които ще
се ползват услугите, както и тарифният план за всеки телефонен номер – М. бизнес, модул
2
ХS. Представено е приложение № 3 към Договора „Ценоразпис на „М.“ ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги“, в което са посочени цените на услугите,
които абонатът може да ползва по собствена инициатива или когато е приложимо.
Посочените по-горе документи са подписани от абоната, което обстоятелство не се и
оспорва от ищеца.
От страна на ответника са представени „Уведомления за изменение на условията по
договор за мобилни услуги с „А. Б.“ ЕАД“, ведно с Приложение № 1 към уведомлението за
всеки конкретен тарифен план, като във всяко Приложение се съдържа и променената
абонаментна такса, дължима за предоставената услуга. Представените документи в тази
връзка не носят подпис на абоната, а отразяват едностранно променените условия, в
частност – абонаментните такси.
По делото са и фактурите, за които вещото лице по допуснатата и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, е дало заключение, че са издадени от ответното дружество и
заплатени от ищеца, в това число и осчетоводени от него.
От страна на ищеца са представени депозираните от него жалби при ответника от
31.05.2022 г. и 17.06.2022 г. във връзка с едностранното изменение на цените на
предоставените услуги, в това число са представени и депозираните в тази връзка отговори
от ответника /л.148 и л. 149/, в които е посочено, че тарифните планове са изменени, както и
че до телефонен номер ********** ответникът е изпратил СМС със следния текст „А. Ви
информира, че от 16.05.2022 г. се изменят условията на тарифния план, с който
използвате този номеp, за нов сpок на ползване от 24 месеца. В сpок до 1 месец от
уведомяването, можете да прекратите договоpа без санкции.“ В едното от съобщенията
/л.149/ ответникът е посочил, че е изпратил аналогично съобщение и до другите телефонни
номера на ищеца. Във връзка с последното, по делото бе допусната и изслушана съдебно
компютърно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От експертизата се установява, че ответникът е изпратил на 14.04.2022 г.
единствено до телефонен номер ************* шест броя СМС съобщения, като всяка
съобщение съдържа информация относно изменените условия на тарифния план, като във
всяко СМС съобщение е посочен и телефонният номер, за който се отнася изменението.
Съгласно заключението на вещото лице в билинг системата на „А. Б.“ ЕАД не постъпват
данни дали СМС съобщенията са отворени от получателя, както и че това може да се
установи само на устройството на съответния абонат, на което е изпратен и получен
съответният СМС.
В проведеното на 11.11.2024 г. о.с.з. съдът е допълнил определението по чл. 140 ГПК,
като е обявил за служебно известни на съда ОУ на дружеството ответник, изменени с
Решение № 928/19.12.2013 г. от Комисия за регулиране на съобщенията.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
новосключеният договор за мобилни услуги, сключен след договор за мобилни услуги №
********* от 14.08.2015 г., е нищожен поради липса на съгласие и противоречие със закона.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, в
частност, че сключеният между страните договор е изменен при спазване на законовите
изисквания.
Между страните няма спор, че на 14.08.2015 г. е сключен Договор за мобилни услуги,
ведно с приложение № 1 към договора „Промоционални условия за ползване на тарифни
планове М. бизнес модул“ и приложение № 2 с посочени телефонни номера, по които ще се
използват услугите, както и тарифният план за всеки номер, а именно – М. бизнес модул XS.
В т. 1 от Приложение № 1 /л.70/ е посочено, че месечната абонаментна такса за тарифен план
М. бизнес модул XS e 3,50 лв. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
неоснователни са твърденията на ответника, че за всеки телефонен номер, приложим бил
различен тарифен план, доколкото доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото, а
съгласно т.6.3 от приложение № 1 към договора „Промоционални условия за ползване на
тарифни планове М. бизнес модул“ /л.72/ „при преминаване към друг тарифен план,
различен от посочените в настоящото приложение, абонатът подписва анекс, ново
приложение или нов договор за срок на ползване от 1 година или 2 години, като новият
срок на ползване, не може да е по-кратък от предходния срок на ползване.“ Видно от
Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А. Б.“ ЕАД и
Приложение № 1 към него, за ползване на тарифен план за мобилна телефонна услуга А. М
3
Клас XS 2020 ответникът едностранно е изменил условията по договора, като е променен
размерът на абонаментната такса за съответния тарифен план. За това изменение от
изслушаната по делото съдебно компютърно-техническа експертиза се установи, че
ответникът е изпратил съобщение на 14.04.2022 г. единствено до телефонен номер
*************. По делото безспорно е установено също така, че след едностранното
изменение на цените, ищецът е заплатил 1609,57 лв. за периода от 01.05.2022 г. до
30.09.2023 г., за което ответното дружество е издало 17 бр. фактури.
В отговора на исковата молба ответникът е основал правото си
на едностранно изменение на договора, позовавайки се на разпоредбите на чл. 46 и чл. 47 от
Общите изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения (ОИ), приети
от Комисия за регулиране на съобщенията на основание чл. 73 ЗЕС. Дейността на ответното
дружество, в качеството му на доставчик на далекосъобщителни услуги е регламентирана в
Закона за електронните съобщения. В чл. 73, ал. 1 от ЗЕС е предвидено, че предприятие,
което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения по чл.
66, ал. 1, спазва общи изисквания, приети с решение на комисията. Съгласно ОИ
отношенията по доставка на електронни съобщителни услуги между доставчика на такива и
потребителите се регламентират с индивидуален договор при Общи условия. В Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, съдържащи
условията, правата и задълженията при осъществяване на обществени електронни
съобщения от предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения, приети КРС
в сила от 04.02.2008 г., действително е предвидена възможност и право на доставчика на
електронни съобщителни услуги да изменя едностранно сключения индивидуален договор
при спазване на предвидените за това предпоставки. В чл. 43, ал. 1 от ОИ е посочено, че
предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията
по ал. 2 - 8 и ал. 12 на същия член. В чл. 43, ал. 6 и ал. 8 е предвидено, че в индивидуалния
договор, като последна клауза, непосредствено преди подписа на абоната, се изписват и
условията, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно
индивидуалния договор. С оглед посочените разпоредби съдът приема, че в Общите
изисквания императивно е предвидено като условие за едностранно изменение на
индивидуалния договор по реда на чл. 46, ал. 1, вр. с чл. 47 ОИ, тази възможност да е
предвидена в самия индивидуален договор, с което абонатът да се е съгласил и да е приел
като част от своя индивидуален договор. Това е така, доколкото едностранното изменение на
договора от една от страните, води до промяна в правоотношението с абоната, върху която
той не може да влияе, поради което тази възможност и право на доставчика следва да бъде
регламентирано още в самия индивидуален договор, за да бъде наясно с това обстоятелство
абонатът още при неговото сключване. За това и в ОИ е посочено, че тази клауза, даваща
право на доставчика да измени едностранно договора, трябва да е поставена на последно
място в договора преди подписа на абоната, за да е последното нещо, което той вижда в
договора, преди неговото подписване. Чл. 46, ал. 1 ОИ намира приложение тогава когато са
изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 8 от ОИ. При липса на тези
реквизити в договора, не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 1,
доколкото абонатът не е дал съгласие още към момента на сключване на индивидуалния
договор доставчикът да изменя едностранно съдържанието на договора, включително да
увеличава размера на месечната абонаментна такса. Следва да се посочи, че нито в
индивидуалния договор, сключен от страните, нито в Приложенията към него, са
предвидени условия, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно
индивидуалния договор. Такава възможност, без това да е регламентирано в индивидуалния
договор, не е предвидена, нито в Закона за електронните съобщения, нито в ОИ. Предвид
изложеното съдът намира, че едностранното изменение на договора, в частта в която
месечната абонаментна такса е увеличена е недействително поради липса на съгласие за това
от страна на абоната. Съгласието на абоната в случая не е дерогирано нито от Закона за
електронните съобщение, нито от ОИ, доколкото не са изпълнени изискванията на
последните за изменение на индивидуалния договор едностранно от доставчика.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че не може да се приеме като
съгласие с извършеното едностранно изменение обстоятелството, че ищецът е заплащал
месечните абонаментни такси и след тяхното увеличаване, като по този начин конклудентно
се е съгласил с изменението. Ищецът веднага след получаване на уведомлението, с което му
се налага нов тарифен план и му се съобщава изменението на договора е подал жалби до
ответното дружество, в това число и до Комисия за регулиране на съобщенията, като
няколко месеца след това (с оглед отрицателните становищата по жалбите) предявява
4
настоящия иск, което недвусмислено води до извода, че същият не е съгласен с изменението.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че изменението се извършва при
спазване на императивните изисквания, предвидени в Общите изисквания, които в случая не
са спазени. Също така съгласно чл. 42 от ОИ се налага извод, че законът изисква като форма
за действителност на индивидуалния договор писмена форма, като респ. такава се изисква и
за изменение на договора, в този смисъл е и т.3.4. от Договора, сключен между страните,
където е посочено, че „промяна на условията по този Договор се извършва с подписване на
анекс, нов договор и/или Приложение“. Съдът намира, че не са налице условията на чл. 46
ОИ, за да се приеме, че новите условия се прилагат с изтичане на определения срок от
съобщаването им на абоната, без да е необходимо той да подписва каквото и да било, тъй
като това е само в хипотеза, когато едностранното изменение е предвидено в индивидуалния
договор, което обаче както бе посочено по-горе в случая не е уговорено между страните. С
оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че ищецът е формулирал искане да
се прогласи нищожността на новосключения между страните договор, какъвто обаче в
производството не се установи да е сключван, а се установи, че сключеният вече между
страните договор от 14.08.2015 г. е едностранно изменен на 16.05.2022 г. от ответника.
Доколкото по делото безспорно се установи, че ответникът неправомерно е извършил
изменение на вече съществуващия между страните договор, то съдът счита, че следва да
бъде прогласена нищожността именно на едностранното изменение. Така описаното съдът
намира, че не нарушава принципа на диспозитивното начало, доколкото съдът
прогласявайки нищожността на едностранното изменение, а не на новосключения договор
(какъвто не се установи да е налице), не излиза извън рамките на търсената защита, т.к.
спорният между страните въпрос се свежда до това дали са били налице предпоставките за
изменение на договора, респ. законосъобразно ли е така извършеното изменение на договора
от страна на ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Видно от представените
доказателства по делото ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв. и
400,00 лв. – депозит за експертиза. В настоящото производство ищецът е представляван от
адв. Т. М., като видно от представения договор за юридическа помощ /л.150/ дължимото адв.
възнаграждение е 1 000лв., платимо по банкова сметка на изпълнителя (адв. М.). По делото
не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е заплатил адв.
възнаграждение по уговорения в договора с адвоката начин. С оглед изложеното на ищеца
следва да се присъдят разноските, за които са представени доказателства, че са действително
сторени, в случая това са разноските за държавна такса и депозит. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 450,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска, предявен от „Е.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. „Л.“ № ** срещу „А. Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1, с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и противоречие със
закона, едностранното изменение на Договор за мобилни услуги № ********* от
14.08.2015 г., сключен между „Е.“ ООД, ЕИК *********, и „А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „К.“ № 1 да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Р., бул. „Л.“ № ** срещу „А. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лв.,
представляваща сторени разноски в производството.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6