№ 1910
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100104293 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
ИЩЕЦЪТ – Д. И. К., ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. Е. Л., САК, твърди, че
около 06:51 часа, на 15.06.2023 г., се качва в автобус № 3113, движещ се по линия № 76 с
водач И. И. А., ЕГН: **********, на спирка ХМС - Младост 1. Около 07:00 часа, малко
преди спирката на бл. 427, Младост 4, водачът на автобуса предприема рязко спиране,
вследствие на което е изхвърлена и се удря във вертикалните железни опори и в седалките
на автобуса, като получава множество увреждания на гръдния кош. Сочи, че изпада в шок от
падането и невероятната болка, която изпитва. Водачът не предприема никакви действия, за
да я помогне като пострадала пътничка. Същият няма как да не е видял инцидента, тъй като
в кабината на водача се намира огледало, което визуализира салона на автобуса. След като
автобусът спира, слиза, все още в шок, без реална преценка на ситуацията, като дори оставя
багажа си в салона на автобуса. Поради състоянието, в което се намира, вместо веднага да
потърси лекарска помощ, се добира до близката детска градина, където й е оказана помощ да
се прибере в къщи. Смята, че няма сериозни наранявания и започва прием на
болкоуспокоителни медикаменти. След като няма никакъв ефект от приеманите
медикаменти на 18.06.2023 г, е закарана от сина си в УМБАЛ „Света Анна“ АД в тежко
състояние. След направени многобройни изследвания се установява, че е претърпяла
следните увреди вследствие на претърпения инцидент: фрактури на ребра в ляво от 3-то до
11-то, като 3-то и 6-то ребро са с фрактури на 2 местап; хемоплевмо торакс в ляво с
плеврален излив, около 300 мл. След установяване на хемоплевмо торакса в ляво й е
извършена оперативна процедура по спешност, а именно торакоцентеза, при което е
евакуиран събралия се въздух в гръдния кош, като е и поставен дренаж за евакуация на СПТ
в гръдния кош. Изтъква, че прекарва осем дни в УМБАЛ „Света Анна“ АД, като е изписана
1
на 26.06.2023 г., за да продължи лечението си в домашни условия. До настоящия момент не
се е възстановила напълно и все още изпитва силни болки и се лекува. С писмо №
7737/4/18.08.2023 г., от Център за градска мобилност са предоставени видеозаписи от камера
№ 3 за времето от 06:50 часа до 06:51 часа и от 07:02 часа до 07:03 часа, от камера № 4 за
времето от 06:49 часа до 07:03 часа, намиращи се в салона на процесния автобус, от които е
виден настъпилият инцидент. За моторното превозно средство, което е причинило пътно-
транспортното произшествие е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, полица № BG 1230007.64064 в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД . Съгласно
чл.498, ал.1 КЗ е подадена молба с вх.№99-7198/06.11.2023 г. до застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния
водач, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за изплащане на застрахователно обезщетение. Със
същата е образувана щета № 0411-195-0039-2023 при застрахователя. С писмо с изх.№99-
7245/06.11.2023 застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД отказва да изплати следващото се
застрахователно обезщетение, поради което моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автобус № 3113, движещ се по линия 76, да й заплати сумата от 80 000 лв. -
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, свързани с травматичните увреждания, вследствие на претърпяното ПТП, ведно
със законната лихва за периода от датата на ПТП -то (15.06.2023) до окончателното им
изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, чрез
адв. И. Д. Е. оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен
договор за увреждащото МПС, но оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
сочените неимуществени вреди по вид и характер и причинно-следствената връзка между и
процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, оспорва и претенцията за лихва. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищцата е
сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключенията на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценени от съда
изцяло като компетентни и обосновани, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош;
множествено счупване на III до XI леви ребра; пневмоторакс в лява гръдна 1/2 - въздух в
2
гръдната клетка. Проведено е следното лечение : болнично - от 18 06 2023 г до 26 06 2023 г -
8 дни ; домашно - амбулаторнто - от 26 06 2023 г до 24 10 2023 г - 4 месеца. По време на
болничното лечение е оперирана по спешност на 18 06 2023 г - направено е отваряне на
гръдния кош за евакуация на събрания въздух в гръдната клетка, поставен е дрен, който е
изваден на 23 06 2023 г. По време на домашно - амбулаторното лечение е ходила на прегледи
и провеждала раздвижване. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет за
21 дни, болки с умерен интензитет и непостоянен характер за около 2 месеца, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 1 -2 месеца. Ищцата изпитва
болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене
права. Такива оплаквания ще има до около 2 г след ПТП. Здравословното състояние на
ищцата е стабилизирано. Възстановена е самостоятелната й походка. Тя може да се
самообслужва. Счупването на ребрата е зарастнало, дишането в двете гръдни половини е
възстановено. Ищцата би могла да получи описаните по-горе травматични увреждания като
пътник, който е паднал в автобус. Несвоевременното търсене на медицинска помощ е
оказало влияние върху болките, които е претърпяла ищцата, но не е оказало влияние върху
тежестта на травмите, като се вземе предвид характера, степента и местоположението им.
Няма данни в медицинската документация на ищцата за настъпили усложнения. С оглед
характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, може да се
приеме, че не е необходимо провеждане на рехабилитация и физиотерапия.
От приетото и оспорено заключение на АТЕ, изготвено от инж. Д., се установява въз основа
на приложения по делото видеозапис, че водачът на автобуса е предприел спиране
(намаляване на скоростта си), но не е спрял на място.По делото няма предоставена
информация, че спирането предприето от страна на водача на автобуса, е било рязко. Видно
от приложения видеозапис, автобуъта се е движил и в даден момент водачът е намалил
скоростта си, без да спира на място. Скоростта на автобуса не може да се определи от
приложения по делото видеозапис. Ищцата първоначално е била седнала, след това е
станала и е била права пред третата врата на автобуса, като към момента на политането си
напред се е придържала с дясната си ръка за вертикалната тръбата, като ръката и не е била
обхванала изцяло същата. От извършения анализ на видеозаписа в констативната част на
експретизата ясно се вижда движението на тялото при залитането му напред и падането му
на пода на превозното средство. Видно от видеозаписа в лявата си ръка ищцата е държала
чаша и напуска автобуса с нея, държейки я в дясната си ръка.От прегледа на видеозаписа е
видно, че автобусэт в даден момент при залитането на пътничката е намалил скоростта си,
но не спира на място. От записа не могат да се извлекат данни за скоростта на МПС преди
предприемане на спиране от страна на водача и в момента, в който е намалил скоростта си,
за да може да се даде коректно заключение дали спирането е било рязко. Също така на записа
е видно, че в предната част на автобуса е имало друг пътник, седящ на седалката в дясно. Не
са приложени по делото видеозаписите от камерите в предната част на автобуса, за да се
види движението на тялото на този седнал пътник и да се придобие представа дали
спирането е било рязко. Също така е видно, че преди да загуби равновесие в следствие на
предприетото спиране от водача на автобуса ищцата се придържала с дясната си ръка за
3
тръбата, като ръката и не е била обхванала изцяло същата.
По оспорената АТЕ съдът е допуснал повторна, изготвена от в.лице доц А.А.. Същият сочи,
че предприетото рязко спиране от водача на автобуса е причина за падане на пострадалата
пътнничка. Рязкото спиране е настъпило на значително разстояние преди спирката, около
блок 427 на жк Младост-4. Произшествието е настъпило при движение на автобуса, най-
вероятно със скорост около 25 км/ч. Пострадалата пътничка преди настъпване на ПТП и
стояла права срещу третата врата на автобуса и се е държала с дясната си ръка за
вертикалната тръба , която е зад тази врата. След задействане на спирачки на автобуса
пътничката е политнала напред и е тичала диагонална наляво срещу насрещната вътрешна
лява седалка и, падайки назад, се е ударила в предния остър ръб на тази седалка, след което е
паднала, седнала на пода пред същата седалка. Пострадала се е държала с дясната си ръка за
задната вертикална тръба срещу третата врата, в правилен захват. При започналото
интензивно спиране на автобуса, под действието на инерционната сила тя изпуска за миг
захвата и само след миг тя протяга дясната си ръка и са хваща наново, но вече с непълен
захват, вече не може да се задържи и инерционната сила я принуждава да тича странично до
удара в насрещната седалка. Преди падането си на лявата ръка на пострадала до лакъта е
закачена черна дамска чанта, а в дланта си е държана кофичка вероятно с кафе. С дясната си
рака се е държала за тръбата. След падането на пода и при изправянето си кофичката с кафе
е преместена в дясната й ръка. При генерираната голяма инерционна сила от спирането на
автобуса , която е била не по-малка от ЗОкг, пострадала не е имала възможност да се
задържи. Тя не е излетяла и не е паднала веднага, а е притичала, защото скоростта на
автобуса не е била висока и е намалявал бърза в процеса на развитието на ПТП. Ударът с
предния пластмасов ръб на насрещната лява седалка е бил много силен-рязък, затова е
причинил сериозни щети. Причините, довели до загубата на равновесие на ищцата са в
предприето спиране близко да аварийното или аварийно от водача на автобуса. Поради
каква причина е реагирал с толкава голямо интензивно спиране, при наличните данни не
може да се определи. Разчита се на свидетели. От клипа се установява, че преди
започване на спирането на автобуса пострадалата се е държала с правилен захват за
задната вертикална тръба на третата врата. Колко здраво е стискала тръбата не може
да се определи, но, имайки предвид голямата генерирана инерционна сила 30 кг, както
и да е стискала тръбата, не е имла възможност да се задържи.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Т.Д.Ч. сочи, че познава Д. К. като учител в детската градина, в която детска
градина „Вяра, Надежда, Любов“ в кв. „Младост-4“ свидетелката е директор. Знае за ПТП,
което се случило. Това било юни месец 2023 г. Идвайки на работа сутринта, им разказала, че
пристигайки с автобус № 76, малко преди спирката, внезапно спира автобусът, рязко
настиска спирачката. Тя не е очаквала рязкото спиране на автобуса, паднала е и се е ударила
върху седалките и металните части. Това им разказала непосредствено след случката. Не
може да каже, че имала видими следи от падането, но тя била много зле, трудно говорела,
била превита, трудно дишала. Обясни им, че е паднала и се е ударила. Трудно е слязла от
4
автобуса. Попитали са я дали някой й е помогнал, тя казала, че никой не й е помогнал, дори
шофьорът не й е обърнал внимание, не е отишъл да види какво се случва. Тя не могла да
изкара работния си ден, защото била в тежко състояние. Предложила й да извикат спешна
помощ, но тя била много притеснена и не разрешила, за да не притеснява близките си. След
няколко настоявания от страна на свидетелката тя се съгласила да я закарат вкъщи. Помолила
охраната на детската градина да я закара до вкъщи, който с личния си автомобил я закарал.
Непосредствено след като я закарали, следобеда, се опитали да разберат какво е състоянието
й, защото тя наистина била зле, но на телефона отговорил синът й. Казал, че тя му се е
обадила, почувствала се е много зле, разбрала е, че няма да мине без лекар, той се е прибрал
и я е откарал в спешното. От спешното са я оставили в болницата, защото се е оказало, че
има много счупени ребра и пневмоторакт. Доста месеци я нямало на работа. Тя се върнала
на работа, но определено имала проблеми, защото няколко пъти излизала в болничен, точно
по причини, че има проблеми с белия дроб, не се чувствала добре и се налагало домашен
престой. Сега трудно диша, получава задух, качила и килограми и с придвижването й е по-
трудно. Преди това не се е оплаквала от трудно дишане. Не се е оплаквала преди това, че
има проблеми с таза. Сочи, че след удара се оплаквала от болки в таза.
Свидетелят Ц.А. К., син съм на ищцата, сочи, че не е бил с нея по време на падането. Тя му
се обадила и казала, че й е много лошо, не й е добре, обяснила му как е паднала в автобуса,
когато е отивала на работа. Обяснила му, че преди автобусът да спре на спирката, тя е
станала и автобусът е спрял много рязко. Тя не е разбрала защо е спрял толкова рязко.
Закарал майка си по спешност в болница „Света Анна“, там тя останала месец. След
изписването й от болницата не била добре. На рехабилитация не е ходила. Изтъква, че той се
грижи постоянно за нея. Към този момент още не се чувства добре, когато времето е лошо,
се оплаква от болки в гърба, трудно диша.
Свидетелят И. И. А., деликвент-шофьор на градска автобусна линия 76 на Столичен
автотранспорт, сочи, че не е спирал рязко и няма спомен да се е случвал инцидент. Много
по-късно му е било съобщено, че има някакво оплакване срещу него, но без детайли.
Изтъква, че тази отсечка позволява намаляване на скоростта, има неравности, лъкатушене,
но за рязко спиране не си спомня. На таблото в автобуса не вижда камерите от салона на
автобуса. В конкретния случай, което показва на монитора, продават със същия монитор
билети и не може да гледат едновременно и да продават билети. В този момент не е
продавал билети, не знае защо не е видял нищо на тези камери. Има огледало за обратно
виждане в автобуса. В салона не може да се види всичко по всяко време, движението е
интензивно и той гледа пътя пред него, плюс това за стари хора има определени места,
където е равно, там било пълно с хора, сигурен е в това нещо и не е пострадал никой друг.
По-малко от 6-7 човека в автобуса няма как да е имало в автобуса. Сигурен е, че по това
време има хора винаги.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
5
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и протИ.правно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на протИ.правното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на и на двете АТЕ. Причините, довели до загубата на равновесие на ищцата са
в предприето спиране близко да аварийното или аварийно от водача на автобуса. От клипа се
установява, че преди започване на спирането на автобуса пострадалата се е държала с
правилен захват за задната вертикална тръба на третата врата. Колко здраво е стискала
тръбата не може да се определи, но, имайки предвид голямата генерирана инерционна сила
30 кг, както и да е стискала тръбата, не е имла възможност да се задържи.
В тази връзка възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата е неоснователно.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид тежките телесните увреждания, непълното
възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя
обезщетение в размер на 30 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер, а
за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 06.02.2024г.( с писмо изх. № 21-5631/06.02. 2024г. застрахователят
уведомил ищцата, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция).
Претенцията на ищцата за изплащане на зак.лихва от датата на ПТП-15.06.2023г., е
неоснователна.
При това решение на съда и ищцата, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
6
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Ищцата е освободена отдържавна
такса. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в
размер на 3050лв. С оглед уважената част на иска на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 605.66лв. от направени 1615.10лв.
Основателно е възражението на процес. представител на ищеца за прекомерност на адв.
възнаграждение на ответника с оглед размера му (8460лв. с вкл. ДДС.), поради и което и на
основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът го определя в размер на 4000лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска ответникът има право на 3031.25лв. от 4850лв.) съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. След направена компенсация ищцата дължи на
ответника разноски в размер на 2425.59лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1200лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“*******, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л. и Р. Д., чрез адв. И. Д. Е.,
личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. „*******7, да заплати на Д. И. К.,
ЕГН:**********, съд.адрес: гр.София, ул.”Х*******, чрез пълномощника си адв. Е. Л.,
САК, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 30000 лв. (тридесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези
суми от 06.02.2024г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 30 000лв. до пълния предявен размер от 80 000лв., както и присъждането на законна
лихва за периода от 15.06.2023г. до 06.02.2024г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“*******, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л. и Р. Д., чрез адв. И. Д. Е.,
личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. „*******7, да заплати на адв. Е.
Л., САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 3050лв.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН:**********, съд.адрес: гр.София, ул.”Х*******, чрез
7
пълномощника си адв. Е. Л., САК, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото след компенсация в размер на 2425.59лв..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“*******, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л. и Р. Д., чрез адв. И. Д. Е.,
личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. „*******7, да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 1200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8