РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. гр.Мадан, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100251 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Ш. М. против
„*********“ ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
300.00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по
Договор за паричен заем № ********от ******** г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ********. в град С. ищцата сключила
Договор за паричен заем №******** с ответното дружество, по силата на
който заемодателят „********“ ООД й предоставило заем в размер на 500
лева, който трябвало да върне на погасителни вноски при следните условия:
Размер на отпуснатия заем: 500.00 лева, Размер на погасителна вноска: 93,31
лева, Ден на плащане: 18-то число, Вид вноска: месечна, ГПР: 48,65%, Брой
вноски: 6, Месечен лихвен процент: 3.330%, Дата на първо плащане:
18.02.2022 г., Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/, Дата на последно
плащане: 18.07.2022., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане: 559,87
лв. По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите
суми по кредита установила, че сумата, която трябва да заплати на
заемодателя по този договор е в размер на 846,00 лева, тъй като на основание
1
чл.8 от договора й е начислена неустойка в размер на 286,13 лева за
неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да
предоставя обезпечение. Ищцата счита, че клаузата за заплащане на неустойка
за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит била
нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем
било да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа
главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор
за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е
санкционирано с неустойка, която била почти половината от сумата, дадена в
заем (286,13 лева). Ищцата се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция,
тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по
естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена била
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното, като начинът по който била уговорена сочил, че заемателят всякога
ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия
тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да
върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Счита, че
уговорената неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от
процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради
което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била
договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по
този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 закона за потребителския
кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите,
поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по нея не се
дължи. Ищецът счита, че било налице нарушение по чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 10
2
от ЗПК, поради което целият договор за заем следвало да бъде приет за
недействителен - чл. 22 ЗПК. В изпълнение на Договор за паричен заем №
******* от ********г. ищцата била заплатила по сметка на ответника сумата
от 800,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която получила по
него - 500 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между
заплатената сума от 800,00 лева до дължимата от 500 лева в размер на 300,00
лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи
на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че едва при
уважаване на установителен иск за нищожност на неустойката в процесния
договор, ще възникне интерес от предявяване на иск по чл. 55 от ЗЗД - за
връщане на платено в изпълнение на нищожна клауза по договор. Липсата на
предявена установителна искова претенция обуславяла неоснователност на
предявения осъдителен иск по чл. 55. ал.1. пр.1 от ЗЗД, поради недоказана
липса на основание за получаването им от ответника. В ОИМ се сочи, че
ищецът бил сключил с ответника договор за паричен заем № ******* на
********., при общи условия и предоставена съответна информация в
стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 500 лева била
получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от **********г.
От страните било уговорено връщането й на 6 месечни погасителни вноски от
по 93,31 лева. Едновременно с това бил посочен и размера на погасителната
вноска месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса
на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен
план. Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължала в
пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването и, а
именно - при непредставяне в срок на поръчител, които да обезпечи по
достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за
заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4
от ОУ. Размерът на неустойката бил предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин
заемателят предварително бил запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Тя била
3
посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от
грамотен човек. При сключване на процесния договор за паричен заем,
страните по него били действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9
ЗЗД) и по тяхна воля формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна
функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди
при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза,
уговорена в договора, неустойката била проявление на принципа на
автономия па волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С оглед предвиденото в
чл.19, ал.2 и ал. 3 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се
изчислявал по формула, отразена в приложение №1 към закона, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във
формулата не се включвали разходите които потребителят заплащал при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не
може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се
отнесе към годишния процент на разходите. Счита, че няма нарушение на
императивните изисквания на ЗПК. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Р. Ш. М. – заемател и ******* ООД - заемодател е
сключен Договор за паричен заем № ******** от ******** г. към искане №
******, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 500 лева;
Месечен лихвен процент: 3.330%; ГПР: 48,656%; Брой вноски: 6; Дата на
последно плащане: 18.07.2022 г.; Обща сума за плащане: 559,87 лева. Липсва
спор между страните, че заемната сума в размер на 500 лева е усвоена от
заемополучтеля, което обстоятелство се установява и от представеното
заверено копие от Договор за паричен заем № ****** от ******* г. към искане
№ *********** съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на
4
подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 600 лева.
Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу
обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот,
съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо
имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.
чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са
следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите
следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които
да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева,
съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека
следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията
към обезпечението банкова гаранция –да е издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период - включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 286,13 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно
от представения погасителен план към договора размерът на погасителната
вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 93,31 лева. Размерът на
5
разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение
възлиза на 47,69 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 141 лева. Така
общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 882 лева.
Като доказателство по делото са приети Молба за заем от ****** г. от Р. Ш.
М., Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на
сключения договор за заем, РКО, ПКО. От страна на ответника е представена
справка, от която е видно, че по процесния договор за потребителски кредит
от страна на ищцата са извършени плащания в общ размер на 810.16 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
6
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер от 500 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по
ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два
пъти общата сума за плащане или поне две лица - поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
7
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 48,656 %, размера на отпуснатия кредит – 500 лева, срока на
договора от 6 месеца, както и размера на неустойката от 286,13 лева, която е в
размер над 50% от главницата по договора. Самия кредитор в погасителния
план по договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на
обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
8
да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо
да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 500 лева. От представената справка от ответника
се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 810,16
лева, поради което разликата между подлежащата сума на връщане на
основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза
на 310,16 лева, която сума се явява недължимо платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за сумата от 300.00 лева е доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, от които 50 лева – внесена държавна такса. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да се присъди
директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват
направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия
адвокат пореда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. Х., бул. „*******“ № ***, представлявано от управителя В. М.
И., да заплати на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул.
„********“ № *, сумата от 300,00 лева (триста лева) - представляваща
недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *******
9
от ******* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - ******** г. г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., бул. „*******“ № ***, представлявано от управителя В. М.
И., да заплати на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул.
„*******“ № *, сумата от 50 лева (петдесет лева) - направени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. Х., бул. „*******“ № ***, представлявано от управителя В.
М. И., да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: гр. Р., бул. „******“
№ *, Булстат ********, сумата от 400 лева (четиристотин лева) - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10