РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502485 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от И. Д. Д. с ЕГН **********; против
решение № 261672/08,06,2021 г., постановено по гр. д. № 4684/2020 г. на РС Пловдив.
От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да реши спора по
същество като отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за
производството.
Ответникът по жалбата Д.Н. М. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Не
претендира за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 79
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 36 ал. 3 от ЗА. Предявен от Д.Н. М. с ЕГН **********; против И.
Д. Д. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника за заплати на ищеца сумата от общо 4710,14 лв.1, представляваща
възнаграждения, определени с Протокол № 4/26,02,2020 г. на САК – Пловдив по реда
на чл. 36 ал. 3 от ЗА, за процесуално представителство и правна защита в
производството по в. гр. д. № 103/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив; в
1
производството по издаване на изпълнителен лист по гр. д. 1210/2018 г. на Окръжен
съд – Пловдив и образуване на изпълнително дело № 463/2019 г. на ЧСИ с рег. № 826.
Ответникът оспорва основателността на иска и счита, че не дължи
претендираното възнаграждение. Признава, че ищецът е бил негов процесуален
представител в производство по допускане на обезпечение и в производството по гр. д.
1210/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че по сключените в тази връзка между
тях договори за правна защита са уговорени възнаграждения в размери съответно 2000
лв. – за обезпечителното и 3500 лв. – за исковото производство, които били изцяло
заплатени. Признава, че ищецът е бил негов процесуален представител и в
производството по в. гр. д. № 103/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, но
определеното от САК Пловдив възнаграждение не било дължимо от него, тъй като не е
договарял такова. Твърди да е заплатил на ищеца допълнително поискана от него,
извън уговореното с договорите за правна помощ, сума в размер на 2000 лв., която
представлявала допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд. Наред с
това се оспорва дължимостта на възнаграждение в размер на 1680 лв., определено като
дължимо за производство по издаване на изпълнителен лист, тъй като не било налице
фактическо основание за дължимост на такова.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за изцяло
основателен и е присъдил претендираната сума.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр.
второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение
задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на
императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
По отношение предявените с жалбата възражения:
Разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Същото, според ал. 2, се определя по размер в договор
между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Нормата на ал. 3, на която се позовава в случая
ищецът, сочи, че при липса на договор, по искане на адвоката или клиента
адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Следователно за основателност на предявения иск ищецът следва да
2
установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършил посочените по-
горе действия в защита интересите на ответника при липса на договор, че е отправил
искане, в изпълнение на което адвокатският съвет е определил дължимото за този труд
възнаграждение в претендирания размер, съответстващ на нормативно установения.
В случая се претендира възнаграждение от общо 4710,14 лв., определено с
решение на САК Пловдив (взето с Протокол № 4/26,02,2020 г. – л. 7 и сл.) като
дължимо за: 1/ процесуално представителство по в. гр. д. 103/2019 г. – в размер на
2830,14 лв.; 2/ за процесуално представителство в производство по издаване на
изпълнителен лист по гр. д. № 1210/2018 г. на ПОС – в размер на 1680 лв.; и 3/ за
предявяване на молба за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.
Между страните пред настоящата инстанция не се спори относно това, че
ответникът е упълномощил ищеца да го представлява в защита на интересите му и в
изпълнение на възложеното ищецът е предявил искане за допускане обезпечение на
бъдещ иск на ответника, както и иск за защита правата на ответника. По последния е
образувано гр. д. 1210/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, решението по което е в полза
на ответника. Не се спори също, че между страните били сключени договори за правна
помощ – за защитата, предоставена в обезпечителното производство и в исковото
производство пред първата инстанция. Със същите били определени възнаграждения,
които били изцяло заплатени от ответника.
Безспорно е също, че първоинстанционното решение по исковете на
ответника е било обжалвано и в производството по образуваното в. гр. д. № 103/2019 г.
на Апелативен съд – Пловдив ищецът е представлявал ответника по силата на
предоставеното му още пред първата инстанция пълномощно, валидно до приключване
на делото във всички инстанции. С въззивното решение първоинстанционното било
потвърдено и впоследствие влязло в сила. Въз основа на влязлото в сила решение в
полза на ответника бил издаден изпълнителен лист – по молба на ищеца като негов
процесуален представител. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът
образувал от името на ответника изпълнително дело за събиране на присъдените му
вземания. Не се твърди и не се установява за представителството пред втората
инстанция и за образуване на изпълнителното производство страните да са сключвали
договори за правна защита и да са уговаряли възнаграждение.
Следователно при така описаните обстоятелства налице е основание за
определяне на възнаграждение по реда на чл. 36 ал. 3 от ЗА за извършеното от ищеца –
1/ процесуално представителство по в. гр. д. 103/2019 г.; и 2/ предявяване на молба за
образуване на изпълнително дело. Определените с решението на САК възнаграждения
са определени при спазване изискването на чл. 36 ал. 3 от ЗА – в съответствие с
минималните нормативно установени размери по Наредба № 1/2004 г. Така съобразно
цената на исковете – предмет на производството, в което е осъществено процесуалното
3
представителство (възлизаща на 76671,53 лв.), минималният нормативно установен
размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., възлиза на 2830,14 лв., а този за образуване на изпълнителното
дело – по правилото на чл. 10 т. 1 от Наредбата, възлиза на 200 лв.
Липсват основания за определяне като дължимо на възнаграждението (от
1680 лв.) за процесуално представителство в производство по издаване на
изпълнителен лист по гр. д. № 1210/2018 г. на ПОС. С решението си САК е приложил
разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., според която за защита в
производства .... по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК ....
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В случая обаче изпълнителният лист не е
издаден при някоя от хипотезите на чл. 405 ал. 3 и ал. 4 от ГПК, последната от която
препраща към чл. 404 т. 2 и т. 3 от ГПК. Листът е издаден въз основа на съдебно
решение в хипотезата на чл. 404 т. 1 от ГПК, поради което за подаване на молбата за
издаването му не се дължи възнаграждението по чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/2004 г.
Следователно ответникът дължи на ищеца възнаграждение за положения от
него труд до размер от общо 3030,14 лв. (сбор от възнагражденията за процесуално
представителство по в. гр. д. 1032019 г. на ПАС – 2830,14 лв.; и за образуване на
изпълнително дело – 200 лв.).
При този извод, в тежест на ответника е да установи изпълнението на
задълженията му. В тази насока същият твърди, че е заплатил на ищеца допълнително,
извън първоначално уговореното възнаграждение за представителство по делото,
допълнително и сумата от 2000 лв. Тези твърдения обаче остават недоказани.
Разпитаният в тази насока свидетел М., сочи да е присъствала на предаване на такава
сума от ответника на ищеца, за което не бил съставен документ. Свидетелят обаче не
сочи на какво основание и във връзка с какви уговорки между страните е заплатена
сумата, поради което не може да се приеме за доказано, че с нея е заплатено
възнаграждение за претендираните в настоящото производство процесуални действия.
При това положение предявеният иск следва да се приеме за частично
основателен – до размер от 3030,14 лв., а за разликата над посочената сума до пълния
претендиран размер – да се отхвърли като неоснователен. С оглед частичното
съвпадение с изводите на РС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца възнаграждение до размер от
3030,14 лв. В останалата част – за разликата над посочения размер до пълния
претендиран, решението следва да бъде отменено и вместо това за тази разлика искът
следва да се отхвърли.
Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 34,45 лв.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261672/08,06,2021 г., постановено по гр. д. №
4684/2020 г. на РС Пловдив; В ЧАСТТА, с която И. Д. Д. с ЕГН **********; е осъден
да заплати на Д.Н. М. с ЕГН **********; сума, представляваща възнаграждение,
определено с Протокол № 4/26,02,2020 г. на САК – Пловдив по реда на чл. 36 ал. 3 от
ЗА, за положен труд при осъществяване на процесуално представителство, защита и
съдействие в производството по в. гр. д. № 103/2019 г. на ПАС и за образуване на
изпълнително дело № 463/2019 г. на ЧСИ с рег. № 826; ДО РАЗМЕРА от 3030,14 лв .
(три хиляди и тридесет лева и четиринадесет ст.), КАКТО И сума, представляваща
деловодни разноски ДО РАЗМЕРА от 121 лв. (сто двадесет и един лева).
ОТМЕНЯ решение № 261672/08,06,2021 г., постановено по гр. д. №
4684/2020 г. на РС Пловдив В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н. М. с ЕГН **********; против И. Д. Д. с
ЕГН **********; иск за заплащане на възнаграждение, определено с Протокол №
4/26,02,2020 г. на САК – Пловдив по реда на чл. 36 ал. 3 от ЗА, ЗА РАЗЛИКАТА над
сумата от 3030,14 лв. до пълния претендиран размер от 4710,14 лв.
ОСЪЖДА Д.Н. М. с ЕГН **********; да заплати на И. Д. Д. с ЕГН
**********; сумата от 34,45 лв. (тридесет и четири лева и четиридесет и пет ст.),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5