НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 02.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на девети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1692 описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
редявени са обективно съединени
искове от *******, гр. М. , ЕИК № *******, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,
срещу Д.О.П., ЕГН **********,***, за установяване задължения за неплатена
стойност на консумирана вода, за които има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът
*******, гр. М. посочва, че ответникът е
неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска
се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 215,11 лева, представляваща неизплатената стойност на
консумирана вода, от която главница 187,47 лв., за периода от 11.07.2016 год.
до 10.09.2018 год., и лихви 27,64 лв., към 07.05.2019 год., за периода от
12.08.2016 год. до 07.05.2019 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на
дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
870/2019 год. на ЛРС (09.05.2019 год.) до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски.
Извършена
е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.
По
делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 870/2019 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 10.05.2019 год., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК,
съдът с Разпореждане от 12.08.2019 г. е указал на заявителя правото му да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното
е получено от заявителя-настоящ ищец на 26.08.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът се представлява от ю.к. Н. В., която в
писмено становище поддържа предявения иск. Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова
страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им
бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 30.09.2019 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 11.11.2019 год. чрез брата В. о.П. със задължение да
предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно
с Определение от 08.10.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 16.11.2020 год. при
условията на чл. 41, ал. 1 ГПК, на страната, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив, но с оглед
заявеното в съдебно заседание признание за плащане, съдът не дължи произнасяне.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер 100 лв., от които държавна такса за производството
по общия исков ред в размер на 75 лв. и 25 лв. държавна такса за заповедното
производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 09.05.2019 год.
Д.О.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на *******, гр. М. , със седалище и адрес на управление –
гр. М. , ул. *******, ЕИК № *******, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,
СУМАТА от сумата от 215,11 лева (двеста и петнадесет лева, 11 ст.), представляваща
неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 187,47 лв., за периода от 11.07.2016
год. до 10.09.2018 год., и лихви 27,64
лв., към 07.05.2019 год., за периода от 12.08.2016 год. до 07.05.2019 год.,
съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 870/2019 год. на ЛРС (09.05.2019 год.)
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед от 10.05.2019 год., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 870/2019 год. по описа на РС
– Лом.
ОСЪЖДА Д.О.П., ЕГН **********,***,
да
заплати на *******, гр.
М. , със седалище и адрес на управление – гр. М. , ул. *******, ЕИК № *******, сторените разноски в исковото
производство, в размер на 100,00 лв.
/сто лв./ – държавна такса по заповедното и по исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: