МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. В., с който е
повдигнато обвинение против К.Г.Г., ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, българско гражданство, основно образование, безработен, женен, осъждан за ВИНОВЕН
в това, че на 14.06.2020г. в гр.Б., обл.В. на
ул.“Г. Димитров“ в близост до заведение „Агур“ в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК е нанесъл удар с дърво - дъска в
областта на главата на И.Е.О. ***, в следствие на което му причинил две тежки
телесни повреди, изразяващи се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота вследствие на причинен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво и
притискане на мозъчния паренхим от счупените кости
както и в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие
на причинен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъка в дясно - престъпление по чл. 131, ал.1,т.7 във вр. с
чл.128,ал.2 от НК във връзка с ал.1 във връзка с.чл.28, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство са
приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от страна на И.Е.О.
ЕГН **********
*** против подсъдимия К.Г. *** в размер на 180 000 лева, сума
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното й изплащане, както и за претърпени
имуществени вреди за заплатени прегледи, медицински изделия, инжекции и лекарства
в размер на 5882, 03 лева , в едно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
Пострадалия е конституиран и с
правата на частен обвинител.
Представителят
на РП - В. поддържа обвинението срещу подсъдимият като безспорно доказано. Пледира за
извършеното престъпление на подсъдимия
да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около средния размер ,
което да бъде изтърпяно ефективно.
Счита, че гражданските искове са основателни и доказани като размер и следва
да бъдат уважени.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
Гражданския ищец и частен обвинител също
намира обвинението за доказано по безспорен начин. В съдебно заседание
процесуалния му представител моли за осъдителна присъда и уважаване на
гражданските искове.
Подсъдимият К.Г.Г. се явява лично и с редовно упълномощен процесуален
представител в съд.
заседание. По същество в дадените пред съда обяснения признава , че е извършил
деянието. Моли за справедлива присъда. Защитника на подсъдимия оспорва
наличието на тежка телесна повреда.Моли за налагане на минимално наказание.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка по делото :
К.Г. *** като „Мечи" е осъждан. С влязло в сила на 03.05.2018г.
споразумение по НОХД № 536/2018 г. по описа на Районен съд - В. за престъпление
против телесната неприкосновеност на личността, извършено по хулигански подбуди
- по чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. I - во във вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
На 13.06.2020г. свид. И.О.
и свид. Д.К. празнували рождения ден на малкия им син
в заведение „Агур“, находящо
се в централната градска част на гр. Б. на ул. „Г. Димитров“, Привечер детското
парти приключило и децата се прибрали , като след 21:00 ч. в заведението
останали само възрастните. На една маса били седнали свидетелите: И.О., Д.К., Е.Т.,
В.С. и П.С. , като последния е собственик на заведението. Намирали се в лятната
градина, в двора на заведението. Около 00:00 ч. на 13/14.06.2020
г. свидетелите О., К., Т., С. и С. видели как лек автомобил марка „Ауди“,
светло сив на цвят, навлязъл в градинката, находяща
се на центъра на гр. Б. в близост до заведението, където празнувала компанията.
Понеже мястото било пешеходна зона и било забранено за движение на автомобили, свид. К. се обадила на тел. 112 за да сигнализира за
нарушението. След
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
това лекият автомобил „Ауди“ излязъл от градинката и
продължил да се движи по улицата, която минава покрай заведението. Свид. О. излязъл на улицата и застанал пред автомобила,
който спрял пред него. Свид. К. също била излязла на
улицата след свид. О., а другите от компанията
останали на масата. О. попитал водача на автомобила, когото не познавал, защо
управлява автомобила в пешеходна зона и около детски площадки и му казал, че са
се обадили на тел. 112 да сигнализират за нарушението, при което последния излязъл от автомобила, оставил го на улицата
с работещ двигател и избягал.
След като водача на автомобила избягал, свид. О. без да влиза в купето изгасил двигателя на
автомобила като протегнал ръка и взел контактният ключ на автомобила със себе
си. След това свид. О. и свид.
К. се върнали на масата при другите като свид. О.
оставил ключа от автомобила на масата, докато самият автомобил останал на
мястото си на улицата.
След няколко минути свидетелите И.О., Д.К., Е.Т., В.С.
и П.С. чули шум като от откъртване и видели, че откъм градинката към тях
приближава с викове група от около десетина мъже и една жена - всички от ромски
произход, като това били: подсъдимия К.Г. и свидетелите: С.Г.П. - майка на свид. С., И.С.И. - баща на свид. С.,
С.И.С., Й.И.Й., И.Й.Т., Е.З.П., Д.Й.К., Б.К.Й. и Д.И.Г..
Приближаващите лица държали в ръцете си дървета,
метални тръби, мотики и бухалка. Подсъдимия Г. държал в ръката си парче дърво
във формата на четвъртита дъска с дължина около 1.0 м., която непосредствено
преди това откъртил от пейка в близкия парк. Като видели приближаващата група,
сред която бил и Г., свидетелите О., К., Т. и С. излезли от заведението, тъй
като се притеснявали да не бъде потрошено и отишли на тротоара на намиращата се
в близост улица „ Г. Димитров“.
Свид. П.С. стоял най-отпред, след него стояли свидетелите О.,
К., Т. и С.. Лицата от ромски произход минали покрай свид.
С., стигнали до свид. О. и го наобиколили
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
като отправяли към него закани за саморазправа и му
подвиквали „Иване, на шериф ли се правиш?“. Лицата поискали от свид. О. да им върне ключа от автомобила. Свид. О. бил с голи ръце и в момента, в който се обърнал за
да види какво става зад гърба му, подс. Г. с дървото
във форма на дъска, което държал в ръката си, му нанесъл удар в областта на главата.
В резултат на удара свид. О. паднал на земята като изгубил съзнание и му
потекла кръв от главата. Тогава свид. С.П. му
пребъркала джобовете за да търси ключа на автомобила на сина си, но не го
намерила. След това отишла до масата, на която седял свид.
О. и оттам взела ключа на автомобила, след което лицата от ромски произход
избягали от местопроизшествието.
Свид. К. се обадила на тел. 112,
пристигнала линейка, която закарала свид. О. първо в
Спешния център в гр. Б., където бил превързан, след което бил транспортиран в
ЦСМП при МБАЛ - В..
Тъй като състоянието му било тежко и се
влошавало свид. О. ***, където бил настанен в
спешното отделение на болница „Св.Анна“. Направена му била операция на главата
като му били отстранени част от парчетата кост, тъй като черепът му бил счупен
/разбит на парчета/ и му поставили титаниева
пластина на черепа. Бил премахнат и хематом на мозъка в ляво. На 23.06.2020 г. свид. О. бил изписан, но понеже имал още един хематом в
главата, му било назначено извънболнично лечение с
медикаменти като лекарите се надявали, че хематомът ще се разсее и няма да се
наложи втора операция на главата.
На 29.06.2020 г. състоянието на свид.
О. се влошило, започнали да го болят главата и очите, имал повръщане, с оглед
на което на 30.06.2020 г. по спешност отново бил приет в болница „Св.Анна“ -
София, където му била направена втора операция на главата, при която бил
премахнат и втория хематом в дясно. Изписан бил на 06.07.2020 г. като продължил
с домашно лечение и му били изписани медикаменти. До настоящия момент, при
лягане и при ставане свид. О. получава световъртежи.
Горните факти се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно: съдебно- медицинска експертиза, медицинската
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
документация
в това число история на заболяването от МБАЛ „Св. Петка“ и УМБАЛ „св.Анна“ АД
гр. София , Протокол за разпознаване на
лица и предмети , Протокол за оглед на местопроизшествие в едно с фотоалбум,
свидетелство за съдимост, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствения материал, както и от свидетелските
показания на свидетелите – очевидци И.О., Д.К., Е.Т., В.С. и П.С.,
като и частично от показанията на Й.Й., С.П. и С.С., И.С., Е.П., Д.Г. и Д.К.. В тази насока са и обясненията на
подсъдимия.
Видно
от заключението на изготвената и приобщена към доказателствата по делото Съдебно-медицинска експертиза №
48/2020 г., на свид. О. са причинени: контузия на
главата с разкъсно-контузна рана в окосмената й част
с дължина 10 см.; раздробяващо счупване на черепния покрив в ляво
челно-слепоочно-теменно с хлътване; линейни счупвания на двете челни кости;
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво; кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в дясно; оток на мозъка и мозъчно сътресение.
1. Кръвоизливът
над твърдата мозъчна обвивка в ляво и притискането на мозъчния паренхим от счупените кости са довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, който медико - биологичен признак
съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
2. Кръвоизливът
под твърдата мозъчна обвивка с притискана на мозъка в дясно се преценява като
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, който медико -
биологичен признак съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.
1 във вр. с ал. 2 от НК.
3. Счупването с
хлътване на черепните кости, с разкъсно-контузна рана
на меките черепни покривки се преценява като нараняване, проникващо в черепната
кухина, който медико - биологичен признак съставлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
4. Изпадането,
макар и за късо време, в безсъзнателно състояние води до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, който медико - биологичен признак
съставлява средна телесна повреда по
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
смисъла
на чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Описаните
травматични увреждания се дължат на удар с твърд ръбест предмет с по-широка
плоскост и добре отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в
досъдебното производство.
На
пострадалия И.О. е проведено болнично лечение в МБАЛ „Св. Петка“ - гр.В. и
УМБАЛ „Света Анна“ - гр. София с две оперативни интервенции - отстраняване на
счупени кости в ляво и на кръвоизлив, находящ се над
твърдата мозъчна обвивка, както и отстраняване на кръвоизлив, находящ се под твърдата мозъчна обвивка в дясно.
В с.з вещото
лице е категорично, че тези увреждания са последица на удар от твърд ръбест
предмет и отговаря да са причинени с удар с дървено парче от пейка под форма на
летва. Двата причинени кръвоизлива са
давели до постоянно общо разстройство на здравето и опасност за живота. За
преодоляването на непосредствената опасност се налага спешна операция . Това е
свързано с болки и старания за продължително време. Сочи , че в случая са махнати костни парчета,
които са заменени с титаниева мрежа която е сложена
да предпазва мозъка, да служи като черепна кост за постоянно. Заключава, че
пострадалия не може да се възстанови напълно защото тази травма е обширна с
множество костни парчета. Извадени са част от тях, но не всички, има и хлътнали
навътре, титаниевата мрежа е чуждо тяло поставено до
мозъка, което представлява опасност за живота. За в бъдеще и при натоварване -
било то физическо или емоционално ще изпитва затруднения. Ще има реакция от страна на тялото му към
чуждото тяло/мрежата/, не би могъл да извършва тежка физическа работа, да
спортува.
Съдът
напълно кредитира заключенията на изготвената съдебно медицинска експертиза,
като обективна и компетентна.
По досъдебното
производство е извършено разпознаване по реда на НПК, приобщено към
доказателствата по реда на чл.283 от НПК, при което свид.
К. категорично е разпознала подсъдимия Г. като лицето, което ударило с дърво в
областта на главата свид. О..
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите – очевидци И.О., Д.К., Е.Т., В.С. и П.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
С. , тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със заключението на изготвената по делото СМЕ и становището на
вещото лице, изразено в с.з.
Така пострадалия О. и
свидетелите Д.К., Е.Т., В.С. и П.С. логично и последователно пресъздават
хронологията на станалото на 13/14.06.2020 г., пред заведение „Агур", находящо се в град Б.,
обл.В.. Същите достоверно излагат своите възприятия за инкриминираното
посегателство, за времевите му и пространствени параметри, за механизма на
неговото осъществяване и за настъпилите от неправомерната проява последици
/причинените телесни увреждания/.
В
производство за причинено телесно увреждане, каквото е настоящето, основно
значение сред гласните доказателствени източници имат
показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на
увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по
действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи
разкриване на обективната истина, върху който принцип е изграден нашият
наказателен процес. Показанията на св. О. за това, че
подсъдимия му е нанесъл удар с дърво - дъска, Съдът отчита за достоверни не
само поради тяхната логичност и последователност, но така също и поради тяхната
съвместимост с данни, изведени и от други доказателствени
източници – свидетелските показания на Д.К., Е.Т., В.С.
и П.С., както и
кореспонденцията им с изводите на СМЕ.
Обективно
установените увреждания, добре са очертали причинените травми - контузия на главата с разкъсно-контузна
рана в окосмената й част с дължина 10 см.; раздробяващо счупване на черепния
покрив в ляво челно-слепоочно-теменно с хлътване; линейни счупвания на двете
челни кости; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво; кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в дясно; оток на мозъка и мозъчно сътресение да са били получени вследствие на силен удар с дървено
парче от пейка под форма на летва, за каквото поведение от страна на подсъдимия
съобщава пострадалия.
Св. О. обаче не се
явява единственият свидетел на деянието. Казаното от него съвпада с показанията
на св.Е.Т. и св. К..
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
Свид. Е.Т. е заявил в показанията си,
че въпросната нощ ясно видял именно подсъдимия Г.,*** ударил с дърво в областта
на главата свид. О..
Св. К. е
заявила в показанията си, че ясно видяла лицето, което нанесло удар с дърво в
областта на главата на свид. О., като същият го
познава по физиономия, виждала го е много пъти в гр. Б. и знае, че по прякор му
казват „Мечи“, както и е заявила, че може да го разпознае.
В този
смисъл са и показанията на св. Й.Й., който и на
досъдебното производство и на съдебното производство потвърди, че именно „Мечи“ замахнал с две ръце и ударил И.О. в областта на главата с
носеното от него дърво –зелена дъска, в следствие на който удар О. паднал.
Св. В.С. и П.С.
твърдят, че не са били обърнати към пострадалия и лично не са възприели момента
на нанасяне на удара, но в последствие от други хора, включително и от близките
на С.С. са разбрали , че подсъдимия е нанесъл удара.
Двамата свидетели дават показания за това , че е нанесен само един удар, както
и свидетелстват за състоянието на пострадалия.
Установеното
от тези свидетели относно авторството и механизма на причиняване на телесните
повреди е подкрепено от писмените доказателствени
средства за вида и мястото на уврежданията и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, която не е оспорена от страните.
В хода на съдебното следствие св. П.
дава показания , че не е видяла кой е нанесъл удар на подсъдимия , а св. Св. С.
отрича въобще да е присъствал на мястото на деянието.
Показанията на тези свидетели дадени
пред настоящия състав в по-голямата им част не се кредитират от съда, тъй като
същите са вътрешно противоречиви, не кореспондират помежду си, както и с
останалия доказателствен материал, вкл. с обясненията
на подсъдимия.
В
показанията на св. С. П. дадени в съдебното производство се сочи, че не е
виждала подсъдимия, когото тя назовава с прякора му –„Мечи“ да удря
пострадалия. Заявява , че пострадалия е
държал нож в ръка . Твърди , че
автомобила ,за ключовете на който станало сбиването е
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
бил
управляван от синът й Слави/ С.С./ , и че именно той
– Слави е бил ударен от пострадалия.
Св. С.С. в съдебното производство също твърди , че не е видял кой
е ударил пострадалия, не е видял , че О. е бил ударен и не е присъствал на
сбиването. От друга страна установява, че именно той е управлявал автомобила и
е бил сам в колата , когато е бил спрян от О. , като последния го ударил и му
взел ключовете.
От
показанията на свидетелката П. не може да се даде вяра на сведенията, относно това , че пострадалия
е имал нож в ръката си. Това се опровергава от показанията на обсъдените по –
горе свидетели , които Съда изцяло кредитира , като безпротиворечиви,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите приобщени по делото
доказателства. Опровергава се и от приложения по делото и приобщен към
доказателствата по реда на НПК протокол за оглед на местопроизшествие, видно от
който, на място на деянието са намерени метални прътове и дъски , но не е
намерен нож или сабя.
Противоречията
в показанията на свидетелката С. П. пред съда не се изясняват и след прочитане
на показанията й, дадени пред съдия в стадия на досъдебното производство по
реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК. В
същите свидетелката сочи, че именно подсъдимия е лицето , което е нанесло удар
в областта на главата на пострадалия. Съдът намира , че следва да се даде вяра на
тези показания , които сочат подсъдимия за автор на деянието , тъй като от една
страна същите кореспондират с другите събрани по делото доказателства , а от
друга с оглед на това, че са дадени непосредствено след деянието.
Поради
посочените противоречия в показанията на свидетелката пред съда, които са
непоследователни, не кореспондират и на останалите доказателства, съдът не
кредитира тези показания, освен за прякора на подсъдимия и за това че автомобила
е бил управляван от сина и – С.С.. Последните
твърдения не се опровергават от другия доказателствен
материал.
Съдът дава
вяра на показанията й от досъдебното производство, като по-близки до
инкриминирания случай, поради което свидетелката е имала и по-пресни спомени .
Отделно от това, тези показания кореспондират на останалия доказателствен
материал както относно времето на
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
инкриминираното
събитие, така и относно авторството на деянието. В същия смисъл са и
обясненията на подсъдимия.
Що
се отнася и за показанията на С.С. съдът намира същите в по-голямата им част за недостоверни
относно обстоятелството бил ли е в групата на нападащите , видял ли е нанесения
удар и от кого е нанесен, както и относно обстоятелството ударил ли го е
пострадалия при слизането му от колата.В тази насока показанията на св. С.
противоречат на другите събрани по делото доказателства . Изключение правят
твърденията на свидетеля пред съда , че
е бил сам в автомобила , когато е бил спрян от пострадалия, в каквато насока са
и показанията на по – гореобсъдените свидетели , а и
на св. Е.П..
Съдът
дава вяра на показанията на Е. П. досежно това
обстоятелство – че св.СВ. Слакин е управлявал
автомобила и е бил сам , но в останалата им част не ги кредитира с доверие ,
тъй като същите са противоречиви както помежду си , така и с останалите събрани
по делото доказателства. Същият първоначално твърди, че не знае името на момчето,
което е управлявало автомобила, после заяви , че „Слави на Янко просто се
прибираше“, твърди , че пострадалия бил извадил нож , и заяви , че пострадалия
е бил бутнат от св. С.П. , в следствие на което паднал на земята. Всичко
горепосочено е в противоречие на останалите свидетелски показания, които Съда
кредитира с доверие, както и със заключението на експерта по изготвената СМЕ,
така и с обясненията на самия подсъдим.
Поради
същото Съдът не дава вяра и не кредитира и показанията на св. И.С. , който в
с.з. твърди, че подсъдимия въобще не е бил в групата наобиколила пострадалия и
компанията му.
Като непоследователни, не кореспондиращи на останалите доказателства, прочиворечащи помежу си и дадени с оглед защитната теза на подсъдимия
Съдът не кредитира и показанията на св. Д.К., който в с.з. заяви , че е бил в
автомобила със св. С. и пострадалия ги е спрял, „изкарал“ ги от автомобила и им
ударил по един шамар , държал е нож, като по – късно заяви, че пострадалия е
ударил С.С. с юмрук, след което уточни , че не е
„ударил Слави, а Ники“.
Разпитания
в с.з. свидетел Б.Й. не дава показания , които да са от значение за изясняване
на обективната истина по делото, поради което и Съда не ги коментира.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
Всички
свидетели - Е. П., Д. Г., Й. Й., С. П. и И. С.-
от групата на лицата тръгнали към пострадалия и компанията му , за да си
върнат ключа от автомобила заявяват, че пострадалия се е движел /или изкарал/
голям нож/сабя/. Както по – горе бе посочено
това обстоятелство изцяло противоречи както на показанията на
свидетелите И. О., Д. К., Е. Т. , В. С. и П. С. ,но и
на приобщеният по делото протокол за оглед на местопроизшествие в едно с
фотоалбум. Не на последно място тези твърдения са и житейски нелогични с оглед
на безспорно установеното обстоятелство, че събирането на което е присъствал
пострадалия е било по повод рождения ден на детето му и е била предшествано от
детско парти.
Съдът
счита , че тези им показания не са насочени към изясняване на действителните
факти, а обслужват защитната теза на подсъдимия и препятстват кредитирането им
в тази част. Поради това не кредитира същите с доверие, като непоследователни, в
нарушение на правилата на формалната логика.
Що се отнася до причината , поради
която пострадалия е взел ключа от автомобила и което от своя страна е мотивирало
родителите на водача на автомобила и
други близки да отидат и да се саморазправят , съдът счита , че същата се
изясни по време на съдебното следствие. Безспорно от показанията на св.
И. О., Д. К., Е. Т. , В. С. и П. С., се установи неправомерното
поведение на водача управлявал лекия автомобил, заради което е сигнализирано и
на тел.112. Не се събраха никакви доказателства О. да е нанесъл удар на водача
на автомобила. В тази насока са само показанията на С.С.
и Д.К. , които бяха обсъдени по- горе и като противоречиви както помежду си
/св. С. сочи , че той самия е управлявал автомобила и е бил сам, а св. К. дава
показания , че е бил в автомобила със св. С. , а по- късно заяви , че водач на
автомобила е бил не С.С. , а брат му Ники/, така и с
другите събрани по делото доказателства не са кредитирани.
Свидетелите Е. П., Д. Г., С. П., Й.Й. и И. С. не са преки очевидци на обстоятелствата при
които е спрян
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
автомобила , а дават показания за разказаното им на
тях от С.С. и Д.К..
Следователно,
съвкупната преценка на всички доказателства води до извод, че на 13/14.06.2020г.
13.06.2020 г. около полунощ лек автомобил марка „Ауди“, светло сив на цвят се е
движел в пешеходна зона в центъра на гр. Б. , което е било забелязано от компанията
на св. О. и за което са сигнализирали на тел.112. Тъй като е трябвало
технологично време да пристигнат полицейските служители , които да констатират
нарушението св. О. застанал пред автомобила на нарушителя, спрял го, водачът на
автомобила , притеснен от думите на О. , че е извикал полиция слязъл и избягал,
а пострадалия е взел контактния ключ.
Подсъдимият
също дава обяснения пред съда. По същество с обясненията си признава вината си
, но твърди , че причина да удари пострадалия е това, че се е уплашил, тъй като
последния бил извадил сабя.
Както по- горе
бе посочено Съдът не дава вяра на твърденията за това , че пострадалия е носел
нож , още повече сабя по изложените съображения. Обяснението на подсъдимия, че
се е уплашил се явява нелогично и с оглед заявеното от самия него , че тяхната група /на подсъдимия/ били 10-20
човека, като всеки от тях носел дъски или тръби , а срещу тях били общо 5
човека.
Нито един от свидетелите ,
дори тези , чиито показания обслужват защитната теза на подсъдимия, нито дори
самия подсъдим в обясненията си не съобщава О. да е направил някакво движение
или да е казал нещо , с което да е предизвикал подсъдимия , или от което подсъдимия да се е почувствал
застрашен.
Поради
горното настоящият състав не дава вяра на тези обяснения в тази им част и
приема същите за защитна версия.
Деянието подсъдимия е извършил в условията на повторност по
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
смисъла на чл.28 от НК и в срока по чл.3 от НК с оглед
приложеното по делото свидетелство за съдимост , видно от което със споразумение
по НОХД № 536/2018 г. по описа на Районен съд – В. от 03.05.2018г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. I - во във вр. с чл. 129, ал. 2 вр.
ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено по
реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият К.Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал.1, т. 7, във вр.
с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал. 1 от НК, тъй като
на 14.06.2020 г. в гр. Б.,
обл. В., на ул. „Г. Димитров“ в близост до заведение
„Агур“, в условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, вследствие на нанесен удар с дърво - дъска, в
областта на главата на И.Е.О. *** му причинил две тежки телесни повреди,
изразяващи се в: 1. постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
вследствие на причинен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво и
притискане на мозъчния паренхим от счупените кости,
както и 2. постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
вследствие на причинен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с притискане на
мозъка в дясно.
Налице е и
пряка причинно следствена връзка между
настъпилия резултат - причиненото на
пострадалия О. телесно увреждане и осъществените от подсъдимия
действия по нанасяне на удар на същия с дърво - дъска в
областта на главата.
Престъплението е извършено от Г. виновно, при форма и вид на вината евентуален умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 пр.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е допускал настъпването
им. Умисълът на дееца е обхващал представи относно това, че нанася удар с тежък предмет – дъска ,
дълга около метър , която е носел, като за осъществяване на удара е използвал
двете си ръце , с оглед тежестта й , в областта на главата на
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
пострадалия
и е допускал, съгласявал се е с възможността да причини телесна увреда от вида на настъпилата.
При
определяне квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалия
травматични увреждания 1. постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, вследствие на причинен кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в ляво и притискане на мозъчния паренхим
от счупените кости, както и 2. постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота, вследствие на причинен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с
притискане на мозъка в дясно. Горните увреждания , които по съществото си са
такива, които без компетентна своевременна медицинска помощ биха довели до
латентен изход, но и видно от медицинската документация по делото е налице едно
неотстранимо и постоянно общо разстройство на здравето , с оглед наличието на
заместващата премахнатите костни парчета титаниева
мрежа , представляваща чуждо тяло, поставено до мозъка , както и предвид
обстоятелството, че част от раздробените от удара костни парчета не са извадени
с оглед да не се причини по – голямо увреждане на мозъка.
В
следствие на горното , видно от показанията на експерта това затруднява и ще
затруднява пострадалия , особено при физически и психически натоварвания, както
и ограничава и ще ограничава начина му на живот, с оглед наличието на
опасността за живота му. Следва да се отбележи, че макар и заболяването да
трябва да е неотстранимо и постоянно, за да се квалифицира като тежка телесна
повреда, то за посочената опасност за живота няма изискване тя буквално да
присъства във всеки един момент за увредения. Тази опасност се разбира като налична
и реална предпоставка живота на увредения да бъде застрашен, а не като
състояние на постоянно застрашаване на живота. В този смисъл е и Решение № 356
от 5.09.1989 г. по н.д. № 357/89 г., ВК.
Следва да се отбележи във връзка с аргументите
на защитника на подсъдимия, че в съответствие
с Постановление №3/79г. на Пленума на ВС, когато са причинени повече от една
телесни повреди и те са различни по степен, деянието следва да се квалифицира в
съответствие с най-тежкия престъпен резултат. Поради това, съдът приема довода
на представителя на
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
РП
В., че следва да признае подсъдимия за виновен в резултат нанесения от него
удар да е причинил на пострадалия О. само
тежките телесни повреди по смисъла на чл.128 от НК, тъй като те поглъщат в себе
си останалите причинени травматични увреждания съставляващи средни и леки
телесни повреди.
Квалификацията
на престъплението при условията на чл.131 от НК по отношение на подсъдимия се
определя от обстоятелството, че процесното деяние се
явява извършено в условията на повторност , който се
определя във вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като същия е
извършил деянието след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова деяние. Подсъдимият е осъждан с влязло в сила
на 03.05.2018г. споразумение по НОХД № 536/2018 г. по описа на Районен съд - В.
за престъпление против телесната неприкосновеност на личността, извършено по
хулигански подбуди - по чл. 131, ал. 1, т. 12 предл.
I - во във вр. с чл. 129,
ал. 2 вр. ал.1
от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3
години.
Настоящето деяние е извършено в срока по чл.30 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до несъобразяване и
незачитане на обществените отношения и правото на неприкосновеност на
човешкото здраве, както и ниската правна култура.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока
- касае се за тежка телесна повреда, довела до постоянно общо разстройство на
здравето , опасно за живота на пострадалия, степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността му, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия:
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
С оглед констатациите на съда, за
висока обществена опасност на деянието на дееца и предвид разписаното в Закона
наказание за това деяние – от 3 до 15 години настоящия състав намира , че
следва да бъде наложено наказание към максимума. От друга страна при преценка размера
на наказанието съдът съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на
делото в “разумен срок”. Имайки предвид, че деянието е извършено на 14.06.2020г.,
а постановяването на настоящата присъда е в период от над четири години по-късно/
което обстоятелство се дължи на причини,
свързани с неявяването на свидетели , на чиито разпит страните
държах/, то това обстоятелство само по
себе си следва да се тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство. В
този смисъл е и Решение № 545/05.10.2004г. на ВКС по н.д. № 72/2004г., ІІІ н.о.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати, като наказанието бъде определено около и над
минималния предвиден в Закона размер, а именно 5 /пет/години “Лишаване от
свобода”.
На основание чл.57, ал. 2 б.в от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Определеният размер на това
наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.68 ал.1 от НК , тъй
като настоящето умишлено престъпление от общ характер е извършено в определения
със споразумението по НОХД № 536/2018 г. по
описа на Районен съд – В. изпитателен срок, то съда постанови подсъдимия Г. да
изтърпи и отложеното по горецитираното дело наказание
„Лишаване от свобода“ за
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
срок от 6 месеца при първоначален строг режим
съгласно чл.57, ал. 2 б.в от ЗИНЗС.
По
гражданския иск:
Съдът
прецени като основателни предявените от пострадалия О. граждански искове срещу подсъдимият за причинени неимуществени и имуществени вреди, причинени
от престъплението по чл. 131, ал.1, т. 7, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.28, ал. 1 от НК.
По отношение
на гр. Иск за причинени неимуществени вреди:
Като взе
предвид вида на причинените телесни увреждания, понесените физически болки и
страдания от самия удар, както и тези в следствие на извършените интервенции ,
обстоятелството , че до момента продължава и за в бъдеще ще продължи да търпи
болки и страдания, както и негативните емоционални преживявания, унижението и
стреса, ограниченията , които се налага да прави в ежедневието си – да не
извършва тежка физическа работа , невъзможността да спортува и др. предвид опасността
за живота на пострадалия , с оглед принципа на справедливост, установен в чл.52
от ЗЗД, съдът намира, че за обезщетението им са необходими и достатъчни 100 000
/сто хиляди/ лева. Съдът присъди и законната лихва върху присъдената сума на
гр. ищец от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Искът за
разликата над присъдената сума от 100000 лв. до предявената такава от 180 000
лева, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношения
на гр. Иск за причинени имуществени вреди:
Съдът счита, че е безспорно установено по делото авторството на
инкриминираното деяние, причинените имуществени вреди и причинната връзка „да
не се вреди другиму“ изискуема по чл.45
от ЗЗД, между поведението на подсъдимия и вредите, претърпени от
пострадалото лице.В тази връзка по
делото е безспорно установено, че пострадалия е претърпял имуществени вреди,
поради което и осъди подсъдимият да
изплати изцяло предявеният иск . Отчитайки , че по
време на лечението е житейски разбираемо близките на пострадалия да не са събрали писмени доказателства относно
всички изразходени суми за лекарства и
консумативи , но съобразявайки дългия срок на лечение – оперативно ,
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 381/30.09.2024г. ПО НОХД № 209/2021 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
болнично
и домашно, съдът прие, че законосъобразно и справедливо
е да уважи иска в пълен размер , а именно в размер на 5882, 03 лева,
в едно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Съдът с
присъдата постанови веществените доказателства - 1бр. обтривка с
тампон, оставен на съхранение в НТЛ - ОД МВР – В. и 1бр. парче дърво и 1бр.
метална тръба, оставени на съхранение в ОД МВР - В. – да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното обвинение, на основание чл.
189 ал.3 от НПК Съдът го осъди да заплати направените по съдебното и
досъдебното производство разноски, както
и ДТ съобразно уваженият размер на гражданският
иск, платима в полза на Държавата по сметка на РС В. .
Водим от горното Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: