№ 1297
гр. Сливен, 29.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. К. - Чолакова
СъдебниЕлка Гр. Борисова-Славова
заседатели:Диана Г. Коджабашева
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
и прокурора Е. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Ян. К. - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20252230200227 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е. П..
Подсъдимият С. П. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. К.
от АК-Сливен, надлежно упълномощен отпреди.
Частният обвинител М. М. П. с пор. № 5, редовно призована, се явява
лично и с адв. М. Й., надлежно упълномощен отпреди.
Свидетелят М. С. П. с пор. № 4, редовно призован, не се явява.
Свидетелят Ж. К. П. с пор. № 5, редовно призована, не се явява.
АДВ. Й.: Заявявам, че двамата свидетели поради високите температури,
предвид възрастта и здравословното им съС.ие са в невъзможност да
присъстват в днешното съдебно заседание, поради което моля да се разпитат
на по-късен етап.
Свидетелят П. С. К. с пор. № 6, редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Л. С. К. с пор. № 7, редовно призована, се явява лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото се намира във фаза съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
П. С. К. със снета по делото самоличност в предходното съдебно
заседание.
Л. С. К. със снета по делото самоличност в предходното съдено
заседание.
Съдът РАЗЯСНИ на свид. П. К. и Л. К. привилегията по чл. 119 от НПК,
а именно да откажат да дават показания, с оглед на обстоятелството, че са
роднини – съпруга и син на подсъдимия.
Свид. П. К.: Желая да свидетелствам.
Свид. Л. К.: Желая да бъда разпитан като свидетел.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. Л. К. от залата и ПРИСТЪПВА към разпит на
свид. П. С. К..
РАЗПИТАН КАЗА: За инцидента нищо незнам, не съм бил свидетел,
нямам представа. На 16 юни бяхме на работа с П. Б., тогавашен колега, баща
2
ми и майка ми в Ковачите. Приключихме работа, може би беше малко по-рано
и аз си тръгнах, а П. остана на село. След като се прибрах, вечерта ми се обади
майка ми и ми каза да отида да ги взема от центъра на с. Ковачите. Когато
отидох, майка беше с брат ми на центъра. С брат ми отидохме до къщата и
заварих баща ми и братовчедка ми М. да се прегръщат. Видях, че нашата кола
беше ударена в дувара и потърсих сметка на баща ми, защо колата е ударена.
Не си спомням точно какво си казахме, но знам, че се скарахме. Пристигнаха
след това полицаи имаше комшии Д., М. и Д.. Полицаите ми взеха показания,
разпитаха ме, след известно време баща ми се качи на колата на Д. и тръгнаха
към града. Заключих имота, вземах майка ми от центъра и се прибрах в града.
В селото се върнах отново приблизително към 20,00 часа, беше светло, върнах
се след обаждането на майка ми. Не си спомням полицаите да се разговаряли с
баща ми. Разбрах, че полицаите са отишли по сигнал на комшии, те са наши
роднини, от братовчедка ми и чичо ми. Не зная какъв е бил повода за
обаждането към полицията, за да бъде извикана. Баща ми беше почерпан, така
го заварих. На него ден не забелязах да има следи по него от насилие, но на
следващия ден забелязах, че на едната страна на бузата беше зачервен, имаше
следи. Попитах го какво е станало, той каза, ще се оправя сам. Не съм видял
родителите на братовчедка ми М., да бяха навън. Нашата къща е първата,
тяхната е втората, реално през оградата не съм гледал, на пътя родителите на
М. ги нямаше. Не зная М. и Д. К.и да са разговаряли, те бяха наблюдатели.
Когато майка ми се обади да тръгна за село, аз бях в Сливен, в дома си на ул.
П.Я. №...... Когато с майка се връщахме от село към Сливен, получих
обаждане по телефона, от мой приятел, който беше в апартамента ми в
Сливен, за продължително звънене на звънеца на апартамента, но нямаме
домофон и не можеха да видят кой е и за това се обадихме в полицията. Не ми
е минало през ум, че това звънене може да е от баща ми. Притеснено ми беше
тогава, тъй като не зная кой звъни, не очаквах никого. Не е сериозен повод да
се обадя в полицията, но всъщност това направихме, аз шофирах, а майка ми
звънна на полицията, по повод на продължителното звънене на звънеца. Баща
ми тръгна малко преди нас за Сливен, но не зная къде са ходили. Не се сещам
дали директно се прибрах на ул. „П. Яворов“, но най- вероятно е било така.
Баща ми няма ключ за вкъщи, когато се прибрах в апартамента, гостите бяха
вкъщи и не заварих нищо необичайно. Когато се почерпи баща ми е
раздразнителен, обижда, псува, не посяга. Към семейния кръг е пак така,
3
обижда. Не разбрах какъв е бил поводът за конфликта на този ден, дори и все
още не зная. Нямам информация баща ми да е влизал в дома на братовчедка
ми М. в този ден. Не съм обърнал внимание дувара на братовчедка ми М. да е
съборен. Аз когато отидох, може би 5 мин след мен дойдоха полицаите мисля,
че си тръгнаха преди мен. Не съм разговарял с Ж. - майката на М. по време на
полицейското присъствие, аз всъщност никога не съм говорил с нея. Не си
спомням да съм се извинявал на Ж.. Не съм се извинявал на Ж. за случая на
този ден. Баща ми беше почерпан и беше раздразнителен, говорим за деня на
инцидента. Ние тогава се скарахме, той беше раздразнителен към мен. Главно
се скарахме за колата, но няма как да се сетя какво си казахме, мина доста
време. Докато бяха полицейските служители там, в мое присъствие аз не съм
чул баща ми да отправя заплахи към М. и Ж., и аз изобщо не съм ги виждал
там, на пътя. Не се сещам баща ми да е имал кръв по ръцете. Братовчедка ми
М. мисля, че беше разстроена. Тя мисля, че плачеше. Не се сещам да съм
разговарял с М.. Майка през това време чакаше в центъра на селото. За
времето през което аз бях пред къщата на баща ми, майка ми не беше там, тя
беше в центъра на селото. Ние се върнахме от Сливен в Ковачите, около 20,00
часа.
ПРОКУРОР: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОР: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля по
НОХД № 679 от 2021 година, стр. 12 от протокола от проведено на 29.12.2021
година съдебно заседание, тъй като към момента не беше точен относно часа,
в който се е върнал с майка си от Ковачите и освен това, във връзка с часа е
направил уточнение, което не го спомена, а каза само, че е било светло, на
основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, тъй като не са налице тези по ал. 3 и ако не
са налице по ал. 5.
ВЪПРОС НА АДВ. Й.: През деня първия път когато си тръгнахте за
Сливен, от Ковачите, в колко часа беше?
СВИД. П. К.: Беше преди края на работния ден към 16,00 часа.
В деня на инцидента аз бях на работа със служебна кола. Майка ми брат
ми и баща ми бяха също на работа в Ковачите, заедно с един автомобил.
ВЪПРОС НА АДВ. Й.: Какъв беше поводът майка Ви да ви извика да я
приберете и защо тя ви чакаше на центъра на Ковачите, а не в къщата?
СВИД. П. К.: По телефона майка ми каза, може ли да дойдеш да ни
4
вземеш от центъра на селото - да взема нея и брат ми. Не ми е обяснила защо.
Когато получих информация, че на звънеца на апартамента ми се звъни,
поради което майка ми подаде информация на 112 не си спомням точно какво
е говорила при обаждането.
Тогава майка ми и брат ми живееха на един и същи адрес на ул.
"Б. Т." № 18 в Сливен.
АДВ. Й.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
АДВ. К.: Тъй като ще се четат показанията нямам въпроси,
присъединявам се към искането на прокурора, но моля да бъдат прочетени
целите показанията.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОР: Не се противопоставям на четенето на целите показания.
Съдът намира искането, направено от прокурора за основателно, поради
което на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. П. К. дадени в проведено съдебно
заседание на 29.12.2021 година по НОХД № 679/2021 година, обективирани в
протокола от проведеното съдебно заседание на стр. 69 и стр 69 - гръб по
делото.
СВ. П. К.: Това което прочетохте е вярно.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля П. К. от залата и ПРИСТЪПВА към
разпит на св. Л. К..
РАЗПИТАНА КАЗА: Подсъдимият ми е съпруг. На 16.06.2018 година
бях в Ковачите със сина ми, след обяд. През деня бяха и двамата ми сина,
после П. след работа си тръгна, аз останах с В., П. и съпруга ми. Аз него ден
не бях на работа, аз бях на вилата ни, имаме вила там. На работа бяха П., П. и
съпруга ми. Цехът и къщата са в един двор, като една ограда ни дели с къщата
на М. и баща й. Дейността която развиваме, не ни създава дразги с М., М. и
Ж., заради шум от цеха, тъй като шума не е висок. В този цех мъжът ми
5
развива дейност от 20 години. Случвало се е по време на строителството на
сградата на цеха, да се подават сигнали от тяхна страна до полицията, заради
висок шум. Нямам спомен точно кога е било, но беше по времето на самото
строителство. Към него момент П. Б. се води все още на работа във фирмата
на мъжа ми. След работа той остана на вилата ни в Ковачите при нас, да се
почерпим. Нямам спомен колко алкохол е изпил мъжа ми. На смрачаване
мъжът ми беше почерпан. Когато мъжът ми се почерпи не става агресивен, а
по-скоро раздразнителен. Ако някой по някакъв начин го предизвика, тогава
става раздразнителен. Седнахме да се черпим към 16.00 – 17.00 часа, след
работно време. На същия ден съпругът ми влезе в двора на М. К.. Докато
бяхме седнали вкъщи, нашите кучета се разлаеха много силно, аз погледнах и
видях, че камък е паднал в нашия двор. Като споменах, че има паднал камък в
двора, моят мъж излезе на двора, след това на улицата, след него тръгна и П.,
после и аз излязох на улицата. На улицата беше М., моя мъж и П. и се
разправяха. Викаха си, „що хвърли камъка“, „що ма удари“, моя мъж викаше
на М., а той бързаше да се прибере у тях. Не съм видяла М. да удря мажа ми.
Не зная дали П. Б. е видял. М. и съпруга ми се сбутаха пред вратичката на М. и
влязоха вътре в тях през вратата, като не я затвориха. В двора на М. се караха
двамата, псуваха се. Друг не съм видяла в двора. Мъжът ми не се е заканвал с
убийство на М., не съм чула чупене на прозорци. Аз бях за кратко там,
присъствах за около пет минути, всичко това се случи за кратко време, не
повече от 5-10 минути, аз бях на пътя. Мъжът ми беше през цялото време в
двора на М.. Аз не съм влизала в двора на М.. След като приключи тази
разправия, моя мъж се прибра вкъщи. Той излезе и се прибра вкъщи, аз му
казах, че съм се обадила на големия ми син П. да дойде да ни прибере. Аз се
обадих по време на разправията на П.. След като видях, че се разправят,
реших, че трябва да се обадя на П. да дойде да ни прибере. Притесних се,
скандали са все пак. Докато бях там, автомобилът на мъжа ми не беше ударен
в оградата, не беше местен, беше паркиран в наш съседен имот. Разбрах, че е
ударен по-късно автомобила от синовете си. Аз тръгнах за центъра, за да търся
В., изчакахме П. да дойде, децата отидоха да вземат баща си, аз останах на
центъра да ги чакам. По-късно разбрах от синовете си, че полиция е посетила
дома ни. Когато мъжът ми излезе от двора на М., нямаше никакви видими
следи по него, дори и кръв по ръцете нямаше. Когато се караха от същия двор
на М. не се чуваха женски гласове. Нямам престава през това време на
6
разправията дали Ж. и М. са били там. Не съм разбрала каква е причината
полицията да посети адреса ни. Синовете ми и те не ми казаха. Ние си
говорихме, те казаха, че е имало полиция, но не разбрах защо е имало
полиция, дори и не съм питала. Не съм разбрала, да има упражнено физическо
насилие от моя съпруг спрямо М. или М.. Съпругът ми не е отправял закани
към тези лица и не знам да е отправял. Зная, че съпругът ми е подсъдим за
заплаха за убийство и за това се води делото. Това го разбрах от документите,
които пристигат вкъщи за делото. Децата дойдоха да ме вземат от центъра и
тръгнаха да се прибираме в Сливен. Те бяха сами без баща си. Децата ми
казаха, че С. си е тръгнал с комшията Д.. В него ден Д. не е идвал в мое
присъствие в нас. Докато пътувахме П. получи обаждане по телефона. В
апартамента на П. също имаше гости и те му се обадиха, че някой настоятелно
звъни на домофона. П. помоли да се обадя на 112. Аз се обадих на 112, защото
той беше притеснен, може би след случките се притесняваше. Той ме гледа,
че аз съм притеснена, брат му е притеснен, свари полиция вкъщи, съвсем
естествено е да се притесни. Аз разбрах, че е идвала полицията вкъщи, когато
пътувахме в колата. Аз допусках, че съпругът ми може да е звънял на звънеца
на апартамента на П.. Аз се скарах със съпруга ми, след като се прибра от
двора на М., защото му казах, че съм се обадила на П. да ни прибере, а той не
искаше. На другия ден, съпругът ми се оплакваше, че го боли плешката и
имаше някакво ожулване по лицето. Това го забелязах на другия ден, защото
аз вечерта като се прибрах, той спеше. Моя дом в Сливен е на ул. "Б. Т.".
Мисля, че на следващия ден след инцидента той посети лекар. Освен алкохол
съпругът ми не е употребявал наркотици, никога не съм се съмнявала в това.
Знам, че М., Д. и Д. са били по времето на инцидента в с. Ковачите на улицата.
Мисля, че синът ми П. е разговарял с братовчедка си М.. Нямам представа
дали й се е извинил. В момента подробности не си спомням.
ПРОКУРОР: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ на АДВ. Й.: Защо се скарахте със съпруга ви и вие ли
подадохте сигнал на 112?
СВИД. Л. К.: Вследствие на инцидента, ние се скарахме със съпруга
ми. Спомням си, че подадох сигнала за ул. „П. Яворов“, всички бяхме в
еуфория, не си спомням какво към казала при подаване на сигнала на 112.
Веднага след като пристигнахме в Сливен тримата отидохме на ул. „П
7
Яворов“ и там имаше полицейска кола. След около час, след това синът ми П.
прибра мен и В. в дома ми на ул. Баба Тонка, където съпруга ми вече спеше.
АДВ. Й.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам повече въпроси.
ВЪПРОС на АДВ. К.: Как ще опишеш съпруга си?
СВИД. Л. К.: Кибритлия, като това негово поведение не включва
прояви на агресия, по-скоро с думи и повече приказки.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Нямам въпроси
ПРОКУРОР: Моля да бъдат призовани свидетелите М. и Ж., освен
неявилите се.
АДВ. Й.: Нямам на този етап искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам искания.
АДВ. К.: Нямам искания на този етап, моля да бъдат призовани всички
неявили се свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Нямам искания на този етап.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 30.09.2025 година от 13,30 часа за
която дата и час РП - Сливен, частният обвинител М. П. и нейният повереник,
подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно призовани от
днешното с.з.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите М. С. П. и Ж. К. П..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,10 часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9