№ 134
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110215125 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. О. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.С.,
ж.к.“******“, бл. 33, вх. Д, ет. 5, ап. 85, чрез адв.С. – САК, против Наказателно
постановление № 24-4332-020072/27.08.2024 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
поддържа, че на посочената дата жалбоподателят не е управлявал МПС –
мотор с несъобразена скорост, а на пътното платно е имало разлято,
необезопасено и непочистено масло, което е довело до рязка загуба на
сцепление на управляваното МПС и последващото му падане. Акцентира се,
че жалбоподателят не е имало как да знае, че има разлято масло на асфалта.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не
1
се явява, представлява се от адв. С., с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, който поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В дадения ход по същество процесуалният представител моли за
отмяна на процесното наказателно постановление като акцентира върху
обстоятелството, че на процесната дата на пътното платно е имало разлято
гориво (смазочен материал), който е предизвикал загуба на сцепление на
управлявания от въззивника мотор и последващото му падане на пътното
платно, като отговорността за това е на стопанина на пътя – Столична
община, която не е взела мерки за посипването на пътното платно и неговото
обезопасяване, за да не се допускат пътни инциденти. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се
моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2024 г. около 20:08 ч. жалбоподателят М. О. Г. управлявал
мотоциклет марка и модел „******“, с рег. № *******, движейки се в гр.С. по
бул.“Х. Б.“, с посока на движение от ул.“Х. А.“ към бул.“Г. С.“. На посоченото
място и срещу № 1, на платното за движение било разлято масло, което
водачът не забелязал, при което и преминавайки през него мотоциклетът
загубил сцепление при осъществения контакт с хлъзгавата пътна настилка и
паднал на пътното платно в кръстовището на бул.“Г. С.“.
Въззивникът подал сигнал за настъпилото пътно-транспортно
произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР в състав
свидетеля Е. и колегата му Л. М. А. – младши автоконтрольори при ОПП –
2
СДВР.
Пристигайки на място, полицейските служители съставили скица и
протокол за ПТП № 1911121/12.08.2024 г., а свидетелят Е. съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия GA № 1319576/12.08.2024 г., съгласно който му
вменил извършване на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че на
12.08.2024 в 20:08 часа управлява личния си „*******“, с рег. № ******* по
бул.“Х. Б.“, с посока на движение от ул.“Х. А.“ към бул.“Г. С.“, като срещу
номер 1, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, хлъзгав
асфалт и разлято масло, реализира ПТП като пада на платното в кръстовището
с бул.“Г. С.“.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 12.08.2024 г., който го подписал без конкретни възражения с отбелязване, че
има такива.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 1319576/12.08.2024 г. било
издадено атакуваното Наказателно постановление № 24-4332-
020072/27.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.
2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Е..
Показанията на свидетеля Е. са информативни относно съставянето на
процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че именно той го е
съставил, както и по отношение на обстоятелството, че на пътното платно,
където е реализирано падането на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет е имало разлято масло или „течност, приличаща на масло“, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира. Този свидетел обаче не е
възприел самото произшествие, поради което и показанията му не допринасят
3
за изясняване механизма на процесното ПТП и конкретното поведение на
участника в него.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
заповед № 8121к-13118/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
Акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-5412/18.07.2016 г. на директора
на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вина на
въззивника М. О. Г., постановява, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
4
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е
реализирал ПТП поради движение с несъобразената с пътните условия
скорост. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за
нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН
и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да
стори, за да се стигне до реализиране на ПТП; имал ли е възможност водачът
да избегне този удар – в случая падането му на терена (пътното платно); каква
е била скоростта на движение на МПС, поради което и в случая не би могло да
се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка
(пътни условия).
Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства,
от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят М. О. Г. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно - че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
мотоциклет. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил
процесният мотоциклет, поради което и не би могло да се установи каква
скорост би била съобразена с пътния условия. Това прави визираното от
административнонаказващия орган нарушение недоказано от обективна
страна и е основание за отмяна на наказателното постановление в посочената
му част. По делото не се доказа, че именно несъобразената скорост е
причината за настъпване на ПТП.
Нормативният регламент на чл. 20, ал. 2 ЗДвП императивно предявява
изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на скоростта на
движение по пътищата с определени фактори, индициращи на два вида
опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа седем
неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са известни отнапред, а
други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните условия, с релефа на
местността, състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на
пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите
5
са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при
потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически
средства или като резултат от естествени процеси. Това предполага
възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни
средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.
Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на
автомобили, е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и позволява избора – да
намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато
обстоятелствата го налагат. Обсъденото задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. Касае се за недопустимо бездействие на водача поради
несъобразяването му с различни фактори, които обаче не само, че следва да
бъдат конкретизирани по надлежния ред както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, но и да намират опора в доказателствената
съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае и
обстоятелството, че актосъставителят не разполага с лични възприятия
досежно факта на описаното в акта деяние, квалифицирано по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, поради което не става ясно кое е мотивирало полицейските органи да
приемат, че не са били спазени предписанията именно на посочената
разпоредба чрез „несъобразяване скоростта на движение“.
Отделно, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е установена
и субективна съставомерност на деянието, доколкото няма никакви данни
водачът да е възприел разлятата на пътното платно течност или да е могъл да
възприеме каква е била тя, респективно да формира представи за
обстоятелството, че вследствие наличието й на пътното платно съответният
пътен участък е бил хлъзгав. Според съда става въпрос за липса на елемент от
субективна страна, доколкото водачът при нормални пътни условия и
поведение не е могъл и не е бил длъжен да забележи и/или установи характера
на наличната на пътното платно течност. Касае се за случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК – не е виновно извършено деянието, когато деецът не
е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици (случайно деяние), което е допълнително
основание за отмяна на НП.
6
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-020072/27.08.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР –
ОПП), с което на жалбоподателя М. О. Г., ЕГН ********** на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7