РЕШЕНИЕ
№ 14214
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110109736 по описа за 2025 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ЮЛ против ЮЛ с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 987,57 лева – заплатено обезщетение на трето
лице по застраховка Каско, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 47,49 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 14.10.2024 г. до 17.02.2025 г. Ищецът твърди, че на 17.07.2024 г.,
около 15:30 часа, водачът Д. Д., управлявайки МПС Марка „*******“, модел
„**********“, с рег. № ***********, заедно с ремарке „*******“, с рег. №
********, собственост на ЮЛ, ЕИК *********, при опит за извършване на
маневра на п***********, ударил паркираното на паркинга ремарке марка
„******“, модел „**********“, с рег. № *******, собственост на ЮЛ, ЕИК
********. В следствие на гореописаното ПТП на ремарке марка „******“,
модел „**********“, с рег. № ******* били нанесени материални щети.
Ремаркето било застраховано по застраховка Каско към ищеца, а МПС Марка
„*******“, модел „**********“, било застраховано по застраховка
Гражданска отговорност към ответника. Вследствие на ПТП била образувана
щета към ищеца № ******/24 от 18.07.2024 г. Била определена
застрахователна сума в размер на 962,57 лева, заплатена от ищеца на
25.07.2024 г. С писмо, получено от ответника на 14.10.2024 г. ищецът заявил
плащане на сумата от 687,57 лева, но ответникът отказал да я заплати.
Ищецът счита, че от 14.10.2024 г. ответникът бил изпаднал в забава за
изплащане на вземането му. Моли съда да осъди ответника да му заплати
процесните суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ за т. а. ******* **********, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за ремарке ******,
изплащането от страна на ищеца на сумата от 962,57 лева. Оспорва наличието
и механизма на ПТП, видът и размерът на причинените вреди, стойността на
същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината и
противоправното поведение на водача на т. а. ******* **********. Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на застраховка „Каско“ за ремарке ******,
**********, сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска
отговорност по отношение на т. а. ******* **********, сключена с ответника
и заплащането от ищеца на сумата от 962,57 лева. По делото е представен
двустранен констативен протокол за ПТП от 17.07.2024 г. (л. 9 от делото) от
който се установява, че на тази дата водачът на т. а. ******* ********** при
паркиране е предизвикал удар с ремарке ******, намиращо се в паркирано
състояние. От собственика на ремарке ****** е подадено заявление към
ищеца и е образувана щета (л. 11 – л. 15 от делото). Определено е
застрахователно обезщетение в размер на 962,57 лева, заплащането на което
не се оспорва между страните. С писмо изх. № 2237, получено от ответника на
14.10.2024 г. (л. 17 от делото) ответникът е отхвърлил поканата на ищеца за
изплащане на тази сума.
Като свидетел по делото е разпитан Д. И. Д.. Заявява, че си спомня
процесното ПТП. Разпознава подписа си, положен в двустранния констативен
протокол за „Участник Б“. Не бил водач на т. а. ******* **********. Бил
управител на търговско дружество, което притежавало камиони и ползвало
паркинг за камиони „*****“, в ******** за сервиз и автомивка. В конкретния
случай преди курс, водачът на т. а. ******* ********** застъргал ремарке на
колега. Свидетелят посетил местопроизшествието малко след това. Нямало
огромна щета, само одраскване. Свидетелят направил протокола. Паркингът
бил голям с обособени позиции за спиране на камиони. Колегите на свидетеля
му показали задна врата, на която имало ожулено. Водачът на т. а. *******
********** му казал, че тръгва на път, но мислел, че задрал един колега. След
като свидетелят отишъл, негов колега му казал че е зажулил ремаркето. При
маневра за излизане, го задрал.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола и свидетелските показания. Описва нанесените на л.а.
ремарке ****** щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. Стойността на нанесените вреди възлизала на 1129,94
лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
2
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него,
наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на
вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и
заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания, от
протокола за ПТП и експертизата, съдът намира, че то се е осъществило, като
водачът на т. а. ******* ********** при предприемане на маневра за
паркиране е предизвикал удар с паркираното ремарке ******. Вредите,
настъпили по ремарке ******, съдът приема за доказани от приетите описи за
вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-
следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в
нея. Противоправността съдът намира за доказана от свидетелските показания
и двустранния протокол, от които се установява, че с действията си водачът на
МПС “*******” е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск
е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно
приетото по делото експертно заключение стойността на автомобила възлиза
на сумата от 1129,94 лева. Тъй като е предявен под този размер, главният иск е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна
претенция е приета от ответника на 14.10.2024 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 2
КЗ ответникът е отказал да извърши плащане, при условие, че е дължал
процесната сума. Поради това, към 11.07.2022 г. същият е бил в забава и
следва да заплати мораторна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 17.02.2025 г.
Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 47,49 лева. Този иск също е основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени: 50 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза
и 480 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските са доказани и следва да
се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление
********* да заплати на ЮЛ, ЕИК: ************със съдебен адрес
г*************на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 962,57 лева –
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и
обичайните разноски за неговото определяне, в размер на 25 лева, в резултат
на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 17.07.2024 г., около
15:30 часа в ******** между товарен автомобил *******, модел **********, с
рег. № *********** и ремарке марка „******“, модел „**********“, с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху пълната сума от 987,57 лева,
считано от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
**********на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 47,49 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 14.10.2024 г. до 17.02.2025 г.
3
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********** да заплати на ЮЛ, ЕИК
***********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството,
както следва: 50 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза и 480
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4