РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. ..., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Р. Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530101309 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2,
във връзка с чл.245, ал.2 КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
159721,27лв. – главница, представляваща дължимо нетно допълнително трудово
възнаграждение – краткосрочни стимули за 2020г.; 51717,39лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забава върху горепосочената главница от дължими
краткосрочни стимули от 01.05.2021г. до 18.03.2024г.; 159721,27лв., представляваща данък
върху доходите, който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената
главница от дължими краткосрочни стимули; 58749,18лв., главница, представляваща
дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г.;
19512,44лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули от 01.04.2021г. до 18.03.2024г.;
58749,18лв., представляваща данък върху доходите, който ищецът следва да декларира и да
внесе в Р. С. върху горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули, заедно със
законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми. В условията на евентуалност искът за изплащане на дължимо нетно
допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г. се претендира и в
натура, а именно в размер на 376 броя акции.
Исковете са предявени от Н. И. М. срещу „Загорка“ АД. Ищецът твърди в исковата си
молба, че е бивш служител на ответното дружество, което било част от международната
група на Хайнекен и което било специализирано в производството, дистрибуцията,
1
маркетинга и търговията в страната и чужбина на бутилирано и наливно пиво и малц.
На ....г. между страните бил сключен безсрочен трудов договор с №...., по силата на
който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „Мениджър закупуване в София“.
Договорът бил изменян многократно в течение на годините, като поради отличното си
представяне, ищецът постепенно бил повишаван в йерархията на дружеството. След
успешното приключване на 4 годишна командировка в Р. С. на ...г., ищецът бил изпратен на
нова командировка в друго предприятие от групата на Хайнекен – в пивоварна ....., със
седалище в гр......, в което той изпълнявал длъжността „Мениджър верига на доставки“.
Командироването било при условията на чл.121а, ал.1, т.1, б.„б“ от КТ, като трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество се запазило. Условията на
командировката в С. били уговорени с „Анекс към трудов договор за изпращане на
служителя за изпълнение на задачи в Компания домакин“ от ...г. Съгласно чл.4.1 от Анекса,
нетното трудово възнаграждение (заплата) на ищеца за периода на командироването било
определено на 242833,73лв. годишно. Според чл.4.2 от Анекса, заплащането на това
възнаграждение, технически било разделено на две части: 142617,00лв. годишно, следвало
да бъдат изплащани директно от ответника и 51240 евро (или 100216,73лв.) годишно
следвало да бъдат изплащани чрез приемащото предприятие – ...... Независимо от това
техническо разделение на плащането, съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, цялата отговорност за начисляването и изплащането на уговореното трудово
възнаграждение продължавал да носи работодателят. Размерът на нетната заплата бил
изменян впоследствие периодично от работодателя – за всяка календарна година.
В чл.4.3 от Анекса било уговорено на ищеца да бъде заплащано и допълнително
възнаграждение (годишни бонуси) под формата на краткосрочни стимули (КСС) и
дългосрочни стимули (ДСС), които се изчислявали въз основа на годишната нетна заплата за
съответната година по следния начин: КСС били в размер на 12,5% при изпълнение на
зададения праг, 25% при целево изпълнение и 50% при максимум изпълнение. Базата за
изчисление била годишната нетна заплата на ищеца, към която се добавяли допълнителните
плащания към него във връзка с преместването, както и тези за условията за труд. ДСС били
в размер на 10% при изпълнение на зададения праг, 20% при целево изпълнение и 40% при
максимум изпълнение. Базата за изпълнение била годишната нетна заплата на ищеца.
КСС се изплащали от ответника през м. май – юни на годината, следваща за годината,
за която се дължали. КСС за 2017г. бил начислен във фиша за заплата за м. май 2018г.,
съответно бил платен в началото на м. юни 2018г. КСС за 2018г. бил начислен във фиша за
заплата за м. април 2019г., съответно бил платен в началото на м. май 2019г. КСС за 2019г.,
бил начислен във фиша за заплата за м. април 2020г., съответно бил платен в началото на м.
май 2020г. Следвайки тази практика, краткосрочните стимули за 2020г. следвало да бъдат
начислени до края на месец април 2021г. и изплатени в началото на м. май 2021г. Поради
това падежът на задължението за изплащане на КСС настъпил в началото на м. май 2021г.
ДСС се изплащали в акции на Хайнекен Н.В., които се записвали по сметка на
2
служителя и които служителят можел да продаде. Стойността на акциите и датите на
предоставянето им били посочени в изпращаните до ищеца писма: на 01.04.2018г., нетната
стойност на акциите, предоставени като ДСС била 31166,10 евро; на 01.04.2019г. нетната
стойност на акциите, предоставени като ДСС била 28788,48 евро; на 01.04.2020г., нетната
стойност на акциите, предоставени като ДСС била 30159,36 евро. Следвайки тази практика,
ДСС за 2020г., следвало да бъдат предоставени на 01.04.2021г. Поради това падежът на
задължението за предоставяне на ДСС настъпил на 01.04.2021г.
В тези срокове ищецът не получил дължимите му КСС и ДСС. Вместо това, през м.
март 2021г. ищецът бил уведомен, че групата на Хайнекен взела едностранно решение,
бонуси за 2020г. да не бъдат начислявани и изплащани. За претекст била използвана
пандемията от Ковид-19 и общи твърдения, че икономическата ситуация била несигурна и
променлива, без обаче да ставало ясно дали ситуацията била такава и за ответното
дружество. Тези действия на ответника били неоснователни и нарушавали Кодекса на труда,
нормативната уредба и трудовия договор на ищеца.
Годишните бонуси КСС се изчислявали въз основа на критерии и показатели,
уговорени в анекса. Измежду тях не фигурирали такива, които премахвали бонусите и които
можели да бъдат тълкувани, като даващи някакво право на работодателя да откажел
едностранно изплащането на бонуси. Такъв отказ на работодателя на практика
представлявал очевиден опит да била подменена едностранно волята на страните, изразена
при договарянето на работната заплата и допълнителните трудови възнаграждения в
трудовия договор и в анекса. Нито ответното дружество, нито групата на Хайнекен,
работещи заедно в тясно сътрудничество предложили разумна обосновка на отказа
годишните бонуси да бъдат заплатени. На ищеца не било дадено обяснение за това как
точно несигурната ситуация се отразила на ответника, какви точно затруднения ответникът
срещал и как тези затруднения конкретно се отразявали на способността на ответника да
изплатил дължимите суми. Наличието на пандемия само по себе си не означавало
непременно, че всички сектори на икономиката били засегнати по един и същи начин или че
всички предприятия срещали едни и същи финансови затруднения.
В т.5 от публикувания в Търговския регистър годишен доклад за дейността на
ответника било записано, че през 2020г. ръководството на дружеството, в тясно
сътрудничество и в съответствие с групата на Хайнекен, предприело адекватни действия за
да сведе до минимум въздействието от разпространението на коронавируса върху паричните
потоци и печалбите на дружеството. Въпреки очаквания спад на обема през 2020г.,
ръководният екип на ответника не идентифицирал някакви значителни проблеми за
дружеството и счел, че принципът на действащото предприятие на базата, на който бил
съставен финансовия отчет продължавал да бъде приложим. Оперативните действия
продължили през периода на извънредната ситуация. При тези твърдения на ответника,
нямало основание той да не изпълнил поетия към ищеца ангажимент и да не заплатил
дължимото допълнително трудово възнаграждения под претекст – икономическата
ситуация.
3
През цялата 2020г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, без намаляване на
обема на работата и без какъвто и да е упрек към неговото представяне. Поради това за
положения труд се дължало уговореното трудово възнаграждение в пълен размер,
включително основното и допълнителните възнаграждения на основание чл.242 от КТ, във
връзка с чл.6, ал.1, т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. На
ищеца не била предоставена годишна оценка на зададени и постигнати бизнес показатели за
2020г. Доколкото нямало промяна в представянето на ищеца размерът на КСС и ДСС можел
да бъде изведен от предоставените такива за предходни години. За 2017г. КСС били
определени на 46,01%, за 2018г. били определени на 37,33%, за 2019г. били определени на
32,63%. За 2020г. претендирал КСС в размер 38,66%, който се явявал осреднен процент
КСС, изплатен за предходните три години. При прилагане на този процент върху нетния
доход, формиран от нетната заплата и допълнителните плащания се получавала нетна сума
на дължимите КСС за 2020г. в размер на 159721,27лв. Нетната стойност на акциите,
предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2018г. била 31166,10 евро, нетната стойност на
акциите, предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2019г. била 28788,48 евро, а нетната
стойност на акциите, предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2020 г. била 30159,36 евро.
Предоставените ДСС за трите години не варирали съществено като нетни стойности, като
нямало причина за следващия период – 2020г. да се различавали съществено. Поради това
паричната равностойност на ДСС за 2020г. следвало да е в размер на усреднената сума от
тези стойности – нетната сума от 30037,98 евро или 58749,18лв. по фиксирания курс на БНБ.
За 2020г. ДСС не били предоставени в акции и ищецът нямал интерес да получи акции от
дружеството от група на бившия си работодател. Поради това, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
претендира изплащане на обезщетение, вместо изпълнение.
През 2020г. ищецът бил данъчно задължено местно лице за С.. Поради това и в случай,
че претенцията му била уважена, ищецът щял да бъде длъжен да декларира и да довнесе
данък върху доходите върху евентуално присъдената главница съгласно словенското
данъчно законодателство. Съгласно чл.122 от словенския закон за данъците върху доходите,
в Р. С. било в сила прогресивно подоходно облагане, като за 2020г., приложимата данъчна
ставка за доходите на физическите лица, надвишаващи годишно 72000 евро била 50%. С
оглед на това ищецът претендира ответното дружество да заплати на ищеца сумата върху
доходите, които той следвало да декларира и да внесе в С. върху евентуално присъдените
главници – 159721,27лв., равняващи се на 50% от брутната сума на КСС за 2020г. в размер
на 319442,54лв. и 58749,18лв., равняващи се на 50% от брутната сума на ДСС за 2020г. в
размер на 117498,36лв.
На основание чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, ответникът дължал обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа на
задължението за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение до датата на
предявяване на исковата молба – 18.03.2024г. То възлизало на 51717,39лв. върху главницата
на КСС за 2020г., считано от 01.05.2021г. и 19512,44лв. върху главницата на ДСС за 2020г.,
считано от 01.04.2021г. Командировката на ищеца е приключила на 30.06.2022г., а трудовият
4
му договор с ответника бил прекратен, считано от ...г., на основание чл.331, ал.1 КТ.
Ответникът не заплатил на ищеца дължимите бонуси за 2020г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от:
159721,27лв. – главница, представляваща дължимо нетно допълнително трудово
възнаграждение – краткосрочни стимули за 2020г.; 51717,39лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забава върху горепосочената главница от дължими
краткосрочни стимули от 01.05.2021г. до 18.03.2024г.; 159721,27лв., представляваща данък
върху доходите, който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената
главница от дължими краткосрочни стимули; 58749,18лв., главница, представляваща
дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г.;
19512,44лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули от 01.04.2021г. до 18.03.2024г.;
58749,18лв., представляваща данък върху доходите, който ищецът следва да декларира и да
внесе в Р. С. върху горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули, заедно със
законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми. В условията на евентуалност искът за изплащане на дължимо нетно
допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г. се претендира и в
натура, а именно в размер на 376 броя акции. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който счита предявените искове относно претендираното допълнително
трудово възнаграждение за дългосрочно стимулиране (ДСС) за недопустими, а всички
искове – като изцяло неоснователни.
Между страните било безспорно, че по силата на трудов договор №... възникнало
трудово правоотношение. Въз основа на анекс от ...г., ищецът бил изпратен да полага труд в
периода от 01.07.2019г. до 30.06.2022г. в предприятие от същата група на Хайнекен – ..... в
Република С., на длъжност „Мениджър Верига на доставки“, като в този период също така
бил част от ръководството на ....., като член на Съвета на Директорите на същото дружество.
Искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.245, ал.2 КТ, относно
заплащане на нетно възнаграждение за краткосрочни стимули (КСС), ведно с
претендираните за присъждане и на дължимия данък върху доходите на физическо лице по
своята същност бил иск за присъждане на брутно трудово възнаграждение. Този иск бил
принципно допустим, но ищецът правел искане да му било присъдено и изплатено лично и
полагащия се данък върху дохода от това трудово възнаграждение. При предявяване на иск
за заплащане на трудово възнаграждение ищецът сам избирал дали да претендира заплащане
на нетно трудово възнаграждение или такова в брутен размер, но ако искът бил заведен за
присъждане на брутния размер, при постановяване на съдебното решение за уважаване на
иска, това изрично следвало да се отбележи в съдебния акт, защото впоследствие сумите за
данъци подлежали на изплащане към държавния бюджет.
Искът с правно основание чл.128, т.2 КТ, във връзка с чл.245, ал.2 КТ относно
заплащане на нетна сума в размер на 58749.18лв., представляваща нетно възнаграждение за
5
дългосрочно стимули (ДСС) за 2020г. и данък върху дохода в същия размер бил недопустим.
Между страните не било спорно, че съгласно приложимата политика на работодателя,
получаваните от ищеца и всички висши мениджъри в компании от групата на Хайнекен
навсякъде по света, ДСС представлявали предоставени в натура акции на компанията
Heineken N.V. За периодите на командироване в Република ... и Република С. ищецът
получавал като ДСС само акции като ценни книги, но никога паричната им равностойност.
Самото ДСС представлявало предоставяне на акции от акционерното дружество в личния
портфейл на служителя и по своята същност било замислено и предоставяно като
допълнително трудово възнаграждение в натура. С оглед на това искът бил недопустим.
Неправилно било твърдението на ищеца, че след като били описани в индивидуалния
трудов договор /анекс/, КСС и ДСС задължително подлежали на изплащане, без значение
дали били изпълнени условията за тяхното изплащане. В съдебната практика се приемало, че
премиалното възнаграждение за постигнати резултати от труда било включено в заплатата
над основното трудово възнаграждение и представлявало допълнително трудово
възнаграждение с непостоянен характер по чл.13, ал.1, т.1 КТ. Когато критерий за
получаване на премията била извършената работа, като постигнати резултати, а не само
времето, през което работникът предоставял работната си сила, то се касаело за
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното. То се дължало само доколкото работодателят определил условията и размера,
в който щяло да се плаща. Съдът нямал правомощие да контролира преценката на
работодателя да включи или не, или да договори допълнително премиално възнаграждение.
С такива правомощия съдът разполагал, когато плащането било уговорено като постоянен
елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависело от количеството
и качеството на вложения труд, но не и от приемането и изпълнението на определени
политики от работодателя или последващо оценяване на изпълнението на поставените
допълнителни работни цели, извършвано от представител на работодателя.
В настоящия случай КСС и ДСС целели да възнаградят положените от служителите на
висши мениджърски длъжности допълнителни усилия при постигане на възможно най
добри финансови и пазарни резултати за работодателя и по своето естество били премиални
възнаграждения, стимулиращи участието в трудовия процес за принос над
нормалния/очакван праг на изпълнение и следвало да се заплащат при максимума на
поставените цели. КСС и ДСС били предмет на Анекса от ...г. и се определяли от личния
ранг на служителя. Принципно водещ бил рангът за съответната длъжност. При изпращане
на ищеца в друга компания от групата на Хайнекен, в отклонение от тази политика,
страните се уговорили КСС и ДСС да се изчислява съгласно личния ранг на ищеца.
Във връзка с политиката за възнагражденията на висшият мениджмънт били приети
разпоредбите на вътрешните правила за работната заплата на „Загорка“ АД, че
работодателят по своя преценка изплащал на работниците и служителите допълнително
възнаграждение за постигнати резултати и, че работодателят по своя преценка изплащал
бонуси.
6
КСС и ДСС можели да се изплащат безусловно, само доколкото били налице условията
за тяхното изплащане. КСС се състоял от две части с различна тежест – 70% от размера му
се формирал от целите за екипно представяне, а останалите 30% се формирали от цели за
индивидуалното представяне на всеки от висшите мениджъри. Ищецът, както и всички
мениджъри в Република С. не постигнали целите за екипно представяне за 2020г.
Индивидуалните цели на представянето се формирали чрез попълване на форма, с лично
задаване на целите. За 2020г. ищецът не попълнил такава форма в определения за това и
няколкократно удължаван срок – до 31.08.2020г. По този начин нямало как да се установи,
дали индивидуалните цели на ищеца били изпълнени или не. В политиката за
възнагражденията на висшия мениджмънт били определени условията за получаване на
ДСС. В нея било уредено, че ако предварително зададените резултати на Хайнекен били под
прага – не се предоставяли акции. През 2020г., поради пандемията от COVID-19 резултатите
на групата на Хайнекен били под зададените – 50%, поради което нито един висш мениджър
не получил ДСС. Решението за непредоставяне на акции било взето въз основа на конкретни
финансови резултати на Хайнекен за първото тримесечие на 2020г., които не достигнали
поставените финансови цели – нетната печалба за първото тримесечие била 94 милиона евро
и с 68% по-ниска от финансовите резултати за първото тримесечие на предходната 2019г.,
през който период нетната печалба била в размер на 299 милиона евро.
В случай, че съдът реши, че исковете са основателни, ответникът оспорва размера на
всеки един от исковете. Направеното от ищеца изчисляване на КСС и ДСС било неправилно,
тъй като до 01.07.2019г. ищецът бил командирован в друга компания от групата на Хайнекен
– в Република ..., а не както през 2020г. – в Република С.. През 2020г. имало значително
изменение на бизнеса и продажбите на бира в световен мащаб поради пандемията от
Коронавирус и финансовите резултати на Хайнекен. Печалбата на ... през 2020г., в сравнение
с предходната 2019г. намаляла с близо 1/3, а приходите от продажби намалели със 7%. По
време на командироването си в С., за втората си година – 2021г. при поставени от ищеца
индивидуални цели и постигнати индивидуални и колективни цели ищецът получил през
месец април 2022г. КСС в нетен размер на 63691,00лв., което било в много по-малък размер
от претендирания от ищеца.
Било неотносимо по делото какво било финансовото състояние на ответното
дружество, тъй като ищецът престирал труд, като изпратен по реда на чл.121а КТ служител
на друг работодател, поради което работата и приносът му за постигане на финансови
резултати следвало да бил относим за словенската компания.
При изпълнение целите на компанията на 100% за 2020г. на ищеца можело да се
предоставят максимален брой от 204 акции, върху които следвало да се оценят постигнатите
резултати и да се калкулира точния им размер. Цената на 1 бр. акция към 01.04.2021г. била в
размер на 87,62 евро.
Ответникът не оспорва, че ищецът за 2020г. бил местно задължено лице за данък доход
в Република С., както и размерът на данъка върху доходите на физическите лица в
Република С., получаващи доход в нетен размер над 72000 евро.
7
Ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като анализира представените и събрани по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди ги във връзка с доводите на страните и приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Трудов договор №...., на същата дата между страните
е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен при ответното
дружество на длъжност „Мениджър закупуване“ – категория персонал, „Специалисти с
ръководни функции“. С допълнителни споразумения от ..., ...г. ...г. трудовото
правоотношение на ищеца е било изменяно, като към 22.06.2022г., ищецът е изпълнявал
длъжността „Мениджър верига на доставки“ в ....., С.. В т.4.3 от Анекс към трудов договор за
изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания – домакин от ...г. е посочено,
че „Като изключение на висшето ръководство на Хайнекен, правото както на Краткосрочни
стимули (КСС), така и на дългосрочни стимули (ДСС) се определя от личния ранг на
Служителя. КСС и ДСС ще се базират на годишната нетна заплата на служителя за
съответната година. Правото на Служителя на КСС ще бъде 12,5% при изпълнение на
зададения праг, 25% при целево изпълнение и 50% при максимум изпълнение. КСС на
служителя ще се калкулират според местния метод за определяне на нетния доход, като това
ще включва допълнителни плащания във връзка с преместването, както и за условия на труд.
ДСС на служителя ще бъдат 10% при прага на изпълнение, 20% при целево изпълнение и
40% при максимум изпълнение.“
По делото е представено електронно писмо от 21.04.2020г. от Жан-Франсоа
Ванбоксмеер – председател на изпълнителния съвет/изпълнителен директор на Хайнекен
Н.В., адресирано до висшия мениджмънт (JG35 и нагоре), в което се посочва, че вследствие
на COVID-19 и неговите последици върху компанията – Краткосрочни стимули (КСС) за
2020г. няма да се изплащат в началото на 2021г. Това включва и частта от КСС, която е
свързана с постигането на индивидуалните цели. Това се отнася за целия висш мениджмънт,
както и за всички членове на ИС и ИЕ. Сочи се още, че ДСС се базират на финансовите
резултати на компанията за период от 3 години. В резултат на въздействието от 2020г. от
компанията се очаква финансовите резултати за периода 2018 – 2020г. да бъдат под прага,
което означава, че няма да има ДСС за 2018 – 2020г. и следователно такива няма да се
изплатят в началото на 2021г. Това се отнася и за членовете на ИС и ИЕ. Посочено е още, че
всички висши мениджъри (работна степен G35+), които участват в КСС и ДСС ще бъдат
засегнати. По отношение служители с работна степен 25 и 30, участващи в сходна схема за
КСС – всяко оперативно дружество следва да вземе решения в същата рамка.
По делото е представен формуляр за представяне и развитие за Н. М. за 2020г. В същата
е посочена оценка за изпълнение в края на годината 3.0 – „напълно отговаря на
очакванията“. Като коментар на ръководител е записано „Н. показа много високо ниво на
ангажираност при много трудни обстоятелства, очевидно надхвърляйки това което се
очакваше в една нормална година“. Посочена е оценка на потенциала 1.0 – на кариерно
ниво/потенциал за развитие – като коментар на ръководителя е записано „Силно и отдадено
8
представяне от страна на Н., който работи усилено и положи усилия за устойчивост на
бизнеса в извънредни/необичайни условия/ въпреки, че е имало неуспехи, те са били
преодолени и са били използвани или взети като поука. По-прякото взаимодействие, по-
често директно със служителите на място ще му помогне да изгради собствения си авторитет
и ще помогне на Н. да разбере къде трябва да дава повече насоки на преките си подчинени“.
Със Заповед №.... на Изпълнителния директор на ответното дружество трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.331, ал.1 КТ.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са назначени съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. От заключенията на вещото лице се
установява, че нетния доход на ищеца от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., формиран от всички
получени трудови възнаграждения, съгласно трудовия му договор със „Загорка“ АД е
250565,20лв. или 128111,95 евро, определен както следва: нетна заплата, изплащана от
„Загорка“ АД за 2020г. в размер на 147978,00лв., нетна заплата 52452,00 евро, изплащани от
приемащото предприятие – ....., С.. Размерът на нетния доход на ищеца от 01.01.2020г. до
31.12.2020г., формиран от всички други получени плащания, съгласно Анекс към трудов
договор от ...г. е 162578,28 лв. Нетният доход на ищеца от трудови възнаграждения за 2020г.,
вещото лице установява в размер на 250565,20лв. При прилагане на размер на КСС от
38,66% се получава сумата от 159721,27лв. Вещото лице сочи, че за периодите 2017г., 2018г.
и 2019г. на ищеца са начислени следните дългосрочни стимули (ДСС): към 01.04.2018г. –
придобита нето стойност на ДСС в акции в размер на 31166,10 евро, към 01.04.2019г.,
придобита нето стойност на ДСС в акции в размер на 28788,48 евро, към 01.04.2020г.
придобита нето стойност на ДСС в акции в размер на 30159,36 евро. Усреднена стойност на
предоставените ДСС за периодите 2017, 2018 и 2019г. е 30037,98 евро или 58749,18лв.
Вещото лице изчислява размера на законната лихва за забава върху главницата 159721,27лв.,
представляваща КСС за 2020г. от 01.05.2021г. до 18.03.2024г., а именно 51717,39лв.
Законната лихва за забава върху главницата 58749,18лв., представляваща ДСС за 2020г. за
периода от 01.04.2021г. до 18.03.2024г. е 19512,44лв. На ищеца са изплатени бонуси за КСС
през периодите, както следва: за 2017г. – нето сума в размер на 91529,00лв., за 2018г. – нето
сума в размер на 77992,00лв., за 2019г. – нето сума в размер на 69921,00лв., за 2021г. – сума
в размер на 63691,00лв. Тези суми на начислени във фишове за работна заплата на
изпращащата държава. Ако за изчисляването на размера на КСС бонус за 2020г. се прилагат
елементите за формиране съгласно политиката за международни назначения, нетната
стойност на КСС възлиза на 81235,10лв.
В допълнителното си заключение, вещото лице установява, че пазарната цена на една
акция на .... е 79,64 евро или 155,76лв. При тази цена се установява, че ДСС за 2020г. се
равнява на 377,17 броя акции. Установява, че законната лихва за забава върху главницата –
нетна стойност за периода от 01.05.2021г. до датата на предявяване на иска – 18.03.2024г. е
26303,75лв. След запитване при ответното дружество, на вещото лице е даден отговор, че не
е налице формално решение на Общото събрание на акционерите на „Загорка“ АД по чл.8,
ал.2 от вътрешния правилник за организация на работната заплата, относно
9
предварителното годишно одобрение на бюджета за работните заплати за 2020г., като и
относно намаляването на този бюджет поради неприлагането и/или намаляването на сумите
по бонусната система. Не е налице и формално решение на Съвета на директорите на
„Загорка“ АД за изплащане, неприлагане и/или намаляване на сумите на бонусната система
през 2020г. Такова решение не е формализирано в протоколи на Общото събрание на
акционерите и на съвета на директорите и през 2019г. и 2021г. За предходните години –
2017г., 2018г. и 2019г., за които ищецът твърди, че са му изплащани КСС и ДСС също не са
налице решения на Общото събрание на акционерите на „Загорка“ АД за изплащане на
заплати и бонуси, включително и по отношение на техния размер. На служителите от
висшето ръководство на „Загорка АД“, които са полагали труд в компанията на територията
на страната или в чужбина – служителите ...... И.а, Н. И. М. и ... са начислени и изплатени
бонуси през 2019 и 2020г. През 2021 година КСС за 2020 година не е начислен и изплащан
на нито един висш мениджър.
Вещото лице отразява в заключението си нетната печалба от дейността на .....,
Република С., както следва: през 2019г. – 24 388 622 евро, през 2020г. – 16 651 463 евро, през
2021г. - 18 941 878 евро. Нетната печалба от дейността през 2020г. е спаднала с 32% спрямо
тази през 2020г., а нетната печалба от дейността през 2021г. се е увеличила с 14% спрямо
тази през 2020г. Общите приходи от дейността на пивоварната са спаднали със 7% спрямо
тези през 2019г., а общите приходи от дейността на същата са се увеличили с 15% спрямо
тези през 2020г.
Вещото лице отразява в заключението си финансовата печалба на „Загорка“ АД, както
следва: през 2019г. – 21 184 571 лева, през 2020г., - 4656 034 лева, през 2021 г. – 8235 165
лева. Нетната печалба от дейността през 2020г. е спаднала със 78 % спрямо тази през 2019г.,
а нетната печалба от дейността през 2021г. се е увеличила със 77% спрямо тази през 2020г.
Общите приходи от дейността през 2020г. са спаднали с 18% спрямо тези през 2019г., а
общите приходи от дейността на дружеството са се увеличи с 6% спрямо тези през 2020г.
Вещото лице установява и, че нетната печалба от дейността на Хайнекен Н.В. за първото
тримесечие на 2019г. е била 298 794 936 евро, а нетната печалба за първото тримесечие на
2020г. е била 93 544 957 евро, т.е. нетната печалба от дейността през първото тримесечие на
2020г. е спаднала с 69% спрямо първото тримесечие на 2019г.
Съдът допусна събиране на гласни доказателства за установяване на релевантните за
спора факти.
От показанията на свидетеля ... се установява, че от 2007г. до м. септември 2023г.
същият е бил служител при ответното дружество, като към 2020г. е изпълнявал длъжност
„тийм лидер“ или „супервайзър – контрол продажби и автопарк“. Свидетелят познавал
всички висши мениджъри – ръководители на големите отдели, търговски директор,
финансов директор, директор „Човешки ресурси“, „Маркетинг“ директор, производствен
директор и изпълнителен директор. Ищецът не изпълнявал нито една от тези длъжности.
Свидетелят твърди, че винаги е имало бонусна система, състояща се от краткосрочни и
дългосрочни бонуси. Към 2020г. размерът се е определял от личностното представяне и
10
представянето на екипа. На база постигането на предварително поставени цели се е
определял размерът на годишния бонус. По време на Ковид пандемията през 2020г.
свидетелят обяснява, че работата не е била по-малко. Заради ситуацията с Ковид, се е
наложило екипът на свидетеля да извършва друга дейност – сверявали са GPS координатите
на търговските обекти, което не е било по-малко като обем работа. Имало е и инициатива да
се помогне на служителите на завода в гр.... да препакетират, да подредят стелажи.
Наложило се да вършат друга работа, защото били затворени търговските обекти, свързани с
обичайната работа на екипа на свидетеля. Заради мерките за сигурност, не работели с
обектите. По това време било получено извънредно писмо от изпълнителния директор, в
което било изложено, че резултатите на компанията били под очакваното и допълнително ще
бъде преценено, дали ще бъдат изплащани бонуси. Свидетелят твърди, че не си спомня дали
за същата година е получил бонус или не. За неговата длъжност бонусът е бил в размер
малко повече от месечната му заплата. Свидетелят не е получавал КСС и ДСС, и не е чувал
за такива бонуси. Поставените цели се отчитали в системата на компанията „My HR” – това
бил софтуер, програма, в която се оценявали резултатите на служителите, които водели до
бонуси. В програмата се въвеждали и лични данни за служителите, имало достъп до
различни обучения. За изчисляването на бонусите трябвало съответния служител да е
изпълнил личните си цели, както и целите на екипа, които предварително били зададени и
одобрени от прекия ръководител. Свидетелят обяснява, че длъжностите в компанията се
позиционират с ранг, като неговият ранг бил 10. Не знае какъв е бил рангът на ищеца за
2020г. След 2016г. ищецът е полагал труд извън България.
От показанията на свидетеля ... се установява, че същата работи при ответника на
длъжност мениджър „Човешки ресурси“, като е изпълнявала същата длъжност през 2020г.
Била част от висшия мениджмънт на компанията – служител с ранг №35. В България били 6
висши мениджъри – изпълнителния директор, позицията на свидетелката, мениджър
продажби, мениджър маркетинг, верига доставки и финанси. Служителите имали личен и
служебен ранг, като не можело личният ранг да е по-нисък от служебния, а само по-висок.
Мениджърите имали право да получават бонуси КСС и ДСС при определени условия,
свързани с изпълнение на поставени цели, отчитането на които става след края на годината.
Свидетелката твърди, че КСС представлява процент от годишното трудово възнаграждение,
което е обвързано с ранга, т.е. определени проценти на изпълнение се определят от ранга на
служителя. ДСС се администрират от глобален екип за висшите мениджъри и не
представлява изплащане на паричен бонус, а представлява прехвърляне на пакет акции в
началото на годината за предходен тригодишен период. Условието за това изплащане е да са
изпълнени минимум 50% от целите на „Хайнекен“. КСС и ДСС не били получени за 2020г. –
никой от висшия мениджмънт не получил бонуси. За 2020г. не били изплатени добавки
поради влошените финансови резултати вследствие на „Ковид“ – компанията била
информирана от „Хайнекен“, че няма да има плащания. През 2020г. ищецът бил служител в
С., в ... с личен ранг по време на командировката - №40, а рангът на позицията №35.
Образуването на бонуса било по процентите, съответстващи на ранг №40. Целите се
въвеждали в платформата “My HR”. Във връзка с настоящото дело от страна на ответника
11
била изискана информация за изпълнените цели от ищеца в ... – С., като справката показала,
че 3 от 4 цели на са били изпълнени – бизнес цели, приходи и оперативна печалба не били
изпълнени за 2020 година. Единствено била изпълнена целта „свободни парични потоци“.
Част от целите били на локално ниво, а друга част се спускали от компанията майка.
Всякакви решения, които касаят управлението на компанията се обсъждали. В системата
„MyHR” формата за оценки била следната: първо се нанасяли екипните бизнес цели, които
се администрират от „човешки ресурси“. Индивидуалните цели се нанасят от всеки
служител, като впоследствие се одобряват от съответния ръководител. Впоследствие се
прави оценка – междинно представяне, след което се правят коментари от служител,
ръководител и накрая се провежда финален преглед на представянето. Предпоставка за
изплащане на бонуса било изпълнение на 50% от поставените цели. Екипните цели били
70% от целите, а индивидуалните цели били 30%. От 2019г. оценките се извършвали през
тази платформа „MyHR”, преди това била друга система. Служителите имали личен профил,
който достъпвали с парола. Свидетелката, като мениджър, имала достъп до информацията на
другите служители, които структурно били под нея. Тъй като ищецът е бил на работа в С.,
свидетелката нямала достъп до информацията от неговия профил. В началото на 2023г.
ищецът се свързал със свидетелката и поискал достъп до формулярите си за оценка, поради
което свидетелката ги изискала от колегите си от С. и му ги изпратила. По повод на делото,
разгледали формулярите и установили, че липсвала оценка за 2020г., формата не била
попълнена, нямало индивидуални цели. За поставянето на индивидуални цели по принцип
следи екип и изпраща напомняне на съответния служител. В конкретния случай, формата на
ищеца е администрирана на локално ниво. Свидетелката не се сеща за случай, някой
служител да не е попълнил формата си и заради това да не е получил бонус. Различните
нива служители получавали различни по вид бонуси, като за някои те са част от трудовото
възнаграждение. Свидетелката твърди, че няма информация някой от висшите мениджъри да
е получил бонус за 2020г. Смисълът от въвеждането на цели и тяхната оценка е да се постига
надграждане.
От показанията на свидетелката ... се установява, че същата работи при ответника от
2009г., сега е на длъжност „Бизнес партньор – Човешки ресурси към верига за доставки“,
като в периода 2019г. – 2020г. била на длъжност младши бизнес партньор. Платформата
„MyHR” била въведена поетапно в „Загорка“, като процесът бил финализиран през м.
октомври 2021г. Имало различни категории за служителите в зависимост от позицията в
компанията. В началото платформата била достъпна основно за висшият мениджмънт.
Платформата улеснявала достъпа на служителите и преките ръководители за оценките на
представяне, достъпа до обучения и дава възможност за достъп от всяко устройство, по
преценка на служителя. В платформата се въвеждали индивидуалните цели на служителя, а
администраторите въвеждали целите на компанията за всички служители. Тази платформа се
използвала във всички компании на „Хайнекен“, не само в България. В „Загорка“ нямало
въведено електронно трудово досие. В платформата „MyHR” се достъпвало с потребителско
име и парола, не с електронен подпис. В платформата може да се правят промени, но остава
12
следа, от която да е видно, кога е направена промяната и от кого. Свидетелката не е сигурна
дали е възможно технически да се извършват промени по формата за оценка, след като е
одобрена. Свидетелката нямала информация някой да не си е въвел целите. Свидетелката е
вадила форми за ищеца за 2019г. и 2020г. Нищо не е било променяно, само са извадили
формите, които е поискал ищеца във вида, в който са били в системата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства. Макар свидетелите ... и ... да са служители на
ответника, именно поради служебното си качество, същите излагат своите непосредствени
впечатления за правилата за поставяне на цели и оценяване на служителите в компанията.
Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ – Работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Чл.3 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че брутната
работна заплата се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в
колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт
или в индивидуалния трудов договор. В конкретния случай се претендира възнаграждение,
определено в индивидуалния трудов договор на ищеца - т.4.3 от Анекс към трудов договор
за изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания – домакин от ...г. Следва да
се отбележи, че в посочената разпоредба изплащането на бонуси се поставя в зависимост от
изпълнението на целите – индивидуални и колективни в определени размери, но не се
поставя в зависимост от финансовото състояние на работодателя, дали той е генерирал
печалба в определен размер в съответната година.
Не се спори по делото, че краткосрочни стимули и дългосрочни стимули не са
изплатени на ищеца за 2020 година. Като основен мотив за неизплащане на тези
допълнителни възнаграждения, ответникът сочи лошите финансови резултати на компанията
„Хайнекен“ и в частност на „Загорка“ АД, представлявайки собственост на първата, поради
пандемията Ковид – 19. В този смисъл е и представеното писмо от изпълнителния директор
на Хайнекен от 21.04.2020г. Същото писмо, обаче, не представлява източник за
възникналото трудовоправно отношение между страните. В индивидуалния договор на
ищеца основанието за възникване на допълнително възнаграждение за краткосрочни
стимули и дългосрочни стимули са личните резултати на последния, а не финансовото
състояние на компанията майка и общите резултати на дружеството. Отделно – дружеството
„Хайнекен“ не се явява пряк работодател на ищеца – такъв е ответното дружество „Загорка“
АД. Именно със същото е възникнало трудовото правоотношение на ищеца, съответно всяко
изменение на трудовото правоотношение следва да се осъществи със съгласието, както на
ответното дружество, така и на ищеца. Установи се от заключението на вещото лице, че от
страна на ответника не са предприемани конкретни действия под формата на вземане на
решение за неизплащане на бонуси – нито от съвета на директорите, нито от общото
събрание на акционерите. Дори и такова да е било взето, е следвало да бъде изготвено ново
13
допълнително споразумение към трудовия договор, тъй като съгласно чл.118, ал.1 КТ е
недопустимо едностранното изменение на трудовото правоотношение от страна на
работодателя относно намаление на трудовото възнаграждение.
В цитираната разпоредба на Анекс към трудов договор за изпращане на служителя за
изпълнение на задачи в Компания – домакин от ...г. - т.4.3, изрично е обвързано изплащането
на краткосрочните стимули и дългосрочните стимули с изпълнението на целите от страна на
работника, като размера на стимулите зависи от процентното изпълнение на целите.
От формуляра за представяне и развитие за Н. М. за 2020г., сравнен с формулярите за
предходни години, се установява, че действително формулярът не е попълнен в цялост, като
не са попълнени целите на ищеца. Същевременно има попълнени части от формуляра,
касаещи оценката на прекия ръководител, като оценката на изпълнението в края на годината
е „Напълно отговаря на очакванията“. Като коментар на ръководител е записано „Н. показа
много високо ниво на ангажираност при много трудни обстоятелства, очевидно
надхвърляйки това което се очакваше в една нормална година“. Посочена е оценка на
потенциала 1.0 – на кариерно ниво/потенциал за развитие – като коментар на ръководителя е
записано „Силно и отдадено представяне от страна на Н., който работи усилено и положи
усилия за устойчивост на бизнеса в извънредни/необичайни условия/ въпреки, че е имало
неуспехи, те са били преодолени и са били използвани или взети като поука. По-прякото
взаимодействие, по-често директно със служителите на място ще му помогне да изгради
собствения си авторитет и ще помогне на Н. да разбере къде трябва да дава повече насоки на
преките си подчинени.“ Сравнявайки формуляра за оценка за 2020г. с формулярите за
предходни години, се установява, че за предходните години са поставяни цели в
количествено измерение, които са оценяни отново количествено със съответния процент
превишение. Именно този процент на преизпълнение на целите е използван като критерий
за изплащане на бонус - краткосрочни стимули и дългосрочни стимули, според т.4.3 от
Анекс към трудов договор за изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания –
домакин от ...г. Тъй като във формуляра за 2020г. такива цели няма заложени, няма как да
бъде изчислен резултатът на работника, дали превишава поставените цели и с какъв
процент, и дали въобще целите са достигнати. По делото бе представено и прието като
писмено доказателство копие на Сертификат от 17.04.2024г. на ръководителя на „Човешки
ресурси“ на ..., от който се установява, че за 2020г. нито един от висшите мениджъри, сред
които е и ищецът, няма регистрирани нива на постижения за целите на резултатите на
дружеството в системата „MyHR”. Същевременно според финансовите отчети на
пивоварната, три от четирите цели за резултатите на дружеството не са постигнати за 2020г.
Петима от шестимата висши мениджъри са регистрирали цели за индивидуални резултати в
системата „MyHR” и само ищецът не е регистрирал целите си. Не са изплащани бонуси на
нито един от висшите мениджъри. От страна на ищеца бе оспорена достоверността на
информацията от представения „Сертификат“, който по своето съдържание е по-скоро
удостоверение от ...... Следва да се отбележи, че действително документът е съставен по
повод на съдебното производство, но няма пречка трето за производството лице да
14
удостовери в писмен документ факти, които са от значение за делото. От друга страна тези
факти се потвърждават от свидетелските показания, както и от обсъдения по-горе формуляр
за оценка на ищеца за 2020г. Поради тази причина съдът следва да оцени като достоверна
информацията предоставена в Сертификат от 17.04.2024г. на ръководителя на „Човешки
ресурси“ на ......
Съдът намира аргументите на ищеца, че след като е получена информация още в
началото на 2020г., че бонуси няма да бъдат изплащани, то било безпредметно въвеждане на
цели за изпълнение през годината в системата „MyHR”, за несъстоятелни. Установи се от
представената от ответника кореспонденция, че от страна на работодателя е имало изрично
подканяне на служителите, които не са въвели целите си за 2020г., да направят това в
удължени срокове. Това е доказателство за факта, че системата за оценяване на служителите
не се използва само за изплащане на бонуси, но и, както изложи свидетелката ..., за
надграждане на постигнатите резултати, което може да се използва от работодателя при
преценка за повишаване, понижаване на работници или евентуално прекратяване на трудово
правоотношение.
С оглед факта, че за 2020г. ищецът не е въвел цели за изпълнение, то работодателят
няма как да извърши преценка на изпълнението на тези цели и размера на това изпълнение,
за да определи дали на ищеца се дължи или не бонус и в какъв размер. От друга страна, с
оглед обективните данни за финансовото състояние, както на ответника, така и на
пивоварната, в която ищецът е полагал труд, а и на „Хайнекен“, анализирани в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, няма
как количествените критерии за изпълнението на целите на съответната компания да бъдат
покрити, още по-малко преизпълнени от който и да е служител, макар за това да има
обективни причини. Нетната печалба на ... за 2020г. е спаднала с 32% в сравнение с 2019г., а
нетната печалба на ответното дружество е спаднала със 78% за 2020г. в сравнение с 2019г.
При това положение е логично показателите на работниците да не могат да достигнат
обичайните цели за периода, а още по-малко да ги надхвърлят. Недоказаното достигане на
поставените цели, или съответното превишение на поставения праг, е основание за
работодателя да не изплати бонуси на ищеца, предвидени в т.4.3 от Анекс към трудов
договор за изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания – домакин от ...г.
Съдът намира, че това се отнася както за краткосрочните стимули, така и за дългосрочните,
независимо от аргументите на ответника, че същите се дължат от „Хайнекен“, а не пряко от
работодателя. Независимо дали работникът има право да получи такива стимули от прекия
си работодател, то същите се дължат при изпълнение на целите на работника над определен
праг, който в случая не бе доказано да е достигнат за 2020г. Фактът, че в годините преди
2020г. винаги са се изплащали краткосрочни и дългосрочни стимули не означава
автоматично, че те се дължат и за 2020г., независимо от изпълнение на предпоставките за
тяхното изплащане. Предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователен по същите съображения се явява и евентуалния иск за
заплащане на дългосрочен стимул под формата на акции.
15
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните
такива за заплащане на лихва за забава и за заплащане на сумите за данък върху доходите,
който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С..
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 30000,00лв. и за възнаграждение
за вещо лице в размер на 1000,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........, срещу
„ЗАГОРКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр...., ул.“Хан
Аспарух“ №41, представлявано от изпълнителния директор Олга Александровна Лавренова,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 159721,27лв. – главница,
представляваща дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – краткосрочни
стимули за 2020г.; 51717,39лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху горепосочената главница от дължими краткосрочни стимули от 01.05.2021г. до
18.03.2024г.; 159721,27лв., представляваща данък върху доходите, който ищецът следва да
декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената главница от дължими краткосрочни
стимули; 58749,18лв., главница, представляваща дължимо нетно допълнително трудово
възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г.; 19512,44лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забава върху горепосочената главница от дължими
дългосрочни стимули от 01.04.2021г. до 18.03.2024г.; 58749,18лв., представляваща данък
върху доходите, който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената
главница от дължими дългосрочни стимули, заедно със законната лихва от деня на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
предявения в условията на евентуалност иск за изплащане на дължимото нетно
допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г. в натура - в размер
на 376 броя акции.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........, да заплати на
„ЗАГОРКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр...., ул.“Хан
Аспарух“ №41, представлявано от изпълнителния директор Олга Александровна Лавренова,
сумата от 31000,00лв. (тридесет и една хиляди лева), представляваща разноски по делото за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – ... в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
16
17