Р Е
Ш Е Н
И Е № 1016
гр. Сливен, 14.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на десети октомври през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№ 3299 по описа за
Производството е образувано по предявени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че през
месец декември
Сочи, че от страна на ответното
дружество са извършени частични плащания по фактура № **********/12.12.2016г.,
както следва: на 16.02.2017г. сумата в размер на 2 000 лв. и на 24.03.2017
г. сумата в размер на 1 239,81лв., като след извършените частични плащания по
фактура № **********/12.12.2016 г. към дата на подаване на исковата молба
остатъчната стойност на фактурата е 4 500 лв.
Сочи,
че на 21.03.2017 г. от страна на ответното дружество е извършено частично
плащане и по фактура № **********/26.12.2016 г. в размер на
Твърди, че след извършените частични плащания общата
стойност на неизплатените главници по издадените фактури възлиза на 10 600
лв. Твърди се също, че фактурите са приети от
ответника без възражения, и доколкото им е известно, са заведени в
счетоводството му, като ответното дружество е ползвало и право на данъчен
кредит по тези фактури за съответния период. Счита, че с оглед трайната съдебна
практика, осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника и ползване
на право на данъчен кредит по фактурата е доказателство за получаване на
стоките и дължимостта на сумата по фактурата, както и извършените частични
плащания по фактура № **********/12.12.2016г. и фактура №
**********/26.12.2016г., е доказателство за признаване на дължимостта на сумите
по фактурите от „Ликар" ЕООД.
Твърди
се, че въпреки разговорите проведени между страните за уреждане на отношенията
им, във връзка с извършените продажби на стоки, до настоящия момент ответника „Ликар"
ЕООД не е извършил плащане на дължимата сума в размер на 10 600 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Ликар" ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев" №8, офис 1,
вписано в TP при АВ под ЕИК ********* дължи на „Аякс - Агро" ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград 6400, бул."Стефан
Стамболов" бл. 4, вх.Г, aп.10, вписано в TP при АВ с ЕИК *********,
следните суми: сумата в размер на 4 500 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по фактура № **********/12.12.2016г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата в размер на 6 100лв. с вкл. ДДС, представляваща
неизплатена главница по фактура № **********/26.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
В указания
едномесечен срок не е постъпил отговор от ответното дружество.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или
пълномощник, с молба поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество не изпраща представител или пълномощник в съдебно заседание. Не е изразило становище по
иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК, приема за установено от следното:
Не е спорно между страните, че са налице
търговски взаимоотношения, като през
месец декември
За продадените
и доставени стоки е надлежно издадена и подписана Стокова разписка за продажба
на стоки от 12.12.2016 г.
Извършени са
частични плащания по фактура № **********/12.12.2016г., както следва: на
16.02.2017 г. сума в размер на 2 000 лв. и на 24.03.2017 г. сумата в
размер на 1 239,81 лв., като след извършените частични плащания по фактура №
**********/12.12.2016 г. към дата на подаване на исковата молба остатъчната
стойност на фактурата е 4 500 лв. Извършено е частично плащане на
21.03.2017 г. по фактура № **********/26.12.2016 г. и към датата на подаване на
исковата молба остатъчната стойност на фактурата е 6 100 лв. Извършените
плащания по двете фактури са на обща стойност 10 600 лв.
По делото е допуснато и изготвено
съдебно-икономическо заключение, като вещото лице е изготвило заключението си след
запознаване с материалите по делото. Вещото лице е посетило седалището на
ответното дружество, но му отказали предоставяне на данни, относно процесните
фактури, поради което не отговорил за счетоводната отчетност в ответното
дружество дали е отразило в своето счетоводство процесните фактури. В съдебно
заседание разяснява, относно издадените фактури и постъпилите частични
плащания Остатъка по фактурите е в размер на 10 600 лв. с
ДДС, от които две фактури първата е с № 20005467/12.12.2016 г. на стойност
7739.81 лв. с ДДС, от които има получени две плащания с общ размер 3239.81 лв.
и неразплатен остатък към момента на доставката 4500 лв. с включен ДДС. А по
другата фактура с № 5563/26.12.2016 г., която е в общ размер на 6836.74 лв. с
ДДС е останал неизплатен остатък в размер на 6100 лв. или общата сума е
10 600 лв. с ДДС.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка,
основателен се явява предявените искове. Не се спори, че страните имат
статут на търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и в това си качество са влезли в договорни отношения по между си. Касае се
за договор за търговска продажба,регламентиран в чл. 318 и сл. от ТЗ, т.е. за
двустранна възмездна сделка, предполагаща извършването на насрещни престации.
Ищецът е доставил на ответника при
описаните във фактурата, посочени по-горе, стойности и
количество.Правоорганизационната форма, по която двете спорещи страни са
сключили процесния неформален договор за покупко - продажба, определя
договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключената между
тях сделка - търговска продажба. Правният режим на последната е уредена в чл.
327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.318 от ТЗ вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 200 от ЗЗД вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Не се оспорва факта, че стоката е доставена. Ищецът
твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е
твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по
арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се
представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било
доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката.
Продажбата е търговска. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл.303 а, ал.3 от ТЗ, ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато
денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В случая се касае до обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава
21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Следователно в случая
съотношението между нормативно установеното в чл.303 а от ТЗ, относно срока за
изпълнение и чл.327, ал.1 от ТЗ е съотношение между обща към специална норма,
поради което специалната дерогира приложението на общата норма и в случая по
отношение на възникването на изискуемостта на насрещното задължение на
ответника, в качеството на купувач по сделката да плати продажната цена, следва
да се приеме за възникнало към датата на предаване на стоката. Следователно
ищецът-продавач се явява изправна страна по сделката, а ответникът-купувач не е
изпълнил изцяло задължението си по плащане на цената на стоките в пълния им
размер. Това обуславя правния интерес от предявяване на този иск. Налице е
частично неизпълнение на насрещната престация по заплащане на покупната цена и
предвид това предявеният иск по
чл.327,ал.1 от ТЗ се явява доказан по своето основание и в така установения
размер от 10600 лева, с ДДС върху който
се дължи и законната лихва от предявяване на иска-10.07.2017 г. - датата на
постъпване на исковата молба в съда. Настоящото производство касае търговски
правоотношения при които ищцовото дружество е продавало и доставяло местни
стоки на ответното дружество през декември
Между
страните не се спори и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между страните, които несъмнено имат търговски качества, е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чието съдържание е
регламентирано в представените фактури № **********/12.12.2016 г. и №
**********/12.12.2016 г.
По
своята правна същност те представлява вид договор за продажба по смисъла на чл.
318 и сл. от ЗЗД. Доколкото страните са търговци по смисъла на ТЗ, то и
сключеният между тях договор представлява търговска сделка съгл.чл.286, ал.1 от ТЗ. Следва да се отбележи, че за неуредените в ТЗ
положения, относно търговски сделки, се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, в случая чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Така иска за заплащане на остатъка по фактурата за
предоставената стока се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен в посочения размер от експерта, ведно с законната лихва върху всяка една
от сумите по двете фактури, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията.
С оглед
изхода на делото, ответното дружество следва да заплати на ищцовото направените съдебно деловодните разноски в общ размер на 2
744 лв., от които 244 лв. държавна такса, допълнителна държавна такса в размер
на 180 лв., адвокатски хонорар в размер на 1920 лв., и 400 лв. възнаграждение
за вещо лице.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЛИКАР”
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, офис 1,
представлявано от управителя И.Х.В. да
заплати на „АЯКС – АГРО” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул.
„Стефан Стамболов” бл. 4, вх. Г, ап. 10, представлявано от управите Славчо
Колев Краев, сума в общ размер на 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, от
които по фактури № **********/12.12.2016
г. дължимият остатък от нея е 4 500 лв. и фактура № **********/26.12.2016
г. неизплатената главница по нея е в размер на 6 100 лв., ведно със законна лихва
върху сумите, считано от деня на входиране на исковата молба – 10.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЛИКАР”
ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, офис
1, представлявано от управителя И. Х. В. да
заплати на „АЯКС – АГРО” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул.
„Стефан Стамболов” бл. 4, вх. Г, ап. 10, представлявано от управите Славчо
Колев Краев направените съдебно деловодните
разноски в общ размер на 2744 /две
хиляди седемстотин четиридесет и четири/
лв., от които 424 лв. държавна такса, сумата 1920 лв. за адвокатско
възнаграждение и 400 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: