Решение по дело №1220/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр. В. Търново, 26.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 1220 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът М.И.А., чрез пълномощника си адвокат Й.М.П. твърди в исковата си молба, че по издаденият изпълнителен лист от 12.07.2012г. по ч.гр. дело № 1085/2011г. на РС гр. Габрово било образувано изп. производство № 105/2012г. на ЧСИ Ивайло Илиев. Ищецът твърди, че в периода 06.02.2012г. – 06.02.2014г. не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което и били настъпили предпоставките на  чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В периода 06.02.2012г. – 06.02.2017г. не били предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Предявява иск по чл.439 от ГПК за установяване, че вземането на ответника против ищеца по издаден изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 105/2012г. по описа на ЧСИ Ивайло Илиев и район на действие ОС Габрово, е погасено по давност. Ищецът моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника това вземане в размер на 1416.93 лв., тъй като тъй като същото е погасено по давност с изтичане на преклузивния срок предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.  По отношение на лихвата се позовава на чл.111, б.”В” от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт ххх оспорва иска, като позовавайки се на правната доктрина и на съдебната практика счита, че не е изтекла погасителната давност. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

От представените писмени доказателства е видно, че е издаден изпълнителен лист от 12.10.2011г. по ч.гр. дело № 1083/2011г. на РС гр. Габрово против ищеца за сумата 284.59 лв. главница, 84.86 лв. мораторна лихва, и законната лихва от 13.04.2011г. до изплащане на главницата. Образувано е изп. производство № 105/2012г. на ЧСИ Ивайло Илиев.

По настоящото дело е приложено копие от образуваното изпълнително дело № 105/2012г. на ЧСИ Ивайло Илиев. Изп. дело е образувано на 06.02.2012г. Ответникът е конституиран като взискател по негова молба от 12.08.2015г. въз основа на договор за прехвърляне на вземането с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс”. На 10.05.2016г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД – ч.58 от приложеното копие на изп.д. № 105/2012г. на ЧСИ Ивайло Илиев.

При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 31/09.09.2010г. по т.д. № 400/2009г., публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 10 от 2010 г., погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя, установено с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 /отм./, започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие, а не от постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. Според т.10 от Тълкувателно решение 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

            Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

            Последното изпълнително действие, предприето по изп. дело № 105/2002г. на ЧСИ Ивайло Илиев, рег. № 735, е наложения запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, на дата 10.05.2016г. Изп. производство е образувано на 06.02.2012г. С предприемане на действия за принудително изпълнение давността се прекъсва, а според чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Поради това и съдът приема, че към момента на налагане на запора – 10.05.2016г., както и към предяваване на исковата молба в съда – 24.04.2019г. не са изтекли повече от пет години от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие по изп. дело № 105/2012г. на ЧСИ Ивайло Илиев.

Според практиката на ВКС - решение № 209 от 28.11.2018 година по т.дело № 2530/2017 година на Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително.

Предвид изложените мотиви и задължителна съдебна практика на ВКС, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от М.И.А. с ЕГН **********  съдебен адрес ***, да се приеме за установено по отношение на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6” ет.2, че същия не му дължи сумата общо 1416.93 лв., по издаден изпълнителен лист от 12.10.2011г. по ч.гр. дело № 1083/2011г. на РС гр. Габрово и образувано изп. дело № 20127350400105 на ЧСИ Ивайло Илиев, рег. № 735, поради погасяване на задълженията по давност, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.

 

 

 

Районен съдия: