Присъда по дело №162/2023 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 13/20.09.2023 год.
по НОХД № 162 от 2023 год.

Подсъдимият М. А. С., роден на ***, живущ в ***, ***, с ЕГН
**********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП-
Силистра, ТО-Тутракан, за това, че на 08.02.2023 г. в ***, обл. Силистра,
извършил действия – търкал е половия си член в дупето на пострадалия, с цел
да възбуди или удовлетвори половото си желание без съвкупление, като
деянието е извършено по отношение на Х. Г. Х., роден на *** г., от ***,
ненавършил 14-годишна възраст – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник наказателното
производство се проведе по правилата на глава двадесет и седем от НПК.
След като подсъдимият призна пред съда изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и съдът установи, че самопризнанията му се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира
признаването на подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от
свобода, ориентирано към минимума, изпълнението на които да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, в унисон с предложението на прокурора,
пледира за налагане на наказание към минимума, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се признава за виновен, изразявайки съжаление за
стореното. Отправя искане за налагане на по-леко наказание.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, на основание чл.
373, ал. 3 от НПК намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. С. е роден на ***, живущ в ***, ***.
Пострадалият – св. Х. Х., е роден на *** г., като към 08.02.2023 г., е бил
на *** възраст. Същият през учебната 2022 – 2023 г. е бил ученик във *** в
***, обл. Силистра. Училището се намирало през три улици от дома му.
Сутрин неговата майка – св. Г. О., го водела на училище, а след учебните
занятия, детето се прибирало само вкъщи.
На 08.02.2023 г. на прибиране от училище св. Х. срещнал случайно подс.
М. С.. Последният го извикал и му дал пет лева, които детето отказало да
1

вземе. Подсъдимият предложил на пострадалия да отидат в парка на селото,
като той се съгласил. Двамата отишли в част от парка, която не се виждала от
пътя. Там подс. С. извадил половия си член, който бил във възбудено
състояние, и започнал да го търка по дупето на пострадалия без да му сваля
панталоните. Същевременно подсъдимият стискал силно ръцете на детето. Св.
Х. помолил подс. С. да го пусне, но последният не го сторил, поради което
детето започнало да плаче и да се съпротивлява, като с лакти ударило
обвиняемия, след което избягало.
Пострадалият се прибрал в дома си, където била майка му – св. Г. О.,
която забелязала, че детето било видимо изплашено. След известно време то
разказало на майка си за случилото се. На следващия ден св. О. отишла в
кметството и разказала чутото от сина си на кмета – св. М.Ю., който уведомил
органите на реда.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание
чл. 373, ал.3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния
акт, предмет на направеното от подсъдимия самопризнание, и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: показанията на свидетелите; комплексна съдебна психиатрична и
психологическа експертиза; писмо изх. № 34/05.04.2023 г. на ***;
характеристични данни за подсъдимия, изготвени от мл. ПИ С.М..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съдебното производство се разви по правилата на Глава „двадесет и
седма“ от НПК, по-специално – по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

Подсъдимият М. С. е наказателно отговорно лице и като такъв е
надлежен субект на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК.
Същият е изпълнил обективната страна на цитирания престъпен състав,
след като е осъществил действия, целящи възбуждане или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление. Такова именно действие представлява
търкането на половия член на подсъдимия по дупето на пострадалия, който
към момента на извършването му е бил на *** възраст. Последното, от своя
страна, изпълва другия изискуем обективен признак, а именно – лицето, обект
на посегателството, да не е навършило 14 години. Липсата на доказателства
за настъпването на полово удовлетворение у подсъдимия е без значение, тъй
като това обстоятелство е несъставомерно.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, желаел е тяхното настъпване и е направил
всичко необходимо това да се осъществи. Последният е съзнавал, че търкайки
възбудения си полов член по дупето на детето, цели именно половото си
възбуждане и удовлетворение, като е подходил безкритично към тази си
2

проява към момента на извършването (което сочи на желание за настъпване
на противоправния резултат). Подсъдимият, също така, е съзнавал и че
действията му са насочени към малолетно дете, което видимо е било на много
по-малка възраст от пределната за съставомерност 14-годишна.

Воден от горното, съдът призна подсъдимия М. С. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на 08.02.2023
г. в ***, обл. Силистра, извършил действия – търкал е половия си член в
дупето на пострадалия, с цел да възбуди или удовлетвори половото си
желание без съвкупление, като деянието е извършено по отношение на Х. Г.
Х., роден на *** г., от ***, ненавършил 14-годишна възраст.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия
към момента на извършване на деянието и дадените в хода на досъдебното
производство самопризнания (извън самопризнанието, което се
„възнаграждава“ отделно от законодателя с редукция на наказанието с 1/3).
Последното е съществено намаляващо отговорността обстоятелство, тъй като
(имайки предвид оскъдния по обективни причини доказателствен материал) е
спомогнало за бързото развитие на наказателното производство в цялост, но
не представлява изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид ниската възраст на
пострадалия (значително под предела от 14 години) и упражненото над него
насилие, изразяващо се в стискането на ръцете му от подсъдимия (доколкото
съставът по чл. 149, ал. 1 от НК е осъществим и без упражняване на насилие
над жертвата).
С оглед изложеното и по-голямата относителна тежест на отекчаващите
вината обстоятелства, на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание по
вид „Лишаване от свобода“ между минимума и средата – в размер на 2 години
и 6 месеца, който на основание чл. 58а, ал.1 от НК намали с 1/3, определяйки
окончателния размер на 1 година и 8 месеца. Съдът счита, че с оглед
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения,
не е наложително същият да изтърпи наказанието. Поради това и на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от 4 години.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР – Силистра направените
разноските в досъдебното производство в размер на 1 123,20 лв.
Съдът отмени взетите в ДП мерки за неотклонение „подписка“ по
отношение на подсъдимите.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	13
Дата:	20 септември 2023 г. (в сила от 6 октомври 2023 г.)
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20233430200162
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юли 2023 г.

Присъда по дело №162/2023 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите