Решение по дело №1192/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е
образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура –
гр. Плевен от 22.06.2022 г., постъпило в РС – Плевен на 23.06.2022 г., който е
установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу
ПЛ. В. ИВ., с ЕГН: ********** от *** досъдебно производство по
прокурорска преписка № 3151/2022 г. по описа на РП – гр. Плевен/Бързо
производство ЗМ № 241/2022 г. по описа на Второ РУ - Плевен за извършено
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен
съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия ПЛ. В. ИВ. от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен редовно призована, не се явява
представител.
Обвиняемият ПЛ. В. ИВ., редовно призован, явява се лично.
Последният не оспорва описаната в постановлението на РП - Плевен с
предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената правна
квалификация на деянието, признава вината си, изразява съжаление и
разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства.
Моли съда за налагане на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в
минималния размер, предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият П.И. и свидетелката ***а са съпрузи от 33 години. От
съвместният си живот имат две деца. До месец юли 2021 г. обвиняемият
работил извън страната, след което се върнал да живее в семейното жилище в
***. Не след дълго отношенията между него и свидетелката ***а се влошили.
По молба на ***а в Районен съд - град Плевен било образувано гр. дело №
7892/2021г., с която последната потърсила защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие.
С Решение № 25/11.01.2022г., постановено по цитираното гражданско
дело, съдът разпоредил издаването на Заповед за защита, с която постановил
мерки за закрила по чл. 5,ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие,
като задължил обвиняемия ПЛ. В. ИВ. да се въздържа от извършването на
домашно насилие над свидетелката И.а.
Заповедта за защита била издадена на 11.01.2022 г. и връчена на
обвиняемия П.И. на 20.01.2022 г.
На 20.05.2022 г., обвиняемият и свидетелката ***а били в дома си.
Около 02:00 часа на същата дата, обвиняемият поискал от свидетелката ***а
да отключи телефона си., но тя не се съгласила. Тогава обвиняемият я ударил
два пъти с юмрук по главата. По-късно на същата дата свидетелката ***а
отговорила на позвъняване на телефона на обвиняемия, при което последният
1

се ядосал и я ударил няколко пъти по главата с юмруци.
Свидетелката ***а посетила отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, където била прегледана. За
извършения преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение №
194/2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, находящи се в бързото производство по прокурорска преписка
№ 3151/2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в
съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода
на проведеното бързо производство като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства по отношение на предмета на доказване.
При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият моли да
му бъде наложено административно наказание в минимален размер.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на
бързото производство по прокурорска преписка № 3151/2022 г. по описа на
РП – Плевен и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал.
2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява от фактическа страна,
че на 20.05.2022г. в град Плевен не изпълнил Заповед за защита № 1 от
11.01.2022г. по гр.д. № 7892/2021г. на Районен съд - Плевен, с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ***а,
ЕГН: ********** от град Плевен, като употребил спрямо нея физическа сила,
изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци по главата, с което причинил
кръвонасядания по долния клепач и лицето и охлузване на шията.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира
в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като
това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление.
От субективна страна обвиняемият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е искал настъпването им.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си
подсъдимия ПЛ. В. ИВ. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Обект на престъплението
по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с правосъдието.
Предмет на престъпление са именно тези отношения.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината с
2

пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна
отговорност за този, който не изпълни заповед за защита от домашното
насилие, с която заповед се налага ограничителна мярка - тази предвидена в
разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.
296, ал. 1 от НК законодателят използва термина „заповед за защита от
домашно насилие” по общо, като няма предвид единствено съдебния акт и
реда по чл. 15 от ЗЗДН.
Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки
акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на
дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита
независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за
обжалване и др. В противен случай би се стигнала до неизпълнение на
съдебен акт, по който едно лице би останало несанкционирано.
От приетите по делото доказателства съдът намира като безспорно
установено, че обвиняемият ПЛ. В. ИВ. е знаел за горната заповед и
свързаните с нея обстоятелства.
За осъществяване състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК се
изисква от обективна страна наличието на издадена заповед за защита от
домашно насилие, която заповед да е сведена до знанието на лицето, което
следва да я изпълнява, като му бъде връчен екземпляр от нея и въпреки
знанието на наложените забрани и ограничения, е последвало неизпълнение
от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може да се изрази, както
чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от наложените мерки за
защита.
От субективна страна се изисква пряк умисъл при извършване на
деянието. Деецът следва да съзнава общественоопасният характер на
деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или
допуска настъпването на тези последици. За да се приеме, че е осъществен
състав на престъпление е необходимо деянието да е доказано, както от
обективна страна, така и от субективна страна.
За деянието по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание до три
години "Лишаване от свобода" или "Глоба" до 5000 лева.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемия ПЛ. В. ИВ. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението няма причинени имуществени
вреди.
Ето защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за
освобождаване на обвиняемия ПЛ. В. ИВ. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК,
3

предвиждаща административно наказание „Глоба” в размер от 1000 до 5000
лв.
При обсъждане размера на административното наказание “Глоба”,
съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемия ПЛ. В. ИВ. не работи,
проявява разкаяние.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът отчете чистото
му съдебно минало, съдействието което е оказал за разкриване на обективната
истина.
С оглед на така изложените обстоятелства и като не констатира
отегчаващи отговорността на обвиняемия ПЛ. В. ИВ. такива, съдът намира, че
следва размерът на глобата да бъде минималния, а именно – 1000 лв.,
доколкото именно този размер съдът намира за справедлив и адекватен да
санкционира обвиняемия ПЛ. В. ИВ. според степента на обществена опасност
на дееца.
Съдът счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като
деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а
от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на
чл. 78а НК законови пречки за това.
По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и
съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	375
Дата:	29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430201192
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2022 г.

Решение по дело №1192/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите