№ 166346
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20241110166211 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
П. М. А. за няколко суми, сред които и сумата от 316.65 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „.“, сумата от 435.40 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „.“, и 400 лева - такса по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договор за кредит, начислена на 22.05.2023г.
За да се произнесе по подаденото заявление, съдът следва да извърши преценка за
неговата редовност, допустимост и основателност. В конкретната хипотеза настоящият
състав приема, че по отношение на горепосочените суми заявлението за издаване на заповед
за изпълнение следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал.2, т. 2 и т. 3
ГПК.Аргументите за това са следните:
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга „.“
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга „.“ също е незадължителна услуга, при закупуването на която
клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания за това.
При съобразяване съдържанието на клаузите, уреждащи услугите „.“ и „.“, съдът
намира, че същите са свързана със закупуването за допълнителни услуги и се явяват
нищожни. Тези договорености са постигнати във вреда на потребителя по смисъла на чл.
143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
1
неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието
на такива клаузи съдът следи служебно. Клаузата за закупуване на допълнителен пакет „.“ е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира
икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и
обстоятелството, че размерът на претендираното за посочената услуга възнаграждение
(цената на услугата е 550 лева съгласно договора, но поради погасяване се претендира със
заявлението само сума от 435.40 лева) е повече от 1/2 от главница по сключения договор за
потребителски кредит (съгласно договора пълният размер на предоставената сума е 1000
лева). Нещо повече в клаузата на т. 15.2 е предвидена една хипотетична възможност за
длъжника да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент, без да се посочва
същият реално да е получил такава. Следователно предвидено е задължение за потребителя
да заплати предварително възнаграждение за услуга, която може и да не му бъде
предоставена от кредитора.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга „.“ Софийски
районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като многократно
увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, предвид
обстоятелството, че сумата предоставена в заем е 1000 лева (пълния предоставен размер,
независимо че със заявлението се претендира само 878.14 лв), а таксата за услугата „.“ – 400
лева (пълния размер съгласно договора за кредит, като със заявлението се претендира 316.65
лв), която по съществото си е такса за експресното разглеждане на документите по него, се
равнява на повече от 1/3 от стойността на заетата сума. Съдът счита, че възнаграждението за
услугата „.“ представлява възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което
възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Предвид това
доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат съобразени служебно от
съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговореното възнаграждение за
услугата „.“ противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на М. на Р.. Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 от ЗПК, че
клаузи в договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал. 4 от ЗПК разходи се считат за
нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата от договора задължаваща
потребителя да заплати допълнително освен ГПР 48.96 % и възнаграждение за услугата „.“
се явява нищожна, поради което заявлението за тази сума също следва да бъде отхвърлено.
Противоречащи на закона са и договорените такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които се претендират в размер на 400 лева. В разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя
тези суми са уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха
2
били направени. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
със сключването и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974
от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
316.65 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „.“,
сумата от 435.40 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „.“, и 400 лева -
такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислена на 22.05.2023г.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
25.64 лв. до пълния дължим размер от 45.23 лв. за платена държавна такса и над сумата от
28.34 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 350210/01.11.2024г. на „.“ ЕООД, ЕИК . срещу П. М. А.,
ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 316.65 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „.“, сумата от 435.40 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „.“, и 400 лева - такса по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договор за кредит, начислена на 22.05.2023г, както и за сумата над 25.64 лв. до пълния
дължим размер от 45.23 лв. за платена държавна такса и над сумата от 28.34 лв. до пълния
дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
3
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4