№ 489
гр. Перник, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500420 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 375/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4817/2021 г. по
описа на Районен съд – П., е признато за установено на основание чл. 22 ЗПК,
че договор за потребителски кредит № 869870/16.03.2020 г. сключен между В.
С. С. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е нищожен. Със същото решение, на
основание чл.78 ГПК в тежест на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са
възложени разноските в производството.
В установения от закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК, „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв.Е.Ц., е обжалвал решението в цялост. В жалбата
се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Излагат се подробни доводи по същество срещу формираните изводи от
първоинстанционният съд. Възразява се, че първоинстанционният съд не е
разпределил правилно доказателствената тежест между страните и не е дал
възможност на ответната страна да ангажира относими доказателства. С
въззивната жалба се представя погасителен план, като се моли същият да
бъде приет като доказателство по делото в настоящото производство,
доколкото непредставянето му пред първоинстанционният съд се дължи на
процесуално нарушение. В заключение се иска решението да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и съдебно-
деловодни разноски.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от В. С. С.,
чрез адв. М.М.. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно.
Възразява се срещу представеното писмено доказателство – погасителен
1
план, като се твърди, че същото е преклудирано към настоящия момент,
поради което неследва да бъде приобщено към делото. В заключение се прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд не е
разпределил доказателствената тежест между страните, като по този начин е
ограничил същите да ангажират доказателства по спора. Настоящият състав
счита това възражение за неоснователно. С Определение № 1755 от
29.11.2021 г. Районен съд П. е изготвил доклад по смисъла на чл.140 ГПК, в
който е изяснил характера на предявения иск като е посочил правната му
квалификация и е указал на страните каква е доказателствената им тежест.
Настоящият състав счита, че с така дадените указания първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест
между страните, като с оглед квалификацията на иска е указал коя страна за
кои факти и обстоятелства следва да ангажира доказателства, както и
правилно е отделил безспорните между страните факти и обстоятелства. В
допълнение, с отговора на исковата молба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
представило набор от писмени доказателства, част от които е Договор за
предоставяне на потребителски кредит. Видно от съдържанието на т.2 от
същия, погасителният план е неразделна част от договора, поради което
настоящият състав счита, че същият е можело и е следвало да бъде
представен своевременно в производството пред първоинстанционният съд. С
оглед гореизложеното, съдът счита, че не са налице основанията на чл.266,
ал.3 ГПК и искането за приемане на представеното писмено доказателство е
недопустимо с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, доколкото
доказателствената тежест е била надлежно разпределена от
първоинстанционният съд, проведени са няколко съдебни заседания, в които
страните са имали възможност да направят допълнителни доказателствени
искания и да ангажират относими и необходими доказателства в защита на
своите твърдения и възражения. В противен случай би се допуснало
нарушение на процесуалните правила като се допусне посочване на нови
факти и събиране на доказателства във въззивната инстанция, които страните
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство.
Доколкото не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
2
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право
факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
Оставя без уважение искането за приемане, като писмено доказателство
на погасителен план към договор за кредит 869870.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2022 г.
от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3