Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
гр.Русе, 16.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 327 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от В.М.А., чрез адв. Ю. Д., срещу
заповед № 21-1085-000337 от 26.04.2021г., издадена от началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон
за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца,
като е посочено, че
водачът отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози. Издаден талон за изследване № 073780. В.М.А.
не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за
мед.изследване и вземане на биологични проби за хим.лаб. изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби и
несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и обективната истина, включително и че жалбоподателят не
е имал вина, че не е успял да стигне до УМБАЛ „Канев“, за да изпълни предписанието
по дадения му талон за изследване наличието на наркотични вещества или техните
аналози в кръвта му. Всичко това е довело до погрешния извод на началника на
Сектор ПП при ОД на МВР Русе за налагане на предвидената в чл.171, т.1, б. „б“
от Закон за движение по пътищата принудителна административна мярка спрямо В. А..
Тези доводи се поддържат от адвоката на оспорващата страна и в съдебно заседание.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева,
на основание Наредбата за плащането на правната помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-1085-000337 от 26.04.2021г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на В.М.А., в качеството
му на водач на МПС, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Правното
основание за нейното издаване е разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за
движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил от фактическа страна
следното:
На 23.04.2021г.,
около 15.25 часа, в гр. Русе, на ул. „Изола планина“ – до блок № 6, посока бул.
„Гоце Делчев“, водачът и собственик на лек автомобил Лексус ГС 450 Х, с рег. №
Р 8108 ВВ - В.М.А., бил спрян за проверка от служители на Първо РУ при ОД на
МВР Русе. Те констатирали, че водачът на автомобила се държи неадекватно и
затова потърсили съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе за допълнителна проверка. При тяхната проверка, водачът А. отказва да му бъде извършена проверка/тест с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Не изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози, въпреки издадения му талон за такава проверка.
Контролните
органи съставили и АУАН под №АА 21-1085-001122 от същата дата и час, тъй като
според тях деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Горното дало
основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-1085-000337 от 26.04.2021г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда
на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.
Недоволен от
заповедта, В. А. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник Ю. Д.,***,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото е
разпитан свидетеля Християн Петров, който е пътувал в автомобила на В. А., когато
е бил спрян за проверка.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че А., вместо по
най-бързия възможен начин да стигне до болницата, за да даде проба за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, първо чрез своя приятел, който седнал
зад волана, са предприели действия по прибиране на автомобила, и едва след това
- за изпълнение на указанията за изследването и са тръгнали към болница
„Канев“. Така те реално са загубили голяма част от времето, дадено на В. А., за
да стигне до болницата.
Тези показания обаче по никакъв начин не оправдават закъснението на водача А. за явяване в УМБАЛ „Канев“. Според талона,
той е следвало да се яви най-късно до 45 от връчването в болницата, или до
17.15 часа. се явил в 17.30 часа. От мястото, където му е извършена проверката,
до УМБАЛ „Канев“, дори и в час пик, може да се стигне за не повече от 30 мин,
разбира се с МПС. Следователно, В. А. е трябвало не да предприема действия по
прибиране на автомобила, което е можело да бъде свършено и след това, а веднага
да потърси начин да се придвижи до болницата, нпр чрез таксиметрова услуга. Не
го оправдава и състоянието му, за което няма спор-че е бил към него момент със
счупени кости на единия крак.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б. „б“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и заповед №336з-571/2018г. за изменение на
цитираната от 2017г. и заповед №336з-334/2020г.
Оспореният административен акт - заповед № 21-1085-000337 от 26.04.2021г. е
издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок – за не повече от 18 месеца.
При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано действието й.
В конкретната хипотеза са налице предпоставките на цитираната норма на чл.
171, т.1, б. "б" ЗДвП, за прилагане на посочената ПАМ.
Оспорващият, като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с техническо
средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Доказателствата, събрани още в проведеното административно производство,
сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава
ПАМ спрямо жалбоподателя В.М.А..
Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона
материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за
налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.1,
б. „б“ ЗДвП.
Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест за
надлежно установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози е
самостоятелна хипотеза за налагане на ПАМ по този текст от ЗДвП.
Не се доказа в съдебното производство неявяването на А. в указания час в
болницата да е по обективни причини.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран за отмяна на оспорения административен акт.
Заповед № 21-1085-000337 от 26.04.2021г. е законосъобразна и жалбата срещу нея следва
да се остави отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която
сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, те следва да се присъдят в малко по-нисък от поискания размер - 150
лева - на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.А., срещу заповед № 21-1085-000337
от 26.04.2021г., издадена от началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171,
т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.
Осъжда В.М.А. *** да
заплати на ОД на МВР Русе сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: