№ 2173
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20251110201504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Т., ЕГН: **********, срещу ЕФ Серия К
№ 9183456/2024 г. издадено от СДВР, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена "Глоба" в
размер на сумата от 200.00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че
заснемането е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., както и че деянието не е безспорно
установено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител,
но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата
страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено
искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2024 г. в 10.30 часа, в гр. София, по бул. „Владимир Вазов“ срещу
1
№ 83, с посока на движение от ул. „Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“,
жалбоподателят К. Й. Т. управлявал собствения си лек автомобил, марка
„********“, модел „********“, с рег. № ********. На посоченото място е
действало ограничение на максимално допустимата скорост на движение от
50 км/ч, за населено място. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на
горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 79
км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км/1, скоростта е определена на 76 км/ч,
т. е. превишаването на скоростта е с 26 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство ATCC ARH CAM S1 120ССА7, представляващо мобилна
система за видеонаблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Системата за
видеоконтрол е вписана под № 17.09.5126 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка
на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Видно
от приетия по делото протокол от последваща проверка №
029-СГ-ИСИС/11.03.2024 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка на 11.03.2024 г. със срок на валидност на
проверката до 11.03.2025 г., като към датата на заснемане на нарушението –
30.03.2024 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните стандарти.
Видно от справка от О „ПП“ – СДВР, процесният лек автомобил е
собственост на жалбоподателя.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К №
9183456/2024 г. срещу К. Й. Т. - собственик на процесния автомобил за
налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като било
прието, че нарушението било извършено повторно, в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ № К 6090219 на 28.07.2023 г.
От разпечатка от паметта на техническо средство ATCC ARH CAM S1
120ССА7, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.
15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 30.03.2024 г., в 10.30 часа, в
гр. София, по бул. „Владиммир Вазов“ срещу № 83 е засечена скорост на
движение от 79 км/ч преди отчитане на допустимата грешка/, като са записани
датата, часа, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила – СВ 7774 ТТ.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017 г.; Протокол № 029 – СГ – ИСИС/11.03.2024 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 120ССА7; Протокол
рег. № 4332р-25941/30.03.2024 г., снимков материал за АТСС и МПС,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, справка за собствено
на МПС.
2
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята цялост напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното, съдът
кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 79 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
процесното място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 76 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 79 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 029 – СГ
– ИСИС/11.03.2024 г. на Главна Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“,
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при
скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени
доказателства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 79 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч от измерената
скорост от 79 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 76 км/ч, което е с 26 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
3
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. В тази връзка
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на посочените
реквизити на ЕФ, в това число и за неяснота на мястото на извършването на
деянието. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в гр. София, по
бул. „Владимир Вазов“ срещу № 83, с посока на движение от ул. „Ген. Инзов“
към бул. „Ботевградско шосе“.
Редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР
на ЗДП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
4
информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че
към дата на нарушението отразена в ЕФ – 30.03.2024 г. нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
ATCC ARH CAM S1 120ССА7, представляваща одобрен тип средство за
измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по
тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е
разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по
предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 30.03.2024 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в по бул. „Владимир Вазов“ срещу № 83, с
посока на движение от ул. „Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“.
В случая се установява, че лек автомобил марка „********“, модел „350
ЦДИ“, с рег. № СВ 7774 ТТ е собственост от жалбоподателя, като не е
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която да е посочено друго лице
управлявало МПС на процесната дата и място, поради което и правилно е
ангажиран неговата отговорност.
Неоснователно е оплакването, че заснемането е извършено в нарушение
на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., доколкото именно в
правомощията на контролните органи е да определят местата за контрол с
АТСС.
Не се доказва твърдяната в НП повторност, доколкото не са приложени
доказателства, удостоверяващ връчването на посочения в ЕФ, ЕФ Серия К №
5
6090219 срещу Т., обусловил според АНО повторност на нарушението, а
такива изрично са били изискани от настоящия съдебен състав. При
положение, че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно
жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то
недоказано остава твърдението за наличие на този признак на по-тежкия
състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за
съответния вид превозно средство за населено място. Движейки се с 76 км/ч,
водачът е нарушил това правило за поведение от обективна и субективна
страна, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно заседание, а единствено е
депозирал в писмен вид становището си по делото. За заплащане на тази сума
следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за
това насрещната страна да направи горепосочените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По тези мотиви и на основание чл.
63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 9183456/2024 на СДВР
срещу К. Й. Т., ЕГН **********, с който му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200. 00 лева за административно нарушение на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3
от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 21, ал. 1, вр. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП И НАМАЛЯВА
наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА К. Й. Т., ЕГН **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7