№ 2119
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. А. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4606548 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 200лв.
/двеста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата, както и в допълнителни мотиви към същата се сочи, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, като се излагат аргументи
по съществото на спора и се предлага същият да бъде отменен, както и да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените основания,
предлага електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същство. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
1
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност предлага присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 04.08.2021г. – видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
13.08.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 14.03.2021г., в 13:56 часа, на
Републикански път II – 49+800, в посока село Труд, с автоматизирано
2
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение
на лек автомобил марка „БМВ Х 1 Х Драйв“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 89 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 60 км./ч., съгласно въведеното ограничение с пътен знак В-26, като
превишението било в размер на 29 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 92 км./ч. – превишение с 32 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 14.03.2021г. и час - 13:56:48ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя А. К. А..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия
пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора
на Областно пътно управление изх.№ 11-00-880 от 18.10.2021г., както и
3
приложената към последното снимков материал. От последното се
установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. е поставен на
км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че
място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява
се още, че същият знак е бил наличен към 14.03.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 13.04.2021г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от юг на север.
4
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „БМВ Х 1 Х Драйв“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на жалбоподателя А. К. А..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „БМВ Х 1 Х Драйв“ с регистрационен
номер „***“ към момента на нарушението – 14.03.2021г..
Въпреки горното и независимо, че от същото се установява извършено
от обективна и субективна страна на 14.03.2021г., в 13:56 часа, на
Републикански път II – 49+800, в посока село Труд нарушение на чл.21, ал.2,
във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
от жалбоподателя А. К. А., то разглеждания електронен фиш се явява
незаконосъобразен предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4606548 на ОДМВР –
гр.Пловдив, на жалбоподателят А. е наложено наказание на основание чл.182,
ал.4 от Закона за движението по пътищата. Съгласно същата разпоредба -
„Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Или в случая се
твърди повторност на нарушението, без по никакъв начин в електронния фиш
да се сочи кое е предходното нарушение, обуславящо квалификацията на
настоящото такова като „повторно“, което твърдение да може да бъда
проверено от съда.
Още следва да съобрази, че разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
предвижда наказание за повторно нарушение на чл.182, ал.1, т.1 – т.5 или
чл.182, ал.2, т.1 – т.6 от ЗДвП, ето защо същото наказание не може да бъда
законосъобразно определено, без да се посочи връзката на чл.182, ал.4 от
ЗДвП с някоя конкретна разпоредба от посочените такива в чл.182, ал.1, т.1 –
т.5 или чл.182, ал.2, т.1 – т.6 от ЗДвП. Последното е от значение не само за
индивуализране на наказанието, но и предвид това, че в някои от хипотезите
5
на чл.182, ал.4 от ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от право да
управлява МПС, съответно – за тях не може да бъда издаден електронен фиш.
Въпреки горното, в обжалвания електронен фиш като основание за
налагане на наказанието е посочена само разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, без оказана връзка с някоя от хипотезите на чл.182, ал.1, т.1 – т.5 или
чл.182, ал.2, т.1 – т.6 от ЗДвП, или в случая практически липсва посочване на
санкционната разпоредба.
Ето защо не би могло да бъда проверено от съда основанието и
съответно – законосъобразния начин на определяне административното
наказание, което мотивира съда да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.8 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, а като изплатен доход „безплатна“.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от
Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в
размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния
такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата
страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа
и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в две съдебни
заседания със съвсем кратка продължителност, без разпит на свидетели.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
6
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4606548 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на А. К. А. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по
пътищата му е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат Т.В. Т., в
качеството му на процесуален представител на А. К. А. ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7