№ 1145
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213653 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Д. Е., гражданка на Т., ЛНЧ ***, с адрес гр. ***, чрез адв.
П. В., против наказателно постановление № 802/05.10.2022 г., издадено от Началника на
отдел „Миграция“ - СДВР за нарушение по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ. На основание чл. 52, ал. 1
ЗЧРБ й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че
уреденият в разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ срок до 60 дни преди изтичане на
разрешението за пребиваване, в който Е. е следвало да подаде пред компетентния орган
заявление за ново разрешение, е неприложим в случая, предвид забраната за обратно
действие на материалния закон, който в случая бил влязъл в сила след получаване от страна
на жалбоподателката на първоначалното разрешение за пребиваване. Алтернативно са
наведени доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
За проведеното на 14.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна се представлява от юрк. А., а жалбоподателката - от адв. В..
В дадения ход по същество адв. В. поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде
отменено. Претендира присъждането в полза на доверителката му на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, за което
представя доказателства и списък.
Юрк. А. изразява становище в насока законосъобразност на издаденото НП и прави
1
искане да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
случай, че жалбата бъде уважена - прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски, предвид невисоката фактическа и правна сложност на казуса.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - депозирана от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Жалбоподателката К. Д. Е. е гражданка на Т., ЛНЧ ***. По силата на решение № РД-
08-1345/06.03.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта й е дадено
разрешение за достъп до пазара на труда, за срок от четири години, считано от датата на
издаване на Синя карта на Европейския съюз. Впоследствие й е издадено разрешение за
пребиваване № ********* от 01.04.2021 г., валидно до 07.10.2022 г.
На 04.10.2022 г., с оглед изтичащия на 07.10.2022 г. срок на разрешението,
жалбоподателката Е. се явила на гише в отдел „Миграция“ - СДВР, бул. ***, за подаване на
заявление за ново разрешение. Извършена била служебна проверка в информационния
масив АИС „БДС“, при която свид. В. Х., на длъжност старши полицай в отдел „Миграция“
при СДВР, установил, че К. Д. Е. не е подала заявлението за ново разрешение за
пребиваване в Република България в срок до 60 дни преди изтичане на пребиваването й,
съобразно изискването на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ. Преценил, че крайният срок, в който следвало
да го направи, бил до 09.08.2022 г., предвид което й съставил АУАН № 802/04.10.2022 г. за
нарушение по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ, извършено на 10.08.2022 г. Същият бил връчен на Е.,
която го подписала без да направи възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 05.10.2022 г.
Началникът на отдел „Миграция“ - СДВР издал срещу Е. атакуваното наказателно
постановление, с което, аналогично с АУАН, като нарушение на разпоредбата на чл. 33к, ал.
3 ЗЧРБ й било вменено, че не е подала заявление за ново разрешение за пребиваване в
Република България в срок до 60 дни преди изтичане на пребиваването й. На основание чл.
52, ал. 1 ЗЧРБ й била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. НП й било връчено на
12.10.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля В. Х., и писмени - заварени копия от решение №
РД-08-1345/06.03.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и от
разрешение за пребиваване № 701151; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; удостоверение рег.
№ 513р-101178/17.10.2022 г.; удостоверение рег. № 513р-107733/03.11.2022 г.; справка-
извлечение от АИС „БДС“.
2
Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и
писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи
за правилното му изясняване.
Моментът на издаване и срокът, за който на жалбоподателката било разрешено
пребиваване на територията на Република България - до 07.10.2022 г. , се установяват от
представеното разрешение за пребиваване № 701151 и от извлечението от АИС „БДС“.
Обстоятелствата, касаещи извършената на 04.10.2022 г. проверка по отношение на Е.,
по повод явяването й в отдел „Миграция“ - СДВР, гр. София, и установеното, че не е подала
заявление за ново разрешение за пребиваване в Република България в срок до 60 дни преди
изтичане на пребиваването й, са изводими от показанията на свид. Х. и от данните,
съдържащи се в АИС „БДС“ справката.
Заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности съответно към момента
на съставяне на АУАН и издаването на НП се изясняват посредством представените в тази
връзка удостоверения. Компетентността им по съставяне на АУАН и по издаване на НП
следват съобразно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121з-
378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Въз основа приобщената доказателствена съвкупност освен това се установи, че Е.
действително е осъществила състава на нарушението по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ, доколкото е
следвало да подаде в отдел „Миграция“ при СДВР заявление за издаване на ново
разрешение в срок до 60 дни преди изтичане на актуалното разрешение за пребиваването й.
Като не е изпълнила това свое задължение в законоустановения срок - до 09.08.2022 г.
включително, на 10.08.2022 г. е осъществила състава на вмененото й нарушение.
Наведените в жалбата възражения в насока неправилно приложение на материалния
закон са неоснователни, доколкото с оглед влизане на разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ в
сила от 01.06.2021 г., именно тя се явява приложимият спрямо жалбоподателката
материален закон. Предвид това Е. е следвало да подаде изискуемото заявление в указания
60-дневен срок преди изтичане на разрешението. С неизпълнение на задължението й до
09.08.2022 г. включително, съставът на нарушението се явява осъществен от обективна и
субективна страна.
Независимо от горното обаче, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице
и обуславящи отмяната на НП.
На първо място, с издаване на наказателното постановление в деня, следващ
съставянето на АУАН, е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, предоставяща на
3
нарушителя възможност да депозира писмени възражения по акта в 7-дневен срок от
подписването му. С това правото на защита на санкционираното лице е нарушено,
доколкото е било лишено от потенциалната предоставена от закона възможност да възрази
срещу констатациите на актосъставителя, в това число чрез ангажиране на доказателства.
И наред с горното, даденото в АУАН и в НП описание на нарушението не съответства
на изискванията, законодателно регламентирани съгласно разпоредбите на на чл. 42, ал. 1, т.
4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По-конкретно, при описанието на нарушението
актосъставителят и наказващият орган не са посочили имала ли е Е. разрешение за
пребиваване, респективно неговият номер, кога е било издадено и кога е изтичал срокът му.
Липсват изобщо твърдения въз основа на какви фактически обстоятелства е формиран
изводът, че срокът за подаване на заявлението за продължаване на пребиваването е изтекъл
на 09.08.2022 г., при което е обективно невъзможно да се извърши преценка за правилността
на това твърдение.
При това според настоящия съдебен състав съдържанието на АУАН и НП не отговоря
на формалните изисквания за законосъобразност, съобразно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото даденото неясно и лаконично описание на нарушението не
позволява определянето на кореспондиращата му нарушена правна норма. Този извод
следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство
АУАН и наказателното постановление имат „обвинителна функция“, предвид което следва
да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това
число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние. Извеждането на съответна воля
на актосъставителя и наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата
по делото, е недопустимо.
Допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на
процесуалните правила са съществени и същевременно неотстраними, доколкото от една
страна е била препятствана възможността на наказаното лице да може в пълен обем да
упражни правото си на защита, а от друга - липсата на надлежно описание на нарушението
препятства и проверката на съда във връзка с твърдяното административно нарушение.
По изложените съображения в съвкупност съдът прецени, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата - уважена.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Същевременно е основателно и направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
казуса и разглеждането му в две съдебни заседания. Поради това разноските за
възнаграждение, изплатени на адв. В., следва да бъдат присъдени в минимално предвидения
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 400 /четиристотин/ лв.
4
Претенцията за присъждане на държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. не следва да
бъде уважена, доколкото такава държавна такса за разглеждане на делото не е дължима,
респективно не са представени доказателства за внасяне на сумата. Не следва да бъдат
присъдени и разноски за осъществено от адв. М. процесуално представителство, предвид
липсата на доказателства за направени такива, доколкото представеният договор №
12/10.12.2022 г. за правна защита и съдействие касае друго лице и производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1и
чл. 63д, ъл. 2 вр. ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 802/05.10.2022 г., издадено от Началника на
отдел „Миграция“ - СДВР срещу К. Д. Е. за нарушение по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ, за което на
основание чл. 52, ал. 1 ЗЧРБ й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на К. Д.
Е., гражданка на Т., ЛНЧ ***, с адрес гр. ***, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв. -
направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5