№ 3
гр. Смолян, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 85/20.06.2022 г. по гр.дело № 321/2022 г.
Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. 15“ ЕООД-гр. С.
против „П.С.“ ЕООД-с. Средногорци иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 060,49 лева, представляваща цена за извършени
услуги по „Еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIX - 2662.2663, кв. 5а, м.
"М.д. - обслужващи обекти околовръстен път" по Фактура №
***007/30.09.2021 г., описани в Протокол № 623/04.03.2021 г. и Протокол №
643/26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу това решение е подадена допуС.а въззивна жалба
от „С. 15“ ЕООД-гр.С., чрез управителя И.Х., с искане да бъде отменено и да
бъдат уважени изцяло исковете на същото дружество, както и да му бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован,
пълномощникът му адв.С.Н. поддържа жалбата и моли да му бъдат
1
присъдени разноските за двете инстанции.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „П.С.“ ЕООД-
с.С. чрез пълномощника си адв.Д.С., оспорва жалбата и моли за присъждане
на разноските.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно
призовано, се представлява от пълномощника адв.Д.С., който продължава да
оспорва жалбата и претендира за разноските във въззивното производство.
От пълномощниците на двете страни са представени в
определените от съда срокове писмени защити в подкрепа на всяка от
насрещните тези.
Въззивният съд намира, че решението следва да се отмени и
искът да се уважи изцяло.
Ищецът претендира правото му да произтича от договор за
изработка с ответното дружество. Както последователно приема в практиката
си ВКС, правната характеристика на договора за изработка по чл.266 ЗЗД е на
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, чието
съществуване, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на
доказване с всички допуС.и от ГПК доказателствени средства. Така
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-
предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Напълно допуС.о е също така главно доказване да се осъществи само с
косвени доказателства, стига изградената от тях верига да води до единствено
възможния извод, че съответният факт е недвусмислено
доказан.
В случая не се твърди да има сключен писмен договор за
изработка между ищеца и ответника; представените от ищеца два протокола с
623/04.03.2021 г. и № 643/26.04.2021 г. за извършени работи на обект „Б.“
/„Бистришко шосе“/ не носят подпис на представител на ответното
дружество; фактурата с № ***7/30.09.2021 г., издадена въз основа на тях, не е
подписана от представител на ответника, няма данни да е осчетоводена при
него, нито да е включена в негова-справка декларация по ДДС и да е ползван
2
данъчен кредит по нея. Фактурата е осчетоводена само при ищеца.
Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за
търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на
съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност,
начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на
издаването й; …неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в
счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за
покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван
данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява
получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска
продажба - Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II
т. о. Тази практика е приложима и към договорите за изработка по чл.266 ЗЗД.
Неподписването на протоколите и фактурата обаче следва да се съобразят
заедно с всички останали данни по делото.
На въззивния съд е служебно известно наличието и на друго
дело между същите страни: по В.гр.дело № 174/2022 г. настоящият съдебен
състав е потвърдил Определение № 54/14.03.2022 г. по гр. д. № 246/2021 г. на
Маданския районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. №
260/04.02.2022 г. от „П.С.“ ЕООД за изменение на Решение № 3/12.01.2022 г.
по гр. д. № 246/2021 г. по описа на РС – М. в частта за разноските. В
останалата част това решение изобщо не е било обжалвано.
С това решение, влязло в сила, сегашният ответник-
въззиваем „П.С.“ ЕООД-с.С. представлявано от управителя П.И.Х., е осъдено
да заплати на сегашния ищец „С. 15“ ООД-гр.С., представлявано от
управителя И. И.Х., следните суми, представляващи цена за доставени
интертни материали - скална маса, извършване на изкопни работи и извозване
на земни маси, на строителен обект в гр. С., р-н К.П., кв. Суходол, Склад,
магазин и офис в УПИ III-473, кв. 1-б, м. Трудови казарми, а именно: сумата
от 15 622.80 лв. главница по фактура № ********** от 15.12.2020 г. и
протоколи № 593/09.12.2020 г. и № 594/09.12.2020 г.; сумата от 4117.30 лв.
главница по фактура № ********** от 05.07.2021 г. и протокол №
587/27.11.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
предявяване на иска на 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумите;
3
сумата от 1 030 лева разноски в производство по обезпечение на бъдещи
искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС, 85 с-в, от които 990
лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лева държавна такса;
както и сумата от 2 229,60 лева разноски по гр.д. № 246/2021 г. по описа на
РС М. от които 1 440 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и
789,60 лева държавна такса.
За да постанови онова решение, Маданският районен съд,
след като преценява направеното от ответника признание на исковете по
основание и размер, с оглед всички други събрани по делото доказателства,
достига до извода, че описаните в исковата молба обстоятелства са се
осъществили в обективната действителност, така както се твърди от ищеца.
За да осъди „П.С.“ ЕООД да заплати на „С. 15“ ЕООД, освен
разноските по исковото производство, още и сумата от 1 030 лева разноски в
производство по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280
по описа на СРС, 85 с-в, от които 990 лева с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение и 40 лева държавна такса, Маданският районен съд приема,
че ищецът е направил разноски в размер на 1440 лева за адвокатско
възнаграждение с ДДС за производството по обезпечение на бъдещи искове
по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС, 85 с-в, 40 лева платена
държавна такса за производството по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на
СРС и претенцията му за тях е основателна, с оглед ТР № 6/2012 от 6.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, според което направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Изложеното означава, че действително между ищеца и
ответника са налице предходни търговски взаимоотношения, свързани с
доставка от ищеца на инертни материали, извършване от него на изкопни
работи и извозване на земни маси; както и че неплащането изцяло или
частично на дължими суми от ответника на ищеца по такива договори е
наложило както воденето на гр.дело № 246/2021 г. на МРС, така и
настоящото; а преди това – на гр.дело № 44280/2021 г. на Софийския районен
съд за допускане обезпечение на бъдещите искове по гр.дело № 246/2021 г. на
МРС, по което такова обезпечение е било допуснато.
По настоящото гр.дело № 321/2021 г. пред РС-Мадан са
4
разпитани и двама свидетели: св.М.П., който е собственик на къщата в Б., за
който обект са съставени двата процесни протокола и основаната на тях
фактура; и св.М.Р., който работи по трудов договор с ищцовото дружество „
С. 15 „ ЕООД като „оператор на пътно-строителни машини“.
Св.М.П. разказва, че му е позната фирмата „П.С.“ ЕООД, а
фирмата „С. 15“ЕООД не му е позната. Познава също така и И. И.Х. и то
покрай строежа на къщата на свидетеля, която се намира в околностите на С.,
под Б., вилна зона „М.д.“. Сочи, че не е водил преговори с И. по повод
строежа на къщата му. Обяснява, че по принцип строи заедно със своя съсед,
станал е някакъв скандал и оттам познава И.Х. - покрай строежа на къщата на
съседа. Свидетелят знае от Х., че е участвал в строежа на собствената на
свидетеля къща, но тогава не са се познавали. Свидетелят с него
взаимоотношения не е имал. Сочи, че фирмата, която му строи къщата, е
„П.С.“. П. предполага, че: Х. е участвал с изкопните работи, тъй като той с
това се занимава; и че „П.С.“ му е възложил тези изкопни работи. Посещавал
е строежа на къщата си, но не всеки ден. Там е и имало техника, но П. не знае
на коя фирма е била. Не знае също да е имало някакви проблеми между
„П.С.“ и И.Х.. Свидетелят обяснява, че строежът започнал в средата на
м.януари 2021 г., към момента на разпита на 26.04.2022 г. все още не е
приключил строежът; само грубият строеж приключва още миналата година в
края на лятото, като изтъква, че са изпълнени всички изкопни работи, които е
трябвало да бъдат изпълнени на обекта. П. няма забележки към изпълнителя,
приел е работата. Заплатил е извършените изкопни работи на изпълнителя. П.
разказва как И.Х. му се е оплаквал, че не му е заплатено и как Х. търси
съдействие от него. Свидетелят казва, че реално взаимоотношенията му са
били с „П.С.“, всичко е заплатил към тях. Имотът му е на адрес: Вилна зона
„М.д.“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 20. Взаимоотношенията на
свидетеля с „П.С.“ са такива, че те строят неговата къща. Повтаря, че по
време на строителството не е присъствал всеки ден на обекта. Не познава
всички работници на „П.С.“ и на притежаваната от тях техника. Не е
присъствал лично на разговори между представители „П.С.“ и „С. 15“. Не
познава и работниците на „С. 15“ и притежавана от тях техника.
Свидетелят М.Р. дава показания, че работи в „С. 15“ на
длъжност „оператор на пътно-строителна техника“. На трудов договор е от
м.юни 2019 г. Лично не познава свидетеля М.П., но знае, че е собственик на
5
имот. Виждал го е на строителния обект, който се намира в С. на Бистришко
шосе. Обектът представлява еднофамилна жилищна сграда. Свидетелят е
работил на този обект като оператор на пътно-строителна техника. На този
обект е извършвал обратен насип с чакъл с багери и мини челен товарач.
Техниката е собственост на неговия работодател „С. 15“, работниците са
служители на „П.С.“, машинистите са служители на „С. 15“. Изграждането на
сградата е 2021 г., от м.януари до м.март. Дейностите, които са се
изпълнявали от машините, ги е възлагало „П.С.“ и техните технически
ръководители. Работите, които са били възложени от „П.С.“, са били
изпълнени в срок без възражения от тяхна страна. Работата, която е била
възложена на „С. 15“, представлявала обратен насип с чакъл. „П.С.“
извършвало груб строеж. Надзор на обекта упражнявали техническите
ръководители на „П.С.“ - И.Х. и М.Х.. Когато св.Р. е работил на този обект, те
присъствали на обекта, нямали възражения, въобще работата била извършена
без възражения. Доколкото свидетелят знае от управителя си, работата не е
заплатена. Няколко пъти „П.С.“ били молени да заплатят услугите. Имало е
недоразумение във връзка с заплащането на работата. Свидетелят изтъква, че
е бил там, когато се е приемала работата. Работата се приемала когато той
работел на строителния обект, лично към неговата работа нямало възражения,
която е с инертния материал, който се докарвал, да се направи обратен насип.
Имотът се намира до Бистришко шосе. Пътят, който е направен за стигането
на този имот, бил направен от фирмата на свидетеля.
Тези показания не противоречат на записаното в
протоколите от 04.03.2021 г. и 26.04.2021 г. относно датите на посочените в
тях работи: доставка на фракция на 27 февруари; доставка на скална маса - 2
март, услуги с багер и с мини челен товарач на 2 и 3 март; както и транспорт
на тръби – на 9 март, услуги с багер на 8, 21, 27 и 28 март. Свидетелят М.Р.
установява, че изграждането на сградата е от м.януари до м.март 2021 г., като
лично той участва в направата на обратен насип с чакъл с багери и мини
челен товарач. Обстоятелството, че не изнася факт да е извършена доставка и
на посочените във втория протокол тръби, не означава, че такава не е
осъществена, тъй като свидетелят излага своите непосредствени впечатления
от това, в което е взел участие, а и не се вижда да е запитан дали доставка на
тръби е осъществявана от работодателя му на същия обект, кога и от кого
точно. Св.П. заявява, че строежът започва в средата на м.януари 2021 г., като
6
грубият строеж приключва в края на лятото на 2021 г. От цялостния прочит
на показанията се налага извод, че тук свидетелят има предвид под започване
на строежа не конкретното издигане на сградата, а цялостната дейност по
създаване на къщата му, която е възложил за построяване на ответника.
На следващо място, следва да се отчете цялостното
поведение на ответника. В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба,
то не подава такъв; подава отговор чак на 04.02.2022 г. В отговора се казва
следното: „С настоящото оспорваме твърденията на ищеца относно
възникналите задължения за нашата страна. В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че през месец януари 2021 г. „П.С.“ ЕООД му възлага
извършването на изкопни работи, извозване на земни маси и доставка на
инертни материали на обект „Б.“, като в същото време в молбата няма
приложен документ (договор или друго писмено волеизявление),
материализиращ волята на представляваното от доверителя ми дружество да
възложи процесната работа, а ищецът се позовава на наложена практика на
устно възлагане между двете дружества (обстоятелства, които не подлежат на
обективно доказване в хода на процеса). Представените от ищцовата страна
приемо[1]предавателни протоколи са документи с частен характер, върху
които фигурира подпис и печат принадлежащ единствено на управителя на
ищцовото дружество. С други думи, не може да се направи заключението, че
доверителят ми е приел извършената от ищеца работа и не могат да служат
като доказателства за действителното извършване на описаните в тях услуги.
В допълнение към твърдението ни приложената в исковата молба фактура №
***007/30.09.2021 г., не е осчетоводена по надлежния ред от доверителите ми.
С оглед на това смятаме, че посочените от ищеца суми са недоказани и
следователно недължими.“
Както се вижда, ответникът не твърди, че работата по
протоколите не е възлагана от него и не е извършена от ищеца и не е приета, а
че представените доказателства не установяват ищцовата претенция, защото
протоколите и фактурата не носят подписи на негов представител, фактурата
не е осчетоводена/без да посочва причина/ и няма писмен договор за
изработка.
На първото по делото заседание на 08.02.2022 г. не се явява
представител на ответника; като съдът правилно отхвърля искането на ищеца
7
за постановяване на неприсъствено решение по причина, че в отговора, макар
и подаден извън срока, е взето становище от ответника по съществото на
спора и е формулирано искане да се даде ход на делото в случай на
невъзможност за явяване на процесуалния представител на ответника. Делото
е отложено за изслушване на допуснатите от съда свидетели на ищеца.
На съдебното заседание на 22.02.2022 г. вече се явява
пълномощник за ответното дружество-адв.Д.С., който прави следните
изявления: „Оспорвам исковете, намираме същите за неоснователни.
Приложените към исковата молба документи не доказват възникването и
претендираното от ищеца. Тези документи изхождат изцяло от него и носят
само неговия подпис, поради това те не могат да докажат неговата претенция.
По отношение на фактурата, същата е неосчетоводена, защото не сме
ползвали претендираните услуги и липсва основание за осчетоводяване и
плащане.“ Т.е., чак тогава за първи път признатото преди това в отговора
неосчетоводяване на процесната фактура се обяснява с твърдение, че
ответникът не бил ползвал претендираните услуги.
Управителят на ответното дружество П.И.Х. по реда на
чл.176, ал.1 ГПК дава следните обяснения пред въззивния съд: „Не съм
запознат, с това, което съдът ми зададе като въпроси, защото имам 5 обекта и
брат ми и баща ми също се занимават, ние сме семейна фирма и не съм
запознат. Аз не съм се занимавал с този обект. Брат ми се е занимавал с този
обект. Аз нищо не зная за този обект. Аз имам 5 обекта в момента. Аз не мога
да бъда и на 5-те обекта и затова ние сме си разпределили работата, най-вече
аз и брат ми, защото баща ми е възрастен. Вие сте ми дали призовка, аз
идвам. Викали сте ме – пристигнал съм. Не съм запознат, защото имаме
много работа и сме си разпределили работата. Не съм бил на този обект
изобщо. Брат ми се казва М.. Аз с брат ми за този обект въобще не съм
говорил. Той се занимава там. Аз нямам представа дали той е завършил този
обект. Аз не съм работил със „С. 15“, не съм плащал. Ние сме работили на
един обект, но не съм плащал на него, те си имаха - Р. Т. се казва човекът, той
е от Смолян, той си плащаше на обектите. Инвеститорът си определя друг
подизпълнител за изкопите, аз съм строител. Аз правя грубо строителство –
бетон, арматура и зидария. Аз не правя замазки и мазилки, аз работя към
инвеститор, който ме наема до акт 14, не правя В и К, не правя ел.“
8
Тези обяснения потвърждават изнесеното от свидетелите, че
неговото дружество е имало обекта на Б.; че, както казва св.Р., работите на
процесния обект в Б. са ръководени от брата на управителя - М. Х., както и от
баща им И. Х.. „П.С.“ ЕООД се занимава с осъществяването на грубите
строежи-бетон, арматура, зидария. Не се сочи в това изброяване от Х.
дружеството му да прави изкопни работи.
Съвкупната преценка на издадените от ищеца два протокола
и фактура, носещи подписи и печат само на ищеца, съответно – осчетоводена
само от ищеца; показанията на двамата свидетели, позицията на ответника,
проследена в развитието и, обясненията на управителя на „П.С.“ ЕООД П. Х.,
наличието на разрешен с влязло в сила съдебно решение спор между същите
страни за заплащане от ответника на ищеца за същите видове работи
/доставени интертни материали: скална маса, извършване на изкопни работи
и извозване на земни маси, на строителен обект в гр. С., р-н К.П., кв.
Суходол/, по друг договор за изработка между тях, осъществени по протоколи
от м.декември 2020 г., водят до категоричния за настоящия състав извод, че
описаните в протоколите работи са извършени от ищеца в изпълнение на
задължението му като подизпълнител по неформален договор за изработка,
сключен между него и ответника, по силата на който на ищеца е възложено
извършването на изкопни работи, доставка на инертни материали и извозване
на земни маси на строежа на къщата на св.П. в Б., грубият строеж на която
пък е възложен от този свидетел на „П.С.“; че работите са приети без
възражения от ответника, но не са заплатени от него, макар св.П. да сочи, че е
платил всичко на „П.С.“ ЕООД.
Св.П. изнася факти, които е възприел непосредствено – че
цялостната работа по къщата му в Б. започва в средата на януари 2021 г., че
вижда на обекта управителя на ищеца И.Х. и той му казва, че е работил на
къщата му, и не само му се оплаква, че не му е платено от ответника, а дори
търси съдействие от свидетеля, за да му се плати от ответника; че грубия
строеж е възложил на „П.С.“ ЕООД, който е завършен към края на лятото на
2021 г. и свидетелят е платил всичко на това дружество; че строи заедно със
съседа си, за чиято къща е станал скандал, по повод на който се запознава с
Х.. Предположението на свидетеля, че Х. е участвал с изкопните работи, тъй
като той с това се занимава; и че „П.С.“ му е възложил тези изкопни работи, е
9
напълно обосновано, подкрепя се от показанията на св.Р. и не се разколебава
от обясненията на управителя Х.. Не се установява и друга причина
управителят на ищцовото дружество и свидетелят да се познават по повод
строежа на къщата на П., освен това, че Х. участва в него.
Липсва каквото и да е основание да не се даде вяра на
показанията на св.Р., макар той към момента на разпита му да работи по
трудов договор с ищеца; показанията му кореспондират със записаното в
протоколите и фактурата, с установеното по посоченото по-горе съдебно
решение, с казаното от св.П. и не се опровергават от обясненията на
управителя. Този свидетел пресъздава непосредствените си впечатления от
прякото си участие в процесните работи; от това, че те са приети без
възражения от представителите на ответника, които се занимават с този обект
– М. и И. Х.и.
Видно от посоченото по-горе съдебно решение на МРС по
гр.дело № 246/2021 г., там ответникът признава исковете/ като тук следва да
се отчете и че по една от фактурите е правил частично плащане, т.е., не може
да поддържа сегашната си позиция относно протоколите от декември 2020 г.
и фактурата по онова дело/, но не е платил дължимите суми, заради което е
осъден да ги плати на ищеца. Това съчетание от действия сочи на липса на
парични средства да изпълни задължението си, което пък води до
категоричния извод, че ответникът не е подписал настоящите протоколи и
фактурата и не я е осчетоводил не защото работите не са изпълнени от ищеца
или не са приети от ответника, а защото последният е финансово затруднен.
Именно затова и в първото изразено от ответника становище по исковете,
съдържащо се в подадения извън срока отговор на исковата молба, е че
представените протоколи и фактура не доказват претенцията, заради което тя
трябва да се отхвърли, а не защото работите не са извършени въобще, не са
извършени в записания вид или обем или не са приети или е спорен размера
на възнаграждението за тях. Последващата позиция на ответника е
обусловена от развитието на делото и се отразява и в обясненията на
управителя Х., който се яви пред въззивния съд и заяви, че не се е занимавал с
този обект и не знае нищо за него, тъй като имат много работа и там се е
занимавал брат му М. Х., че самият управител не е работил със „ С. 15“ ЕООД
и не е плащал.
10
Действително, вторият протокол с № 643 е издаден на
26.04.2021 г., а фактурата, която включва и този от 04.03.2021 г. – чак на
30.09.2021 г. Тези два факта обаче не могат да обосноват заключение, че
работите по тях не са извършени, защото законът не предвижда подобна
последица. В тази връзка следва да се съобрази и казаното от св.П., че
грубият строеж на къщата му е завършен в края на лятото на 2021 г.
Наистина, според чл.113, ал.4 ЗДДС, фактурата се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за
доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата
на получаване на плащането; и, по арг. от чл.25, ал.2 ЗДДС може принципно
да се заключи, че данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е
извършена. Тези разпоредби обаче не предвиждат като последица да се счита
непременно, че, ако фактурата не е издадена в определения срок, работите,
които тя касае, не са извършени – така Решение № 347 от 27.02.2019 г. на
ВКС по т. д. № 687/2018 г., II т. о., според което: „Обстоятелството, че
фактурата е издадена не на датата на данъчното събитие, а след срока по чл.
113, ал. 4 ЗДДС, не означава, че включените в протокол образец 19 СМР, за
които е издадена, не са извършени.“ Напротив, от анализа в цялост на
събраните доказателства се налага обратният извод и то без каквито и да е
съмнения.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът-въззиваем следва да
бъде осъден да плати на ищеца-жалбоподател направените от последния
разноски пред двете инстанции за държавни такси адвокатско
възнаграждение и разноски на свидетел в размер общо на 1 473, 63 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението на
ищцовите адвокати-пълномощници, тъй като платеното на 07.11.2022 г.
възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 600 лв. е дори под
минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и към 04.11.2022 г.; а платеното
такова пред първата инстанция е само със 65,10 лв. над определения по
същата наредба минимум по действащата към 09.11.2021 г. редакция на
същата наредба.
По изложените съображения Смолянскит окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 85/20.06.2022 г. по гр.дело №
321/2021 г. на Маданския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. С. ул. „И.“ № 40, общ. М. обл. Смолян, представлявано от
управителя П.И.Х., да заплати на „С. 15“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № 47, представлявано от управителя И.
И.Х., сумата от 4 060,49 лева /четири хиляди и шестдесет лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляваща цена за извършени услуги на обект
„Еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIX - 2662.2663, кв. 5а, м. "М.д. -
обслужващи обекти околовръстен път" по Фактура № ***007/30.09.2021 г.,
описани в Протокол № 623/04.03.2021 година и Протокол № 643/26.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и направените по делото разноски
пред двете инстанции в размер на 1 473, 63 лв. /хиляда четиристотин
седемдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1,пр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12