Решение по адм. дело №934/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. З. З. и Ж. С. Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000196 от 15.08.2025 година, издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която заповед на основание чл.171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП, на Б. З. е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че спреният от движение автомобил бил в режим на съсобственост между тях. С нея незаконосъобразно се засягали правата на собственост на Ж. Й., която не била субект на административното нарушение. МПС-то, обект на ПАМ, не било еднолична собственост на водача, осъществил състава на нарушението, тоест тя била издадена в нарушение на чл. 6 от АПК. С процесната ПАМ бил разширен предметния обхват на мярката, с което били засегнати правата на собственост на трети лица. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя Б. З. З. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 4402753/15.08.2025 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.08.2025 г., около 19.45 часа, в [населено място], на [улица]в посока [населено място] към [улица], Б. З. управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабр. номер ARRN – 0016, който е отчел положителен резултат за канабис-25, амфетамин и метамфетамин. На водача е издаден и връчен талон за изследване № 274822 от 15.08.2025 г., като З. не е дал кръв за анализ. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000196 от 15.08.2025 година, издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателят Б. З. З. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН, във вр. с чл.171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН GA 4402753/15.08.2025 г., за това, че на 15.08.2025 г., около 19.45 часа, в [населено място], на [улица]в посока [населено място] към [улица]Б. З. управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабр. номер ARRN – 0016, който е отчел положителен резултат за канабис-25, амфетамин и метамфетамин. На водача е издаден и връчен талон за изследване № 274822 от 15.08. 2025 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000196 от 15.08.2025 година, издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, в т.ч. АУАН GA 4402753/15.08.2025 г., Резултат от извършената проверка на водача Б. З. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабр. номер ARRN – 0016 и др.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП т. 2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5 б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, сред които са и младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пазарджик. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пазарджик.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "Б" от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед № 25-1006-000196 от 15.08.2025 година е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2А, б. "Б" от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на втората хипотеза от разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. "Б" от ЗДвП и деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посоченото в АУАН време и място З. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ“, рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с „Дръг Тест 5000“ с фабр. номер ARRN – 0016, който е отчел положителен резултат за Канабис-25, амфетамин и метамфетамин. Нарушението е констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия АУАН GA 4402753/15.08.2025 г. Жалбоподателят е подписал АУАН лично. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.

Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

Между страните по делото няма спор относно факта, че Б. З. е бил тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества или техни аналози с посочения в съставения АУАН „Дръг тест“, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Следователно констатираните от контролните органи обстоятелства, описани в редовно съставения в АУАН релевират извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП и представляват едновременно с това и фактическо основание за налагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 2А, б. "Б" от ЗДвП. Предвид доказаното съществуване на посочените в заповедта юридически факти – управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества, представляващи материалноправните предпоставки, с които разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. "Б" от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Законът предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство при наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2А, б.“Б" от ЗДвП, независимо дали автомобила е еднолична собственост или в съсобственост, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Преценката за твърдяното от жалбоподателката засягане на конституционни права от разпоредба на закон е от компетентността на Конституционния съд. Законодателят е преценил значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед и интереса на жалбоподателката като съсобственик на автомобила да го ползва за лични нужди и за нуждите на децата си и е дал превес на обществения интерес. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. З. З. и Ж. С. Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000196 от 15.08.2025 година, издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.