№ 860
гр. Сливен, 10.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора Я. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело
от общ характер № 20232230201182 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована се явява прокурора К..
Подсъдимият пор.№ 2 – Г. К. М., редовно призован се явява лично и с
адв. Н.К., редовно упълномощен от преди.
Частните обвинители пор.№№№ 3 и 4 – Ж. А. Д. и В. А. Д., редовно
призовани се явяват лично и с адв.Ст. К., редовно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор. № 5 – В. В. Д., редовно призован не се явява.
За него се явява адв. Д.И., редовно упълномощен от преди.
Вещото лице пор. № 9, редовно призовано се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Делото е във фаза съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:
1
Ж. А. Д. - 29 г., българин, бълг. гражданин, средно образование, не
женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия, внук на пострадалата,
ЕГН **********.
В. А. Д. - 31 г., българин, бълг. гражданин, средно образование, не
женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия, внук на пострадалата,
ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА нак. отговорност по чл.290 от НК, обещават да
говорят истината.
В.л. Х. В. У. със снета по делото самоличност.
ПРЕДУПРЕДЕН за нак. отговорност по чл. 291 от НК, обещава да даде
заключение по знание и съвест.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
Свид. Ж. А. Д.: Прибирах се от фитнес и видях баба си паднала пред
гаража. Това беше на 08.12.2021г. по обяд. Прибирах се от фитнес пеш. Беше
паднала на земята пред гаража на улицата, където е тротоара, пред нас. Там
живея. Подсъдимият беше там, имаше едно колело с него. Питах я дали е
добре, дали са звъннали на 112. Само ме гледаше жената, нищо не ми
отговаряше. Подсъдимият стоеше до нея. Не съм видял самия удар. Може би
2 мин. след като я ударил бях там. Той каза, че я ударил. Колелото беше там.
Съседа ми И. беше там. Не се сещам накъде беше насочено колелото. Каза, че
се е спускал от горе. Баба ми е тръгнала към магазина, като е пресичала
улицата е станало. Не ми говореше баба ми, повърна и затова звъннах втори
път на 112. Не говореше, 5-6 пъти я питах дали е добре, но не ми отговаряше.
Беше добре със здравето си. Гледаше дядо ми, тя го хранеше, переше, беше си
на крака. Родена е 1941г. не е ползвала бастун, даже съм ходил с нея на Хамам
баир и съм се учудвал с нея. Съседа е отишъл вече като е станало.
Подсъдимият каза, че я ударил и съжалявал, и че можело да си тръгне, но е
останал, т.к не е била добре. Слънчево и топло беше времето, суха беше
улицата. Няма дупки, но има гаден завой. При спускането има десен завой,
много опасен завой и всеки път стават такива работи. Нямаше видими следи
по баба ми, беше паднала на земята, седнала до стълба. Не съм я местил, т.к.
съм чувал, че при падане на човек не следва да се пипа да не стане нещо. Не
съм видял следи по колелото. Не видях подсъдимият дали беше ударен. Каза,
че се е превъртял, имало и при него падане, но тя явно беше повече засегната.
2
Не разбрах, как я ударил. Каза, че само я ударил и е останал на място. И. беше
там, но не е видял удара. Баба ми си беше в много добро състояние, не съм я
виждал да залита. Звъннах един път на тел.112, след 5-10 мин. пак звъннах и
след това дойде линейката. Линейката я взе и откараха. Три дена стоя в
болницата, на четвъртия ден почина. Правиха й операция на мозъка, но
почина. Не съм го виждал преди това подсъдимият. Аз не съм я придържал,
подсъдимият беше по едно време до нея. Подсъдимият ми обясни, че се е
спускал надолу и я ударил. Сещам се, че подсъдимият ми каза, че тя е
залитнала. Дядо ми почина, една година след баба ми.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Свид. В. А. Д.: Знам, че баба ми е блъсната от колело. Излизала е да
отиде до магазина и я блъснали пред вратата. Знам го от брат ми. Аз не съм я
виждала след като е блъсната. Видях я един път в болницата и тогава беше в
безсъзнание. Един-два дена преди това я бях видял. Тогава не живеех там.
Преди това живеех там. Беше в добро здравословно състояние, не куцаше, не
залиташе, пазеше добро равновесие. Познавам мястото на инцидента, там съм
живял 20 год. Излязла е от вратата, тръгнала да пресича, оглежда се, явно не
е видяла колелото, тръгва и след това не мога да си обясня. Не познавам
велосипедиста. След 3-4 дни, максимум пет дена почина баба ми. Не видях
самия удар. Съседа ми И. е бил там. Тя се грижеше за дядо ми. След като
почина баба ми година след нея почина и той. Не можехме да полагаме много
грижи за него, той беше с деменция, а тя го обслужваше, хранеше, къпеше ,
тоалетна, баня.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
В.л. Х. В. У.: Аз съм извършил динамичен анализ на база на механизма
на удара и фактите, които са събрани в делото, като съм приложил тъй
наречения „векторен план“. Това са вектори, които имат точно определено
направление и посока и има проверка, която трябва да бъде задължително
спазена. В експертизата е с цветно и там са отразени два червени вектора,
които трябва да са успоредни, това е самата проверка. Направлението на
движение на пострадалата по време на удара е срещу велосипеда и леко в ляво
спрямо нейното направление на движение. Срещу нея се движи велосипеда,
направление тръгнала е леко наляво, към момента на удара леко на ляво и
напред. Тръгнала е към левия на нея тротоар в момента на удара. Това е
3
отразено в този векторен план. Удара е в лентата за движение на
велосипедиста. В скицата е отразено. Времето е твърде кратко за
разминаване. От момента на появата във видимата зона, за взаимно
възприемане от пешеходката и велосипедиста е твърде кратко пешеходката да
отреагира с отскок, тласък. Велосипедиста е насочен успоредно на мислената
разделителна линия. Движението към този момент, направлението е към
велосипеда и леко наляво към траекторията на движение на велосипеда, но
много малко. 1,50 м. разстояние е много. То се изминава за много повече
време от момента на видимата зона. Велосипедиста навлиза в завоя и я вижда,
разстоянието във видимата зона е 16 м., което се изминава за 2 секунди. За 2
секунди пострадалата не е била във възможност да измине голямо разстояние.
Тя се е движела в случая със скорост 2,7 км/ч. при 0,70 см. в секунда. При
предприетата му маневра за това време 2 сек. нямал е време да реагира, ще
загуби управление и ще падне. Той е възможно да се отклони, но има риска да
падне.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
На вещото лице Х. У. за явяването му в днешното с.з., да се изплати
възнаграждение в размер на 25 лв. от бюджетните средства на съда.
ПОДСЪДИМИЯТ: Дал съм обяснения в първото с.з. Няма да давам
други обяснения.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
Адв. К.: Няма да соча други доказателства.
Адв. К.: Няма да соча други доказателства.
Адв. И.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага към делото всички гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка и ги ПРЕДЯВЯВА на страните.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на устните,
4
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че обвинението спрямо подс. М. е безспорно
и категорично доказано и поради това, моля да го признаете за виновен за
извършеното от него престъпление по чл.122 от НК. В тази връзка моля да се
отчетат показанията на всички свидетели, които са категорични, че постр. Д.а
е ходела изключително стабилно, не е залитала, не е куцала. Напротив била е
много жизнена, енергична, нито е куцала, нито е ходела с бастун, не е имала
случаи да залита. Няма никаква причина произволно да залита в този случай,
времето е било сухо, ясно, не е имало хлъзгаво, мокро, причина да падне.
Очевидно от събраните по делото доказателства и заключенията на вещите
лица причини за настъпването на смъртта на постр. Д.а е именно удара с
велосипед, който е предизвикал падане на земята и това е причинило нейна
смърт. Това е единственото обяснение, което съвпада със събрания
доказателствен материал и отговаря на житейската логика. Няма причина тя
да падне просто така, и в случая да минава велосипед, да има съвпадение.
Няма никаква причина да се съмняваме в заключението на вещото лице
относно причината за настъпилата смърт. Очевидно подс. М. е можело да
намали скоростта си, с друга скорост особено при наличието на труден завой,
и факта, че се намира в жилищен район можело да спре и считам, че неговите
действия са довели до причиняването на смъртта на постр. Д.а. Няма никакъв
спор, че действията на подсъдимия не са умишлени. В случая считам, че се
касае за небрежност от негова страна, той не е предвиждал съставомерните
последици на деянието си, но е бил длъжен и имал възможност да ги
предвиди. Няма спор, че вследствие на извършеното подсъдимия е
осъществил признаците по чл.122 и чл.123 от НК, които действия се касаят за
велосипед. Предвид всички доказателства по делото, свидетелите който са
видели пострадалата и подсъдимия след удара и пред тях той е заявил, че е
настъпил удар, че е ударил пострадалата. Предвид свидетелските показания,
предвид експертните заключения по трите експертизи считам, че от правна и
фактическа страна обвинението беше доказано, поради което моля да го
признаете за виновен за извършеното престъпление по чл.122 ал.1 от НК.
Моля да отчетете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, добрите му характеристични данни, факта, че е останал на
място и да окаже помощ. Моля да определите наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства и предлагам наказание „Лишаване от
5
свобода“ за срок от 6 месеца, като считам, че в случая може да се приложи
института на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
отложите изтърпяването на наказанието с 3 г. и 6 мес. Моля да осъдите
подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
Адв. И.: Моля да постановите присъда, с която признаете подсъдимият
за виновен по повдигнатото му обвинение. Съображенията ми са следните:
Като участник в движението по пътищата какъвто безспорно е
велосипедистът, той е длъжен да спазва разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
според което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Точно такъв
въпрос е решен с тълк. решение № 28/28.11.1984г., наказателно отделение,
нак.дело № 10/1984г. на Общото събрание на Върховния съд. В т.6 –
задължение за намаляване скоростта или спиране на превозното средство е от
момента за възникване на препятствието за движение независимо дали е на
платното или извън него. За начало за възникване на опасността следва да се
приеме момента когато един пешеходец се е насочил към тротоара или
платното за движение преди да е настъпил на него като с поведението си
показва явно, че при всички случаи ще навлезе на платното за движение.
Единствената др. причина за настъпването на това ПТП е несъобразена
скорост. Този завой е изключително опасен, скоростта трябва да бъде
намалена. Очевидно подсъдимият е надценил възможността си да
предотврати ПТП предвид ниската скорост на пострадала, т.е. тя е нямала
никаква възможност при такава скорост да избегне. Вещото лице каза, че с
риск за него би могъл да отклони кормилото на велосипеда, щял е да се
нарани, но нямало да настъпи смърт. Може да се приеме, че причина за ПТП
е залитането на пострадалата. Единствено само той твърди това нещо. Всички
останали свидетели са единодушни, че тя е била в отлично здраве, ходела е на
големи разстояние, жизнена, енергична, грижела се за съпруга си, т.е. не тя е
била причина за настъпване на ПТП, а единствено поведението на
подсъдимия. Моля да го признаете за виновен и ни присъдите направените по
делото разноски.
Адв. К.: Изцяло се присъединявам към изложеното от представителят
на обвинението и моят колега. Няма да се спирам в тази връзка на събраните
по делото доказателства, изложените в обвинителният акт факти и
6
обстоятелства, които са безспорно доказани. Искам да допълня във връзка с
това, че това наречено залитане, което се твърди единствено и само от
подсъдимия, то би могло да бъде както каза в.л. посоката на промяна на
движението на пострадала е било леко в ляво към тротоара, което логично би
могло да се счете, като действие предприето да се предпази от удара. Но това
както чухме от в.л няма как да се случи при тази скорост и фактическа
обстановка. Считам, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен и
категоричен начин и моля да го признаете за виновен по повдиганото
обвинение. Поддържам предложеното по вид и размер наказание, което
считам, че ще бъде справедливо. Моля да ни присъдите направените по
делото разноски в качеството ни на частни обвинители.
Адв. К.: Престъплението в което е обвинен подзащитният ми е за
причиняване на смърт по непредпазливост. От субективна страна, за да е
налице такова виновно деяние е необходимо и наличието на вина у
извършителя. В конкретният случай при установената фактическа обстановка
аз считам, че именно този елемент на престъпния състав не е налице Няма
спор за причините за смъртта, отразени в съдебно-медицинската експертиза.
Няма спор и по отношение на събраните всички гласни доказателства, но
действително в конкретния случай няма пряк очевидец на инцидента.
Изначално подсъдимият е посочил, че причината за произшествието е първо,
че пострадалата се движела на пътното платно при наличието на два тротоара
от ляво и от дясно и на второ място, непосредствено преди да се разминат, тя
е залитнала. Причините за това залитане ние не търсим, не твърдим да са
вследствие на болест, възраст, всеки се е спъвал, падал, залитал, без да е
болен, без да е на преклонна възраст. Това е житейски обосновано да се
случи, включително може да се допусне, че това залитане или придвижване
на пострадалата е било вследствие на предприето така да се каже спасително
движение от нейна страна, но в грешната посока. От обективните признаци на
инцидента отразени в автотехническата експертиза, вещото лице категорично
и ясно е посочило, че пешеходката е попаднала в опасната зона на движение
на велосипедиста. Движението на велосипедиста е било с допустима скорост,
а мястото на пешеходката не е било на пътното платно. На мястото не е имало
пешеходна пътека и поведението и е необяснимо. Безспорно вещото лице в
днешното с.з. заяви, че е било невъзможно за велосипедиста да отклони
велосипеда, за да отклони удара, по-скоро ако предприеме такава маневра ще
7
загуби управление, категорично ще падне и не е сигурно дали отново няма да
възникне удар между двамата. Имайки предвид всички тези обстоятелства аз
считам, че се касае за случайно събитие. Не е налице вина у велосипедиста и
подсъдим в настоящото производство и ще моля същият да бъде признат за
невиновен. Няма как той при движението си по пътното платно да предвиди,
че буквално по средата на лентата му за движение ще има пешеходец и то
който се движи косо и буквално срещу него. Това неправилно поведение на
пешеходката в.л. е отразило в експертизата си. Ако все пак намерете, че е
налице дори и минимална вина у подсъдимия, и го признаете за виновен,
предвид всички изброени обстоятелства и от представителя на обвинението,
като смекчаващи вината му, отчитайки и неправилното поведение на
пострадалата считам, че следва да му наложите наказание в минимален
размер. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРЪТ: Искам да отбележа, че това залитане по
никакъв начин не се доказа. Това е само твърдение на подсъдимия, но може
да е и вследствие поведението на подсъдимия. Дори да приемем, че
пострадалата има неправилно поведение това не изключва вината на
подсъдимия. Безспорно е съпричиняване и подсъдимият носи отговорност.
Това, че пешеходеца е на платно, не означава, че трябва да блъснем човека.
Тъй като подсъдимият се е поставил сам в тази ситуация с неправилно
избраната скорост, предвид пътното платно считам, че дори да попадне в
опасната зона се дължи на неговото поведение.
Съдът ДАВА право на лична защита на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Напълно съм съгласен с казаното от адвоката ми.
Съжалявам за създалата се ситуация. Моля за справедливо решение.
Съдът ДАВА последна дума на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съжалявам за извършеното. Моля за справедливо
наказание.
Съдът счете делото за изяснено и след съвещание ОБЯВИ присъдата
си, като разясни правото на жалба и протест на страните.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11.07 ч.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
С оглед постановената присъда съдът намира, че следва да потвърди
взетата спрямо подс. Г. К. М. мярка за неотклонение „Подписка“, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия Г. К. М. мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“ до влизане в сила на присъдата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9