Р Е Ш Е Н И Е
№ 1519 14.06.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 6268 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба вх. № 35560/28.08.2018 г. на
И.С.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, всички чрез адв. М.О. ***, с
адрес на кантората: гр. Б., ***, срещу
Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
Л.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
Н.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, П.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т. К. Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Л.Л., ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, К.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
ищците И.С.Т., ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН **********, и Д.И.Т., ЕГН **********,
са собственици на реално обособена част с площ от 3232 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ПИ/ с ид. № 07079.9.50 по КККР на гр. Бургас, находящ се в м. „К.б.“, землище на гр. Б., представляващ земеделска земя
с начин на трайно ползване „нива“, целият с площ от 5172 кв.м., с граници: ПИ
07079.653.37; ПИ 07079.653.45; ПИ 07079653.38; ПИ 07079.653.41; ПИ
07079.653.646; ПИ 07079.653.43; ПИ 07079.9.51; ПИ 07079.9.43; ПИ 07079.653.645;
и ПИ 07079.653.470, която реална част представлява частта от нанесения със
заповед № 16/10.01.1995 г. в кадастралния план на зона „Б“, ж.к. „М.р.“, гр. Б.
имот пл. № 38, която при пренасянето на кадастралния план върху действащата
кадастрална карта попада в имот ПИ с ид. № 07079.9.50, с граници на същата
реална част, както следва: ПИ 07079.653.37; ПИ 07079.9.50; ПИ 07079.653.43; ПИ
07079.9.51; ПИ 07079.9.43; ПИ 07079.653.645; и ПИ 07079.653.470.
В исковата молба се твърди,
че процесният имот с пл. № 38 по Кадастралния
план на зона „Б” на ж.к. "М.Р." гр. Б., целият с площ
от 4400 кв.м. Собствеността върху този имот е била възстановена на ищците в
стари реални граници с Решение № 10885 от 24.06.1994 г. на ОС Земеделие гр.
Бургас, в качеството им на наследници на И.С.Т.. Твърди се, че възстановеният
имот е идентичен с имоти № 98 и 99 в
местността “Б.п.” по плана на бежанските ниви от 1931 г. При пренасяне на имот
с пл. № 38 по КП, площта му частично попадала за 3232кв.м. върху ПИ с ид. №
07079.9.50, по отношение на който като собственици били вписани ответниците, в качеството им на наследници на
Н.Т.В.. Ответниците се легитимирали като собственици на имота по силата на
Решение от 18.10.2004 г. на ОС Земеделие и гори гр. Бургас, с което същият е
предоставен като обезщетение от Общински поземлен фонд с имот пл. № 100024 по
КВС, с площ от 6412 кв.м. От своя страна, отвтениците Е.Н. и А.А. били
правоприемници на наследниците на Н.Т.В. за част от имота. Ищците посочват, че
в резултат на проведени административни процедури част от техния имот в размер
на 3232 кв.м. е била придадена към имота на ответниците. Твърди се, че
неправилно в полза на ответниците е била предоставена с план за земеразделяне
част от имота, който е бил възстановен преди това на ищците. Така поради
обстоятелството, че общината не е била собственик на земята и не е имала право да обезщети ответниците с
вече възстановения на ищците имот, се сочи че вещно-прехвърлителният ефект на
решение № ОБ 18.10.2004 г. не е настъпил и се иска приемане за установено, че
ответниците не са собственици на тази част от имота, която се застъпва.
В предоставения срок по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Л.Х.В., ЕГН **********, с който
се сочи, че като наследник на Н.Т.В., е
получил като обезщетение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ имот с пл. № 100024, който
от ОС Земеделие и гори са приели за Общинска собственост. Едва в последствие се
установило, че изготвеният план е грешен, като има застъпване на предоставения
им имот с други, възстановени с план за земеразделяне. Тъй като ответникът не
знаел за допуснатата техническа грешка се сочи, че не е дал повод за завеждане
на иска и не оспорва правата на ищците, в случай че същите се установят по
делото. Оспорва се искането за присъждане на разноски.
В законния срок не са
постъпили отговори на исковата молба от останалите ответници по делото.
В
съдебно заседание, ищците, чрез упълномощения си представител, претендират
уважаване за заявената претенция и присъждане на съдебни разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците
Н.К.В. и Л.Х.В. се явяват лично, а ответника В. и с
упълномощен адвокат, който поддържа дадения отговор.
Останалите
ответници не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори и се
установява от представените писмени доказателства, че ищците И.С.Т., Г.И.С. и Д.И.Т.,
са наследници на И.С. ***, починал на *** г.
Видно
от представената преписка на Общинска служба земеделие /ОСЗ/ - гр. Бургас общият наследодател на ищците се е
легитимирал като собственик на нива в землището на гр. Б., местността „Б.п.“, с
площ от 6,6 дка., съгласно нотариален акт от 1943 г., издаден въз основа на
закона за селскостопанското настаняване на бежанците. Със заявление от 26.08.1994
г. ищецът Г.И.С., като наследник на И.С.Т., е заявил за възстановяване
земеделски земи попадащи в землището на гр. Б., с. М.р., включително 6 дка,
попадащи в местността Б.п.. Видно от представеното решение № 10885 от 24.06.1994
г. на Поземлена комисия /ПК/ – гр. Бургас на наследниците на И.С.Т. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот
представляващ свободен терен с площ от 4,400 дка. в землището на с. М.р.,
местността Б.п., въведен с пл. № 38 в Кадастралния план на к-с „М.р.“, зона
„Б“, съгласно заповед № 16/10.01.1995 г. на кмета на Община Бургас и приложена
към нея скица.
От
представена скица на поземлен имот № 15-641754/07.09.2018 г. за ПИ с ид. №
07079.9.50 по КККР на гр. Бургас и площ от 5172 кв.м., в който се твърди от
ищците, че частично попада собственият им
имот с пл. № 38 в Кадастралния план на к-с „М.р.“, зона „Б“, се
установява, че същият е записан като собствен на Н.Т.В., съгласно решение по
чл. 27а от ППЗСПЗЗ за обезщетяване, придружено със скица въз основа на решение
по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ № ОБ от 18.10.2004 г. на ОЗСГ – Бургас.
Видно
от удостоверение за наследници № 94-01-30080/03.09.2018 г. на Община Бургас и
безспорно между страните, Н.Т.В. е починал на *** г. и е оставил за свои
наследници ответниците, с изключение на Е.К.Н. и А.Й.А.. Последните
се легитимират като съсобственици в ПИ с ид. № 07079.9.50, съобразно нотариален акт № **/*** г., том *, рег. № ***, дело № **/2005 г. на нотариус М.А.-Т.
и нотариален акт № **/ *** г., том I, рег. № ***, дело № **/2005
г. на нотариус М.А.-Т..
От
заключението на вещото лице И.Б. по допуснатата съдебно – техническа експертиза
се установява, че част възстановения на ищците имот с пл. № 38 в Кадастралния
план на к-с „М.р.“, зона „Б“, съгласно заповед № 16/10.01.1995 г. на кмета на
Община Бургас, се застъпва с този, предоставен като обезщетение на ответниците
с решение от 18.10.2004 г. ОСЗГ и нанесен в КККР на гр. Бургас с ид. №
07079.9.50. Площта на тази застъпваща се част вещото лице е определило на 3232
кв.м., защрихована с жълт цвят в заключението и образуващо фигура, обозначена с
буквите А, Б, В, Г, Д и Е.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са положителени установителени искове за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За
да бъдат уважени исковете, ищците следва да докажат претендираното от тях право
на собственост на посоченото правно основание – валидна реституционна
процедура. При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на
възстановена земеделска земя, какъвто е настоящият, съдът не е обвързан от
решението на Поземлената комисия, а упражнява косвен съдебен контрол за
законосъобразност на посоченото решение, като е длъжен да прецени дали са били
налице условията за връщане на земята, с решението на ПК за възстановяване на
собствеността.
За
да бъде законосъобразно извършено възстановяването е необходимо, към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, земята предмет на реституция да има земеделски
характер, да бъде установено правото на собственост на заявителя преди
внасянето ѝ в ТКЗС, както и да не са проведени мероприятия, които да
препятстват възстановяването. Видно от представената скица ПИ с ид. №
07079.9.50 по КККР на гр. Бургас и съгласно заявеното с отговора на исковата
молба, ответниците се легитимират като собственици на същия по силата на решение
от 18.10.2004 г. на ОСЗГ - гр. Бургас и в качеството на наследници на Н.Т.В.,
като имотът е възстановен по плана за обезщетяване, т.е. възстановяването е с
план за земеразделяне по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, а не в стари реални граници. От
друга страна, с предходно решение № 10885 от 24.06.1994 г. на ПК – гр. Бургас
на ищците - наследници на И.С.Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на имот представляващ свободен терен с площ от 4,400 дка.
в землището на с. М.р., местността Б.п., въведен с пл. № 38 в Кадастралния план
на к-с „М.р.“, зона „Б“, съгласно заповед № 16/10.01.1995 г. на кмета на Община
Бургас и приложена към нея скица.
От
заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадена, се установява несъмнено, че процесната
реално обособена част от ПИ с ид. № 07079.9.50, с площ от 3232 кв.м.,
представлява част от възстановения на ищците имот въведен с пл. № 38 в
Кадастралния план на к-с „М.р.“, зона „Б“.
Предвид
изложеното и с оглед еднозначните твърдения на страните по делото, за настоящия
съдебен състав се налага извода, че при въвеждане на имота, възстановен на
ищците в стари реални граници, същият не е бил надлежно нанесен в картата,
съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в последствие повторно е
парцелиран и възстановен на ответниците, като обезщетение по реда на чл. 10б от
ЗСПЗЗ. Така административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 27а от
ППЗСПЗЗ, като е обезщетил наследниците на Н.В. с част от имот, който не е
държавна или общинска собственост, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 18 от
ППЗСПЗЗ. Тези съображения налагат извода, че актът за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ, легитимиращ ищците е съобразен с изискванията
на закона, а този, легитимиращ ответниците не е, предвид което и съдът,
преценявайки го по пътя на косвения съдебен контрол, не следва да го зачете.
Мотивиран
от горното, съдът намира предявените положителни установителни искове за
доказани до установения от вещото лице размер на застъпващата се част от двата
имота – 3232 кв.м., поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид
изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищците разноски, а
именно сумата от общо 1715 лева, включващи заплатена държавна такса от 50 лева,
такса за издаване на преписи – 15 лева, възнаграждение за вещо лице от 150 лева
и адвокатско възнаграждение от 1500 лева. В останалата част искането за
присъждане на разноски за заплащане на административни такси във връзка с вписване,
съдът намира за неоснователно, предвид липсата на представени по делото доказателства
за действителното им извършване.
По
повод възражението на ответника Л.Х.В. за недължимост на разноските, поради
признание на иска, доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на
иска, съдът намира същото за неоснователно. Действително по делото се установи
безспорно, че до процесния спор се е достигнало с оглед допусната грешка от
страна на административен орган, но доколкото същият не може да бъде разрешен
извънсъдебно, настоящият съд намира, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените разноски се дължат с оглед
изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, П.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т. К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Л.Л., ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, К.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че И.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
всички чрез адв. М.О. ***, с адрес на кантората: гр. Б., ***, са
собственици на реално обособена част с площ от 3232 /три хиляди двеста тридесет
и два/ кв.м. - защрихована с жълт
цвят на скица към заключение на вещото лице Б. на л. 147 от делото и образуваща
фигура, обозначена с буквите А, Б, В, Г, Д и Е – представляваща част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. № 07079.9.50 по КККР на гр. Бургас, находящ се в м. „К.б.“, землище на гр. Б., представляващ земеделска земя
с начин на трайно ползване „нива“, целият с площ от 5172 кв.м., с граници: ПИ
07079.653.37; ПИ 07079.653.45; ПИ 07079653.38; ПИ 07079.653.41; ПИ
07079.653.646; ПИ 07079.653.43; ПИ 07079.9.51; ПИ 07079.9.43; ПИ 07079.653.645;
и ПИ 07079.653.470, която реална част представлява част от нанесения със
заповед № 16/10.01.1995 г. в кадастралния план на зона „Б“, ж.к. „М.р.“, гр. Б.
имот пл. № 38, която при пренасянето на кадастралния план върху действащата кадастрална
карта попада в имот ПИ с ид. № 07079.9.50.
ОСЪЖДА Й.Х.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Х.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, П.К.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, Т. К.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********,
адрес: ***, Р.Л.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, К.Н.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, Е.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.Й.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на И.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
всички чрез адв. М.О. ***, с адрес на кантората: гр. Б., ***, сумата
от 1715 /хиляда седемстотин и петнадесет/ лева, представляващи направените
съдебно-деловодни разноски.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото съдебно решение
комбинирана скица към заключение на вещото лице Б. на л. 147 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД