Решение по дело №1/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Касационното производство е образувано по две касационни жалби – от Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра и от „ТАНАТОС“ ООД гр. Добрич – против Решение № 256/18.11.2022 г. по АНД № 313/2022 г. на Районен съд - Силистра, изменящо Наказателно постановление № 19-2200058/18.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, като размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството за нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство, е бил намален от 15 000 лева на 1500 лева. Дирекция „Инспекция по труда“ е оспорила решението в отменителната част, а „ТАНАТОС“ ООД в частта относно потвърждаването на санкцията до размера от 1500 лева.

Чрез касационната жалба на „ТАНАТОС“ ООД се въвеждат оплаквания за нарушаване на материалния закон. Счита се, че в конкретния случай не са осъществени елементите на изпълнителното деяние, а именно – сключване на трудов договор в изискуемата по чл. 61 от КТ писмена форма, защото за конкретния работник е било учредено гражданско правоотношение, бил е сключен граждански договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите, поради което се моли за отмяна на решението в потвърдителната му част. Допълнително упълномощеният процесуален представител изтъква оплаквания за недопустимост на съдебния акт, извлечени от мотивите на ТП № 3/28.04.2023 г. на ОС на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, като сочи, че в производството пред първоинстанционния съд е участвала ненадлежна страна – а именно учреждението дирекция „Инспекция по труда“, а не административнонаказващия орган – Директора на дирекция „Инспекция по труда“. Моли се за обезсилване на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра е подала жалба срещу отменителната част на съдебния акт, като се моли за отмяната ѝ и за цялостно потвърждаване на наказателното постановление. Излагат се съображения, че оспореното решение е постановено преди издаването на ТП № 3/28.04.2023 г., респ. че е постановено по тогавашния съдопроизводствен ред, поради което изтъкнатите доводи за недопустимост на съдебния акт са неоснователни.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:

Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция и от двамата касационни жалбоподатели са за неправилно приложение на закона. Допълнително релевираното оплакване от санкционираното дружество „ТАНАТОС“ ООД за неправилно конституиране на страната на ответника пред СРС на учреждението, чиито орган е издал акта по чл. 58д т.1 ЗАНН, вместо прекия му издател административнонаказващия орган, попада в обхвата на служебната проверка на съдебния акт, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, поради което на това основание настоящата инстанция дължи произнасяне по него.

Производството пред СРС се е развило между „ТАНАТОС“ ООД и Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра, която именно е била призовавана и участвала във въззивното производство и по отношение на която е постановено оспореното пред настоящия съд решение. При стриктното тълкуване (stricto sensu) на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, а то не може да бъде и друго по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва, че страна в производството пред въззивната инстанция е наказващият орган, а не администрацията (учреждението), в чиято структура е същият. Провеждането на съдебно производство по отношение на ненадлежна въззиваема страна и постановяването на решение по административнонаказателния спор не по отношение на АНО, който е издал оспорения пред районния съд юрисдикционен акт, а на учреждението, в чиято структура е органа, е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание за неговото обезсилване. В подкрепа на горния извод е Тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №5/2022г. на Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно т. 1 на което, надлежната въззиваема страна при обжалване на актовете по чл.58д т.1-т.3 ЗАНН, е наказващият орган.

Без значение в случая е обстоятелството, че актът на районния съд е постановен преди приемането на посоченото тълкувателно постановление. Тълкувателният акт не въвежда нов съдопроизводствен ред, а е призван да уеднаквява или коригира неправилната съдебната практика – чл. 124 ЗСВ, като след постановяването му е задължителен за органите на съдебната и изпълнителната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), поради което не може да бъде игнориран по съображения, че не е бил приет към датата на постановяването на съдебното решение. Независимо от приемането на тълкувателното постановление с особено мнение на 24 съдии от ВКС и ВАС, същото е гласувано съгласно правилата от ЗСВ с нужното мнозинство и неговото съобразяване не подлежи на коментар в настоящия процес.

Глава дванадесета от АПК, регламентира касационния процес (чл. 63в ЗАНН), включително контролно-отменителните правомощия на касационната инстанция, към които несъмнено принадлежи и това по чл. 221, ал. 3 АПК - да обезсили проверявания съдебен акт. В обсега на осъществения служебен контрол от настоящия състав на АС гр.Силистра, се формира извод за недопустимост на обжалваното съдебно решение, налагащ неговото обезсилване и връщане на делото на районния съд за правилно конституиране на ответника по жалбата и извършване на процесуалните действия с негово участие. В такъв именно смисъл е произнасянето по т. 2 от посоченото по-горе ТП №3/28.04.23г. по т.д.№5/22г. на ОСС НК на ВКС, I и II колегии на ВАС.

При новото разглеждане на делото, Силистренският районен съд следва да конституира като ответник по жалбата Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, като административнонаказващ орган, издал оспореното пред съда Наказателно постановление, след което да му бъде връчен препис от жалбата и да бъде призован за откритото съдебно заседание. Крайният акт следва да бъде постановен по отношение на същия, за да е спазена регламентацията от чл. 61 ал.1 и чл. 63в ЗАНН, във връзка с глава дванадесета от АПК. Относно акцесорните претенции за разноски, в това число и за водене на делото пред АС гр.Силистра, в хипотезата на чл.226 ал.3 АПК следва да се произнесе районният съд.

В обобщение на гореизложеното, се налага извод за недопустимост на оспореното пред настоящия състав решение на СРС, като постановено по отношение на ненадлежен ответник в процеса, което попълва хипотезата (респ. правомощието на касационния съд) по чл. 221, ал. 3 АПК. Ето защо същото подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на Силистренския районен съд. Докато не бъде отстранено горепосоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният съдебен състав не следва да извършва проверка за материалната законосъобразност на обжалваното решение,поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани оплакванията в касационната жалба.

Въз основа на изложеното, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 256 от 18.11.2022 г., постановено по АНД № 313 по описа на Районен съд – Силистра за 2022 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     ЧЛЕНОВЕ: