№ 985
гр. София , 22.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Весислава Иванова
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601388 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба от адв. Б. Х., защитник на осъдения М. Д. М., срещу
определение от 08.12.2020г. на СГС, НО, 10 – ти състав, по нчд №4293/2020, с което е
оставена без уважение негова молба за условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
Защитникът релевира, че са налице основанията за уважаване на молбата.
Възразява срещу пропуска на съда да съобрази непоследователности в докладите на
администрацията на затвора, формалистичния подход в тях и негодността им да служат
за доказателства. Изтъква положителните прояви на осъдения. Моли да се отмени
определението и вместо него осъденият да се освободи условно предсрочно.
Жалбата е в срок и допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане, изводите му по приложение на
материалния закон са верни, обосновани и се споделят.
Осъденият М. М. е постъпил в Затвора *** на 01.04.2020г. Първоначално е търпял
общо наказание шест месеца „Лишаване от свобода“ определено по нчд № 16492/17 на
СРС и приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 НК. Наказанието е изтърпяно на
24.08.2020г., и от тази дата търпи общо наказание от десет месеца лишаване от
свобода, определено по нохд № 32/2020 на РС Елин Пелин, за престъпления по чл. 198,
ал. 1 НК, чл. 195, ал.1, т. 3 вр.чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 216, ал.1, НК.
1
Към 08.12.2020г. осъденият е изтърпял от наказанието: фактически – 5 месеца и 9
дни, със зачетен предварителен арест от 1 месец и 25 дни, от работа – 1 месец и 11
дни, всичко – 6 месеца и 20 дни и остатък – 3 месеца и 10 дни.
Правилно при така изложеното първостепенният съд е приел, че осъденият е
изтърпял фактически повече от половината от наказанието, което е първото от
изискванията по чл. 70, ал. 1 НК за условно предсрочно освобождаване. Другото
изискване е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
От данните по делото се налага извод, така както е приел и първостепенният съд,
че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.
Първостепенният съд е анализирал детайлно приложените по делото данни за
осъдения. Отговорил е обосновано на искането на защитника за нови доказателства
поради неточности в докладите за осъдения, касаещи основно грешки във вписаните
квалификации на престъпления, по които са осъжданията. Обосновано е приел, че
доказателствата за осъдения не позволяват извод за наличие на основанията за
предсрочно освобождаване. Изводът не се променя поради благоприятните данни за
осъдения, които съдът е отчел, а именно, че не е наказван, че е награждаван, не е
нарушавал режимните изисквания на ЗИНЗС и изпълнява трудовите си задължения.
Срещу тези данни обаче стои това, че осъденият не е изпълнил прогресивната система
свързана с промяна на режима на изтърпяване на наказанието, както и във връзка с
риска от рецидив оценен на 64 точки, останали непроменени считано от
първоначалното регистриране до последното измерване на 03.12.2020г.
Към тези доводи въззивната инстанция обсъди и данните от становището на
началника на затвора, че дефицитите по проблемните зони при осъдения не са
преодолени. Тези дефицити съгласно доклад на ИСДВР са: осъденият е системен
правонарушител с правонарушения ескалиращи по сериозност. Отношението му към
престъпленията не показва личностна промяна – осъденият не разбира мотивите за
криминалното си поведение и само формално приема присъдата за справедлива. Той не
разпознава факторите, които са допринесли за извършване на престъпленията, не
зачита и не признава правата на другите. Разчита на нелегални печалби като източник
на доходи. Липсва способност за разрешаване на проблемите и не осъзнава
последиците от постъпките си. Рискът за обществото продължава да е среден. Не са
налице доказателства за успешно проведена и приключила корекционна работа.
Целите на присъдата не са изпълнени в цялост. Корекционната работа следва да
продължи.
В изложения смисъл е и становище на началник сектор ЗО „Казичене“.
Първостепенният съд е обсъдил и новопредставеното доказателство – докладна
записка на ИСДВР ЗО ОТ „Казичене“ от 03.12.2020г., с актуалните данни за осъдения,
и отразеното в нея, че той се е включил в изпълнение на плана на присъдата и
изпълнява поставените задачи, но данните, че не са налице доказателства за неговото
поправяне не се променят.
2
Въззивният съд не се съгласява с възражението на защитника, че докладите за
осъденото лице са изготвени формално. Такъв подход не се открива. Докладите по
съдържанието си отразяват стремежа на администрацията да обхване всестранно
личността на осъдения и да оцени обективно въпроса за неговия напредък.
Доказателствата не подкрепят и довода на защитника, че осъденият е предприел
нужните за коригиране действия и че е осъзнал грешките си. Това, че осъденият може
да разчита на подкрепа на близки при освобождаване не е аргумент срещу данните за
липса на поправяне.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.12.2020г. на СГС, НО, 10 – ти състав, по
нчд №4293/2020, с което е оставена без уважение молба на адв. Б. Х., за условно
предсрочно освобождаване на осъдения М. Д. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3