№ 1320
гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110101297 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България ” ЕАД гр.София, сега „ Йеттел България“
ЕАД , чрез пълномощника си адв. Ш. твърди в исковата си молба, че между
доверителят му и ответника са били налице облигационни правоотношения
по сключен между тях договор за мобилни услуги и договор лизинг за
ползване на мобилно устройство. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, обективирани в пет броя фактури, издадени в периода
м. декември 2018г. – м. април 2019г. на обща стойност 938,28 лева, от които
402,87 лв. неплатени мобилни услуги; 67,47 лева неустойка; 234,42 лева
неплатени лизингови вноски за период 21.12.2018 г.- 24.04.2019 г. и 244,52
лева за разликата между цената на мобилно устройство и преференциалната
такава с абонамента. Ищецът моли съда да приема за установено
съществуването на вземане от ответника за сума в общ размер от 938,28 лева
– главница, представляваща сбор от неплатени задължения по договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които задължения е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 274/2021 г. по описа на Районен
1
съд – Велико Търново. Претендира разноски. С влязло в сила решение по
в.гр.д.№ 8/22 г. на ВТОС съдът е обезсилил постановеното от
първоинстанционния съд Решение № 1278/10.11.2021 г. в частта му относно
сумата от 234,42 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг и е върнал делото за ново разглеждане. В насроченото
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът Я. А. Т., чрез особения си представител адв.К. от ВТАК е
депозирал отговор, в който оспорва иска. В съдебно заседание не се явява и
не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените писмени доказателства се установява, че между
страните по делото са били сключени Договор за мобилни услуги от
19.12.2018 г. с предоставен мобилен номер ********** и договор за лизинг от
19.12.2018 г. , по силата на който е предоставен мобилен телефонен апарат
Samsung Galaxy J6 Dual Gold със срок от 23 месеца, считано от датата на
подписване на договора. Лизингополучателят се е съгласил да плати цената
на устройството на 23 месечни вноски, всяка от които по 9,59 лева с включен
ДДС. Услугите са фактурирани под номер *********. От приетите фактури
се установява, че на ответника са начислени сумата от 191,80 лева вноски за
лизинг по фактура № ********** за период 25.03.2019 г.- 24.04.2019 г. , както
и сумите от по 9,59 лева по фактури № ********** за периода 25.02.2019 -
24.03-.2019 г.; фактура № ********** за периода 25.01.2019 г.- 24.02.2019 г.;
фактура № ********** за периода 25.12.2018 г.- 24.01.2019 г. и фактура №
********** за периода 21.12.2018 г.- 24.12.2018 г. Приети са и Общи условия
на Теленор България за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, чрез съществуващото валидно облигационно
2
правоотношение между страните, по които операторът е изправна страна.
Ответникът от своя страна следваше да опровергае претенциите или чрез
факта на плащане, каквито доводи не се твърдят, или като установи други
обстоятелства, водещи до недължимост на претенцията. Релевантните към
спора писмени доказателства според настоящия състав безспорно установяват
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца в
качеството му на оператор, предоставящ мобилни услуги и ответника като
клиент и потребител на тези услуги. Приложеният договор за лизинг
установява, че на ответника е предоставено мобилно устройство, което той е
следвало да заплати на 23 месечни вноски по 9,59 лева всяка от тях. По
делото са приобщени като доказателства издадени фактури за съответните
отчетни периоди, в които са включени съответните компоненти, една от
които е месечната лизингова вноска, като последната фактура за сумата от
191, 80 лева според ищеца представлява обща сума от 19 неплатени месечни
лизингови вноски. Няма спор, че устройството е получено от клиента в деня
на подписване на договора- 19.12.2018 г., което е удостоверено с подписа му
под съответните договори. Условията за предоставяне на устройството ,
продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на
устройството се съдържат в приложения договор за лизинг, в който е
уговорено заплащане на месечни лизингови вноски в посочения размер при
фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договорите за
предоставяне на мобилни услуги. Съдът приема, че издадените данъчни
фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.
Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата
претенция в частта относно дължимите месечни лизингови вноски, въпреки
указаната му доказателствена тежест. Срокът на договора за лизинг е изтекъл
на 19.11.2019 г. и няма доказателства, че устройството е върнато на
лизингодателя, или че лизингополучателят е платил неговата стойност
съобразно уговорките между страните. Иска за заплащане на сумата от
223,42 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 19.12.2018 г. е основателен и доказан и следва да се уважи, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 223,42 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението -21.01.2021 г. до окончателното изплащане .
3
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски в исковото производство е основателна и следва да бъде уважена. С
Решение № 1278/10.11.2021 г. ответникът е бил осъден да заплати разноски
от 251,55 лева в исковото производство, като съобразно уважената част от
общата претенция по настоящото дело следва да се присъдят и разноски в
размер на 138,93 лева за заплатена ДТ, адв.възнаграждение и депозит за
особен представител. С решението по установителния иск съдът се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати и сумата от
91,43 лева за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№274/2021 г. на ВТРС при общо дължима сума съобразно уважената част от
претенцията от 256,98 лева и присъдена сума от 165,55 лева с Решение №
1278/10.11.2021 г .
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. А. Т. с ЕГН ********** от гр. ***,
ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , /сега « ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ»
ЕАД/ с ЕИК: ********* , гр. София, ж.к. «МЛАДОСТ 4», р-н "Младост" ,
Бизнес Парк София, сграда 6, общ. Столична сумата от 223,42 лева / двеста
двадесет и три лева и 42 ст./ главница, представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.12.2018 г. , ведно със законната лихва
върху главницата , считано от 21.01.2021 г. – подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение № 107/27.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 274/2021 г. на ВТРС .
ОСЪЖДА Я. А. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /сега « ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ» ЕАД/ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. «Младост 4»,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 138,93 / сто тридесет и осем лева и
93 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 91,43 / деветдесет и
един лева и 43 ст./ разноски в заповедното производтво.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5