№ 4
гр. Ивайловград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. Я.
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.а
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. Я. Административно наказателно
дело № 20225650200003 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Д. ЗЛ. Х., с ЕГН ********** от гр. С **, ул. „П.***” №
7, вх..*** ет.** ап.***, обжалва наказателно постановление (НП) № 21-0276-
000177 от 29.11.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ
Ивайловград. Оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Счита, че в хода на производството са допуснати нарушения, както на
материалния, така и на процесуалния закон, като изтъква съображения в
насока, че още при съставянето на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) са допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. АУАН бил съставен при пълно противоречие
със Кодекса за застраховането (КЗ) и ЗАНН, тъй като от съдържанието му не
ставало ясно какво нарушение е извърши и за какво е наказан жалбоподателя.
Счита, че самата фактология, свързана с деянието което бил извършил не
предполагало качеството му на водач на МПС по смисъла на т.25 от § 6 от ДР
на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Поради извършените
нарушения в АУАН, административно наказващия орган (АНО) нямал
1
обективна възможност да осъществи задължението си да установи по
безспорен начин, че има административно нарушение и, че то е извършено
виновно от лицето, сочено като нарушител.
Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, която
императивно предвижда, че съставяне на АУАН се извършва в присъствието
на нарушителя, респ. негов законен представител или упълномощено лице,
както и на свидетелите. Като изключение от този принцип било допустимо и
неприсъствено съставяне на акта, но само при нА.чие на изрично посочените
в текста на чл. 40, ал.2 от ЗАНН предпоставки. В случая АУАН бил съставен
в отсъствие на жалбоподателя, което била съществено процесуално
нарушение, нарушаващо правото му на защита, тъй като бил възпрепятстван
да упражни правата си по чл. 42, т.8 от ЗАНН. Този порок представлявал
дори самостоятелно основание за прекратяване на
административнонаказателната преписка.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Х., редовно призован се явява
лично, с процесуалния си представител адв. К.Т. от ХАК.
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 21-0276-000177 от 29.11.2021 г. на
Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, издадено въз основа
на АУАН сер.АА, бланков № 572410/17.09.2021 г. на Д. ЗЛ. Х., с ЕГН
********** от гр. С **, ул. „П.***” № 7, вх..*** ет.** ап.***,
- на основание чл.638, ал.3, пр. 1 - во от КЗ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв.
за това, че:
„На 28.08.2021 г. около 16.00 ч., в с.*** на ул. „П.*** управлява
четириколесно МПС тип АТВ „С*****”, собственост на „И***” ООД,
БУЛСТАТ ***** със седА.ще в община Ивайловград, от гаража, където е
било паркирано МПС (частна собственост) до изваждането му на ул. „П.***,
отворена за обществено ползване, непосредствено пред дом № *** на ул.
„П.***, което МПС е регистрирано по надлежния ред с рег. №*** от комисия
2
на КТИ, видно от представено СРЗГТ от управителя на фирмата „И***” ООД,
като управляваното МПС няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.“
е извършил:
1) ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е СОБСТВЕНИК И УПРАВЛЯВА МПС, ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧИЕТО ПРИТЕЖАВАНИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НЯМА СКЛЮЧЕН И
ДЕЙСТВАЩ ДОГОВОР ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ., с което
виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
В АУАН сер.АА, бланков № 572410/17.09.2021 г. са отразени
идентични обстоятелства и нарушение.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели В. КР.
ЯНК. – актосъставител, Г. Т. СТ. – полицейски служител, свидетел при
съставянето на АУАН на 17.09.2021 г., ЕМ. ЦВ. ХР. – полицейски служител,
свидетел при съставянето на акта, АНГ. ИВ. АНГ. – управител на
дружеството – собственик на процесното МПС, М. Ш. М.. – свидетел на
инцидента, В. АНТ. П. – свидетел на инцидента констатиране на
нарушението, св. М. Г. Авдж. – полицейски служител, посетил
местопроизшествието, св. Д. К. Д. – полицейски служител, дал становище по
възражението на жалбоподателя по отношение съставения му АУАН и св. Ал.
С. Ал. – свидетел на място непосредствено след инцидента.
От показанията на свидетелите присъствА. на инцидента, се установява,
че жалбоподателя е бил изкарал процесното АТВ пред гаража на дома си, в
частен имот и показвал на свидетелите М. и П. монтиран калъф за пушка на
превозното средство. Очевидно по данни на жалбоподателя и свидетелите, в
момент в който жалбоподателят не е бил качен на АТВ – то, а до него, е
превключил без да иска на автоматична предавка, при което превозното
средство е потеглило, повличайки жалбоподателя, който се опитал тичайки
покрай него да го спре, през пътя и се е спряло в оградата на насрещния имот,
при което жалбоподателят си е ударил главата в циментов кол. Обадили се на
телефон 112 и изчакА. идването на линейка и полиция.
От показанията на свидетелите Я. и С. се установява по категоричен
начин, че самият АУАН е съставен след посещението на произшествието, в
отсъствието на нарушителя. Актосъставителят и свидетелят по АУАН, св. С.
дори не са посетили на място произшествието и следователно не са били
3
очевидци на извършеното нарушение. Свидетелят по съставянето на АУАН,
Х. е посетил местопроизшествието впоследствие, но заявява, че не си спомня
подробности и бил само свидетел при съставяне на акта. По твърдания на св.
Я., съставения АУАН щял да бъде изпратен на жалбоподателя по пощата в
София, където му бил адреса, но се чули по телефона и жалбоподателят е
дошъл в РУ – Ивайловград, където актът му е бил връчен в последствие на
18.10.2021 г.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
НП е връчено на жалбоподателя Д. ЗЛ. Х. на 13.12.2021 г., като жалбата от Х.
е постъпила в ОД МВР Хасково РУ Ивайловград на 20.12.2021 г., като е
заведена под вх..№ 276000-3179/20.12.2021 г. Като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява
процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
Според настоящия съдебен състав при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила.
От нА.чните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите по безспорен начин се установява, че АУАН въз основа на който
е издадено атакуваното НП е съставен в отсъствието на жалбоподателят.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН уреждаща процедурата по
съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствА. при извършване и установяване на
нарушението.
Предвидена е възможност за съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя – чл. 40 ал.2 от ЗАНН, когато е той известен, но не може да бъде
намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Видно от
доказателствата по делото, на жалбоподателят е съставен акт за установяване
на административното нарушение на 17.09.2021 г., след извършване на
процесуални действие по установяване на неговата самоличност, след
установяване на свидетели на нарушението и снемане на съответни обяснения
от тях.
В случая обаче, при съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй
като независимо, че са установени свидетели, както при извършване на
4
нарушението, така и при установяване на същото от органите на МВР, АУАН
не е съставен в тяхно присъствие.
Посочената разпоредба на чл. 40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност
за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, но и тук е допуснато
нарушение, тъй като нарушителят следва да е бил „поканен за съставяне на
акта” или да „не може да бъде намерен”. Текстът на разпоредбата означава, че
актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да
навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да
покани нарушителя за съставяне на акта. Само при нА.чието на надлежно
връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40 ал.
2 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателя
да е бил по какъвто и да е начин поканен – призован за съставяне на акта, а
още по-малко да не бъде намерен. Очевидно едва след съставяне на акта и
намерението да бъде изпратен за връчване на адреса му в София е
осъществена връзка по телефона с жалбоподателя, който е казал, че ще дойде
в РУ – Ивайловград да си получи акта. Ето защо, съставянето на акта в
отсъствие на жалбоподателя се явява процесуално нарушение, изначално
опорочаващо цялата административнонаказателна процедура. Допуснато е
нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното
лице.
Проверката по същество е невъзможна, предвид описаното нарушение
на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че в това производство
няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо
съдът да върши работата на наказващия орган по формулиране и доказване на
неговите твърдения и актове. Производството по ЗАНН е санкционно,
тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно
наказващия орган който е задължен да проведе законосъобразна процедура,
със законосъобразни актове.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на
отмяна.
По разноските.
5
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В ал.4 от същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай в представеното по делото адвокатско пълномощно
е посочена сумата от 300 лв. Не се представят доказателства за други
разноски.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а чл. 7, ал.2 т.1, сочи, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – Ивайловград.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 21-0276-000177 от
29.11.2021 г. на Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград,
издадено въз основа на АУАН сер.АА, бланков № 572410/17.09.2021 г., с
което на Д. ЗЛ. Х., с ЕГН ********** от гр. С **, ул. „П.***” № 7, вх..***
6
ет.** ап.***, на основание чл.638, ал.3, пр. 1 - во от КЗ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седА.ще и адрес на управление – гр.
Хасково, бул. „Б***“ № ****, да заплати на Д. ЗЛ. Х., с ЕГН ********** от
гр. С **, ул. „П.***” № 7, вх..*** ет.** ап.***, разноски за адвокатско
възнаграждение в р-р на 300 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
7