Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260050 04.03.2021г. град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на трети февруари двехиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД №6 по описа на Районен съд
- Хасково за 2021 г.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 1970-693 от 13.05.2020 г., на Директор
на ОД МВР-Хасково с което на П.Ю.Б. *** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ .
Жалбата е подадена от П.Ю.Б., който
намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че
със Заповед № РД-01-236/24.04.2020
г. на министъра на здравеопазването не
се въвеждало изискване за носене на предпазни средства ,а единствено се
изменяла Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г.досежно срока на действие на мерките . Моли съдът
да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от упълномощен защитник адв.Р.Д. , която поддържа жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, като претендира и за присъждане на разноски по
делото.
Административнонаказващият
орган в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2020 г. свидетелите С.Й.К.
и Н.Ю.С. изпълнявали служебните се задължения ,като полицейски служители в
РУ-Хасково.Намирали в района на площад „Свобода“ в гр. Хасково
и извършвали контрол по спазване на въведените в страната
противоепидемични мерки. Това се налагало, поради обявеното в страната към този момент извънредно положение заради усложняваща се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 . По този повод
и били въведени и противоепидемични
мерки, една от които задължавала всички лица, когато се намират в закрити или
на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата. Извършвайки обход на 28.04.2020 г., около 10:05 часа, полицейските
служители установили опашка от граждани,чакащи пред клона на „Банка ДСК“,сред които едно
лице ,установено впоследствие като жалбоподателят
П.Б. било без поставена защитна маска за лице. На място, на същата дата-
28.04.2020 г. на жалбоподателя бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение№1970-693 от
29.04.2020 г. по чл. 209а
ал.1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-197/10.04.2020
г., който той подписал, отбелязвайки и възраженията си по акта . На 13.05.2020 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена от показанията на свидетелите С.К. и Н.С. кредитирани изцяло като достоверни,
логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При
анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на
свидетелите по акта , които са очевидци, извършили проверката и установили
жалбоподателя на открито обществено място ,без поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа
и устата .
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ и Заповед № РД-01-236/24.04.2020
г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, в
редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при
повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, действащ
също към процесната дата, там е предвидено при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. С издадена на основание чл. 63 от ЗЗдравето Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.
България.Тази заповед е допълнена, като
е създадена т. 9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В
цитираната т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната
мярка, която се твърди жалбоподателят Б. да не е изпълнил. Доколкото нормата на чл.209а
ал.1 от ЗЗ е с бланкетно съдържание и препраща към
други нормативни актове, в случая заповед на министъра на здравеопазването, то
последната не само задължително следва
правилно да се посочи при правното
квалифициране на нарушението, но и какви
са съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които са нарушени. В
настоящият случай от страна на актосъставителя и наказващия орган в текстовата част и на двата акта, като констатирано нарушение е посочено, че не се спазва Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването .Видно обаче от съдържанието на процесната
заповед е ,че с нея се изменя т.2 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването ,като думите „26.04.2020г. включително „ се
заменят с „13.05.2020г. включително „.Издавани са съответно Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. ,която допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в
последната се създава именно т. 9, имаща посоченото в АУАН и НП
съдържание. Следователно от правно
значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.на министъра на
здравеопазването , тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната
дата противоепидемични мерки . Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние
и именно те е следвало да намерят отражение в издадения
акт за административно нарушение и атакуваното наказателно постановление.Затова
и неправилното посочване на заповедта на министъра на здравеопазването ,която е нарушена води до несъставомерност
на административното нарушение ,вменено на нарушителя ,поради бланкетния характер на нормата на чл.209а ал.1 от ЗЗ и отговорността за неспазване на
противоепидемични мерки. Посочването на
правилната заповед на министъра на здравеопазването,въвеждаща противоепидемични
мерки, а оттам и правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание.
Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя - да разбере
в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на
делото, жалбоподателят има право на разноски и следва да му се присъдят поисканите такива от пълномощника в размер на
300 лв.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №1970-693/13.05.2020 г., издадено
от Директор на ОД на МВР-Хасково .
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“
№85, да заплати на П.Ю.Б. ,ЕГН-********** *** сумата в размер на 300 лв.- разноски по делото –
адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.