Решение по КНАХД №436/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „***“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Н. Н. Н., чрез пълномощника адвокат Н. Ц. от АК- Перник против Решение № 17/25.07.2025 г., постановено по АНД № 28/2025 г. на Районен съд - Брезник, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 14-2500092/12.05.2025 година, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което на „***“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Н. Н. Н. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като същата е намалена в размер [рег. номер]. за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, извършено на 09.04.2025 г.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и при установяване основателността на изложените от касатора доводи, се иска постановяване на решение, с което да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор, с който излага подробни съображения по съществото на правния спор и моли процесното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 2620/27.11.2025 г., пълномощникът на касатора поддържа изцяло жалбата и моли същата да бъде уважена, съобразно изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Н. М., който оспорва касационната жалба, поддържа аргументите си изложени в представения отговор и моли първоистанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоистанционният съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежно сезиране и по отношение на акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Брезник е било НП № 14-2500092 от 12.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на „***“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Н. Н. Н., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, [ЕИК] в качеството му на работодател е ангажирана за това, че при извършена проверка на място на 09.04.2025 г. в обект на контрол „склад за дърва“ находящ се в [населено място], ул. „Трън“ № 7 стопанисван от дружеството, досежно спазване на трудовото законодателство е установено, че работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г. Г. И., [ЕГН] на длъжност „общ работник“. Установено е, че към момента на проверката лицето полага труд на посочения обект на длъжност „общ работник“, което обстоятелство писмено е декларирано от лицето, с посочване на заеманата длъжност в посоченият обект, с определено работно време, работно място и трудово възнаграждение.

На горните факти е дадена [жк], ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на 23.04.2025 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14-2500092. Въз основа на акта на 12.05.2025 г. е издадено процесното НП № 14-2300028 на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник. В него изцяло са възприети фактите и правната [жк], съобразно обстоятелствената част на АУАН и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „***“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено нарушение на трудовото законодателство. В изпълнение задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че описаното в него нарушение е доказано, т. к. от събраните доказателства е налице трудово правоотношение, а не гражданско за каквото се претендира чрез представянето на граждански договор, за което касатора е привлечен към административно наказателна отговорност за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържащ задължение за работодателя да сключи трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. С оглед безспорно установеното по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните, към момента на установяване на нарушението – 09.04.2025 година, решаващият съд е приел, че в случая е налице извършеното нарушение и има основание за сключване на трудов договор между страните. Развити са подробно мотиви в тази насока за същността на трудовото правоотношение и съотношението му с облигационното правоотношение, съответно е установено, че възприето от органите на административнонаказателното производство като източник на отговорността на дружеството жалбоподател е правилно, както и правилна се явява вменената му административнонаказателна отговорност за такова административно нарушение. Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание в решението е прието, че правилно нарушението е отнесено към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждаща налагане на имуществена санкция в граници от 1 500 лв. до 15 000 лв., но определеният размер от 2 500 лв., не е съобразен с предпоставките на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и е несъответен на целите на наказанието, визирани в чл. 12 на ЗАНН – ниска обществена опасност и смекчаващи отговорността обстоятелства. С тези мотиви, районният съд е намалил размера на имуществената санкция [рег. номер]., който размер е намерил за съответен в по-пълна степен на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Брезник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед установеното несъществуване на трудово правоотношение за страните е възникнало задължение за сключване на трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на настоящия касатор. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Брезник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., а при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип - еднократно. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията наведени в касационната жалба.

Правилно, съобразено с установените в чл. 27, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН правила за определяне на административното наказание и в съответствие с целите на същото - чл. 12 от ЗАНН, е и решението в частта, с която наказателното постановление е изменено, като за същото нарушение размерът на имуществената санкция е редуциран в размер на 1 500 лв. Определеният размер на санкция попада в границите предвидени в чл. 414, ал. 3 от КТ, което касационният съд намира за съобразено с смекчаващите отговорността обстоятелства, но също и съответно на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед гореизложените съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 130 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 25.07.2025 година, постановено по АНД № 28/2025 година по описа на Районен съд - Брезник.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Н. Н. Н., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „***“ *** сумата в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсутско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.