№ 305
гр. *****, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****,чрез управителя ***** ,против наказателно постановление /НП/ №
007261/29.05.2025 г. , издадено от началника на ТО за областите Монтана, Видин и
*****,със седалище гр.Монтана към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество
за извършено нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК на основание чл.45 ал.1 ЗПК е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Излага се,че описанието на извършеното нарушение било
непълно,неясно и противоречиво,каето водело до липса на форма на НП и нарушение на
чл.57 ЗАНН.Налице било несъответствие между словестното описание на нарушението и
посочената като нарушена правна норма. Годишният процент на разходите (ГПР) в
процесния договор бил изчислен на основание чл. 19 ал. 1 във вр. с чл. 19 ал. 2 във вр. с чл.
19 ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Както изрично
било посочено в чл. 19 ал.З т.1 в това изчисление не се включват разходите дължими при
неизпълнение на задължението от кредитополучателя, като несъмнено неустойката
предвидена в договора бил такъв разход,което почти дословно представлява транспониране
на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити . Законодателят изрично
изисквал изчислението на ГПР да не включва разходите за неизпълнение на задълженията
чрез изричната разпоредба на чл. 19 ал. 3 т. 1 и логически свързаните с нея разпоредби на чл.
19 ал. 1 и 2 и чл. 11 ал. I т. 10 и т.З от Приложени № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Договорът за
кредит предвиждал освен задължение за изплащане на главница и лихва и задължение за
предоставяне на обезпечение в уговорената по договора за кредит форма. Неизпълнението
на това задължение водело до възникването на задължението за заплащане на предвидените
в договора неустойки по чл.92 ал.1 ЗЗД, които следва да обезпечат, обезщетят и компенсират
1
възникналите в следствие на неизпълнението на потребителя за кредитора последици от
неизпълнението .ЗПК изрично разграничавал неизпълнението на задължението за плащане
от останалите задължения на кредитополучателя. Неустойката и при какви условия се дължи
е ясно посочена в договора за кредит, съответните изчисления са направени в съответствие с
изискванията на ЗПК, т.е. не може да става дума за прикриване на разходи. Неустойката
изпълнява всички цели и предназначението вложени и от законодателя -обезпечава,
обезщетява кредитора и санкционира кредитополучателя.Правните изводи на АНО не били
подкрепени с никакви доказателства. ГПР в процесният договор е изчислен в съответствие с
приложимите разпоредби на специалния Закон за потребителския кредит, който има примат
по този въпрос пред Закона за защита на потребителите. Тъй като било налице коректно
изчисление на ГПР няма извършено нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.Иска се отмяна
на обжалваното НП.Не се претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на ТО за областите Видин, Монтана и ***** към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище /на ТО/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски –
юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на жалбоподателя.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.11.2024 г. е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП, резултатите от
която са обективирани в Констативен протокол № К-2772566 от същата дата в офис „*****"
№ 2 в гр. *****, ж.к. „*****" - пазара, ул. „*****", магазин 7, стопанисван от „*****" ООД,
при която е установено,че на 12.11.2024 г. кредиторът „*****" ООД е сключил Договор за
потребителски кредит № 1184987 с потребител в офис „*****" N9 2 в гр. *****, ж.к. „*****"
- пазара, ул. „*****", магазин 7, който не съдържа задължителната информация, съобразно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно: за
годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя по кредита. В
договора е посочен ГПР и обща сума за плащане, които не отговарят на действителния
размер.
Преди проверката с писма от 25.10.2024г. и 04.11.2024г. на председателя на КЗП е
изискано от „*****" ООД да представи за извършване на проверка 1 брой договор за
потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., по който се изисква
гарант и 1 брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024
г., по който се изисква обезпечение. Същият отказал да предостави изисканите му договори
с мотив, че дружеството не е сключвало договор, по който е предоставено
обезпечение,поради което със Заповед №5264/14.11.2024 г. на председателя на КЗП е
разпоредено да се извърши проверка в горепосочения офис на дружеството в гр. *****.
По време на извършената на 18.11.2024 г. проверка от служители на КЗП , съвместно
2
със служители на сектор ПИП на ОДМВР *****
са предоставени от представител на кредитора/жалбоподателя/ 2 броя договори за
потребителски кредити № 1183874/11.11.2024 г. и № 1184987/12.11.2024 г„ сключени в офиса
в гр. *****, заедно с целите досиета към тях, включително СЕФ.
Проверяващите констатирали,че съгласно договор за потребителски кредит №
1184987, сключен на 12.11.2024 г. , размерът на кредита е 1 500 лв., със срок на погасяване
13 месечни вноски, като първите две са в размер на 62.50 лв., а всяка следваща от
оставащите единадесет броя е а размер на 172.77 лева. В чл.З, ал.1, т.12 на договора е
записана обща сума за плащане 2 025.47 лв. Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.З,
ал.1, т.7 от договора, е в размер на 50%, а в чл.З, ал.1, т.5 е записано : Годишен процент на
разходите /ГПР/- 63.29%.
В чл.5, ал.1 на договора е посочено:“ Страните се споразумяват, че договорът за
кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на б месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-
малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.
2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора;
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора,
по които е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от .Редовен", както по активни, така и по потасени задължения, сътласно
справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход."
В чл.5, ал.2 е договорено, че страните се споразумяват, че кредитополучателят ще
предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 /три/ дни от сключване на
настоящия договор.
Проверяващите установили , че към досието на договора за кредит не били налични
документи от които да се установява, че потребителят е осигурил едно от посочените в
договора обезпечения в указания му тридневен срок.
3
Съгласно чл.11 ал.1 от договора е уговорена неустойка в размер на 431.53 лв. при
непредоставяне на обезпечение от потребителя по чл.5 в тридневен срок, а в ал 2 е
договорено, че дължимата неустойка ще бъде заплатена от него разсрочено съобразно
посочения начин в Приложение 1 към договора за кредит.
В погасителния план /Приложение 1/ към договора, в колона "6", също е включена
неустойка в размер на 431.53 лв., която е разпределена и прибавена към всяка от
погасителните вноски, като в колона „7" е посочено вноска с неустойка 13x189.00 лв., общо
2 457.00 лв.
По отношение на годишния процент на разходите /ГТ1Р/, в чл.З, ал.2 на договора е
записано, че той е определен в съответствие с изискванията на чл.19 ал.2 от ЗПК и включва
единствено възнаградителната лихва, т.е. не включва размера на неустойката.
Проверяващите установили,че кредиторът не е спазил изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Целта на тази
разпоредба според проверяващите била на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи той – кредитополучателя информиран и икономически обоснован избор
дали да сключи договора.
Като краен резултат проверката приключила със съставяне на АУАН №
007261/07.02.25 г. за нарушение на чл.11 ал.1т.10 ЗПК, подписан и връчен на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател.
Във въпросния АУАН подробно са отразени резултатите и изводите от извършената
проверка,обективирана в съставения КП. Изведени са констатации и изводи,че съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.Посочено е ,че по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Отразено е,че същата тази законова дефиниция на ГПР изключва единствено
нотариалните такси от понятието „Общ разход по кредита за потребителя", но не и
4
евентуалните неустойки, които са разходи за потребителя.
В конкретния случай неустойката се явявала възнаграждение за кредитора, дължимо
при определено условие и следва да бъде включена в ГПР според горната разпоредба и по
следните съображения/според отразеното в акта/:
Неустойката по договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на
задължение от потребителя да осигури обезпечение на кредита чрез поръчители /едно или 2
физически лица/ или банкова гаранция, за които обезпечения е въведен изключително кратък
срок за представянето им - до 3 дни от сключване на договора. Видно е, че не само срокът е
твърде кратък, но са въведени и редица неизпълними условия, несъобразени също с
конкретния размер на предоставения на кредитополучателя кредит в размер на 1500 лв., а
му се изисква да предостави обезпечение един поръчител с осигурителен доход в размер не
по-малък на 7 броя минимални месечни работни заплати за страната или двама поръчители с
доход на всеки от тях в размер не по-малък от 4 броя минимални работни заплати и още
много други изисквания.
Според актосъставителя очевидно е, че неустойката не съответства на целите и
предназначението, вложени й от законодателя - да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения, а чрез нея се постига един
добър финансов резултат, неправомерно изискан.
Според отразеното в акта липсва обезпечителния елемент на наустойката, тъй като
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Кредиторът следва да избере
надежден длъжник, като проверката за кредитоспособността му трябва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита. Очевидно е, че в случая неустойката се
дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с
Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора, преди сключването на
договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Така въведеното от кредитора задължение за представяне на обезпечение според
актосъставителя потвърждава, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потребителя, а вместо това прехвърля изцяло в негова
тежест последиците от неизпълнение на своето задължение. Видно е, че е избрал практика, в
свой интерес да сключва договори, без да изследва кредитоспособността на взискателите,
която му гарантира не само възвръщане на сумата по кредита, но и добро възнаграждение за
него.
Отразено е също в акта,че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, относно договорите за
потребителски кредити, изрично е записано следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки, следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
5
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин". Заключението на актосъставителя е, че кредиторът не
се е съобразил не само с изискванията на ЗПК, но и с посочената Директива.
Освен това,според отразеното в акта тази неустойка е договорена за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка за неосигуряване на лице/, а не е
договорена, както трябва за претърпени вреди. Тя е дължима на кредитора, дори и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски,поради което не осъществява и обезщетителната си функция,което означава, че
кредиторът формално я е нарекъл неустойка, за да я събира при изгодни и определени от
него условия.
Според АУАН не може да се приеме, че така наречената „неустойка" изпълнява и
санкционна функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на обезпечение не е определено като предварително условие за да сключи
договор,а кредиторът няма право след това да го налага като задължително такова със
сключения договор,още повече, че осигуряването на тези обезпечения на практика е
невъзможно в указания 3-дневен срок от сключване на договора за кредит, с което се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Т.н. „неустойка" според актосъставителя е вписана в т.4.4., част III Разходи по
кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, а непредоставянето на обезпечение е посочено като условие,
което означава, че разходите по кредита могат да се повишат,което потвърждава извода, че
предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размерът на разходите по кредита,
т.е. „неустойката" се явява като разход по кредита, а не обезщетение.
Ако сумата за неустойката е била включена в ГПР и прибавена към фиксираната
лихва, то общият размер на ГПР би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19 ал.
4 от ЗПК. Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита, при условие, че е
дължима на кредитора и е включена в погасителния план по договора, води според
отразеното в АУАН до съществена разлика между формално посочения и действително
прилагания размер на ГПР,поради което, посоченият такъв в договора ГПР - 63.29 % е
недействителен и не отговаря на разходите, които действително ще направи
потребителя,което по същество представлява непосочване на ГПР по кредита.
Отделно от това, в договора е посочена обща сума за плащане 2 025.47 лв., а реално,
след прибавяне на размера на неустойката потребителят дължи 2 457.00 лв. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава допълнително задължение по кредита, противоречи на
изискването за яснота по него.
От събраните по преписката доказателства актоъсъставителят е заключил, че
договорът за потребителски кредит № 1184987/12.11.2024 г. не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочен по ясен и разбираем начин годишен
6
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя по кредит,с което кредиторът
е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател не е депозирало писмени
възражения против АУАН .
След съставяне и връчване на акта е последвало издаването на обжалваното НП, с
което при идентично словестно и цифрово описание на нарушението,като в АУАН на
дружеството е наложена имуществена санкция в р-р на 3 000 лв., на основание чл.45 ал.1
ЗПК и чл.83 ал.1 ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
По делото са събрани следните относими и допустими писмени
доказателства:заповед№ 1138/29.01.2025г.,заповед № 89ЛС/01.02.2017г.,писмо до
жалбоподателя за връчване на НП с обратна разписка,НП № 007261/29.05.2025г.,писмо до
КЗП,ТО Монтана-3бр.,пълномощно от 07.03.2025г.,АУАН № 007261,писмо до
жалбоподателя от 21.01.2025г.с обр.разписка,КП №К-2772566,договор за кредит№ 9487658
с приложения към него,заповед № 5264/14.11.2024г., пълномощни на лицата.Писмените
доказателства не се оспорват от страните и се ценят от съда.
По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са свидетелите Г.С.-
актосъставител и участвала в извършване на проверката и С.А. и А.Д.-първата свидетел при
извършване на проверката и съставяне на акта,а втората – свидетел само при съставяне на
акта.Свидетелите установяват изцяло отразеното в КП и АУАН.Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите.Същите са незаинтересовани от изхода на делото,добросъвестно
депозираха показания,които са последователни,взаимно допълващи се, и подкрепящи се и от
писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налагат следните
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1
ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено,
са описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на
дружеството- жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и
място на извършване на нарушението, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
7
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство. НП е издадено за извършено
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК тъй като процесният договор за кредит не съдържа
посочен по ясен и разбираем начин годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя по кредита.
Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон
предвид изложеното и цитираните текстове, настоящият състав намира за
неоснователни.Нарушението е установено по категоричен начин от доказателствата
приложени по преписката.Настоящият състав споделя изцяло изводите,изложени в АУАН и
НП.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
Според настоящия състав в случая не се констатират основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално, и макар закона да не изисква
настъпване на вредни последици като съставомерен резултат, такива фактически са налице -
засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им да получат
информация за реално дължимите разходи по кредита.. В случая, следва да се отчете, че се
касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква не само стриктно
изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата
грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения съдът не
може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложената за процесното нарушение имуществена санкция, предвидена в
разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗПК е в минимален размер, и поради това отпада необходимостта
да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия
орган минимален размер от 3000/три хиляди/ лева съдът приема за справедлив, съобразен с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да
съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
съгл.чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-*****, III
наказателен състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 007261/29.05.2025г. г., издадено от началника на ТО за
областите Монтана, Видин и ***** със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при
КЗП, с което на „*****“ ООД гр.****, ЕИК ***** , е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК на
основание чл.45 ал.1 ЗПК.
ОСЪЖДА „*****“ ООД гр.****, ЕИК ***** да заплати на ТО за областите Монтана,
Видин и ***** със седалище Монтана към ГД” Контрол на пазара” при КЗП разноски по
делото в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-***** в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
9