Присъда по дело №1786/2020 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 28 април 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.) |
| Съдия: | Младен Димитров |
| Дело: | 20204110201786 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 ноември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
1786/2020 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обвинението e повдигнато срещу С. П. П. , ЕГН **********, за това, че
на 09.12.2016 г., в гр. Велико Търново, пред надлежен орган на властта - чрез
подаване на сигнал до Районна прокуратура гр. Велико Търново, вх. №
2900/16 г. от 09.12.2016 г., набедила Л. Н. Л., ЕГН ********** от с. Сладък
кладенец, Община Стара Загора и С.Н Б., ЕГН ********** от гр. Горна
Оряховица, двамата в роднинска връзка по права линия - сестра и брат, в
извършване на престъпление по чл. 316 от НК, че съзнателно са се ползвали
от неистински документ пред Районен съд – Велико Търново, а именно:
Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. № СОА16-
ГР94-5646 от дата 22.08.2016 г., като знаела, че са невинни - престъпление по
чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК.
Граждански искове по делото няма допуснати.
Прокурорът поддържа обвинението. Излага доводи за съставомерност
на деянието от обективна и субективна страна и предлага подсъдимата П. да
бъде призната за виновна, като й бъде наложено справедливо наказание около
средния размер предиден в закона.
Защитникът – адв.Т., намира обвинението за неоснователно и молъ сада
да постанови оправдателна присъда. Развива обстойно аргументите си за
несъставомерност на деянието от обективна и субектвина страна.
Подсъдимата, поддържа тезата на защитника и моли съда за
оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. П. П. , е родена на 21.01.1959г., в гр.Габрово, българка,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр.София,
ул.“Градина“№51, с више образование, работеща, разведена, неосъждана, с
ЕГН**********.
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане,
удостоверение за идентичност на имена и извлечения от НБДН, свидетелите
С.Н Б., ЕГН ********** и Л.Нл Л., ЕГН **********, са съответно син и
дъщеря на Н.П. Б. / починал на 03.04.2016г./ и Тодорка Симеонова Б.а /
починала на 16.10.1998г./
От показанията на св.Б. и св.Л. се установи, че приживе баща им -
починалия Н.П. Б., след смърта на своята съпруга станал монах, като получил
и духовен сан Архимандрит, с име Никодим. По времето докато служил в
1
Къпиновския манастир се запознал и с подсъдимата С.П., с която се сближил.
При едно от посещенията на св.Б. и св.Л. в Къпиновския манастир,
Архимадрит Никодим представил подс.П. пред децата си, като своя „духовна
дъщеря".
През 2007 г., А.Н с гражданско име Н.П. Б., било упълномощен от св.
С.Н Б. и Л. Н. Л., да се разпореди с техен съсобствен недвижим имот в
землището на село Арбанаси. Баща им се разпоредил с имота, на реална цена
от 160 000лева, като споделил на свидетелите, че продажбата била извършена
с помощта на подс.П., на който той предоставил парите за закупуване на
автомобил и апартамент в гр.София.
Видно от показанията на св.Х. и показанията на св.Б. и Л., след като
разбрали за извършената продажба и че получените пари били предоставени
на подс.П., св.Б. и св.Л., придружени от св.Х. прези 2009г., отишли при
подс.П., която се намирала в апартамента на своята дъщеря в гр.В.Търново, за
да предевят претенциите си за част от сумата отговаряща на наследствените
им права. Между подс.П. и св. Б. и св.Л. се провел разговор, който бил
записан от св.Х. / приложен, като веществено доказателство по делото/.
Подс.П. отказала каквато и да е форма на съдействие, като им заявила, че е
имала отношения само с баща им и ако трябва да връща пари това ще е само
на него, не и на свидетелите.
В последствие в отношенията между бащата – Н.П. Б. / А.Н/ и подс.П.
настъпила промяна и по повод уреждане на имуществените претенции, на
01.10.2010 г. в гр. София, бил сключен договор - споразумение между тях,
/стр. 96 от ДП/, по силата на който подсъдимата се задължавала да се грижи за
Б. като за свой баща, да полага грижи за здравето му и спокойния му живот,
за да може той да живее, така като е живял до момента на сключване на
договора, като в замяна на грижите Николай Б. доброволно и със своя воля и
убеждение е обезпечил С.П. предварително със сумата от 140 000 лева,
предадена й в брой за свободно разпореждане и за закупуване на недвижим
имот – апартамент в гр. София или в околностите, в който да бъдат осигурени
старините на Б.. След смъртта му се задължавала да го погребе по каноните на
църквата. Подписите на страните по договора били нотариално заверени на
01.11.2010г./
Видно от приложените преписи на съдебни актове, поради
неизпълнение на задълженията по договора Н.П. Б. предявил облигационен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД пред СГС /стр. 93 от ДП/,
като с решение, влязло в сила на 16.08.2016 г. по Гр. дело № 153603/2013 г.,
потвърдено с решение по Гр. дело № 5103/2015 на Софийски апелативен съд,
подсъдимата П. е осъдена да заплати на Н.П. Б. сумата от 140 000 лева,
дадена на отпаднало основание и представляваща част от претенцията от
ищеца за заплащане на даденото от него по развален договор – споразумение
2
от 01.11.2010 г.
На 03.04.2016 г. Н.П. Б. /А.Н/ починал. Неговите син и дъщеря встъпили
в правата си на наследници по закон, като въз основа на служебно изисканото
Удостоверение за наследници на Н.П. Б. от 23.06.2016 г. на Столична община,
район Сердика, Софийски апелативен съд е конституирал като ищци по Гр.
дело 5103/2013 г.: С.Н Б., ЕГН ********** и Л.Нл Л., ЕГН ********** /стр.
89 от ДП/. След влизане в сила на посоченото решение Симеон Б. и Л.Л. са се
снабдили с изпълнителен лист от 20.09.2016г., издаден от СГС, по гр.д.
№15360/2013г., срещу подсъдимата С.П. за сумата от 140 000 лева и
дължимата законна лихва от предявяване на иска.
Във връзка с извършено разпореждане с идеална част от недвижим
имот от подсъдимата П. в полза на нейната дъщеря П.М.Л, свидетелите Б. и
Л. предявили т.н. Павлов иск срещу страните по сделката с искова молба от
07.10.2016 г., /стр. 21 от ДП/, представяйки и като приложение
Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. №
СОА16-ГР94-5646 от дата 22.08.2016 г.
По повод на тези действия на 09.12.2016 г. в подсъдимата С.П., подала
сигнал в Районна прокуратура В.Търново, в който описала, че лицата Л. Н.
Л., ЕГН ********** и С.Н Б., ЕГН ********** взискатели по изпълнително
дело на ЧСИ Кръстьо Ангелов, се представяли за наследници на Н.П. Б.,
когото посочила, че познавала от над 15 години, като същият винаги твърдял,
че няма деца.
Мотивирала съмненията си относно това им качество с разминаването
във фамилните имена на св.Б. и покойния Николай Б. и отразила :
„Категорично изразявам съмнението си, че тези две лица са наследници
на починалия Н.П. Б.. Ето защо и моля да извършите проверка относно
истинността на представеното Удостоверение за наследници с изх. № С0А16-
ГР94-5646 от 22.08.2016г., издадено от Столична община. Смятам, че за целта
следва да се извърши допитване/справка с регистрите на ЕСГРАОН, които
могат да дадат ясен и категоричен отговор на въпроса дали Н.П. Б. е имал
някога деца. Моля да направите сверка и с личния картон на лицето, който се
води в общината по местоживеенето му“….и по-нататък : „Ето защо,
изразявам сериозни съмнения, и тревоги, че е възможно приложеното
удостоверение за наследници с изх. № СОА16-ГР94-5646 / /22.08.2016г.,
издадено от Столична община, да е неавтентично и неистинско, поради
липсата на достоверни печати и изходни данни за внесени задължения за
такси. Друго нещо, което прави сериозно впечатление е, че не е установен
издателят и не става ясно от коя точно община е издаден този документ,
община Сердика, от Столична Община или съвсем друга, различна от тях“.
В заключението на сигнала подсъдимата е заявила: „… След
разглеждане на сигнала и доказателствата да направите преценка дали са
налице достатъчно данни и законен повод за образуването на досъдебно
3
производство и в случай, че са налице такива, от правна страна да
НАЛОЖИТЕ извода, че деянието на лицата Л. Н. Л. и С.Н Б. от обективна и
субективна страна съдържа в себе си всички елементи на състава на
престъпление по чл. 9 /чл. 308 – чл. 319/ или друго, по ваша преценка, от НК,
поради което същите да се подведат под наказателна отговорност чрез
образуването на досъдебно производство срещу тях”. Във връзка с подадения
от подсъдимата сигнал до ВТРП е образувана преписка № 2900/2016 г., по
която е извършена проверка срещу Симеон Б. и Л.Л., приключила с
Постановление от 13.02.2017 г. за отказ да се образува досъдебно
производство.
От заключението на съдебната графическа експертиза, се установи, че
подписите в долните десни ъгли на първа, втора и трета страница и след
текста „Уважение” на четвърта страница на Сигнал от С. П. П. , регистриран с
вх. № 2900/16-09.12.2016 г. на Районна прокуратура – Велико Търново са
положени от С. П. П. , ЕГН 59011212198.
Съдът направи фактическите си констатации на база посочените по-
горе доказателства. От фактическа страна се очерта главно един спорен
въпрос, свързан с това дали подс.П., към изготвянето на сигнала е знаела, че
св.Б. и св. Л. са деца на починалия Николай Б.. В това отношение, съдът
намира, че същата е съзнавала това обстоятелство, както с оглед на
проведения раговор между тях по повод на имуществените им претенции,
така и по силата на конституирането на свидетелите, като страни с
определение 04.07.2016г. на САС, преди влизане в сила на решението на във
фазата на въззивното производство. Имено в този момент е установен факта
на провоприемството и че св.Б. и Л., са деца, низходящи наследници на
наследодателя Б.. Този извод, следва да се уточни е направен не на база на
цитираното от подс.П. удостоверение за наследници в депозирания от нея
сигнал, а на друго такова от 23.06.2016 г. на Столична община, район
Сердика, при конституирането им в процеса с цитираното определение на
САС.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
С деянието си подс.П. не е осъществила престъпния състав по чл.286,
ал.1 от НК, поради следното :
От обективна страна, както се приема в съдебната практика, съставът
на чл. 286, ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнително деяние.
Първата от тях, по която е повдигнато настоящото обвинение – набедяването,
представлява волеизявление на дееца, с което той приписва престъпление на
лице, за което знае, че е невинно, отправено до надлежен орган, който е
компетентен да образува наказателно производство. С изявлението си деецът
следва да уличава набедения в извършването на конкретно посочено или
4
достатъчно определено престъпление, носещо присъщите му свойства на
общественоопасно, наказуемо и противоправно деяние, извършено виновно.
Сведенията на дееца трябва да съдържат факти за обективните и
субективните признаци от състав на престъпление в особената част на НК, а
по своето естество съдържащата се в съобщението информация за
престъплението трябва да бъде невярна, защото не съответства на
действителното положение. Тази информация трябва да е под формата на
категорично твърдение за осъществено престъпно деяние. Изразеното от
автора на съобщението съмнение или предположение за извършено
престъпление не реализира престъпния състав на набедяване по чл. 286
от НК. / в този смисъл Решение № 206 от 11.03.2019 г. на ВКС по н. д. №
823/2018 г., II н. о., НК/
В настоящата хипотеза е повдигнато обвинение, за това, че
престъплението е извършено, чрез подаване на сигнал до Районна
прокуратура гр. Велико Търново, вх. № 2900/16 г. от 09.12.2016 г., с който
набедила Л. Н. Л., ЕГН ********** от с. Сладък кладенец, Община Стара
Загора и С.Н Б., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, двамата в
роднинска връзка по права линия - сестра и брат, в извършване на
престъпление по чл. 316 от НК, че съзнателно са се ползвали от неистински
документ пред Районен съд – Велико Търново, а именно: Удостоверение за
наследници, издадено от Столична община, изх. № СОА16-ГР94-5646 от дата
22.08.2016 г., като знаела, че са невинни - престъпление по чл. 286, ал. 1,
предл. 1 от НК.
Така очертаното деяние, определя и предметните предели на
повдигнатото обвинение, като подлежи на изследване от една страна
характера на установеното по делото изявление – сигнал до Районна
прокуратура гр. Велико Търново, вх. № 2900/16 г. от 09.12.2016 г., и от друга
правния извод на прокурора за характера на неговото съдържание. От тази
гледна точка, преценката на обвинението следва да се ограничи до
твърдението на подс.П. за ползване на неистински документ от страна на
св.Б. и св. Л.. На така повдигнатото обвинение кореспондира тази част от
сигнала, в който се посочва – „Ето защо, изразявам сериозни съмнения, и
тревоги, че е възможно приложеното удостоверение за наследници с изх. №
СОА16-ГР94-5646 / /22.08.2016г., издадено от Столична община, да е
неавтентично и неистинско, поради липсата на достоверни печати и изходни
данни за внесени задължения за такси. Друго нещо, което прави сериозно
впечатление е, че не е установен издателят и не става ясно от коя точно
община е издаден този документ, община Сердика, от Столична Община или
съвсем друга, различна от тях“.
В нормата на чл.93, т.6 от НК, се дава легалната дефиниция за
"Неистински документ" - този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
5
го е съставило.
Според предмета на производството, релевантни са изявленията на
подс.П. изложени в сигнала по отношение на автентичността на ползвания
документ, а не по отношение на неговата удостоверителна стойност и
достоверността на съдържанието му. Ето защо, дали св.Б. и св.Л. са в
действителност деца, низходящи, наследници на починалия Н. Б., знаела ли е
подсъдимата за този факт, е ирелевантно, като отново следва да се
подчертае – с оглед на повдигнатото обвинение.
Видно от установеното и синтезираното искане в края на сигнала
подс.П. не излага категорично твърдение за извършено престъпление, а иска
съдействие в рамките на компетентността на органа – адресат да извърши
проверка на инкриминирания документ и ако заключи в резултат от тази
проверка за наличието на престъпление да осъществи правомощията си като
образува наказателно производство - „След разглеждане на сигнала и
доказателствата да направите преценка дали са налице достатъчно данни и
законен повод за образуването на досъдебно производство и в случай, че са
налице такива, от правна страна да наложите извода, че деянието на лицата Л.
Н. Л. и С.Н Б. от обективна и субективна страна съдържа в себе си всички
елементи на състава на престъпление по чл. 9 /чл. 308 – чл. 319/ или друго, по
ваша преценка, от НК, поради което същите да се подведат под наказателна
отговорност чрез образуването на досъдебно производство срещу тях”.
Изложените обстоятелства, съмнения и оценъчни съждения по
отношение на истинността на документа, не представляват набедяване, тъй
като изводът за наличие или не на престъпление се предоставя на
разследващия орган, който по силата на правомощията си е компетентен да
извърши тази преценка. Този извод не може да се обоснове само от
изложените в сигнала твърдения, които не са категорични, а под формата на
предположения.
Предвид на изложеното, се наложи окончателния извод, че
деянието на подс.П. е несъставомерно по повдигнатото обвинение, не
осъществява от обективна страна изпълнителното деяние, поради което бе
призната за невинна и на осн. чл.304, пр. последно от НПК, оправдана.
При този изход на делото, разноските на осн. чл.190, ал.1 от НК, остават
за сметка на Държавата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6