№ 95
гр. Б.С., 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100927 по описа за 2022 година
Предявена е исковата молба от Б. З. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 23, вх.Г, ет.3, ап.8, чрез пълномощника си адв.К.К. от АК – В., с адрес за
призовки и съобщения гр.Б.С., обл.В., ул. „Хан Крум” № 73 против З. И. Ц. с ЕГН
********** от гр.С., ж.к.“Я.“ № 54, вх.А, ет.2 и И. П. П., с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.С. № 4Б, с която е поискала да се обяви за нищожен договора за покупко-
продажба на недвижими имот сключен с Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от
07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., на основание
чл.26,ал.2 предл.4 от ЗЗД(липса на основание-причина), да се отмени на основание
чл.537,ал.2 от ГПК констативен нотариален за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение Н.А.№ 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа на
нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С. и да се осъди ответника И. П. П. да предаде
владението на ищцата върху процесният недвижим имот подробно описан в исковата молба
на основание чл.108 от ЗС, както и да се присъдят на ищцата направените по делото
разноски(виж допълнителна уточняваща молба на л.20 от делото).
Исковата молба е вписана на 03.09.2022г./л.28 от делото/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО чл.26,ал.2, предл.4 от ЗЗД, чл. 537,ал.2 от ГПК и чл.108 от
ЗС.
Ответника И. П. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва така предявените искове на ищцата, като неоснователни недоказани. Твърди, че е
добросъвестен купувач и не е знаел, че неговата праводателка имала проблеми с имота.
Дори го убедила, че на нейно име издаден КНА и изповядали сделката.
Същият се явява лично в с.з. и поддържа писменият отговор. Желае съдът да отхвърли
1
иска на ищцата, като неоснователен и недоказан. Твърди, че е добросъвестен купувач.
Ответника З. И. Ц. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва така предявените искове на ищцата, като неоснователни недоказани. Не оспорва
наследствените права на ищцата Б. З. К.. Твърди, че ищцата в продължение на повече от 10
години не се интересувала от имота и не е предприела действия за неговото усвояване.
Желае да се отхвърлят исковете на ищцата и да й се присъдят направените по делото
разноски.
Приложила е писмени документи.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от
нотариално дело № 136 от 23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-
Б.С., по което е издаден констативен нотариален за собственост на недвижим имот
придобит по давностно владение Н.А.№ 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по
описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С. и заверено копие от нотариално дело №
323 от 07.06.2022г., по което е издаден Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от
07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С. за покупко-продажба.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на
събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че е наследник на общият наследодател
Ц. Ц.в Коцов, починал на 26.11.1992г., видно от приложено у-ние за наследници изх.№ У 00-
1666/16.06.2022г. изд.от Община Б.С..
Впоследствие след справка в СВ при БСлРС ищцата узнала, че ответницата З. И. Ц. се
снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на
процесният недвижим имот по давностно владение № 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от
23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., представляващ имот с
идентификатор 07702.501.1993, номер по предходен план 1206, кв.50, парцел III, с площ 600
кв.м., с трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско
застрояване, /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор
07702.501.1993.1 със застроена площ от 44 кв.м., бр. етажи-един, с предназначение-жилищна
еднофамилна сграда, с административен адрес на имота в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“
№ 4 по КККР на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният
директор на АГГК, при граници: 07702.501.1986, 07702.501.3580, 07702.501.1994,
07702.501.1992.
Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, т.II,
рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-
Б.С., З. И. Ц. продала процесният недвижим имот на ответника И. П. П., с ЕГН **********
от гр.Б.С., обл.В., ул.С. № 4Б, за сумата 9000,00 лв.
Ищцата навежда твърдения, че ответницата З. И. Ц. не е едноличен собственик на
процесният недвижим имот, за да има право да се разпорежда с него. Ищцата твърди, че е
2
живяла в имота, помагала в строителството му,живяла и го ползвала до последно.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и посочва, че М.Ц. е свекърва й, а Г. е
дъщеря на М.. Свекърът й Ц. закупил това селище от други хора, но не знае дали имал
документ за собственост, а къщата в него била построена от нейният баща като строител, а
не като съсобственик. Съпругът й се казвал Ц. Ц.в К..
Ответницата З. е племенница на съпругът й Ц. и дъщеря на сестра му Г..
В процесният имот живели ищцата и съпругът й с двете им деца, а в същия двор, но в
една кирпичена къща живяла свекърва й.
Впоследствие напуснали имота със съпруга си поради влошените отношения с
неговата майка и отишли да живеят в апартамента си в бл.“Гарант“ в гр.Б.С.. След
напускането на имота, никой не е живял в къщата, освен свекървата в кирпичената къща до
смъртта й.
Съпругът на ищцата починал през 2015г. На ул. „Янко Сакъзов“ в блок „Сребреня“,
също има апартамент, в който живее другият й син.
Ответница З. живее в гр. С..
Ищцата желае З., която продала къщата да я върне на ищцата, тъй като нейният баща я
бил построил.
Ищцата в с.з. заявила, че тя и съпругът й нямат никакви документи за собственост за
къщата, тъй като не са имали финансова възможност да се снабдят с нотариален акт за
къщата. Не разполага с документи за право на строеж на къщата.
Ищцата посочва, че до 2021г. тя плащала данъците на къщата, а след това не знае кой
ги плаща. Когато отишла да плати данъка на къщата в Общината Б.С. разбрала, че е тя
продадена.
Ответника И. П. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва така предявените искове на ищцата, като неоснователни недоказани. Твърди, че е
добросъвестен купувач и не е знаел, че неговата праводателка имала проблеми с имота.
Дори го убедила, че на нейно име издаден констативен нотариален акт и изповядали
сделката.
Същият се явява лично в с.з. и поддържа писменият отговор. Желае съдът да отхвърли
иска на ищцата, като неоснователен и недоказан. Твърди, че е добросъвестен купувач.
Ответника З. И. Ц. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва така предявените искове на ищцата, като неоснователни недоказани, но не оспорва
наследствените права на ищцата Б. З. К.. Навежда твърдения, че ищцата в продължение на
повече от 10 години не се интересувала от имота и не е предприела действия за неговото
усвояване.
Желае да се отхвърли иска на ищцата и да й се присъдят направените по делото
разноски.
3
От приложено с и.м. у-ние за наследници изх.№ У 00-1666/16.06.2022г. изд.от Община
Б.С. е видно, че Ц. Ц.в Коцов е починал на 26.11.1992г. и оставил за свои наследници:
1.М.Ц. К./съпруга/поч. на 04.09.1998г., която оставила за свои наследници децата си:
1.1.Г. Бойчева С. (дъщеря с баща Б. П. Х.), която починала на 09.08.2020г. и оставила
единствен наследник дъщеря си
1.1.1 З. И. Ц.
1.2.Ц. Ц.в Коцов (син) поч.на 11.06.2015г. и оставил за свои наследници:
1.2.1.Б. З. К./съпруга/
1.2.2.И. Ц.в К./син/
1.2.3.М. Ц.в К./син/
От приложено с писменият отговор на ответницата З. Ц., у-ние изх.№ У 00-
909/21.03.2022г. изд.от Община Б.С. за наследници на М.Ц. К. е видно, че същата е
починала на 04.09.1998г. и оставила за свои наследници:
1.Г. Бойчева С. (дъщеря) починала на 09.08.2020г. и оставила единствен наследник
дъщеря си З. И. Ц..
2.Ц. Ц.в Коцов (син) поч.на 11.06.2015г. и оставил за свои наследници:
2.1.Б. З. К./съпруга/
2.2.И. Ц.в К./син/
2.3.М. Ц.в К./син/.
От приложената данъчна оценка на имота в нотариалното производство е видно, че
съсобственици на същият са лицата: Б. З. К., И. Ц.в К., М. Ц.в К. и З. И. Ц../л.84 от делото/.
От приложеното копие от н.д. по обстоятелствената проверка (л.73-гръб от делото) от
у-ние изд.от „Местни данъци и такси“ при Община Б.С. е видно, че в декларацията за имота
са декларирани и записани имената на З. И. Ц., М. Ц.в К., И. Ц.в К. и Б. З. К..
От приложено копие на скица на имот с идентификатор 07702.501.1993 с площ 600
кв.м. находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, няма записани собственици по
КРНИ./л.46 от делото/.
От приложено заверено копие от нотариално дело № 136 от 23.03.2022г. по описа на
нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С. по което е издаден констативен нотариален за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 138, т. I, рег.№ 923, н.д.
№ 136 от 23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С. е видно, че
свидетелите Л.Л.В., Р. Д. П. и В.М.П. заявили пред Нотариуса, че процесният недвижим
имот представлява дворно място площ 600 кв.м. с една жилищна сграда в него, находяща се
в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4. Този имот е на Г. С., която го има от своята майка
М.Ц. К.. Докато М. била жива, тя живяла в имота, а след нейната смърт имота се владее от
дъщеря й Г..
4
М. имала и друг син на име Ц., който притежавал друго жилище в гр.Б.С. и никога не е
имал претенции към този имот. След смъртта на Г., единствен нейн наследник е дъщеря й
З.. Тя продължила да стопанисва имота, да му заплаща данъци и да прави текущи ремонти.
Никой от другите наследници не е имал претенции към З., тъй като тя е единствено
дете на Г..
От заверено копие от нотариално дело № 323 от 07.06.2022г. по което е издаден Н.А.№
133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на
действие РС-Б.С. за покупко-продажба е видно, че З. И. Ц. продала процесният недвижим
имот на И. П. П. за сумата 9000,00 лв. изплатена напълно в брой от купувача пълномощника
на продавача преди подписване на договора за покупко-продажба.
В защитната теза на ищцата са разпитани свидетелите М. Ц.в К. (син на ищцата) и
Боян И.ов К. (внук на ищцата) които заявили, че желаят да свидетелстват, въпреки
разясненото им право на отказ от съда по реда на чл.166,ал.1,т.2 вр.ал.2 от ГПК.
Свидетелят М. К. посочил, че имота се намира на ул. „Цар Симеон I“ № 4 в гр.Б.С. и от
както се помни майка му е собственик на този имот. Тя има Нотариален акт за собственост,
който е по наследство от нейният свекър. Имота, който бил празно дворно място било
закупено от свекъра на ищцата от други хора, а къщата в него е построена по-късно през
1975г. Спомня си, че дядо му по майчина линия построил къщата, като майстор.
Дядо му по бащина линия е собственик на къщата, за която имал нотариален акт след
построяването й, но свидетелят не знае къде се намира този акт.
Свидетелят и семейството му живели много време в имота. В него имало и друга
кирпичена постройка, в която баба му по бащина линия живяла.
Данъците на имота заплащали неговото семейство.
Баща му починал през 2015г. и след неговата смърт в имота не останал никой да живее.
Той и майка му се пренесли да живеят в апартамент в бл.„Гарант“ в гр.Б.С., а брат му и
съпругата се пренесли в апартамента на ул.„С.“ в гр.Б.С..
От 2015г. до продажбата на имота никой не го е стопанисвал. Майка му е ходила само
да проверява състоянието на имота.
Снаха му Цецка, която е съпруга на брат му отглеждала в имота зеленчуци. След
напускане на имота, било прекъснато ел.захранването и водоподаването, повече от 10-
годиини, защото никой не е живял в него. Впоследствие преди 5-6 години отново били
възстановени по искане на снахата Цецка, която садила в двора зеленчуци -боб, лук и
картофи.
След 2015г. ищцата не е отглеждала никакви селскостопански продукти. Имат лозе на
баира за с. Бърдарски геран и там засаждала и отглеждала селскостопански култури.
Разбрали, че имота е продаден, когато З. позвънила на майката му, за да й съобщи за
продажбата. Не искала да плаща повече данъци.
Преди продажбата на имота, не са имали разговори с ответницата З. и затова
5
впоследствие били изненадани.
Само ищцата и нейното семейство били плащали данъците на имота, но не и З.. Тя е
племеница на неговите родители.
Другият свидетел Боян К. заявил в с.з., че имота се намира на ул. „Цар Симеон I“ № 4 в
гр.Б.С. и в него живели баба М. и дядо Цено, които са негови прадядо и прабаба, респ.
родители на неговият дядо по бащина линия.
Посочва, че Б. и мъжът й живели в този имот, но не си спомня колко време. Същите
повече от 10- години не живеят в имота.
Дядо му починал през 2015г., като преди приживе и двамата напуснали имота и
отишли да живеят в блок „Гарант“ в гр.Б.С.. В имота не останал никой да живее. Майката на
свидетеля поддържала градината в двора, защото садила домати. Впоследствие започнала
ремонт, като съборила лятната кухня(кирпичарката), която живяла баба М..
Б. от както е отишла да живее в блок „Гарант“ е ходила в имота само да го наглежда,
но не е садила зеленчуци. Тя садила на лозето си.
Данъците на къщата ги плащала Б..
Свидетелят не знае дали баба му Б. има нотариален акт за къщата и двора, но знае, че
голямата къща я строил бащата на Б..
Собственици на парцела предполага, че са били баба М. и дядо Ц., а след тяхната смърт
остава на Г. и Ц., като З. е дъщеря на Г..
З. не е ходила в имота повече от 20 години не знае дали е плащала данъци. Тя не е
идвала и не се е интересувала от този имот.
За продажбата на имота научили от съседите, като З. не е казвала на родителите му, че
желае да продава имота. З. не е търсила никакви документи от тях и не поддържат връзка с
нея.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
При произнасяне по основателността на исковата претенция, съдът следи служебно за
допустимостта на същата.
Съгласно чл.9,ал.1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
В случая Ц. Ц.в Коцов е починал на 26.11.1992г., а М.Ц. К. е починала на 04.09.1998г.,
видно от приложените у-ния за наследници, изд.от Община Б.С..
Ц. Ц.в Коцов е оставил за наследници преживяла съпруга М.Ц. К. и син Ц. Ц.в Коцов.
М.Ц. К. е починала на 04.09.1998г. и оставила за свои наследници децата си: Г.
Бойчева С./дъщеря с баща Б. П. Х./ и син Ц. Ц.в Коцов.
В случая след смъртта на Ц. Коцов, имота се наследява от преживялата съпруга М. К.
и синът й Ц. Коцов, а доведената й дъщеря Г. Бойчева С. не наследява имота, тъй като тя
6
има друг баща Б. П. Х., т.е. тя е дете на М. К. от предходен брак.
След смъртта на М.Ц. К. поч. на 04.09.1998г., имота се наследява по равно от децата й
Г. Бойчева С. и Ц. Ц.в Коцов, т.е. по ½ ид.ч. всеки един от тях. След смъртта на Г. Бойчева
С., нейната ½ ид.ч.=3/6 ид.ч. се наследява от единствената й дъщеря З. И. Ц., а след смъртта
на Ц. Ц.в Коцов, неговата ½ ид.ч.= 3/6 ид.ч. се наследява по равно от наследниците му, а
именно: Б. З. К.-1/6 и.ч., И. Ц.в К.-1/6 ид.ч. и М. Ц.в К.-1/6 ид.ч.
Съдът намира за недопустима, предявената претенция с правно основание чл.26, ал.1,
предл.4 ЗЗД частично за разликата над 1/6 ид. част, тъй като останалите 5/6 и.ч. се
наследяват от И. Ц.в К.-1/6 ид.ч., М. Ц.в К.-1/6 ид.ч. и З. Ц. - 3/6 ид.ч., като наследници на
общите им наследодатели.
В практиката на ВКС(Решение № 205 от 05.11.13г. по гр.дело № 1415/2012г.на III г.о.
на ВКС и Решение № 397 от 03.10.2012г. по гр.дело № 1604/2011г. на IV г.о. на ВКС) е
прието е, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона
случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищцата
предявила установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот е налице правен интерес и тя е процесуално легитимирана да предяви този
иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот,
макар и да не е страна по договора. В този случай ищцата брани правото си на собственост,
тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за
нея съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните
последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по
договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота,
собственост на ищцата.
Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на
целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора (както е в случая)
предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред
съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на
процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да
води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита
търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на
договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост.
Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и
признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК)
единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от
съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в
нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно –
и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която
нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които
7
не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец.
(Решение № 140/17.11.2020г. по гр.д.№ 4530/2019г. III г.о на ВКС).
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 4 от ЗЗД, нищожни са договорите поради липса на
основание-причина. В настоящия случай ищцата иска договора за продажба на недвижим
имот, обективиран в Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа на
нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., да бъде прогласен за нищожен, поради липса на
причина, а именно, че ответницата З. И. Ц. не е едноличен собственик на процесният
недвижим имот, за да има право да се разпорежда с него.
Основание на договора е причината страните да се задължат. Причината не е
необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. Липсва причина и когато тя е
лъжовна – в действителност не съществува. Ищцата аргументира липсата на основание с
твърдение, че ответницата З. Ц. е продала процесният недвижим имот на вторият ответник
И. П., като тя всъщност не е единствен наследник на този имот.
Настоящият състав споделя приетото в съдебната практика разрешение, че липсата на
основание, водещо до нищожност на правните сделки с оглед нормата на чл. 26, ал. 2, изр.
1, предл. 4 ЗЗД, е налице само при каузалните сделки. В правната теория основанието на
сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и
съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е
придобИ.ето на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект /с оглед
на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил
договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към
наличие на основание на договора. Следователно факта дали ответницата З. Ц. е единствен
наследник на имота или не, респ. дали плащането е извършено по време и по начин,
различен от описания в нотариалния акт, сам по себе си е неотносим при преценка
наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба. /Решение № 31 от
01.03.2018 г. по гр.д.№ 1532/2017 г., г.к., ІІ г.о. на ВКС/. Ето защо по делото не се
установява нищожност поради липса на основание.
Продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост,
поради което сделката подлежи на разваляне, а самият факт, че разпоредбите на ЗЗД
предвиждат правна възможност за разваляне на продажбата, показва, че тя е действителна
за страните по нея.
В закона, респективно в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД изчерпателно са посочени
основанията за обявяване на един договор за нищожен. Продажбата на чужд имот не е
посочена като основание за нищожност на договор, като в тази насока е и константната
съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 483 от 15.07.2010 год. на ВКС
по гр.дело № 991/2009 год., І г.о., ГК, Решение №661 от 28.07.1987 год. по гр.дело
№454/1987 год., ІІ г.о., ГК, Решение №15 от 15.01.1980 год. по гр.дело №2571/79 год., І г.о.,
ГК, Решение №577 от 05.11.2008 год. на ВКС по т.д. №331/2008 год., І о. ТК и др.
8
Предвид изложеното, следва производството по делото да бъде частично прекратено
по предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2, предл.4 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на правна сделка, обективирана с нотариален акт с № 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.
№ 323 от 07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., по силата на
който З. И. Ц. продала на И. П. П., с правно основание чл.26,ал.2 предл.4 от ЗЗД(липса на
основание-причина) и по предявеният иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна
на констативен нотариален за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с
район на действие РС-Б.С., за разликата над 1/6 ид.част, тъй като останалите 5/6 и.ч. са
съсобствени и наследствени на И. Ц.в К.-1/6 ид.ч., на М. Ц.в К.-1/6 ид.ч. и на З. Ц. - 3/6 ид.ч.,
като наследници на общите им наследодатели.
В останалата част предявения от ищцата иск с правно основание чл.26,ал.2, предл.4 от
ЗЗД за прогласяване нищожност на правна сделка, обективирана с нотариален акт с № 133,
т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие
РС-Б.С., по силата на който З. И. Ц. продала на И. П. П., с правно основание чл.26,ал.2
предл.4 от ЗЗД(липса на основание-причина) и по предявеният иск с правно основание
чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален за собственост на недвижим имот
придобит по давностно владение № 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа
на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., за 1/6 ид. част, се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Спорното субективно право в случая е нарушеното вещно право,т.е. притезанието по
чл.108 от ЗС.Притезанието-предмет на иска по чл.108 от ЗС,е субективното вещно право
включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето,което
я владее без основание.Процесуална легитимация ищцата притежава,тъй като тя следва от
твърдяното от нея право и обуславя допустимостта на иска, поради което съдът счита,че
искът на посоченото основание се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота/т.е. на вещта-предмет
на иска/,вещта да се намира във владение на ответника и ответникът да владее вещта без
правно основание.
От приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства се
установява, че собственик на имота е първата ответница З. Ц. по силата на Н.А.№ 138, т. I,
рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-
Б.С..
Установено е от данните по делото,че на 07.06.2022г. З. И. Ц., чрез пълномощника си
Р. Д. П. продала на И. П. П. по силата на Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от
07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., процесният недвижим
имот.
Осъществената правна сделка с Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г.
9
по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., по изложените по-горе
съображения не страда от пороците на чл.26,ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради което този иск е
отхвърлен от съда. От това следва,че не е налице една от кумулативните предпоставки за
уважаване на иска по чл.108 от ЗС, а именно ищцата да е собственик на целият имот. Не е
налице и другата предпоставка,а именно ответника И. П. да владее имота без правно
основание. В случая е установено,че фактическата власт върху имота се упражнява от П. на
правно основание-действителен договор за продажба, оформен в нотариален акт Н.А.№ 133,
т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие
РС-Б.С., по силата на който той е придобил собствеността върху имота от първата
ответница З. Ц..
По изложените съображения за отсъствието на предпоставките за уважаването му
искът по чл.108 от ЗС трябва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че така
предявените от ищцата искове против ответниците са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
РАЗНОСКИ
Ищцата е поискала с исковата молба присъждане на разноски по делото, които
направила, видно от приложеният списък по чл.80 от ГПК: 70,00 лв. заплатена държавна
такса за завеждане на делото, 10.00 лв. държавна такса за вписване на исковата молба,
1000,00 лв. заплатен адвокатски хонорар, 5.00 лв. за издаване на съдебно у-ние, 40,00 лв. за
скица на имота.
С оглед изхода на делото на ищцата не й се дължат направените от нея разноски.
Ответниците не са направили разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не
следва да им се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по гр.д. № 927/2022г. по
описа на РС-Б.С. В ЧАСТТА по предявеният от Б. З. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 23, вх.Г, ет.3, ап.8, чрез пълномощника й адв.К.К. от АК – В., с адрес за
призовки и съобщения гр.Б.С., обл.В., ул. „Хан Крум” № 73 против З. И. Ц. с ЕГН
********** от гр.С., ж.к.“Я.“ № 54, вх.А, ет.2 и И. П. П., с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.С. № 4Б, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.4 ЗЗД(липса на основание-
причина) за разликата над 1/6 ид.част за обявяване нищожност на договор за покупко-
продажба на недвижим имот сключен с Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от
07.06.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., с идентификатор
07702.501.1993, номер по предходен план 1206, кв.50, парцел III, с площ 600 кв.м., с трайно
предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване, /до
10
10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 07702.501.1993.1 със застроена
площ от 44 кв.м., бр. етажи-един, с предназначение-жилищна еднофамилна сграда, с
административен адрес на имота в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4 по КККР на
гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на
АГГК, при граници: 07702.501.1986, 07702.501.3580, 07702.501.1994, 07702.501.1992 и по
предявеният иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за разликата над 1/6 ид.част за
отмяна на констативен нотариален за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение Н.А.№ 138, т. I, рег.№ 923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа на
нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. З. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 23, вх.Г, ет.3, ап.8, чрез пълномощника й адв.К.К. от АК – В., с адрес за
призовки и съобщения гр.Б.С., обл.В., ул. „Хан Крум” № 73 против З. И. Ц. с ЕГН
********** от гр.С., ж.к.“Я.“ № 54, вх.А, ет.2 и И. П. П., с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.С. № 4Б, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.4 ЗЗД(липса на основание-
причина) за 1/6 ид.част за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба на
недвижим имот сключен с Н.А.№ 133, т.II, рег.№ 2204, н.д.№ 323 от 07.06.2022г. по описа
на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., с идентификатор 07702.501.1993, номер по
предходен план 1206, кв.50, парцел III, с площ 600 кв.м., с трайно предназначение-
урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване, /до 10м/, ведно с
находящата се в него сграда с идентификатор 07702.501.1993.1 със застроена площ от 44
кв.м., бр. етажи-един, с предназначение-жилищна еднофамилна сграда, с административен
адрес на имота в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4 по КККР на гр.Б.С., одобрен със
Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГГК, при граници:
07702.501.1986, 07702.501.3580, 07702.501.1994, 07702.501.1992 и по предявеният иск с
правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за 1/6 ид.част за отмяна на констативен нотариален
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение Н.А.№ 138, т. I, рег.№
923, н.д.№ 136 от 23.03.2022г. по описа на нотариус А. К. с район на действие РС-Б.С., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. З. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 23, вх.Г, ет.3, ап.8, чрез пълномощника си адв.К.К. от АК – В., с адрес за
призовки и съобщения гр.Б.С., обл.В., ул. „Хан Крум” № 73 против И. П. П., с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.С. № 4Б, иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане
ответника И. П. П. да предаде владението на ищцата Б. З. К. върху недвижим имот с
идентификатор 07702.501.1993, номер по предходен план 1206, кв.50, парцел III, с площ 600
кв.м., с трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско
застрояване, /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор
07702.501.1993.1 със застроена площ от 44 кв.м., бр. етажи-един, с предназначение-жилищна
еднофамилна сграда, с административен адрес на имота в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Симеон I“
№ 4 по КККР на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният
директор на АГГК, при граници: 07702.501.1986, 07702.501.3580, 07702.501.1994,
11
07702.501.1992, както и да й се присъдят направените по делото разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението, в частта за частично прекратяване на производството по делото, подлежи
на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението пред ОС-В..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12