Решение по дело №3408/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260413                                13.10.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаският районен съд                                        ХХ граждански състав

    На четиринадесети септември                          две хиляди и двадесета година

    в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                              

 

   при секретар Зинаида Монева   

   изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

   гражданско дело № 3408/2020г.

   и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на Л.И.В., ЕГН **********, с адрес *** за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на А.А.Ю., ЕГН **********, с адрес ***. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: страните са живеели известно време на семейни начала, като ответникът подлагал молителката на постоянен физически и психически тормоз. Заради това двамата се разделили през февруари 2019г. През март 2019г. молителката била пребита от ответника. След това тормозът продължил под формата на телефонни заплахи. На 24.06.2020г. към 13.30 часа ответникът нахлул в дома на молителката, като разбил вратата, започнал да я псува и обижда. Заплашил я че ще я убие, нарекъл я “курва“, “проститутка“, “мърляк“, “куче умряло“. Молителката грабнала телефона и хукнала да бяга по стълбите, но ответникът я настигнал и я ударил по главата, при което тя паднала и си ударила главата в камък, като загубила съзнание. Случайно минаваща жена  видяла, обадила се на тел.112 и дошли полицаи. На 02.07.2020г. молителката получила заплахи по вайбър, като ответникът й писал: “Ще дойда и ще ти пръсна грозния панаир“, “Майка ти в гроба ще наеба“, “Варляк“. Молителката заявява, че се страхува от ответника, който е жесток и отмъстителен човек.

               С тези мотиви молителката претендира налагане на следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката при условия и срок, определени от съда. Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства. Моли се за издаване на заповед за незабавна защита.

               С определение от 06.07.2020г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и му е забранил да приближава жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих.  

               В съдебно заседание молбата се поддържа лично от молителката, както и от процесуалния й представител. Моли се да бъде наложена и допълнителна мярка за защита, а именно ответникът да посещава програма за превенция на насилието.

               Ответникът, редовно уведомен, е подал отговор, в който оспорва молбата. Отрича да е упражнявал домашно насилие спрямо молителката. В съдебно заседание не се явява.

               Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

                       Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.

              Съдът намира, че молителката успя да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея домашно насилие. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН /в нейния втори вариант, след указания на съда/ има качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. В нея ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на 24.06.2020г. и на 02.07.2020г. Декларацията е оспорена от ответника само формално, без представяне на насрещни доказателства и фактите, изложени в нея, следва да се считат за установени, доколкото не се опровергават от други данни.

               От декларацията е видно, че страните са били във фактическо съжителство, което към момента е вече прекратено. На 24.06.2020г. към 13.30 часа ответникът Ю. нахлул в дома на Л., след като разбил входната врата и започнал да я псува, обижда и заплашва. Нарекъл я “курва“, “проститутка“, “мърляк“, “куче умряло“, заплашил, че ще я убие. Ударил неин приятел, който по това време бил в жилището. Л. грабнала телефона си и избягала по стълбите, но А. тръгнал след нея, настигнал я пред входа на блока и я ударил по главата. Л. паднала на земята и си ударила главата в камък. За датата 02.07.2020г. молителката е декларирала, че е жертва на обиди и заплахи, изпратени като съобщения по телефона.

               Горната фактическа обстановка се установява от декларацията по чл.9, ал.3 от закона. Самата декларация се потвърждава и от представеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 26.06.2020г., т.е. само два дни след процесната дата. В него е записано, че в резултат на ударите молителката има рана на лявата вежда, успоредна с веждата, с дължина 2 см., обработена и зашита хирургически. Клепачите на лявото око са мораво кръвонаседнали. Лигавицата на долната устна в ляво е бледо синкаво кръвонаседнала. Лекарят, издал удостоверението, е установил, че  раните е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата, а именно чрез побой, нанесен й от бившия й приятел, който я е удрял по лицето, вследствие на което тя е паднала на земята и си ударила главата. Следователно медицинското удостоверение доказва твърденията на молителката, че е била жертва на физическо насилие от страна на ответника.

               Твърденията се доказват и от показанията на св.Великов, баща на Л.. Той е заявил, че дъщеря му е живяла с ответника през 2019г., след това двамата се разделили, като той започнал да я заплашва и физически да я малтретира. Свидетелят знае и за процесния инцидент, когато А. изкъртил вратата на жилището, в което живее Л.. Когато тя тръгнала да бяга, за да се спаси, той я настигнал и започнал да я удря с юмруци и да я рита. Според свидетеля, А. и преди е създавал проблеми на дъщеря му, тъй като редовно я причаквал, биел я и чупел телефоните й, за да няма тя връзка с никого. Свидетелят не е очевидец на случката, но показанията му косвено я доказват, още повече, че не се опровергават от други показания.

               При изложените данни съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на 24.06.2020г. На тази дата ответникът се появил пред жилището на молителката, разбил вратата, нахлул вътре и започнал да я псува и обижда. Отправил заплахи, че ще я убие, след това, когато тя избягала от жилището, я настигнал пред входа на блока и я ударил по лицето. Тя залитнала и паднала на земята, като си ударила главата в камък.

               Що се отнася до домашното насилие на 02.07.2020г., изразяващо се в обиди и заплахи от страна на ответника чрез съобщения, пратени на телефона на молителката, то БРС намира, че и в тази част молбата се явява доказана и основателна. От представените извадки от електронните съобщения /неоспорени от ответника/ се установява, че той е отправил до Л. заплахи, звучащи по следния начин: “ще дойда и ще ти пръсна грозния панаир“ и “майка ти в гроба ще наеба“. Молителката е обиждана с думите “варляк“, “парцал“ и “боклук“. Това поведение на ответника е грубо психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

               В заключение молбата се преценява за основателна. Ясно е от декларацията, че страните са били във фактическо съжителство, като този факт се потвърждава и от показанията на бащата на Л.. След като е било налице фактическо съжителство, молителката е легитимирана да получи защита от домашно насилие /чл.3, т.2 ЗЗДН/. Установява се безспорно от събраните доказателства, че Л. е жертва на брутално физическо посегателство, изразяващо се в удари по главата, от които тя е паднала на земята и от падането също се е наранила. Преди физическия сблъсък молителката е била обиждана грубо и цинично от ответника, както и заплашвана с убийство. Ответникът я е настигнал, след като тя побягнала от страх и тогава я ударил, което говори за необуздана ярост от негова страна. В последствие той осъществил и психически тормоз върху нея, заплашвайки я и наричайки я с вулгарни изрази чрез съобщения по телефона. Действията на ответника са законово и морално укорими, същият се е държал грубо и безпардонно с ответницата, поведението му сочи на тотално незачитане на достойнството и физическата неприкосновеност на другите хора. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че следва против ответника да се наложат следните мерки за защита: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да му се забрани да приближава на по – малко от 50 метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л., както и да бъде задължен да посещава специализирани програми за превенция на насилието. Мерките за защита, като се изключи задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН. В съдебно заседание молителката е поискала мерките да се наложат за максималния срок, предвиден в закона. Настоящият съдебен състав счита, че предложеният срок е подходящ и адекватен на извършеното домашно насилие, чийто интензитет е висок. Ето защо следва решение, с което се наложат посочените мерки, като забраната да се приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих трябва да бъде за максималния срок от 18 месеца. Трябва да се задължи ответникът да посещава и специализирани програми за превенция на насилието, тъй като е упражнил физически тормоз не само на процесната дата, а и в по-ранен период, т.е. тормозът спрямо молителката е бил системен.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 25 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

               На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът трябва да бъде осъден да заплати на молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за което има доказателства, че е платено. Съдът не се произнася по въпроса за прекомерност на това възнаграждение, тъй като няма възражение от ответника в този смисъл.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               НАЛАГА мерки за защита на Л.И.В., ЕГН **********, с адрес *** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 24.06.2020г. и на 02.07.2020г. от страна на А.А.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, като:

                 ЗАДЪЛЖАВА А.А.Ю., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л.И.В., ЕГН **********.

              ЗАБРАНЯВА на А.А.Ю., ЕГН ********** да приближава на по – малко от 50 метра жилището на Л.И.В., ЕГН ********** на адрес ***, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от постановяване на решението.  

              ЗАДЪЛЖАВА А.А.Ю., ЕГН ********** да посещава специализирана програма в ”Център за превенция на престъпността и насилието” – Бургас.  

 ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита. 

 УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

    Предупреждава А.А.Ю., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

                 ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ по сметка на БРС.

  ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

  ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Л.И.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1000 лева /хиляда лева/ разноски по делото.

  Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

  Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: