Решение по дело №6713/2018 на Районен съд - Русе

                         РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 13.05.2019 г.

                                                   

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 17 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6713 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79  от ЗЗД.

            Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр.Русе твърди, че в периода от 01.09.2017г. до 24.04.2018г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 264,44 лева в имота на ответника К.И.Ч. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 03050620220    

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 264,44 лева по издадените за посочения период 14 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 7,26 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до  датата на депозиране на заявлението в съда. Поддържа, че за посочените суми се снабдил със заповед № 2692/ 10.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4753/ 2018 г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и  исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на иска.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

            Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г. е да снабдява своите  контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства ( 14 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

            Видно от представения по делото договор N:159/ 14.12.1998г. между ищеца и етажната собственост на бл. „Мадарски конник“ е договорена доставка за топлинна енергия. 

            Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия с договор N:81 от 12.08.2002г. за индивидуално отчитане на разходите за отопление, сключен между етажната собственост и „Дикей-Л“ ООД.

Процесният период включва един неотоплителен месец от 2017г. и всички отоплителни месеци за сезон 2017/2018г. За процесния имот в базата данни на ищеца се водят под отчет 5 броя отоплителни тела, от които едно без уред за дялово разпределение с инсталирана   мощност   при   проектни   условия   500 W,   и   три  с   индивидуални разпределители на топлинна енергия със съответни инсталирани мощности и два водомера за битова гореща вода, доставена чрез топлопреносната система на дружеството, като водомерите били монтиран вътре в имота.

Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода, като няма потребление на топлинна енергия за отопление на общи части на
сградата. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял „Сградна инсталация" и за едно отоплително тяло, което е без уред за дялово разпределение, за другите две отоплителни тела с уреди не е отчетена консумация на топлинна енергия.

            Видно от заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за абонатен N: 03050620220 е 259,93 лева.   

            При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размера от 259,93 лева, като в останалата му част до пълно предявения размер от 264,44 лева следва да бъде отхвърлен. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 5,78 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 73 лева - държавна такса и 90 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумите от 150,00 лева разноски по назначаване на особен представител на ответника и 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 73,00 лева съобразно уважената част от иска.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 686,00 лева.

Мотивиран така, съдът

 

                                                                  РЕШИ :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Ч. с ЕГН: ********** ***, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от общо 259,93 лева, представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 14 бр. фактури за периода от 01.09.2017г. до 24.04.2018г. в имота на ответника К.И.Ч. с ЕГН: ********** *** с абонатен N: 03050620220, както и сумата от общо 5,78 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.07.2018г. до окончателното й изплащане, за които  вземания по ч.гр.д. № 4753/ 2018 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 2692/ 10.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, срещу К.И.Ч. с ЕГН: **********

 иск в останалата му част до пълно предявеният размер от 271,70 лева.

ОСЪЖДА К.И.Ч. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 686,00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: