№ 1608
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501968 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 291331/17.06.2021 г. , от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
Решение № 261795/31.05.2021 г., постановено по гр.д. № 5679/2020 г., на ВРС, XXXIX с., в
частта с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че АНГ. Р. М., ЕГН **********,
с местожителство в ****, дължи следните суми: - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в
размер на три месечни абонаментни такси и 96.46 лв., представляваща разлика между
цената на предоставено устройство „Huawei Telenor 4G MiFi“ без абонамент и
преференциалната му цена, обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г., дължими
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** и - 42.48 лв., неустойка за
неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси и 99.82 лв., представляваща
разлика между цената на предоставено устройство „Huawei Telenor 4G MiFi“ без абонамент
и преференциалната му цена, обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г.,
дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
03.02.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
1
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1365/2020 г., на ВРС, VII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за необосновано и неправилно.
Твърди, че при постановяването му съдът не се е запознал с неустоечните клаузи по двата
процесни договора, в които е предвидено, че неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси, поради което и тя не излиза извън присъщите й
функции. По отношение претенциите, представляващи цена на закупени устройства, сочи
че с оглед неизпълнението от страна на въззиваемия на задълженията му по договора е
отпаднало и основанието същият да се ползва от преференциалната цена на закупените
мобилни устройства. Счита, че съдът е следвало да сравнява размера на направената
отстъпка с размера на претенциите по всеки от договорите. По същество отправя искане за
отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявените искове. В с.з. не
изпраща представител.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият А.М., чрез особен
представител, депозира писмен отговор, в който оспорва доводите изложени във въззивната
жалба и счита същата за неоснователна. Сочи, че постановеното решение не страда от
твърдяните пороци, поради което отправя искане за оставянето му в сила. В с.з., чрез
особения представител поддържа изложените в жалбата доводи.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че А.М. дължи следните суми: - 30.97 лв.,
неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 15.06. - 14.08.2018 г.; - 42.48
лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси; - 96.46 лв.,
представляваща разлика между цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi,
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума, дължими по
Договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г. за предпочетен номер **********, обективирани
във фактури № **********/15.07.2018 г., **********/15.08.2018 г. и **********/15.10.2018
г.; - 27.21 лв., неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 15.07. -
14.08.2018 г.; - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни
такси; - 99.82 лв., разлика между цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G
MiFi без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг,
дължими по Договор за мобилни услуги от 29.07.2018 г., обективирани във фактури №№
**********/15.08.2018 г. и **********/15.10.2018 г.; - 23.00 лв., лизингови вноски за период
15.07. -14.10.2018 г., дължима по Договор за лизинг от 29.07.2018 г., обективирана във
фактури №№ **********/15.08.2018 г. и **********/15.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г.
до окончателното погасяване на задължението..
Ищецът твърди, че 15.06.2018 г. с ответника е сключен Договор за мобилни услуги с
2
предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца, като е предоставено и устройство
Huawei Telenor 4G MiFi. Договорът бил прекратен едностранно от оператора на 09.10.2018
г., поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на месечните
абонаментни такси и използвани услуги. Сочи, че на 29.07.2018 г. бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** и Договор за лизинг за устройство Huawei
Telenor 4G MiFi. Страните постигнали съгласие всички суми по договорите да бъдат
начислявани заедно с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. В срока на действие на
договорите, ищецът издал процесните фактури, остойностяващи цена на потребени мобилни
услуги и лизингови вноски. Неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по
договорите довело до упражняванено от страна на ищеца на правото му да ги прекрати.
Последното от своя страна породило и правото на ищеца, на основание чл. 11 от договорите,
да начисли и неустойка за неизпълнение съобразно уговореното между страните като били
начислени три стандартни месечни абонаментни такси, без вкл. ДДС. На основание т. 12 от
ОУ към лизинговите договори, вноските за предоставеното мобилно устройство са обявени
за предсрочно изискуеми. Ответникът следвало да заплати и разликата между стандартната
цена на устройството без абонамент и преференциалната цена, на която е предоставено.
Изложеното мотивирало ищеца да инициира заповедно производство. По същество отправя
искане за уважаване на предявените искове.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
депозира отговор, в който спорва сключването на коментираните от ищеца договори и
тяхното прекратяване. Възразява ответникът да е неизправна страна по тях. Оспорва
реалното доставяне на услугите и предоставяне на мобилните устройства. Оспорва
основанието за начисляване на претендираните неустойки. По същество отправя искане за
отхвърляне на предявените искове..
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и ги е отхвърлил в частта за
сумите: - 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни
такси; - 96.46 лв., представляваща разлика между цената на предоставено устройство
Huawei Telenor 4G MiFi, без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална сума, дължими по Договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г. за
предпочетен номер **********, обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г.;
- 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси; -
99.82 лв., разлика между цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг,
дължими по Договор за мобилни услуги от 29.07.2018 г., за предпочетен номер
3
**********, обективирани във фактура № **********/15.10.2018 г.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Решението е
постановено от състав на ВРС, в границите на правораздавателната му компетентност,
поради което решението е валидно. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1365/2020
г., на ВРС, VII с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция,
поради което обжалваното е и допустимо.
По оплакванията във въззивната жалба, касателно обжалваната част:
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за неустойки за
неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси и по двата от процесните
договори за мобилни услуги, сключени с въззиваемия като е изложил мотиви за
неравноправност на клаузите, възприемайки че претендираните неустойки са в размер на
абонаментите до края на срока на договорите и, че в случая се претендират частично.
Коментираните неустоечни клаузи са обективирани в т. 11 – Условия и предвиждат в случай
на прекратяване на договорите преди изтичане на срока им, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията по него, последния дължи неустойка в
размер на всички стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до
неговия краен срок като максималния размер на тази неустойка не може да надвишава
трикратния размер на месечните такси. Следователно в така цитираните клаузи изрично е
предвиден краен предел на неустойката, с който са съобразени и исковите претенции
предявени на това основание. Не се твърди, а и не се претендират стойности на неустойката
формирана от абонаментните такси за целия срок на договорите. Така формулирани
неустоечните клаузи и при съобразяване на общия срок на договорите - две години, се
налага извода, че клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
не излизат извън обезщетителната си функция, поради което въззивният състав намира, че в
тази част на исковете липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят
отхвърлянето им. Исковете подлежат на уважаване като доказани по основание и размер, за
сумата 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, по
Договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г. за предпочетен номер ********** и за сумата
42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 29.07.2018 г. за предпочетен номер **********.
4
По отношение на сумите 96.46 лв., представляваща разлика между цената на
предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi, без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална сума и 99.82 лв., разлика между цената на предоставено
устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по договор за лизинг, въззивния съд намира, че изложените мотиви от първоинстанционния
съд следва да бъдат сподени и в тази част клаузите за неустойка са нищожни по смисъла на
чл. 145, вр. чл. 143 ЗЗП, в резултат от което предявените на това основание искове подлежат
на отхвърляне на това основание.
На първо място следва да бъде посочено, че тези претенции са част от същата т. 11 от
двата договора и то в частта следваща разгледаните по-горе претенции за неустойки. Макар
и да е посочено, че ценовата разлика се дължи в допълнение към неустойката в размер на
три месечни абонаментни такси, това не променя извода, че по съществото си и това
плащане има неустоечен характер.
При произнасянето си въззивният съд съобрази, необжалваната част от решението е
влязла в законна сила. С част от влязлото в сила решение е прието за установено, че
въззиваемият дължи сумата 23.00 лв., представляваща стойността на 23 бр. лизингови
вноски за периода 15.07. – 14.10.2018 г., в т.ч. и до края на срока на Договора за лизинг от
29.07.2018 г., сключен за две години. Видно е от същият договор, че придобиването на
собствеността върху устройството се извършва срещу заплащане на остатъчна стойност от
1.00 лв. Следователно цената на устойството възлиза на 24.00 лв., както е посочено и в
Договора за мобилни услуги от 29.07.2018 г. Посочено е отстъпката от стандартната цена на
устройството възлиза на 125.99 лв. Следователно направената отстъпка при сключване на
договора възлиза на 84%. Вярно е, че претенцията не обхваща целия размер на направената
отстъпка, а възлиза на сумата - 99.82 лв. Дори и така обаче претенцията възлиза на близо 67
% от стандартната цена на устройството към момента на сключване на договора с
потребителя. По този начин клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката,
като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на
вещта.
Идентични са мотивите на въззивния съд по отношение на претендираната сума 96.46
лв., представляваща разлика между цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G
MiFi, без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума, по Договор
за мобилни услуги от 15.06.2018 г. Тук претендираната неустойка възлиза на 64 % от
стандартната цена на устройството към момента на сключване на договора.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове за
сумата 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, по
5
Договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г. за предпочетен номер ********** и за сумата
42.48 лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 29.07.2018 г. за предпочетен номер ********** и вместо него
бъде постановено друго, с което исковете в тази част бъдат уважени. Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
По разноските. Предвид изхода от спора, на ревизиране, съобразно уважената част
от иска подлежат разноските в заповедното производство. От претендираните от ищеца, в
общ размер 385.00 лв., дължими са 165.71 лв., до който размер следва да бъде постановено
осъждането на ответника, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За първоинстанционното разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от
иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца от претендираните 985.00 лв., на присъждане
подлежат 585.51 лв.
За въззивна инстанция на въззивника, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, от претендираните разноски
500.00 лв., дължима се явява сумата 151.05 лв.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 261795/31.05.2021 г., постановено по гр.д. № 5679/2020 г.,
на ВРС, XXXIX с., в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че АНГ. Р.
М., ЕГН ********** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 42.48
лв., неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, по Договор за
мобилни услуги от 15.06.2018 г. за предпочетен номер ********** и за сумата 42.48 лв.,
неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги от 29.07.2018 г. за предпочетен номер ********** и в частта за
разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНГ. Р. М., ЕГН **********, с местожителство в
**** ДЪЛЖИ НА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 42.48 лв.,
неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, дължима по
Договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г. за предпочетен номер **********, обективирана
във фактура № **********/15.10.2018 г. и сумата 42.48 лв., неустойка за неизпълнение в
размер на три месечни абонаментни такси, дължима по Договор за мобилни услуги от
29.07.2018 г., за предпочетен номер **********, обективирана във фактура №
**********/15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
6
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1365/2020 г., на ВРС, VII с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261502/29.04.2021 г. , по гр.д. № 2576/2020 г. на ВРС,
XXV с., в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявения иск за
приемане за установено, че АНГ. Р. М., ЕГН ********** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата 96.46 лв., представляваща разлика между цената на
предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi, без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална сума и сумата 99.82 лв., разлика между цената на
предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1365/2020 г., на ВРС, VII с.
В необжалваните му части решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА АНГ. Р. М., ЕГН **********, с местожителство в **** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 165.71 лв., представляваща
разноски за заповедното производство, сумата 585.51 лв., разноски за първа инстанция и
сумата 151.05 лв., разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7